Р Е Ш Е Н И Е
№ 260124 гр. Пазарджик 14.12 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд, първи въззивен състав, в закрито заседание на девети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:
Венцислав Маратилов
Д.
Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 800 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.463 от Граждански
процесуален кодекс.
Образувано е по жалби от И.Н.Д. и Т.М. И. К.
*** ЕООД против разпределение от 30.10.2020г. по изп.д.№683/2018г. по описа на
ЧСИ Добромир Даскалов,рег.№887, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
Жалбоподателите поддържат, че разпределението
е незаконосъобразно, тъй като страда от пороците, посочени в подадените от тях
жалби, по-конкретно:
По жалба вх.№14729/02.11.2020г. жалбоподателят
Д., в качеството му на присъединен взискател по изпълнителното дело, твърди:
1. Невлязло в сила постановление за възлагане не можело да
бъде основание за разпределение на суми, постъпили от публична продан.
2. Срокът
за предявяване на иск по чл.464, ал.1, изр.3 ГПК бил законоустановен и никой не
можел да определи друг срок. Тъй като процесното разпределение било извършено
преди влизане в сила на постановлението за възлагане, това ограничавало правото
му на иск във времето.
3. Извършеното
разпределение било незаконосъобразно и по отношение на своето съдържание по
повод на разпределените суми. Не били спазени изискванията на чл.136, ал.1, т.1
и т.3 от ЗЗД. В разпределението били включени такси, които не били по осъществяването
на изпълнителния способ, респ. не ставало ясно дали посочените такси по ТТРЗЧСИ
са свързани с конкретния способ. Не било ясно как е определена т.26 от ТТРЗЧСИ.
Не била приложена разпоредбата на чл.76 ЗЗД.
По жалба
вх.№14790/03.11.2020г. жалбоподателите и Т.М. И. К. *** ЕООД, и двамата чрез
адв.М., в качеството им на длъжници по изпълнителното дело твърдят:
1.
Невлязло в сила постановление за възлагане не можело да бъде основание за
разпределение на суми, постъпили от публична продан.
2. В
обжалваното разпределение били включени вземания за такси по Тарифата към ЗЧСИ
с неясен произход, неспазване реда на привилегиите и невключване на
присъединени по изпълнителното дело взискатели, като аргументите в полза на
тези твърдения са посочени в жалбата. В частност се твърди, че дължимата такса
за опис на процесния имот се определя върху по-малката стойност от цената на
описаната вещ и паричното вземане и че таксата следвало да бъде определена
върху цената, на която е продаден недвижимият имот, доколкото това очевидно била
реалната пазарна цена;
3. Разпределени
били суми за погасяване на данък за недвижимия имот (ДНИ) в размер на 1 218,96лв.,
в която сума била включена и такса за битови отпадъци (ТБО), която не се ползвала
с привилегия;
4. От
разпределението не ставало ясно дали се покриват лихвите и главницата или каква
част от главницата се покрива;
5. В разпределението
не бил включен присъединеният взискателят „Б.О.Б." ЕООД, което накърнявало
както неговите права, така и тези на длъжниците.
С оглед на
изложеното всички жалбоподатели молят обжалваното разпределение да бъде
отменено като незаконосъобразно. Претендират разноски.
В срока за
администриране на жалбите е постъпила молба вх.№16187/19.11.2020г. от Т.М. И. К.
чрез адв.М., съдържаща искане за „спиране на производството по обжалване“ на процесното
разпределение от 30.10.2020г. поради допуснато обезпечение на бъдещ иск по в.ч.гр.д.№593/2020г.
по описа на Апелативен съд – Пловдив, с наложена обезпечителна мярка спиране на
изпълнението на изп.д.№683/2018г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с
per.№887.
В срок са постъпили
писмини отговори от взискателя в изпълнителното производство „Уникредит
Булбанк“ АД чрез адв.П. по двете жалби, в които са изложени подробни доводи за
законосъобразност на извършеното разпределение.
В срок е постъпил писмен отговор от длъжниците в изпълнителното
производство по жалбата на И.Д., в който е изложено становище за основателност
на жалбата и отново правят искане за спиране на производството по обжалване“ на процесното
разпределение от 30.10.2020г.
Частният съдебен изпълнител Даскалов е
изготвил подробни мотиви.
Пазарджишки окръжен съд, като взе предвид
изложените в жалбите съображения, възраженията към тях и мотивите на съдебния
изпълнител, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства,
приема за установено следното:
Производството по изпълнителното дело е образувано на
30.08.2018г. по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД против солидарните
длъжници „Б.- В." ЕООД, ЕИК *********, Т.М. И. К., ЕГН **********
и „Р.-12" ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********* за изпълнение на парично вземане, съгласно приложен
по делото изпълнителен лист, издаден на 22.08.2018г. от РС -
Велинград на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК №634/21.08.2018г., издадена по ч.гр.д.№1103/2018г. по
описа на РС – Велинград.
С молбата е
поискано насочване на изпълнението върху ипотекирания имот, служещ за
обезпечаване вземането на взискателя, съгласно приложен нотариален акт за
договорна ипотека, представляващ поземлен имот с площ от 1 520 кв.м. по
документи за собственост, а по скица 1 420 кв.м-., означен по плана на
гр.Велинград като парцел V, отреден за имот пл.№1421 и нов пл.№8179 в кв.440 по
плана на гр.Велинград, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна
сграда, собственост на длъжника Т.К..
Връчени са покани
за доброволно изпълнение на длъжниците.
На 31.10.2018г. е извършен опис на процесния недвижим
имот, за което е съставен протокол. В същия протокол на основание
чл.484, ал.3 ГПК е насрочено предявяване на оценка на 16.11.2018г. от 14,00
часа в кантората на ЧСИ.
С протокол на ЧСИ от 16.11.2018 г. описаният имот е
оценен на 501 000лв.
Въз основа на искане с вх.№22019/22.11.2018г. от
длъжника Т.К., с разпореждане на ЧСИ от 19.12.2018г. е назначено друго вещо
лице със задача да изготви повторно заключение относно пазарната цена на
описания имот.
На 25.01.2019г. новоназначеното вещо лице е депозирало
заключение, съгласно което пазарната стойност на процесния имот е 1 943 400лв.
Предвид горното и на основание чл.485, ал.4 ГПК, във
вр. с чл.485, ал.3 ГПК е определена начална цена в размер на 977 760лв., от
която да започне наддаването при публичната продан.
Проведени са няколко публични продани, които са
обявени за нестанали, поради липса на наддавателни предложения.
Насрочена е нова публична продан за времето от
06.09.2020г. до 06.10.2020г., при която с протокол за купувач на процесния
недвижим имот е обявен наддавачът „Кос хол-1" ЕООД, ЕИК *********, за
предложената от него цена в размер на 369 460лв.
Купувачът е извършил плащания по специалната сметка на
ЧСИ, както следва: платен задатък на 06.10.2020г. в размер на 36 936лв. и
плащане на 08.10.2020г. в размер на 332 524лв.- сума, представляваща остатък от
предложената цена, след приспадане на внесения задатък.
С постановление за възлагане от 08.10.2020г. процесният
недвижим имот е възложен на „Кос хол-1" ЕООД. Същото е обжалвано по
реда на чл.435 и сл. от ГПК, като към настоящия момент е налице висящо
производство пред Окръжен съд – Пазарджик.
Присъединени взискатели по делото са Община Велинград
с вземания за продадения имот, ТД на НАП - публични вземания, И.Н.Д. и „Б.О.Б." ЕООД
Насрочено е предявяване на процесното
разпределение на 30.10.2020г., за което на страните в производството са
надлежно уведомени.
Видно от Протокол за разпределение от 30.10.2020г.,
взискатели по изпълнителното дело са:
1. „Уникредит Булбанк“ АДК – първоначален взискател.
2. ТД на НАП – присъединен взискател.
3. „Уникредит Булбанк“ АДК – присъединен взискател.
4. Община Велинград – присъединен взискател.
5. И.Н.Д. – присъединен взискател.
Постъпилата по изпълнителното дело сума от проведената
публична продан на посочения по-горе недвижим имот в размер на 369 460лв.
е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на всички взискатели, поради което
ЧСИ е извършил обжалваното разпределение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в
предвидения в чл.462, ал.2 ГПК срок, от лица, имащи правен интерес, срещу
подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, обективирано в протокол за
разпределение, предявен на страните на 30.10.2020г.
Разгледани по същество
жалбите са неоснователни по следните съображения:
Разпределението е постановление на съдебния
изпълнител, с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване,
какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или
частично изплащане на всяко от тях, като се извършва винаги, когато
взискателите са повече от един. Разпределението се извършва, като се подреждат
по реда на привилегиите, определени в чл.136 ЗЗД, участващите в разпределението
притезания и се поставят на последно място притезанията на хирографарните
кредитори. Разпределението предпоставя няколко взискатели, като е и настоящия
случай.
В конкретния случай, в първата част на разпределението
ЧСИ е посочил размера на вземанията на всички взискатели, изчислен е и размерът
на дължимите такси и разноски, които не са заплатени от взискателя, но са за
сметка на длъжника и подлежат на събиране от постъпилата от продажбата сума.
Във втората част на разпределението е посочен редът на
удовлетворяване на вземанията, с оглед привилегиите по чл.136 ЗЗД.
В контекста на горното, основният правен проблем,
детерминиращ изхода от делото, се свежда до това дали е законосъобразно извършването
на разпределение на суми, постъпили в резултат от публичната продан на процесния
недвижим имот, въпреки че не е налице влязло в сила постановление за възлагане
на имота.
На така формулирания въпрос трябва да бъде даден положителен
отговор и съображенията в подкрепа на тази позиция могат да бъдат обобщени по
следния начин:
В ГПК няма изрична разпоредба,
която да задължава съдебния изпълнител да изготви разпределението задължително
след влизането в сила на постановлението за възлагане.
Правните последици на
влязлото в сила разпределение, когато и да е изготвено то, са едни и същи –
сила на пресъдено нещо по три въпроса: кои вземания, с каква привилегия и в
какъв размер подлежат на удовлетворение. Не съществува процесуално правило,
което да обуславя възможността за изготвяне на разпределението от влизането в
сила на постановлението за възлагане. Съгласно чл.460 ГПК разпределението се
изготвя след внасянето на дължимата сума по постановлението за възлагане, което
е и сторено в настоящия случай. Поредността е: постановление за възлагане, внасяне
на сумата, разпределение. Постановлението за възлагане и разпределението са
различни актове, които подлежат на отделно обжалване и е без правно значение, в
каква поредност те ще влязат в сила. Едва когато се стигне до плащане по влязло
в сила разпределение, следва да се има предвид, че плащане не може да се извърши
преди да влезе в сила и постановлението за възлагане, тъй като ако то бъде
отменено, внесените суми следва да бъдат върнати на купувача /в т.см. решение
№234/13.11.2018 по гр.д.№2688/2018 на BKC, ГК, IV г.о./ - хипотеза, пред която не е налице в
настоящия случай.
В този смисъл, въведеното и с двете жалби възражение,
че разпределението незаконосъобразно е извършено преди да е влязло в сила
постановлението за възлагане, е неоснователно. Освен това, видно и съдържанието
на обжалваното разпределение, ЧСИ е разпоредил сумите да бъдат разплатени след
влизане в сила на постановлението за възлагане.
По възраженията, въведени с жалбата на И.Д.:
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че
ЧСИ своеволно му е определил срока за предявяване на иск срещу взискателя и
длъжника за оспорване вземането на банката. Срокът за
предявяване на този иск е посочен в разпоредбата на чл.464 ГПК и ЧСИ единствено е приложил тази разпоредба, в която е предвидено, че искът се предявява с
едномесечен срок от разпределението.
Доколкото разпределението е извършено на 30.10.2020г., то правилно ЧСИ е
определил, че срокът на оспорващия вземането за предявяване на иска по чл.464 ГПК е до 30.11.2020г.
По възраженията, въведени с жалбата на Т.М. И. К. *** ЕООД
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателите
относно невключване в процесното разпределение на присъединения взискател „Б.О.Б."
ЕООД.
На първо място, недопустимо е жалбоподателите да аргументират
процесуални нарушения, касаещи правата на друга страна по делото. Изключение от
принципа за упражняване на чужди права, съобразно изричната разпоредба на чл.26,
ал.2 ГПК е допустимо само в предвидените в закона случаи, сред които не е
настоящият такъв.
На следващо място „Б.О.Б." ЕООД е присъединен
кредитор само и единствено досежно длъжника „Б.- В." ЕООД, а с обжалваното
разпределение се разпределят суми, постъпили от осребряването на имущество, лична
собственост на длъжника Т.К.. При положение, че липсва задължаване при
условията на солидарност между „Б.- В." ЕООД и г-жа К. и същата не е нито
лично, нито реално задължена спрямо присъединения взискател „Б.О.Б." ЕООД,
е недопустимо последното да се удовлетворява от суми, получени от осребряването
на лично имущество на Т.К..
По останалите въведени възражения и в двете жалби за незаконосъобразност
на извършеното разпределение:
В чл.460 ГПК е посочен начинът на разпределение на събраната по изпълнителното дело
сума, когато тя е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Според
изричната законова разпоредба съдебният изпълнител най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до
деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал.2 ГПК.
Съдебният контрол върху разпределението от своя
страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в
производството по чл.463 ГПК
съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл.136 ЗЗД, чл.458 ГПК и чл.459 ГПК и да установи дали
са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите,
каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно
удовлетворяване на кредиторите. Други
оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета
на контрола на съда по повод извършено разпределение.
Не се споделя от този съдебен състав становището на
жалбоподателите, че е нарушен реда за разпределение, като не са спазени изискванията на чл.136 ЗЗД.
В разпределението ЧСИ е
посочил всички вземания, предмет на принудителното събиране, в т.ч. вземанията
на първоначалния кредитор и вземанията на присъединените кредитори (по право
или след надлежно представено удостоверение за размера на вземането), отразил е
размера на вземането на всеки един от кредиторите по пера (главница, законна
лихва, мораторна лихва, съдебно-деловодни разноски), изчислил е размера на
законната лихва върху главницата към датата на изготвяне на разпределението,
изчислил е дължимите такси и разноски по изпълнението.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя Д., че разпределените
разноски не били сторени по повод реализиране на принудителни способи и в тази
връзка разпределението било изготвено в противоречие на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В обжалваното разпределение ЧСИ е спазил
разпоредбите на закона, включително и на цитираното тълкувателно решение. ЧСИ е
разпределил суми за сторени разноски по изпълнителното дело само на
първоначалния взискател - „Уникредит Булбанк" АД. На присъединените
взискатели суми за разноски не са разпределяни, а единствено е посочен техния
размер.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя Д., че ЧСИ е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Съгласно нея
ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията, обезпечени със
залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти.
Оспорване на извършено разпределение е възможно само на основания, свързани с
нарушаване на законоустановения ред за удовлетворяване на вземанията с
привилегии. В настоящия случай този ред не е нарушен, доколкото в
разпределението ЧСИ правилно е съобразил привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД
и е посочил сумата, които се разпределя на нпотекарння кредитор.
Неоснователно е възражението,
че не е спазено изискването на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и в разпределението са
включени и такси, които не са по осъществяването на изпълнителния способ, както
и че не става ясно дали посочените такси по ТТРЗЧСИ са свързани с конкретния
способ и как е определена т.26 от ТТРЗЧСИ, както и че в разпределението са
включени такси с неясен произход.
Всички такси в разпределението са посочени ясно,
коректно и точно начислени.
От разпределението се установява, че в първи ред са
заделени суми за вземания за разноски по принудителното изпълнение, съгласно
разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в т.ч. и такси по служебното движение на
делото (пример затова са таксите по т. 4 и т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане/
връчване на призовки за предявяване на разпределение на страните, таксата по т.11
от ТТРЗЧСИ за присъединяване на Държавата по чл.458 ГПК и Общината, както и
тази по т.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение.
Трайна е съдебната практика, че таксите, събирани от
ЧСИ за движение на делото, се възлагат в тежест на длъжника, но се събират след
постъпване на суми по изпълнителното производство с извършване на
разпределението им. Тези такси са предназначени да осигурят безпроблемно
движение на изпълнителния процес в съответствие със законовото задължение на
ЧСИ да движи служебно делото с оглед разпоредбите на чл.456, ал.3, чл.458 и чл.460 ГПК, за които в ТТРЗЧСИ са предвидени такси, които се заплащат авансово от
взискателите. Същевременно, съгласно чл.81 ЗЧСИ дължимите авансови такси по
изпълнението при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране
по чл.2, ал.2 и 3 от ЗЧСИ, не се внасят от взискателя, а се събират от
длъжника. Следователно за ЧСИ няма друга възможност да събере таксите по т.4,
т.5 и т.11 от ТТРЗЧСИ, начислени във връзка с присъединяването на държавата и общината,
освен при разпределението на постъпилата от осребряването на процесния имот
сума. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в лимитативно посочените в закона случаи. А съгласно
разпоредбата на ал.2 на същия член когато таксите по изпълнението не са внесени
от взискателя, те се събират от длъжника. В този смисъл е недопустимо цитираните
разходи да останат в тежест на съдебния изпълнител.
В Приложение №1 към обжалваното е посочено основанието
за дължимата такса, съгласно ТТРЗЧСИ, например т.3, 4, 5 и т.н. от Тарифата,
както и датата, на която е начислена съответната такса. По този начин, като се
имат предвид и приложените по делото документи, лесно може да се направи връзка
между извършеното действие и дължимата (начислената) такса. Освен това, в разпределението
е посочен размерът на всяко вземане, което служи като основа за определяне на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, а в ТТРЗЧСИ е посочен алгоритъм, по
който се изчислява тази такса.
По отношение таксите с „неясен произход“, се
установява, че се има предвид такса по т.31 от ТТРЗЧСИ, която на практика
представлява възнаграждение на вещото лице за изготвената от него оценка на
процесния недвижим имот .За нея е издаден документ, съгласно Закона за
счетоводството, както впрочем и за всички останали разноски, начислени по
делото по т.31 от ТТРЗЧСИ, с оглед на което тези разноски правилно са поставени
в тежест на длъжника. За извършването на всяка една разноска по т.31 от ТТРЗЧСИ
е издавано платежно нареждане, от което е видно и именно за какво действие е
начислена същата.
По отношение дължимата такса за опис на процесния имот
– невярно е твърдението, че таксата се
определя върху цената, на която е продаден имота. Под „цена на описаната вещ“
се има предвид дадената оценка на имота след извършване на описа, а не цената,
на която е продан имота. Затова, най-ранният възможен момент, в който може да
бъде определен размерът на таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ, е при предявяване на
оценката на веща, което е и сторено в настоящия случай.
Неоснователно е и възражението, че не е спазено
изискването и на чл.136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, тъй като не е приложена
разпоредбата на чл.76 ЗЗД, както и че от разпределението не става ясно каква
част се погасява от лихвите и главницата.
Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД ползват
се с право на предпочтително удовлетворение вземанията, обезпечени със залог
или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти. Съгласно
разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. Разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД гласи, че когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Видно от данните по изпълнителното дело, взискателят „Уникредит
Булбанк" АД има вземания срещу длъжника Т.К. по два изпълнителни титула.
Но само това по колона „А" от първата таблица на разпределението се ползва
от привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. До погасяване на второто
(хирографарното) вземане на този взискател би се стигнало само и единствено ако
бъде погасено изцяло привилегированото вземане. В този смисъл чл.76, ал.1 ЗЗД
не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като събраната сума не е
достатъчна, за да покрие всички вземания с право на предпочтително
удовлетворяване. Тази разпоредба щеше да се приложи при положение, че или и
двете вземания се ползваха с привилегия и то от еднакъв ред, или ако и двете
бяха хирографарни.
След погасяване на вземанията от първи ред - разноски
по изпълнението в общ размер на 22 673,62лв. и втори ред - вземания за данъци
върху имота в размер на 1 218,96лв., правилно ЧСИ е пристъпил към
удовлетворяване на вземанията от трети ред - вземанията, обезпечени с ипотека -
от стойността на ипотекирания имот, които към датата на разпределението са били
в общ размер на 443 177,39лв. - 329 169,02 лв. - главница, 27 065,03 -
неолихвяеми вземания (морататорна /договорна/ наказателна лихва /неустойка), 73
697,29лв. - законова лихва към 30.10.2020г., 7 131,28лв. - разноски по изп.
лист, 6 114,77лв. адв./юрискон. възнаграждение по изпълнителния лист.
Останалата след удовлетворяването на вземанията по
първите два реда сума е в размер на 345 567,42лв. Оттук, в съответствие с разпоредбата
на чл.76, ал.2 ЗЗД, се получава, че разноските и лихвите са погасени изцяло, а
останалата непогасена част от привилегированото вземане към 30.10.2020г. е
именно за главница в размер на 97 609,97лв. Това, че съдебният изпълнител не се
е позовал изрично на разпоредбата на чл.76 ЗЗД, не означава, че не я е приложил.
По отношение включената в разпределението сумата от
1 218,96лв., представляваща данък недвижим имот и такса за битови
отпадъци, съдът намира следното:
Видно от таблицата на първата страница на
обжалваното разпределение, по-конкретно колона
„Д", Община Велинград е присъединена за сума в общ размер на 2 785,84 лв.,
от които 1 218,96лв. данък недвижим имот и 1 566,88лв. такса битови отпадъци.
Сумата от 1 218,96лв., представляваща само и единствено вземане на Общината за данък
недвижим имот е включена във втори ред по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД „вземанията на
държавата, за данъци върху имота". Макар в цитирания текст законодателят
да е посочил държавата като кредитор, съдебната практика е единодушна, че това
се дължи на факта, че посочената разпоредбата е приета при друг режим на
управление и няма спор, че към настоящия момент от привилегията по чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД се ползва именно съответната община. Очевидно е от изготвеното
разпределение, бе на общината е разпределена само сумата от 1 218,96лв.,
която представлява данък недвижим имот.
По отношение таксата за битови отпадъци – макар това
вземане да не попада в обхвата на втората по ред специална привилегия по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, то се ползва от втората по ред обща привилегия, съгласно
разпоредбата на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД /в т.см. решение №53/27.03.2015г. по
гр.д.№138/2015г. на Апелативен съд - Пловдив), но в конкретния случай, не е
разпределено поради недостатъчна наличност.
Така в обобщение - напълно ясни и конкретни са
посочените като разпределени суми за всеки отделен взискател и таксите за ЧСИ
по вид и основание.
Предвид изложеното и двете жалби се явяват
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение искането за спиране:
Неоснователността
на жалбите против обжалваното разпределение водят до неоснователност и на
искането за „спиране
на производството по обжалване“ на процесното разпределение от 30.10.2020г., поради което същото следва да бъде оставено без уважение, вкл. и на
основание определение №260113/17.11.2020г., постановено по гр.д.№593/2020г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив.
Установява се от
данните по изпълнителното дело, че обжалваното разпределение е предявено на
страните на 30.10.2020г. Следователно, срокът за обжалване на разпределението е
изтекъл на 02.11.2020г. В срок са реализирани само правата по обжалване на
разпределението, а молбата за спиране е подадена на 19.11.2020г., едва след
постановяване на определението на апелативния съд.
На следващо място, спирането на изпълнителното
производство означава временно преустановяване на следващи изпълнителни
действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с
възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране
отпадне. За разлика от прекратяване на изпълнителното производство, спирането
не заличава с обратна сила вече извършените действия, а само пречи да се
предприемат нови действия.
Ето защо, няма пречка да се финализира процедурата по
изпращане на жалбите за разглеждане и произнасянето им от Окръжен съд -
Пазарджик.
Постъпила е и молба за спиране на производството по
чл.463 и следващите от ГПК на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване
на друго производство , касаещо произнасяне по чл.250 от ГПК по отношение на
постановения акт по в.ч.гр.д.№ 593/2020 година.В производството по посоченото
дело на АС Пловдив е допуснато обезпечение на бъдещ иск ,чрез спиране на
изпълнението , което обстоятелство е коментирано в настоящото решение.С молба
по чл.250 от ГПК е поискано допълване на определението на апелативния съд,като
се спре възлагането на имота.тази молба е отхвърлена.
Съдът намира
,че няма отношение на преюдициалност , които да обусловят спиране на
производството по чл.463 и следващите от ГПК.В това производство съдът
осъществява контрол за законосъобразност на извършените действия.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на И.Н.Д. и Т.М. И. К. *** ЕООД против разпределение от 30.10.2020г.
по изп.д.№683/2018г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег.№887, с район на
действие Окръжен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.М. И. К. *** ЕООД за
спиране на производството по обжалване на разпределение от 30.10.2020г.,
изготвено по изп.д.№683/2018г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег.№887, с
район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд - Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.