№ 125
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500335 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба и насрещна въззивна жалби, както следва.Въззивна жалба,
подадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, гр.София, чрез процесуалния му
представител адв. Т.Т., против решение №260052/04.03.2021г., постановено
по т.д.№598/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД е осъдено да заплати на Б. ХР. Й. застрахователно
обезщетение за увреждания, настъпили при ПТП, реализирано на 25.01.2017г.
около 10, 00 ч. на пътен участък по път №9006, в посока с.Здравец-с.Аврен,
преди табелата на с.Аврен, по вина на водача на лек автомобил “Пежо
Партнер“, с рег.№РВ 4851 MP, чиято отговорност към момента на инцидента
е бил е застрахована при ответника по застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, обективирана в Полица №BG/23/116001908198, със
срок на валидност до 14.07.2017г., в размер, представляващ разликата над
15 000лв. до 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и негативни психически изживявания, в следствие от
контузия на двете коленни стави, като тази на лявото коляно е съпроводена с
1
разкъсване на вътрешния мениск, и в размер на 1 118, 29лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени цени на медикаменти и
медицински услуги, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
30.08.2019г. - датата на уведомяване на застрахователя за събитието, до
окончателното им изплащане; 2/ ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд
Варна, сумата, представляваща разликата над 800лв. до 1 644, 73лв. /или 844,
73лв., включващи държавна такса-644, 73лв. и 200лв.-заплатено от бюджета
възнаграждение на вещи лица/.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени
вреди бъде отхвърлен за разликата над 15 000лв до 30 000лв., както и
предявеният иск за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1 118, 29лв. бъде отхвърлен изцяло.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Б. ХР. Й. в депозирания отговор по жалбата в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалните си представители адв.Г.Н. и
адв.Г.Г. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението
на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Насрещна въззивна жалба, подадена от Б. ХР. Й. чрез процесуалните й
представители адв.Г.Н. и адв.Г.Г., против решение №260052/04.03.2021г.,
постановено по т.д.№598/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/
е отхвърлен предявеният от Б. ХР. Й. против ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД
иск за неимуществени вреди /обезщетение за увреждания, настъпили при
ПТП, реализирано на 25.01.2017г. около 10, 00 ч. на пътен участък по път
№9006, в посока с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, по вина на
водача на лек автомобил “Пежо Партнер“, с рег.№РВ 4851 MP, чиято
отговорност към момента на инцидента е бил е застрахована при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
Полица №BG/23/116001908198, със срок на валидност до 14.07.2017г./, за
разликата над 30 000лв. до претендираните 33 500лв.; 2/ Б. ХР. Й. е осъдена да
заплати на ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД съдебно-деловодни разноски в размер
2
на 224, 50 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен и в посочената му част. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД в депозирания отговор
по жалбата в срока по чл.263, ал.3 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв.Т.Т. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението
на ВОС в обжалваните му от Б.Й. части да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващите такава към нея от 05.06.2020г. и
25.06.2020г., и допълнителната си искова молба ищцата Б. ХР. Й. излага, че
със споразумение от 01.08.2019г. по НОХД №3212/19г. по описа на ВРС
С.Й.З. е признат за виновен за това, че на 25.01.2017г. в област Варна, на
пътен участък по път №9006 между с.Здравец и с.Аврен, при управление на
МПС - л.а. марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№РВ 4851 МР водачът
С.Й.З. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата
на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и по непредпазливост причинил
телесна повреда на повече от едно лице, както следва: средна телесна повреда
на М.Т.Т., изразяваща се в изкълчване на лявата лакътна става и счупване на
лявата раменна кост, което довело до трайно затруднение в движенията на
левия горен крайник, за период не по-малък от 3 месеца и средна телесна
повреда на Б. ХР. Й., изразяваща се в контузия на лявата колянна става с
разкъсване на вътрешния менискус, което обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от около 5-6 месеца, като за
извършеното деяние на основание чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1
от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
3
за срок от четири месеца, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на споразумението в
сила, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
По време на ПТП ищцата е пътувала като пътник в л.а. „Форд Мондео“,
рег.№В 4600 РК, ударен от л.а. „Пежо Партнер“, рег.№РВ 4851 МР, след като
С.З. при навлизане в десен завой на заледен участък губи контрол и удря
насрещно движещия се в своята лента л.а. „Форд Мондео“.Вследствие на
сблъсъка се е откачила седалката на шофьора от шейната, на която е
прикрепена, същата се е придвижила силно назад, от което ищцата била
ударена и затисната.От интензивните болки не е могла да помръдне
крайниците си и да излезе от автомобила, поради което, за да бъде
прехвърлена в автомобила на повиканата спешна помощ, се наложило да бъде
измъкната с помощта на намиращите се наблизо наблюдатели.В спешен
кабинет в гр.Варна след направените медицински преглед и рентгенография
били констатирани - контузия на глава, на раменен пояс и мишница, на
коленни стави.В деня след ПТП долните й крайници, отзад на сгъвката, били
оточни и покрити с тъмносини петна.Около месец след инцидента се
придвижвала с помощта на патерици и шини на двата крака, обхващащи
мястото около капачките, имали нетърпими болки в главата и ръката.В края
на м.05.2017г. поради нестихващата болезненост в левия крак поради
разкъсания вътрешен менискус и неподобряване на състоянието й, се
наложила травмираща оперативна интервенция, последвала от четиримесечна
рехабилитация, като през това време отново ползвала патерици и носела
шина, обхващаща мястото от над коляното до глезена, а след това се
наложило да ползва по-малка шина за още около година.Изпитвала постоянна
болезненост в оперативната рана, напрегнатост и тежест в крака, имала
секреция, телесната й температура стигала 38 градуса., приемала регулярно
лекарства, провеждала антитромботична терапия, трябвало да на всеки три
дни бъда сменяни превръзките, което било също травмиращо, да бъдат
вадени конци, да се провеждат физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури.Поради увреждането на дясната коленна става, макари и по-леко
от това на лявата, също търпяла силни болки.Така и предвид травмата на
лявата раменна става и контузията на главата.Пронизващите болките в
подутите й крайници, довели до ограничаване движенията й и
обездвижване.Била безпомощна, обгрижвана от близките си за обличане,
4
къпане, ежедневни нужди.Това, както и излизането й от обществения живот
поради ползваните болнични в продължение на месеци, се отразило на
психичното и емоционалното й състояние.Била депресирана, чувствала се
подтисната, непълноценна и зависима, сънувала кошмари, често плачела,
страхувала се да пътува.Изцяло се изолирала от социалния живот, а участието
й в семейния живот било сведено до минимум.Почти три години след
инцидента продължава да изпитва дискомфорт от травмите-не може да вдига
левия си крак на повече от 10 см. от земята, да го сгъва, преходът само на
няколко метра я уморява, кракът й се подува и отича, често пада, защото няма
стабилност, поради което се страхува да върви сама, изпитва дискомфорт в
раменната става и има усещане за слабост в ръката при по-продължителна
работа с нея, търпи психични и емоционални страдания.
Към датата на ПТП за л.а. „Пежо „Партнер“ с рег.№РВ 4851 МР е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД“ОЗК-
Застраховане“АД с полица №BG/23/1160011908198, валидна от 15.07.2016г.
до 14.07.2017г.Предявила застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1
от КЗ пред застрахователното дружество на 30.08.2019г., но то не й е
изплатило претендираното обезщетение.
Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗАД“ОЗК-
Застраховане“АД да бъде осъден да й заплати сумата от 33 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП
неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни психически
изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждане до окончателното изплащане. Претендира и ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 1 118, 29лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - закупени лекарства, медицински изделия,
заплатени лабораторни изследвания, рентгенови изследвания, прегледи,
медицински услуги, вкл. поставени 6 бр. инжекции през 1, 5 месеца, всяка на
стойност 60лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждане до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД в депозираните писмени отговор
в срока по чл.367, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка
5
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Пежо „Парнер“ с рег.
№РВ 4851 МР към настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и
обстоятелството, че е получил отправената от ищцата писмена извънсъдебна
застрахователна претенция.Оспорва твърденията на ищцата, че е получила
твърдените в исковата молба травматични увреждания в резултат от ПТП,
съответно, че е търпяла сочените по вид и тежест неимуществени
вреди.Отделно подържа, че претендираната от ищцата сума е изключително
завишена, неотговаряща на търпените вреди и в противоречие с принципа на
справедливост, като би била източник на неоснователно обогатяване.Оспорва
изключителната вина на водача С.Здравков, като твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, която е допринесла за настъпване
на вредите, т.к. е пътувала без поставен предпазен колан.Следствие от
горното при удара тялото й се е движило свободно из купето на автомобила,
удряло се е в твърдите повърхности и така са настъпили нараняванията
й.Оспорва твърдението на ищцата, че седалката на шофьора се е преместила
назад и е затиснала краката й.Отделно ищцата е издърпала сама краката си
изпод предната седалка и с това е допринесла да увреждането си.Ако и да е
имало усложнения в следствие от оперативната интервенция, то те са
резултат от неспазване на лекарските предписания относно провеждането на
домашно лечение и рехабилитация.Оспорва претенцията за имуществени
вреди като твърди, че същите не са относими към получените от ищцата
травми.Оспорва акцесорната претенция, като твърди, че не е изпадал в забава,
съответно не дължи лихва от датата на деликта.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите му, с които
искът за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
уважен до размера от 15 000лв., ведно със законна лихва от 30.08.2019г.,както
и е отхвърлен искът за присъждане законна лихва върху обезщетенията за
периода от датата на настъпване на деликта-25.01.2017г. до датата на
уведомяване на застрахователя -30.08.2019г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
С одобрено в о.с.з. на 01.08.2019г. споразумение по НАХД №3212/19г. по
6
описа на ВРС, 38 състав, С.Й.З. е признат за виновен за това, че на
25.01.2017г. в област Варна, на пътен участък по път №9006 между с.Здравец
и с.Аврен, при управление на МПС - л.а. марка „Пежо“, модел „Партнер“ с
рег.№РВ 4851 МР водачът С.Й.З. нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП: “Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“ и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от
едно лице, както следва: средна телесна повреда на М.Т.Т., изразяваща се в
изкълчване на лявата лакътна става и счупване на лявата раменна кост, което
довело до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник, за
период не по-малък от 3 месеца и средна телесна повреда на Б. ХР. Й.,
изразяваща се в контузия на лявата колянна става с разкъсване на вътрешния
менискус, което обусловило трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за период от около 5-6 месеца, като за извършеното деяние на
основание чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на споразумението в сила, както и е лишен от
право да управлява МПС за срок от осем месеца.
На основание чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.На осн. чл.300
от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.Поради горното и горепосочените
обстоятелства съдът приема за установени така, както са посочени в
цитираното споразумение, одобрено от ВРС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към 25.01.2017г. за л.а. „Пежо Парнер“ с рег.№РВ 4851 МР
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица №BG/23/1160011908198, с начална дата на
покритие 15.07.2016г. и крайна дата 14.07.2017г. с ответника ЗАД “ОЗК-
7
Застраховане“АД.
На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380
от КЗ.Ищцата е отправила писмено към ответното дружество своята
застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди/, получена с вх.№ЦУ99-
3792/30.08.2019г.Страните не спорят, че обезщетение от дружеството не е
било изплащано.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени
условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
Съгласно заключението на КСМАвТЕ от 26.01.2021г. и обясненията на
в.л. в о.с.з. на 04.02.2021г., както и съгласно представената по делото
медицинска документация, включително фиш за спешна медицинска помощ,
лист за преглед на пациент в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-
Варна“АД, амбулаторен лист от 26.01.2017г. и епикриза от 14.06.2017г., също
издадена от МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, на 25.01.2017г. в резултат от ПТП
като пътник в л.а. „Форд Мондео“, рег.№В 4600 РК, Б.Й. е получила следните
травматични увреждания: контузия на лява коленна става с разкъсване на
вътрешния менискус, контузия на другото коляно, контузия на раменния пояс
8
и мишницата, повърхностна травма в окосмената част на главата.Те са
резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта
на главата и колената.При направени на 25.01.2017г. рентгенографии на
главата и двете колена не са установени данни за травматична костна
увреда.Според цитирания фиш пострадалата не е губила съзнание, нямала е
гадене и повръщане, нямала е болки в гръдния кош, имала е болки в областта
на колената, повече в лявото коляно с охлузна рана под него.Предписана й е
лека имобилизация на ляв долен крайник.Проведено е консервативно
лечение, което е било с недобър резултат, което е наложило провеждане на
оперативно лечение на 13.06.2017г. в клиниката по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Света Анна-Варна“АД във връзка с разкъсването на
вътрешния менискус на лява коленна става, след което е назначено лечение с
обезболяващи и рехабилитация.Травматичното увреждане в областта на
лявото коляно обичайно отзвучава в рамките на 5 - 6 месеца, през които има
болезненост.То е налагало ползването на помощни средства и провеждане на
рехабилитация.Травматичните увреждания в областта на другото коляно,
характеризиращо се болезненост, и на главата, характеризиращо се с
главоболие, обичайно отзвучават за около 20-25 дни без дефицит.Предвид
адекватно проведеното лечение би следвало да има възстановяване от
травмите.Понастоящем основната функция на долния ляв крайник е
възстановена, ищцата се придвижва свободно без помощни
средства.Впоследствие с напредване на възрастта и предвид травмата от
разкъсване на менискуса е възможно да се развият артрозни изменения в
ставата.Обичайно след продължително обездвижване бедрената и
подбедрената мускулатура намаляват своя обем, но с времето тази
мускулатура може да се възстанови чрез физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури.
Съгласно показанията на св.Й.Х./майка на ищцата, поради което ценени
при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия
събран по делото доказателствен материал/, на 25.01.2017г. дъщеря й
претърпяла ПТП и тя отишла да се грижи за нея/свидетелката живее в
гр.Варна, а ищцата в с.Дъбравино/, защото не можела сама да се обслужва,
била уплашена и неадекватна.Левият й крак бил с дълга шина, десният също с
шина, но по-къса, имала оток на главата, ударено било и лявото
рамо.Свидетелката денонощно в рамките на месец я обслужвала, после я
9
гледал съпругът й.Не можела да отиде до тоалета, не можела да изкъпе,
всичко правили на място, свидетелката я обличала.Пет, шест месеца ползвала
патерици.Края на м.май я оперирали, после пак ползвала патерици до
септември, октомври, а шини и след това.Съпругът на ищцата я водел по
лекари за прегледи и поставяне на инжекции в коляното и ръката, които
купувала и ходела в лечебно заведение/Градска болница и Поликлиника
„Европа“/ да й ги поставят, приемала и много други лекарства, съпругът и я
водил на рехабилатации в гр.Варна.След ПТП е много стресирана, коренно
променена, все се оплаква, че я боли, избягва да се движи сама, не иска да се
събира с хора.И понастоящем, ако клекне, не може да стане сама, трябва да се
подпре на нещо.
Съгласно показанията на св.Й.Й./съпруг на ищцата, поради което ценени
при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия
събран по делото доказателствен материал/, на 25.01.2017г. видял съпругата
си след като била докарана в болницата.Казали му, че трябва да купа две
шини-голяма, от таза до долу и по-малка за другото коляно, предписали и
лекарства, които също купил.Майката на ищцата дошла да я гледа, защото тя
сама не можела да се обслужва, и стояла около месец, през който ищцата била
на легло.Майка й помагала за тоалета, банята, обличала я, готвила й, давала й
лекарства.За около месец и половина й се поотминали болките в дясното
коляно и главата, но в лявото коляно продължили и края на май се наложило
да се направи операция, защото не се подобрявала от инжекциите,
продължавала да бъде с патерици.След операцията цялото лято също била с
придружител.Пет, шест месеца не била на работа, ползвала болнични.И сега
продължава да я боли, пие обезболяващи.След операцията провела
рехабилитация за около 3 месеца, биели й и инжекции в коляното на 5-6
курса, като лекарят казал, че с инжекциите се забавят нещата, но ще дойде
време, когато се трябва да се смени ставата.И понастоящем има промяна в
походката, куца, ползва само равни обувки.Преди ПТП танцувала в ансамбъл
за народни танци, сега не ходи, затворила се е в себе си, по-малко общува,
страх я е да пътува в автомобил.Бързо се изморява крака й, започва да я
боли.Работи в община Аврен и идват със служебния автомобил да я вземат и
връщат, правят й услуга.
Предвид цитираните заключение и свидетелски показания съдът приема,
че търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
10
болки и психични страдания, установени с тези доказателства, са в пряка
причинно -следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на
чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, за които вреди има
право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 460лв./, инфлационни процеси/2, 8%
за 2017г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в разкъсването на вътрешния
менискус на лява коленна става, травматични увреждания/натъртвания с
отоци/ на дясното коляно, лявото рамо и главата/повърхностна
травма/.Уврежданията на дясно коляно, ляво рамо и главата са причинили
силни болки, които обаче са започнали да отшумяват в рамките на месец,
месец и половина.Разкъсването на вътрешния менискус на лявата коленна
става е лекувано в началото консервативно, но, т.к. не е било успешно, се е
наложило оперативно лечение с престой в болнично заведение от 3 дни с
11
проведена оперативна интервенция.Основно травмата в лявото коляно, но и
т.к. е била съчетана с травма, макар и по-лека на другото коляно и на рамото,
е наложила трайни затруднения в ежедневието на ищцата за срок от поне 5-6
месеца.Изпитвала е в началото изключително силни физически болки.Била е
обездвижена на легло, зависима от чужда помощ за ежедневните си нужди -
тоалет, къпане, обличане, подпомагана от близките си.Търпяла е обичайните
за това състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в
бита.Протеклият оздравителен процес е бил по-дълъг от обичайния, предвид
наложилата се оперативна интервенция през м.06.2017г., след която е
започнало ново възстановяване в рамките на няколко месеца.Ищцата е била
на легло в рамките на месец, след което се е придвижвала с помощта на
патерици няколко месеца, така и след операцията.След нея и според
представените амбулаторни листи от 17.07.2017г. и 14.08.2017г. е
продължавала да има палпаторна болезненост, оток, болки в опреративната
рана, инфилтрат, гноетечение от раната, което е обработвано хирургически, с
прилагано антибиотично лечение.Използвала е шини/мека имобилизация/ и за
двата си крака, провеждала е с месеци рехабилитациони
процедури.Представени са доказателства за ползван отпуск поради временна
нетрудоспособност 2 месеца след ПТП, както и след операцията до
12.09.2017г. Понастоящем/четири години след инцидента/ функциите на
левия долен крайник са възстановени, но не в пълен, а в основен обем, т.е. тя
може да се придвижва самостоятелно с него, но продължава да накуцва, не
може да извървява дълги разстояния, продължава да понякога да изпитва
болки, не може да се изправя самостоятелно от клекнало състояние, като
съгласно заключението на в.л. с напредване на възрастта, поради тази травма
вероятно ще се развият артрозни изменения в ставата, но хипотрофия на
мускулатурата е преодолима.Съобразява се възрастта на пострадалата - на 49
години при настъпване на ПТП и до настъпването му работоспособна/и
работеща/, без данни за влошено здравословно състояние, участваща активно
в социалния живот.Съобразява се начинът, по който събитието, с
произтеклите физически травми, се е отразило на психичното й състояние -
изпитала е в началото шок, силен стрес, страх, впоследствие стресът е
протрахирал, не е можела да спи, избягва да се движи сама, страхува се да не
падне, да не стъпи накриво, страхува се да се вози в автомобил, не иска да се
събира с хора, затворила се е в себе си.
12
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, вкл. това как е
протекло физическо възстановяване на крайника и изживените чисто
физически страдания в рамките на повече от 9 месеца, негативни последици
за здравословното състояние, вкл. и психичното такова, както и обществено-
икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на
31 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
въззивницата неимуществени вреди.
Направено е от въззиваемото дружество в срок възражение за
съпричиняване с твърдения, че Б.Й. е била без поставен обезопасителен колан
при настъпване на ПТП, както и, че ищцата е издърпала сама краката си
изпод предната седалка и с това е допринесла да увреждането си, а ако и да е
имало усложнения в следствие от оперативната интервенция, то те са
резултат от неспазване на лекарските предписания относно провеждането на
домашно лечение и рехабилитация. Последното се опровергава от
заключението на цитираната експертиза, съгласно което Б.Й. е спазвала
изцяло лекарските предписания по отношение на получените травматични
увреждания.
Съгласно цитираната КСМАвТЕ от 26.01.2021г. като се има предвид
какъв вид са получените травматични увреждания, а именно контузия на
главата, контузия на двете колена и механизма на ПТП /водачът на л.а. „Пежо
Партнер“ е допуснал навлизане на автомобила в насрещната лента за
движение непосредствено след напускане център на преодоляване на десен
завой, а движещият се в своята лента с около 30 км/ч. л.а.“Форд“ е предприел
изпълняване на спасителна маневра в дясно по неговата посока на движение,
като така ударът е настъпил в предната лявата част на л.а.“Форд“/,
обстоятелството, че при използване на предпазен колан реално се реализират
увреждания от вида на кръвонасядания и ожулвания-косо разположено
кръвонасядане в областта на гръдния кош и хоризонтално разположено
кръвонасядане в областта на корема, и това, че по време на първичния
преглед от екип на ЦСМП не са установени травматични увреждания в
областта на гръдния кош, дават основание да се счита, че Б.Й. е пътувала без
поставен предпазен колан.
По приобщеното към доказателствения материал НОХД №3212/19г.,
13
съответно съдържащото се по него ДП №2163/17г., са приложени дадените от
ищцата обяснения в хода на досъдебното производство на
18.08.2017г.Съгласно тези обяснения на 25.01.2017г. тя е стояла на задната
седалка на автомобила, зад предната дясна седалка, от зад до нея и зад
шофьора стояла М.Т..Ударът с другия автомобил, който идвал срещу тях,
настъпил в платното за движение на техния автомобил/л.а. „Форд“/.Ударът е
бил силен, в предната част на колата им, която веднага спряла.От удара
ищцата политнала напред и си ударила главата в предната дясна седалка.След
това от рикошета паднала назад.Главата я боляла много.Опитала се да отвори
вратата, успяла, но не можела да излезе.Тогава видяла, че краката й са под
предната дясна седалка.Не си чувствала краката и затова с ръце решила да ги
издърпа.Извадила левия, после десния.Опитала се да ги пусне извън колата,
но не могла, защото болките били много силни.На място дошла линейка и
лекарите с помощта на полицаите й занесли на ръце до линейката.
Съгласно КСМАвТЕ от 29.10.2021г., изслушана пред настоящата
инстанция технически седалката от предната дясна позиция в автомобила
може да се размести и откачи от мястото си при настъпване на удар в
предната лява част на автомобила, но по делото няма категорични данни, че
действително предната дясна седалка се е увредила технически при
настъпилия удар и така е затиснала долните крайници на ищцата.Според
КСМАвТЕ от 26.01.2021г., ако Б.Й. е била с правилно поставен
обезопасителен колан, биха се реализирали само травматичните увреждания в
областта на двете колена.
Ценейки в съвкупност така събраните по делото доказателства, съдът
приема, че ищцата към момента на настъпване на ПТП е била без поставен
обезопасителен колан/в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП/.Ясно същата е
заявила в обясненията си пред разследващите органи/дадени месеци след
инцидента, т.е. без същата да е била в шоково състояние от преживяното, а
вече в нормалното си психично състояние/, ценени, т.к. установяват
неизгодни за страната факти, че в резултат от удара тялото й е политнало
напред и тя е ударила силно главата си в предната дясна седалка, а после,
след рикошета, е паднала назад.Категорично в.л. сочат, а и представената
медицинска документация също, че тя не е имала увреждания от вида на
кръвонасядания и ожулвания, които се получават при поставен колан и така
реализиран сблъсък, а именно косо разположено кръвонасядане в областта на
14
гръдния кош и хоризонтално разположено кръвонасядане в областта на
корема.Никъде в обясненията си пред разследващия орган ищцата не е
твърдяла, че предната дясна седалка се е откъснала и така я е
затиснала.Напротив сочила е само, че е установила, че краката й са се
намирали под предната дясна седалка, а после тя сама ги е издърпала преди
да дойдат други хора, опитала се е да слезе, но не е могла поради силните
болки.При откъсване на седалката и затискане, тя не би могла да си извади
сама краката и да се опита да слезе.Ищцата е искала допускане от настоящата
инстанция на свидетел за установяване на обстоятелството дали е използвала
колан, каква е била позицията на тялото й, по какъв начин е слязла от колата
и в кои части на тялото си е получила наранявания.Предвид установяване на
тези обстоятелства с вече събраните пред първа инстанция доказателства,
искането й е оставено без уважение.Ако и обаче да бе налице свидетел, който
да свидетелства в тази насока, то това не може да опровергае категорично
сочещите обратния извод останали доказателства.Независимо от горното
обаче сам по себе си фактът, че е пътувала без колан не води до еднозначен
извод, че е налице съпричиняване, т.к. е необходимо действието на
пострадалия обективно да е допринесло за неговото увреждане.В случая
според цитираната КСМАвТЕ от 26.01.2021г., ако Б.Й. е била с правилно
поставен обезопасителен колан, биха се реализирали само травматичните
увреждания в областта на двете колена, а КСМАвТЕ от 29.10.2021г. не сочи,
че категорично поставянето на обезопасителен колан би предотвратило
получаването на процесните увреждания.Съобразявайки механизмът на
настъпване на ПТП, съответно настъпилият силен удар в лявата част на
автомобила, позицията на ищцата на задната седалка зад предната дясна
седалка и посочените заключения, съдът приема, че при поставен
обезопасителен колан би се предотвратила само травмата на главата,
получена от удара в предната седалка.Що се касае за възражението, че
ищцата издърпала сама краката си изпод предната седалка и с това е
допринесла за увреждането си, то същото се опровергава от заключението на
КСМАвТЕ от 26.01.2021г., според която травмите в областта на двете
коленни стави са в резултат от възникналото ПТП и нямат връзка с
„издърпването на краката изпод седалката“.Предвид гореустановеното и
съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, но
касателно само получената травма на главата.В общия причинно-следствен
15
комплекс обаче приносът на водача на автомобила, навлязъл в насрещната
пътна лента, е много по-голям като обем в сравнение с този на пострадалата,
непоставила предпазен колан.Съпоставяйки двата приноса за общия
противоправен резултат, обезщетението следва да се редуцира до размера от
30 000лв.
По отношение на имуществените вреди заключението на КСМАвТЕ от
29.10.2021г. установява, че представените по делото фискални бонове
установяват закупуването на медикаменти, консумативи, извършени
изследвания, вкл. лабораторни и рентгенови, манипулации, и сочените от
свидетелите, че са поставяни на ищцата инжекции, са все във връзка с
получените от Б.Й. травматични увреждания от ПТП, поради което този
предявен иск е основателен за целия предявен размер.
Съгласно формираната съдебна практика - решение №167/30.01.2020г. по
т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г. по т.д.
№2466/18г., ВКС, І т.о. по отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ
- само в рамките на застрахователната сума и считано датата на уведомяване
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.В
случая Б.Й. е предявила претенцията си на 30.08.2019г., съответно от
посочената дата се дължи законна лихва върху процесните главници.
Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС в обжалваните му части следва
да бъде потвърдено.
Всяка от страните претендира разноски за настоящата инстанция.Разноски
на дружеството за заплатената държавна такса за въззивно обжалване не му
се следват предвид неоснователността на подадената от него въззивна
жалба.Същото претендира и разноски в размер на 1 560лв. за
адв.възнаграждение/с включен ДДС/, заплатено по банков път на
06.04.2021г.Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна,
което съдът приема за неоснователно съобразно фактическата и правна
16
сложност на делото и минималния предвиден размер в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/04г. на ВАдвС размер на възнаграждението съобразно
материалния интерес пред настоящата инстанция/19 618, 29лв./, а именно
сумата от 1 342, 26лв. с включен ДДС.Съобразно неоснователната част от
исковите претенции в размерите им, разглеждани от настоящата инстанция,
т.е. сумата от 3 500лв., на въззивника се следва сумата от 278, 31лв.Ищцата
претендира разноски за пред настоящата инстанция в размер на 900лв.,
представляващи адв.възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 19.10.2021г., заплатено в брой.Направено е
възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът приема за
неоснователно, доколкото минималният предвиден размер без включен ДДС
възлиза на сумата от 1 118, 55лв.Съобразно основателната част от исковите
претенции в размерите им, разглеждани от настоящата инстанция, т.е. сумата
от 16 188, 29лв., на същата се следва сумата от 739, 43лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260052/04.03.2021г., постановено по т.д.
№598/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД е осъдено да заплати на Б. ХР. Й. застрахователно
обезщетение за увреждания, настъпили при ПТП, реализирано на 25.01.2017г.
около 10, 00 ч. на пътен участък по път №9006, в посока с.Здравец-с.Аврен,
преди табелата на с.Аврен, по вина на водача на лек автомобил “Пежо
Партнер“, с рег.№РВ 4851 MP, чиято отговорност към момента на инцидента
е бил е застрахована при ответника по застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, обективирана в Полица №BG/23/116001908198, със
срок на валидност до 14.07.2017г., в размер, представляващ разликата над
15 000лв. до 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и негативни психически изживявания, в следствие от
контузия на двете коленни стави, като тази на лявото коляно е съпроводена с
разкъсване на вътрешния мениск, и в размер на 1 118, 29лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени цени на медикаменти и
медицински услуги, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
30.08.2019г. - датата на уведомяване на застрахователя за събитието, до
17
окончателното им изплащане; 2/ ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд
Варна, сумата, представляваща разликата над 800лв. до 1 644, 73лв. /или 844,
73лв., включващи държавна такса-644, 73лв. и 200лв.-заплатено от бюджета
възнаграждение на вещи лица/; 3/ е отхвърлен предявеният от Б. ХР. Й.
против ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД иск за неимуществени вреди
/обезщетение за увреждания, настъпили при ПТП, реализирано на
25.01.2017г. около 10, 00 ч. на пътен участък по път №9006, в посока
с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, по вина на водача на лек
автомобил “Пежо Партнер“, с рег.№РВ 4851 MP, чиято отговорност към
момента на инцидента е бил е застрахована при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица
№BG/23/116001908198, със срок на валидност до 14.07.2017г./ за разликата
над 30 000лв. до претендираните 33 500лв.; 4/ Б. ХР. Й. е осъдена да заплати
на ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД съдебно-деловодни разноски в размер на 224,
50 лв.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, да заплати на Б.
ХР. Й., ЕГН **********, сумата от 739, 43лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерно с
основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. ХР. Й., ЕГН **********, да заплати на ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД, ЕИК *********, сумата от 278, 31лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерно с
неоснователната част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18