Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5618 по описа за
2018 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.П.П., с ЕГН: **********,***
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1966863, издаден от ОД на
МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя, на основание разпоредбите на чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му
е наложена глоба в размер на 100 лева (сто лева) за допуснато от него нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят изразява бланкетно несъгласието си с наложената му глоба, като в жалбата
посочва, че ел. фиш е неправилен и незаконосъобразен и моли за цялостната му
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, представлява се от надлежно упълномощен представител, който
поддържа жалбата и изтъква, че не жалбоподателят е управлявал автомобила в процесния ден. Наред с това, по преписката не била
установена конкретната максимално допустима скорост на пътния участък, както и обстоятелството защо на
водача на МПС не е бил съставен АУАН в присъствие на контролните органи.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение
на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 07.03.2018г. в 20:41
часа в гр. Варна по бул. „Христо Смирненски“ в посока бул. „Сливница“ до кръстовището
с ул. „Цоньо Тодоров“ с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 646/14
била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил
„Ауди А4 Авант” с ДК № В 1906 НМ от 77 км/час, при
разрешена скорост на движение в този пътен участък от 50 км/ час.
Превозното средство – лек автомобил „Ауди А4 Авант” с ДК № В 1906 НМ бил регистриран на името на Н.П.П..
Самото автоматизирано техническо средство № TFR1 – M
646/14 било поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 1966863, с който на собственика на автомобила
– Н.П.П. била наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева за извършеното нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 26.11.2018г., който на 29.11.2018г. подал
жалбата, предмет на разглеждане в производството.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: самият електронен
фиш серия К № 1936802; Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система от 07.03.2018 г., касаещ използването на автоматизирано
техническо средство № TFR1 – M на датата 07.03.2018 г. и приложения снимков
материал; Протокол № 4 – 9 – 17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
№ TFR1 – M; удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Констатациите, изведени от
писмените доказателства се потвърдиха по ясен и категоричен начин и от
показанията на св. Ж.А., който макар да няма конкретни спомени, непосредствено
свързани със заснемането на нарушението, описа по достатъчен начин всички
релевантни по делото факти.
По делото са налични и
други гласни доказателства, а именно показанията на св. С. Д. Ст., в които
същата посочва, че е управлявала процесното МПС, но
съдът не даде вяра на същите доколкото още при връчване на ел. фиш на
жалбоподателя е била разяснена процедурата, по която следва да удостовери, че
не той, а друго лице е управлявало процесното МПС, но
той не го е сторил, като за първи път в рамките на въззивното
производство лансира тази своя защитна теза.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП
органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по
предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от Протокол № 4 – 9
– 17 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M 646, регистрираната скорост попада в обхвата й, като
допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3
% при скорост над 100 км./ч.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът
е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред,
което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени
както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл.
189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм. бр. № 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се налага електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически
средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес
На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015
г., с която се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата.
В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се
обосновава извод, че към датата на установяване на нарушението – 07.03.2018г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово
определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация,
реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба №
8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата),
отговорят напълно на изискванията, поставени в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на Върховния административен съд относно непълнотите в
регламентацията на работата на техническите средства, преди изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата с ДВ, брой 19
от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът намира, че електронен
фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо устройство или система, при условие, че са изпълнение
изискванията на Наредба № 8121з – 552 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
В конкретния случай, съдът намира, че всички те са
изпълнени, като предвид измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. от
09.07.2017г. отпада изискването на чл. 165, ал.2, т.8 на закона да се
публикуват местата, предназначени за извършване на контрол върху скоростта.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани
в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен
фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя
си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63
от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила (видно от
наличния по преписката клип № 15065) е 80 км/ч., допустимата грешка при измерването
в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
77 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би
било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било
установено превишение на установената скорост, а именно 80 км./ч., но при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 77 км./ч., т.е.
отчетеното превишение е от 27 км/ч., което попада в
обхвата на чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП в рамките на териториалните предели на гр.
Варна.
От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената
в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство TFR1
– M 646 е било заснето движение на
процесния лек автомобил със скорост от 77 км/час, при ограничение от 50 км/час,
както и свидетелите потвърдиха пътния участък, където е фиксирана скоростта на
превозното средство (като се касае именно за скорост от 50 км/ч, а не друга
каквито недоказани възражения се навеждат от жалбоподателя).
По безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената
скорост от 50 км/час, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява
своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от наличното
ограничение.
Управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за
конкретното превишение от 27 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба от 100 лева (сто
лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на
въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване
на разрешената скорост с 27 км/час, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на
съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
За пълнота на мотивите
съдът намира, че от приложения Протокол № 1 – 9 – 17 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M 646/14, се установи, че автоматизираното техническо
средство, с което е фиксирана скоростта на лекия автомобил, е технически
изправно.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен,
поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1966863,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на Н.П.П.,
на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в
размер на 100 лева (сто лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: