Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2135 по
описа за 2019 г.,за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Р.С.М. твърди, че в периода 15.04.2016 г. - 14.03.2019 г. вкл. работил на длъжност
"Младши оперативен дежурен" в „Оперативна дежурна част" и
„Старши полицай ОРЛС" в група "Охрана на държавната граница“ в
ГДГП-РДГП-ГПУ, гр.Русе. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени – първоначално 24-часови смени,
а след това дневна и нощна от 22,00 до 06.00 часа, с продължителност 12 часа
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. На
основание чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично. От м.04.2016
г. до настоящия момент били издавани протоколи от Директора на ГДГП-Русе и
графици от РДГП-ГПУ, гр.Русе за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните
работи. В процесния период действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г., като в нея липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. В съответствие с чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. За процесния период - три години назад от
датата на завеждане на исковата молба ищецът положил нощен труд на 12 часови
дежурства общо 1744 часа. В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването
на нощния в дневен труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези, установени за работно време. Общо положените часове
нощен труд от ищеца за претендирания период, преизчислен с коефициент 1.143,
възлизал на 1994 часа, което водело до извънреден труд от 250 часа, който
следвало да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата
ставка била в размер на 6 лв. или за 250 ч. извънреден труд му се дължала
сумата 1500 лв. След направеното изменение на иска в съдебно заседание,
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1594.71 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 15.04.2016 г. - 14.04.2019
г., ведно със законната от 15.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, оспорва предявените искове по
основание, алтернативно и по размер. Твърди, че за
процесния период не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове
препращане по аналогия към КТ и НСОРЗ, а са действали последователно
подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., определящи отчитането на положения от служителите на
МВР труд. Относно размера на допълнителното възнаграждение за полагане на труд
през нощта, условията и реда за заплащането му, били издадени цитираните две
заповеди на министъра на вътрешните работи. Според разпоредбите в тях, за всеки
отработен час през нощта на държавните служители се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Поради това заявява, че на
ищеца е заплащан положения от него нощен труд с това увеличение. Претендира
отхвърляне на претенциите като неоснователни и недоказани и присъждане на
деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че през периода 16.04.2016
г. – 15.04.2019 г. ищецът работил при ответника по служебно правоотношение,
като заемал последователно длъжностите ”Младши оперативен дежурен” в ОДЧ-ГПУ
при РДГП-Русе и „Старши полицай ОРЛС“ (оператор на радио-локационни средства) в
група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ при РДГП-Русе. В изпълнение на
служебните си задължения същият полагал труд и през нощта (22,00 - 06,00 часа),
съгласно утвърдени месечни графици. Приложена е Справка за изплатени
допълнителни възнаграждения за положен извънреден и нощен труд на Р.М., видно
от която за периода от три години преди завеждане на делото същият е положил
общо 1768 часа нощен труд, за които са му изплатени допълнителни възнаграждения
в размер на 0.25 лв./час или общо 442 лв. Ответникът признава, че за заявеното
по исковата молба време не е извършвал преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд към дневен такъв. Същото обстоятелство се установява и от назначената
в производството съдебно-икономическа експертиза. Според т.3.1. на приетото
експертно заключение, общият брой часове положен извънреден труд, явяващ се
след преобразуването на нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по
чл.187, ал.3 от ЗМВР с продължителност 8 часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ,
изчислен на база основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи
постоянен характер, за 248,248 часа възлиза на 1 391,92 лв.
Според чл.176
от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които е и това за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3/. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът и
организацията на разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките, се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Според настоящата редакция на чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на същата правна
норма, работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период за работещите на смени служители. Редакцията на нормата до 16.10.2016 г. предвижда
сумирано изчисление за едномесечен период. За времето, касаещо
предмета на спора, по
силата на изрична законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г.,
всички на министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Член 31, ал.2 от първата наредба изрично е предвиждал, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Този нормативен акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.,
в сила от 1.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната
(11.07.2016 г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В последващите две
наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби
са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Доколкото в последните две
наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се
приложи субсидиарно чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /а
не приложените заповеди на министъра на вътрешните работи от 2014 и 2017 г./ която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание.
От събраните по
делото доказателства, в т. ч. приетата ССчЕ, се установява, че ищецът за
периода от 15.04.2016 г. до 14.04.2019 г. е положил общо 1736 часа нощен труд.
Паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, явяващ се след
преобразуването на нощния към дневен такъв, изчислен при нощен труд по чл.187,
ал.3 ЗМВР с продължителност 8 часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислена
на база основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер,
е в размер на 1391.92 лв., формирана на база 248.248 ч. извънреден труд. Тази
сума се явява дължима от ответника, поради което съдът намира, че предявената
искова претенция се явява основателна до посочения размер, ведно със законната
лихва от образуване на делото. Над него, до претендираните 1594.71 лв.,
предявеният иск следва да се остави без уважение.
На
основание чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за
производството съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от претенциите.
Всяка от страните е направила възражение за прекомерност на възнагражденията
(адвокатско и юрисконсултско). С оглед размера на претенцията, съдът намира, че
нито едно от двете възражения не е основателно. По компенсация, в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 310,37 лв., при съобразяване на
обстоятелството, че в хода на производството е допуснато изменение на иска,
чрез неговото увеличение. В посочения размер е включено само припадащото се
адвокатско възнаграждение, без претендираните със списъка по чл.80 ГПК пътни
разходи, тъй като, съгласно трайната съдебна практика на ВКС, същите нямат
характер на съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл.78 ГПК.
Съобразно изхода на спора, в
тежест на ответника е и държавната такса по делото от 55.68 лв., както и
разходите, направени за съдебно-икономическата експертиза за сметка на БС, в
размер на 200 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
- МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, да заплати на Р.С.М., ЕГН **********,***,
сумата 1 391,92 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 248,248 часа
през периода 15.04.2016 г. - 14.04.2019 г., ведно със законната, считано от 16.04.2019
г. до окончателното й изплащане, както и 310,37
лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 1391.92 лв. до претендираните
1594.71 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
- МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, да заплати по сметка РС-Русе 55,68 лв. държавна такса за
производството, както и 200 лв.
разноски от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: