№ 1365
гр. П., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104484 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Г. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. К. П., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
962.29 лева – главница, представляваща стойността на доставени, но
незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води/ за периода от 25.10.2010 г. до 17.12.2012 г., сумата от 131.64
лева – обезщетение за забава за периода от 03.01.2011 г. до 26.04.2013 г. и
сумата от 25 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата 23.05.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2916/2013 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на
изп.д. № 1234/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването на сумите
по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от 22.08.2013 г. от ответника
като взискател срещу ищеца е образувано изп.д № 1234/2013 г. по описа на
ЧСИ С. Б.. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2916/2013 г. по описа
на РС Перник, за процесните суми. Уточнява се, че по изпълнителното дело
от образуването му е извършено проучване на имущественото състояние на
длъжника. Посочва се, че след образуване на изпълнителното дело други
действия по изпълнителното дело не са искани съответно не са
осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено
по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК без да е необходимо издаване на
нарочен акт от съдебния изпълнител.
1
Доколкото от прекратяването на изпълнителното дело до подаване на
исковата молба са изтекли повече от три години, каквато била приложимата в
случая давност, то ищецът счита, че процесното вземане е погасено по
давност. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да
бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 2916/2013 г. по описа на
РС Перник.
На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са
извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. №
1234/2013 г. на ЧСИ Б., но въпреки това дори след изтичане на давността
вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е погасено
правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в процесния
случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно
вземане. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави
се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски
хонорар.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп.д. № 1234/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б.
В съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
1234/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищеца Б. Г. С. за вземанията, предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
2594 от 23.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2916/2013 г. по описа на РС Перник. Въз
основа на последната и след влизането й в сила по ч.гр.д. № 2916/2013 г. по
описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013 г. Въз основа
на последния по молба на ответното дружество от 22.08.2013 г. е образувано
изпълнително дело при ЧСИ С.Б., като на последния е възложено да извърши
2
действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху
вземания на длъжника Б. Г. С..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1234/2013 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника Б. Г. С., като до същата е изпратена и покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ от 16.09.2013 г. ПДИ е връчена на длъжника –
чрез лице от домашните /дъщеря/ на 30.10.2013 г. На същата дата 16.09.2013
г. са наложени и два запора – на трудово възнаграждение на длъжника и на
МПС. Съгласно покана за доброволно изпълнение дългът към посочената
дата възлиза на: 962.29 лева – главница, 31.08 лева – лихви, 156.64 лева –
неолихвяема сума /разноските и лихвата по изпълнителния лист/, 168 лева –
разноски изпълнително дело и 134.40 лева – такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ с ДДС.
В следствие запора върху трудовото възнаграждение на длъжника са
удържани ежемесечно суми: 30 лева – на 15.11.2013 г., 30 лева – на 10.12.2013
г., 30 лева – на 27.12.2013 г., 30 лева – на 31.01.2014 г; 20 лева – на 10.03.2014
г., 20 лева – на 15.08.2014 г., 20 лева – на 11.11.2014 г., 20 лева – на 13.02.2015
г., 20 лева – 03.04.2015 г., 20 лева – 27.04.2015 г., 20 лева – на 28.05.2015 г., 20
лева – на 23.06.2015 г., 20 лева – 20.07.2015 г., 20 лева – на 20.08.2015 г., 10
лева – на 22.12.2015 г., 20 лева – на 21.01.2016 г., 20 лева – на 23.02.2016 г., 20
лева – на 21.03.2016 г., 20 лева – на 02.06.2016 г., 10 лева – на 28.07.2016 г. и
10 лева – на 30.08.2016 г. Така до 30.08.2016 г. по изпълнителното дело са
събрани общо 430 лева, след което удръжките са преустановени. След
30.08.2016 г. не са искани нито извършвани никакви изпълнителни действия,
нито са събрани суми.
От ЧСИ Б. е издадено нарочно постановление за прекратяване на
изпълнителното дело – на 19.10.2021 г., което е влязло в сила.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 27.06.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
2916/2013 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 1234/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б. – е
прекратено с постановление на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от 19.10.2021 г./.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими за
следните суми: 962.29 лева – главница, представляваща стойността на
доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води/ за периода от 25.10.2010 г. до 17.12.2012 г.,
както и за законната лихва за забава на месечните плащания /главницата/ за
периода от 23.05.2013 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
3
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2916/2013 г. по описа на РС Перник/ до
окончателното изплащане на вземането.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Относно сумите от 25 лева – разноски за държавна такса по ч.гр.д. №
2916/2013 г. по описа на РС Перник и 131.64 лева – обезщетение за забава за
периода от 03.01.2011 г. до 26.04.2013 г. предвид събраните по делото
доказателства следва извод за недопустимост на производството поради
4
липса на правен интерес. Това е така, доколкото от длъжника са събрани суми
по изп. дело № 1234/2013 г. по описа на ЧСИ Б., които покриват тези
задължения съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД - същото гласи, че
когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата. В тази връзка от ищеца е събрана сумата от общо 430 лева.
От тази сума 51.60 лева с ДДС са отишли в полза на съдебния изпълнител
/пропорционална такса, изчислена върху реално събраните суми/, а
останалите 378.40 лева – са достатъчни да покрият задължението от 156.64
лева – неолихвяема сума съгласно ПДИ, където влиза държавната такса от 25
лева по изпълнителния лист и 131.64 лева – обезщетение за забава по
изпълнителния лист, 168 лева – разноски по изпълнителното дело съгласно
ПДИ и 31.08 лева – лихви по ПДИ. Оставащите 22.68 лева – съдът отнася към
законна лихва респ. банкови такси – като предвид размерът на остатъка
приема, че същият не се отразява на главницата и не е достатъчен да покрие
дори частично същата.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от
22.03.2018 г. по в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение №
9/11.01.2019 г. по в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС.
Последните разглеждат аналогични хипотези на извършено от длъжника
погасяване на процесни суми, за които суми след извършване на плащането
от длъжника, съответно на плащането от съдебния изпълнител към
взискателя, се предявява установителен иск за погасяването им по давност. В
тази връзка се обръща внимание, че ищецът няма интерес от такова
самостоятелно установяване, още повече, когато не е налице предявен наред с
установителния иск, осъдителен такъв на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
С оглед гореизложеното производството в частта относно тези суми
следва да бъде прекратено.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС – което приема, че давността е пет години независимо
дали има единствено заповедно производство или и исково такова/ . Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
5
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 2594 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
23.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2916/2013 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
23.05.2013 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
26.06.2013 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 26.06.2013 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
22.08.2013 г. при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № 1234/2013 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 26.06.2013 г. и датата на
образуване на изп.д. № 1234/2013 г. – 22.08.2013 г. е изминал период от едва
няколко месеца.
По изп.д. № 1234/2013 г. са извършени следните действия, които съдът
съобразява досежно давността, а именно: наложени са два запора /на вземане
и на МПС/ с дата 16.09.2013 г. като вследствие на запора на вземане от
длъжника е събрана сумата от общо 430 лева с дата на първата удръжка –
15.11.2013 г. и дата на последната удръжка – 30.08.2016 г. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 1234/2013 г. следва да се приеме за прекратено по
право на 30.08.2018 г. /две години след последната удръжка по арг. от
Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС /.
В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б.
„б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът
приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на
22.08.2013 г. – с образуването на изп.д. № 1234/2013 г. На основание чл. 433,
т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на
30.08.2018 г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на делото – в случая чак на 19.10.2021 г.
Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело от 22.08.2013 г.. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение, както и
6
изпращането на съобщение до НАП съответно получаването на уведомление
от агенцията, не представляват изпълнителни действия. От значение обаче
както се отбеляза по-горе обаче е датата на последната удръжка – 30.08.2016
г.
С оглед гореизложеното настоящият съд приема, че изп. дело №
1234/2013 г. е било висящо в периода от 22.08.2013 г. до 30.08.2016 г., когато
е настъпило прекратяване на същото. В частта от този период до 26.06.2015 г.
съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по аргумент от цитираното постановление на
пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла давност.
От 26.06.2015 г. за процесните вземания е започнала да тече нова
давност, като последното действие прекъснало същата е с дата 30.08.2016 г.
/след която дата са преустановени удръжките от трудовото възнаграждение/
като до настоящия момент не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на същите. По тези съображения, доколкото
от 30.08.2016 г. до датата на образуване на настоящото дело 02.08.2022 г. са
изтекли повече от пет години, то исковете следва да се приемат за
основателни /така Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 363 от 12.11.2018 г. на ОС - Перник по в. гр.
д. № 489/2018 г./
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 50 лева, 24 лева – такса
за копие от изпълнително дело и 350 лева – адвокатски хонора. Посочените
разноски са действително извършени, видно от платежни нареждания. В тази
връзка и с оглед изхода на делото следва на ищеца да се присъди сумата от
общо 364.64 лева с оглед уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски от 100 лева юриконсултско
възнаграждение. С оглед прекратената част от делото на ответника следва да
се присъдят 14 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично като недопустимо поради липса на правен
интерес производството по иска на Б. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
****** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. С. № 11 за
признаване за установено, че ищецът Б. Г. С. не дължи на ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П. следните суми: сумата от 131.64
лева – обезщетение за забава за периода от 03.01.2011 г. до 26.04.2013 г. и
сумата от 25 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата 23.05.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по
7
ч.гр.д. № 2916/2013 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на
изп.д. № 1234/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването на сумите
по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Г. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ****** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
П., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. С. № 11
следните суми: сумата от 962.29 лева – главница, представляваща стойността
на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 25.10.2010 г. до
17.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
23.05.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2916/2013 г. по описа на Пернишкия РС и която сума е предмет на изп.д. №
1234/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването на сумата по давност.
ОСЪЖДА Б. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. С. № 11 сумата от общо 14 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 4484/2022 г. на РС
Перник с оглед прекратената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. С. № 11 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. Г. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ****** сумата от общо 364.64 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 4484/2022 г. на РС Перник с
оглед уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишкия ОС в едноседмичен
срок от връчване му на страните. В останалата му част решението подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8