Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
15.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети
граждански състав
на петнадесети
март две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
142 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени
искове с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищците В.Н.Н. и
П.С.Н. твърдят, че по силата на нот. акт № 178 том
II/ 2000 г. на СлВп при К. районен съд; нот. акт № 36, том V, дело № 909/2001 г. на СлВп при К. районен съд; нот. акт
№ 49, том XI, дело № 2062/2010 г. на СлВп при К.
районен съд и удостоверение за сключен граждански брак са собственици на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2091 по КККР на гр.К., община К., обл.
П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр.К., п.к. 4300, ул. „П.
Ю.“ № **; площ: 564 кв.м (петстотин шестдесет и четири кв.м); трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: 2091, квартал: 84, парцел: XXII-2091;
съседи: 36498.503.2090, 36498.503.9511, 36498.503.2092, 36498.503.2094,
36498.503.2093; и сградите, които попадат върху имота, както следва: 1) сграда
с идентификатор 36498.503.2091.1: застроена площ 120 кв.м; брой етажи: 3;
предназначение: жилищна и 2) сграда с идентификатор 36498.503.2091.2 със
застроена площ 29 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.
Собствеността върху гореописания недвижим имот се разпределяла между ищците,
както следва: ½ идеална част била
лична собственост на В.Н.Н., а другата ½
идеална част била придобита от тях при условията на СИО.
Преди години в северната част на дворното
място била изградена селскостопанска постройка, в която дядото и бабата на
първия ищец отглеждали животни. Тази селскостопанска постройка на практика
разделяла дворното място на две части, като от север оставало част от същото с
площ от около 100 кв.м. Тази част също се използвала за отглежданите животни.
След тяхната смърт постройката била премахната.
Ответникът К.Д.И. бил признат за собственик
на съседния от северозапад ПИ с идентификатор 36498.503.2093 с нотариален акт №
129, том I , дело № 265/1984 г. на К. районен съд. В последните няколко години
ответникът К.И. навлязъл в северозападната част на имота им, като започнал да
складира там различни вещи и материали. Многократно настоявали той да премахне
имуществото си от тяхното дворно място, но без резултат. По този начин
ответникът препятствал достъпа им до тази част на техния имот и ги лишавал от
възможността да го оградят и ползват.
Собственик на съседния от североизток имот
с идентификатор 36498.503.2094 бил Н. П. П. по силата на нотариален акт № 9,
том III, дело № 908/1990 г. на К. районен съд. След смъртта му, имотът бил
придобит по наследство от неговата майка, К.Н.П.. С нот.
акт № 58, том III, рег.№ 6708, дело № 426/2017 г. на нотариус П. И. с рег. №
665 на НК, акт № 197, том 18, дело № 3595/2017 г. на СлВп
при К. районен съд, К.Н.П. подарила имот с идентификатор 36498.503.2094 по КККР на гр. К. ведно с построената в него жилищна сграда на
своя правнук, Н.Т.Д. чрез неговия баща и законен представител Т.Д.Д.. Със същия нотариален акт дарителката К.Н.П. запазила за
себе си, за дъщеря си Д.П.Д. и за внука си П.Д.Д., правото
на пожизнено и безвъзмездно ползване върху първия етаж от жилищната сграда,
построена в подарения имот. През 2008 г. Н. П. П. без тяхно съгласие, и без
необходимите строителни книжа и документи, построил в югозападния ъгъл на
дворното си място, съставляващо по сега действащите КККР
на гр.К. имот с идентификатор 36498.503.2094, стопанска постройка. Впоследствие
също без тяхно съгласие тази постройка била разширена на юг, като това
разширение навлязло с около 15 кв.м. в тяхното дворно място. По сега действащите
КККР на гр. К. постройката представлявала сграда с
идентификатор 36498.503.2091.2 със застроена площ 29 кв.м, брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда. Приблизително половината от сградата
попадала в тяхното дворно място. И макар формално по действащите КККР на гр. К. сградата да била описана, като попадаща в
тяхното дворно място, същата реално се ползвала като собствена от ответниците
П. и Д.. Подавали множество жалби в Община К. и в Районна прокуратура К. с
искане тази постройка да бъде премахната и имотът им да бъде освободен. На
ответниците по делото били издавани предписания за премахване на сградата.
Издадена била и Заповед № 493/25.05.2009 г. на Кмета на Община К. по чл.195
ал.5 от ЗУТ за нейното премахване. Всичко това било без резултат - ответниците
и до настоящия момент отказвали да премахнат тази сграда и да изпълнят влязлата
в сила заповед на Кмета на Община К.. По този начин ищците били напълно лишени
от възможността да ползват частта от имота им, попадаща под описаната по-горе
стопанска постройка.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което:
1) ДА ОСЪДИ ответника К.Д.И. с ЕГН
********** да преустанови действията си, с които препятства ищците да ползват
северозападната част на дворното им място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.503.2091 по КККР на гр.К., община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК,
които действия се изразяват в складиране на различни вещи и материали в тази
част, като го осъди да премахне същите;
2) ДА ОСЪДИ ответниците К.Н.П. с ЕГН
**********, Д.П.Д. с ЕГН **********, П.Д.Д. с ЕГН
********** и Н.Т.Д. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Т.Д.Д. с ЕГН *********, да преустановят действията
си, с които препятстват на ищците да
ползват северозападната част на дворното им място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 36498.503.2091 по КККР на гр.К.,
община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
Директора на АГКК, които действия се изразяват в
отказът им да премахнат сграда с идентификатор 36498,503.2091.2 със застроена
площ 29 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
приблизително половината, от която сграда попада в имота на ищците.
В ХОДА на процеса, индивидуализира
претенцията си досежно площите, за които искат
ответниците да преустановят неоснователните си действия:
- ответникът К.Д.И. върху дворно място с
площ от 19.96 кв. м, заключени между точките А, Б, Д и Е, от чертеж № 1 към
допълнителното заключение на вещото лице;
- ответниците К.Н.П., Д.П.Д., П.Д.Д. и Н.Т.Д. – върху дворно място с площ от 12.77 кв.м,
върху което е построена южната част на селскостопанска сграда с идентификатор
36498,503.2091.2.
Ответникът К.Д.И. оспорва иска.
Твърди, че с влизане в сила КРП на гр.К., одобрен със заповед № 2968/1936 г. в частта
кв. 84 бил отреден УПИ VIII -1516, 1517. По късно и
двата имота със Заповед 300-4-21/2004 г. изцяло били включени с нов номер ПИ
2093. Съседния имот № 1520 от юг в разписният лист на Община К. се водил овощна
градина без име на собственик. Съгласно обезсиления дворищно и
уличнорегулационен план на гр. К. от 1956 г. за имот пл. № 1517 ведно с имот
пл. № 1516 се отреждал един съсобствен парцел VIII
-1516,1517 в кв. 84. Планът предвиждал към същия този парцел да бъдат предадени
части от имоти пл. №1515, пл. № 1518 и пл.№ 1520. Не се констатирало в архива
на община К. преписка по отношение на изкупуване на предаваемите
места. Приложени към делото били две квитанции към приходни ордери 322 и 323,
като квитанция № 322 безспорно сочела, че с нея е била заплатена сума по
регулация на н-ци Л. С. - собственик на имот № 1515 съгласно
разписната книга неразделна част от плана. С квитанция № 323 била заплатена
сума равняваща на стойността на 1/2 ид. част от имот
от пл. № 1520. По–късно, след десет години, през 1966 г. в разписния лист за
имот № 1520 имало записан нов собственик - Х. И. К. с нот.
акт № 51 от 1962 г. и скица ксерокопие на част от РП на гр. К., одобрен със
заповед № 938/1966 г. През 1973г. в дворищната
регулация по разписния лист било записано същото име. Дворищно -регулационната
граница между УПИ 1516 и УПИ
1520 от кв. 84 се движила по стари имотни граници от плановете -1956, 1966 и
1973 г. В годините 1959 - 1962 между имотите 1516 и 1520 бил изграден масивен
навес с висок и широк каменен зид, който разделял двата имота, и в който навес
съседната страна отглеждали животни. С течение на годините покривът, който бил
покрит с керемиди се натрошили и се разпаднали. Впоследствие дървената част се
разрушила от времето, но издигнатият каменен зид стоял и до сега. Застроената
площ на навеса общо била 29 кв.м. От тяхна страна било невъзможно да се навлезе
в северозападната част на имота на ищците, защото имало дувар, а камо ли да се
складират там различни вещи и материали. Твърди също, че имот № 1516 го
владеели от 1959 г. безпрепятствено като своя собственост, чрез придобита
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС повече от петдесет години - явно, постоянно и
непрекъснато.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Ответниците Д.П.Д., П.Д.Д. И
Н.Т.Д., чрез неговия баща и законен представител Т.Д.Д.
оспорват иска като неоснователен.
Признават следните факти: че ищците са
собственици на ПИ с идентификатор 36498.503.2091 по КККР
на гр. К., придобит на посочените в исковата молба основания; че ответникът
Н.Т.Д. ЕГН ********** е собственик на имот с идентификатор 36498.503.2094,
който се намира на североизток от имота на ищците, ведно с построена в него
жилищна сграда; че ответниците Д.П.Д. с ЕГН ********** и П.Д.Д. с ЕГН **********, притежават пожизнено и безвъзмездно
право на ползване, което ще упражняват заедно и поотделно върху първия етаж от
жилищната сграда, което право е било учредено с нот.
акт № 58, том ІІІ, peг. № 6708, нот.
дело № 426/2017 г. на нотариус П. И. *** действие - района на PC - гр. К.; че в югозападния ъгъл на дворното място,
собственост на ответника Н.Д., има построена стопанска постройка. Оспорва
следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че процесната
сграда е била строена през 2008 г. от Н. П. П., че същият е направил разширение
от юг, че същото навлизало с 15 кв. м в дворното място на ищците; че процесната сграда отчасти попадала в имота на ищците; че
ответниците пречат на ищците да ползват собствения си имот; че стопанската
сграда се ползва от ответниците му П. и Д.. Твърди, че процесната
сграда била построена през 1966 г. от П. М. П. - бивш жител ***, който бил бивш
собственик на ПИ с идентификатор 36498.503.2094. Същата попадала изцяло в
дворното място на ответника Н.Т.Д.. Сградата, макар и строена без строителни
книжа, била в режим на търпимост, тъй като отговаряла на условията по §16 от
ЗУТ. Същата не била променяна от построяването й до момента. Имотната граница
между имота на ответниците и този на ищците минавала на приблизително 2-3 метра
южно от процесната сграда. Същата била
материализирана с масивен дувар, каменна зидария, с „шапка“ от керемиди, който
бил построен от наследодателя на ищците - П.И. Г. - бивш жител ***, починал на
28.05.1995 г. Дворното място на север от този дувар, в което попадала и процесната стопанска постройка, било собственост на
ответника Н.Т.Д.. Считат, че е налице грешка в кадастралната карта относно
заснемането на северната граница на процесния
поземлен имот, която била изместена на север и навлизала в имота на
ответниците, като по този начин засягала и процесната
стопанска постройка. Не им било известно да е било извършвано предаване по
регулация на части от имота на ответниците към този на ищците, съответно отчуждителни процедури, заплащане и прилагане на
регулацията. Твърдят, че ответниците Д.П.Д. и П.Д.Д.,
като притежатели на пожизнено и безвъзмездно право на ползване, което
упражнявали заедно и поотделно, само върху първия етаж от жилищната сграда,
построена в него, не ползвали както дворното място, така и процесната
сграда, върху която нямали права. Както те, така и ответникът Н.Т.Д., не
нарушавали по никакъв начин правото на собственост на ищците върху собственото
им дворно място.
МОЛЯТ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Ответницата
К.Н.П. не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представените документи, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор 36498.503.2091 по КККР на гр.К.
(нататък - ПИ 2091) и построените в него сгради, ответникът К.И. е собственик
на поземлен имот с идентификатор 36498.503.2093 (нататък - ПИ 2093), ответникът
Н.Т.Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор 36498.503.2094 (нататък - ПИ 2094), а
останалите трима ответници са ползватели на този имот. Вещните права върху
имотите се установяват от представените писмени доказателства: нот. акт № 178 том II/ 2000 г. на СлВп
при К. районен съд; нот. акт № 36, том V, дело №
909/2001 г. на СлВп при К. районен съд; нот. акт № 49, том XI, дело № 2062/2010 г. на СлВп при К. районен съд; удостоверение за сключен
граждански брак на ищците; нот. акт № 129, том I ,
дело № 265/1984 г. на КрлРС; нот.
акт № 9, том III, дело № 908/1990 г. на КрлРС; нот. акт № 58, том III, рег.№ 6708, дело № 426/2017 г. на
нотариус П. И. с рег. № 665 на НК, ведно с цялото нотариално дело, и приетите
по делото скици на имотите. Документи за собственост на ищците и собствениците
на ПИ 2094 са приложени и към преписката по издаване на заповед № 493/25.05.2009
г. на Кмета на Община К.. От нея се установява, че през 2009 г. П. Н.Н. – праводател на ищеца, е подал
жалба за незаконно строителство в собствения му имот. По проведената
административна процедура е била издадена посочената заповед, с която е
разпоредено собственикът на УПИ ХХХІ-1519
в кв. 84 по плана на града, да премахне
за своя сметка частта от сградата на допълващо застрояване, попадаща в УПИ ХХІІ-1918. Определен е срок
от 1 месец за изпълнение за заповедта. Няма данни по делото дали тя е обжалвана
и е влязла в законна сила. От преписката се установява, че жалби са подавани и
до РП К..
Тъй като спорът със собствениците на ПИ
2094 е за построена сграда, за която се твърди, че попада в дворното място на
ищците, съдът констатира следното: на скицата на ПИ 2091 (л. 8) спорната сграда
е отразена като сграда № 2 с площ 29 кв. м и е отразено, че границата между
двата имота преминава през постройката; на скицата на ПИ 2094 (л.116) има
построена друга стопанска постройка, също означена като сграда № 2 с площ 9 кв. м. На тази скица е отразена и част от
сграда № 2 показана в ПИ 2091, без да е означена с отделен номер.
Съдът извърши оглед на място, по време на
който изслуша свидетели.
При огледа на място в ПИ 2091 – собственост на ищците съдът констатира,
че като видима северна граница на този имот е съществуващият каменен зид, а на
терена има денивелация. Имотите на ответниците са в по-високата част на терена.
От показанията на св. Н., майка на ищеца,
се установява, че познава имота на ищците от раждането си, защото се израснала
там. През 2008г. синовете на свидетелката построили
къщата, която в момента е в имота, преди това имало стара къща. По това време
те решили да направят и ограда на имота. Тогава възникнал проблем със съседите
им от север – собствениците на ПИ 2094. Те от години знаели, че стопанската
постройка в имота им е незаконна, и че постройката, която е долепена до
оградата е в място на ищците. Бащата на свидетелката бил животновъд и в
каменния зид в северната част на терена преди години имало врата, през която
той пускал животните в горната част на двора. Преди време той бил част от стена
на стопанска постройка за отглеждане на животни – овце, а постройката
представлявала стреха с покрив. Най северната част от двора, до която
понастоящем нямали достъп, била оградена с „герме“
(пръчки, сплетени като плет). Бащата на свидетелката починал през 2000 г., а
четири-пет години по-рано решил да зазида вратата, която се намирала в зида,
заради инцидент. По това време спорната в имот 2094 я нямало. След като баща й
зазидал вратата, собственикът тогава – Н. П. я построил. Свидетелката и нейната
майка много пъти ходили по съседски да го предупредят да я премахне. Зидът им
непрекъснато се наводнявал, но съседът бил агресивен и отказал. В края на 2008
г. или началото на 2009 г. подали жалба в Община К.. Тогава съседите Д.Д. и двамата й синове отишли у свидетелката и при разговора
предложили да изкупят мястото, но тя отказала – имотът бил неин бащин, синовете
й искали да направят ограда. Подобен разговор с тези съседи се състоял и в
Община К. по повод образуваната преписка за незаконно строителство. Въпреки
издадената заповед, стопанската постройка в ПИ 2094 не била съборена. Имот 2093
на ответника И. дълги години нямал стопани. Когато ответникът се настанил в
имота, заел пространството, което принадлежало на ищците й било заключено между
общата граница на имотите и каменния зид в имота на ищците. Ответникът натрупал
на това място някакви прозорци, някакви дървени вещи. Свидетелката поискала от
него да премахне вещите, лично ходила да го предупреди, но И. отказал с мотива,
че това е негово място, че с другите съседи са се разбрали и не го интересува и
отказал да махне вещите.
От показанията на св. Н., баща на ищеца се
установява, че познава имота на сина си от 1978 г. когато със съпругата му се
оженили, това бил имот на родителите й. Свидетелят описва саята,
която се намирала по онова време в северната част на двора, сочи че в зида е
имало врата и през която животните са отивали в най-северната част на дворното
място. Саята била с двускатен
покрив, на юг от съществуващия зид. Зад зида имало малко място, не знаел с
каква площ и в него родителите на съпругата му пускали овцете. Мястото било
оградено с „геремета“. Мястото на тъста му било
оградено от всички страни и по онова време нямало спор между него и съседите от
север. След това собственикът на ПИ 2094 Н. започнал да строи в мястото
стопанска постройка, от двора на ищците от нея се виждал ламариненият покрив.
След строителството на сградата между съседите възникнали спорове, майката на
съпругата му поискала ламаринения покрив да се махне и да не опира в зида,
заради стичащите се води, но Н. отказал и ги заплашил. По-късно тъста му
зазидал вратата в зида, която съществува и понастоящем. Свидетелят знаел, че
собствениците на имот 2094 два пъти предлагали да изкупят мястото, върху което
попада стопанската постройка, но съпругата му отказала. Не помни подробности от
разговорите. Свидетелят познавал съседа от северозапад само по физиономия.
Преди 10-тина години имали разговор да махне
поставените в тяхното място черчевета, но доколкото знаел, съседът не ги
махнал. Последно, преди около десет години видял тази част от двора.
При огледа и по време на изслушване на свидетелите съдът констатира, че
на място не се виждат следи от вратата, която се твърди да е служела за достъп
на животни до терена от север на зида. Вижда се част от спорната постройка в
имот 2094.
При огледа на място в ПИ 2094 съдът констатира, че цялата южна ограда на
имот 2094 представлява каменен зид, частично покрит с бетонова шапка, с чупка в
него. В дългата си част на зида, собствениците на ПИ 2092 (неучастващи в
процеса) са изградили двускатен покрив и са ползвали
зида. В останалата си част, по
продължение на запад като граница с имота на ищците и изграден каменен зид
(дувар), до който почти е долепен ламаринения покрив на процесната
стопанска сграда.
В южната си част дворът на ПИ 2094 е отделен със зид и мрежа, и тази
част е обособена като стопанска в двора. Зидът се явява продължение на
северната стена на спорната стопанска постройк
Процесната стопанска сграда
се състои от две части - представлява , в северната си част – кирпичена,
измазана сграда, с покрив от керемиди. В южната си част, сградата видимо е
пристроена с тухли, на изток се вижда циментова стена с камъни, метална врата,
изработена от винкел и стъкло. Цялата пристроена южна част е покрита с
ламаринен покрив.
Разстоянието между каменния зид и ръба на ламаринения покрив в
най-широката си част е около 60 см, в най-западна и южна част доближен почти до
него. Не се виждат следи от врата, посочена от ищците, за която се сочи, че
зазидана допълнително.
От показанията на св. Т. се установява, че
познава имот 2094, с предишния собственик се познавали от деца. Спорната
стопанска постройка съществувала от времето, когато били деца – П., бащата на
Н. я ползвал за работилница. Бащата на Н. П. починал когато били деца, ученици
в 7-8 клас. По онова време стопанската постройка съществувала само в северната
си част (построената от кирпич сграда). Свидетелят не знаел кога е построена
остъклената част с ламаринения покрив, но предполагал, че е станало около 90-та
година, когато започнали да строят къщата. На това място овце не били гледани,
по онова време там имало кочина и Н. отглеждал прасе. Доколкото свидетелят
помнел, каменният зид на юг си съществувал, но не помнел да е имало врата в
него. Западната ограда на ПИ 2094 не била местена, съществувала си от много
време, стената на стопанската постройка била част от границата с имота на
запад. Зидът, който разделял двора на Д. на две части, вероятно бил построен за
да отглеждат кокошки.
От показанията на св. Л.П. се установява,
че познава ПИ 2094 от около 1965 г. Първите му спомени за стопанската сграда
датирали от времето, когато бил в 4-5 клас. Първоначално я ползвал П., после
приятелят му – Н. П., сградата била ползвана като работилница, имало
инструменти в нея. По-късно Н. направил остъклението
от юг, когато сменяли покрива на старата сграда. Пристройката ползвали за инструменти, а Н. и
майка му живеели в старата част, докато строяли къща. Къщата в имот 2094 била
построена около 1989-1990 г., а Н. починал през 2008 г. и до тогава свидетелят
редовно посещавал имота. Дуварът на юг от стопанската сграда съществувал от
много години, имал покрив, отглеждали добитък, дъсчена ограда нямало.
Свидетелят не виждал овце нито в двора на Н., нито в този на другия ответник.
Овце отглеждали съседите от юг, в сграда, която била под дувара.
Съдът е изслушал основно и допълнително
заключение на вещото лице, неоспорени от страните, от които се установява,
следното:
По т.1 от задачите:
От приложените в делото скици на
разглежданите имоти, полученото от Община К. копие от кадастрално-регулационен
план на гр. К., одобрен със заповед № 938/1966 г. и получената извадка от кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К. от СГКК-П.,
се установява, че регулационната граница
между процесиите имоти по кадастрално-регулационния план, одобрен със заповед №
1382/1973 г. е еднаква с регулационната граница по плана от 1956 г., (по точки
А, Б, В между парцели XXXII-1516, XXXV-1519
и XXII-1918 на скица 1 към заключението и е различна
по плана, одобрен със заповед № 938/1966 г. (скица 6).
І. Към датата на издаване на нот. акт № 129, т. І, д. 265/1984 г. е действал
кадастрално-регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № 1382/1973 г. По
този план описаната собственост от 338 кв. м, на К.Д.И., представляваща имот
пл. № 1516, с отреден парцел XXXII-1516, кв. 84
отговаря на площта на имота по нотариалния акт, проверено графически и оцветено
в жълт цвят на скица 1.
На скица 2 - копие от план на гр. К.,
одобрен със заповед № 300-4- 21/2004 г., само кадастрален, югозападната част от
имот пл. № 1516 (синия щрих на скица 1) е придадена към парцел ІІ-1515, имот
пл. № 2089 (не е процесен) по кадастралния план от
2004 г. Същата част графически изчислена, е около 85 кв. м. Остава като имот
площ от около 253 кв. м.
По плана от 2004 г. е видимо, че към същата
година, когато е изготвен кадастралния план, е съществувала паянтова ограда, в
югоизточният край на поземлен имот пл. № 2093, собственост на К.И. (т. 1 и т. 2
на скица № 2, стр. 106 от делото). Паянтовата ограда приблизително съвпада с
границата между парцел XXXIІ-1516 и парцел XXIІ-1518 (т. А и т. Б), която регулация е пренесена от плана
от 1973 г. За справка предоставя и копие от кадастралния план от 2004 г., без
регулация, която съществува в едно от копията на плана, без да е одобрена със
заповед (скица 3, стр. 41 от делото).
Видно от приложената скица 4, стр. 116 от
делото, собствеността на К.И. се е състояла от ПИ с идентификатор 2093 с площ
423 кв. м, отчетена в програма КАИС (преди промяната,
описана по-долу) и ПИ с идентификатор 2267, за който няма данни за площта и
собствеността, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011 г.
По получената през месец ноември от СГКК-П. извадка от КККР, ПИ 2093
и ПИ 2267 са обединени в един с нов идентификатор 36498.503.79 с площ 529.54
кв. м на административен адрес ул. „27 декември“ № 17.
ІІ. Н. П. П. е собственик на парцел XXXV-1519, кв. 84 по плана на гр. К., с площ 410 кв. м,
съгласно нотариален акт № 9, т. ІІІ, дело 908/1990 г. Към датата на издаването
му е действал кадастрално-регулационния план от 1973 г. (скица 1), оцветено в
син цвят.
На 13.03.2009 г. от Община К. е издадена
скица № 172, която е върху основа на кадастрален план, одобрен със заповед №
300-4-21/2004 г. и върху нея съществува и действащата регулация по плана от
1973 г., със собственици-наследници на Н. П. П. (приложена в делото) на
основание нотариален акт № 9, т. ІІІ, дело 908/1990 г. Изписаната площ на
парцел XXXV-1519 от кв. 84 по плана от 1973 г. е 410
кв. м, а площта на по-големият от парцела поземлен имот пл. № 2094 е 510 кв. м.
За ПИ 36498.503.2094 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. К. (скица 4, стр.116 от делото), с площ от 462
кв. м, е издадена скица № 15-631910-13.12.2017 г. от СГКК-П..
След пренасяне на регулационната граница на действащия към момента регулационен
план от 1973 г. е изчислена площта на частта от ПИ извън УПИ,
която е 46 кв. м. Получената площ на УПИ XXXV-1519 от 412 кв. м отговаря на площта от 410 кв. м,
която е и по нотариален акт № 9/1990 г.
Видно от скица 3 в имот пл. № 2094 към 2004
г. е съществувала само сградата, описана като паянтова, стопанска (ПС). Южната част от нея, изградена от винкел и стъкло,
представляваща южната част от сграда с идентификатор 36498.503.2091.2, не е
съществувала.
По получената през ноември извадка от КККР, ПИ 36498.503.2094 е с площ 461.99 кв. м на
административен адрес: ул. „***” № ***. Записаните собственици са наследници на
Н. П. П..
ІІІ. От приложените документи за
собственост на В.Н. се установява:
По нотариален акт № 55/14, т. I, дело
82/05.03.1949 г. са закупени 200 кв. м незастроено място и 58 кв. м застроено
от къща (означено с жълт цвят на скица 5). Същият нотариален акт е послужил за
издаване на скица от 26.05.1964 г. по плана на гр. К., одобрен със заповед №
2968/1956 г. за част от поземлен имот 1918, за който е отреден парцел XIX-1918
от кв. 84.
С нотариален акт № 65, т. І, дело 124/1961
г. е закупено придаващо се към парцел XIX-1918 от западния съсед от поземлен
имот 1917, с площ 86,6 кв. м (зелен цвят), проверено графически.
От имот пл. № 1918 са отчуждени 247 кв. м,
от които вещото лице изчислява, че около 206 кв. м попадат в улицата. Частта от
имота, попадаща в източния парцел XVIІІ-1919 е около
24 кв. м (оранжев цвят), а частта от поземлен имот пл. № 1919 в парцел XIX-1918
е около 28 кв. м (син цвят). За тези взаимно заменяеми се части не се откри
документ за собственост.
От парцел XIX-1918 от кв. 84 са отнети
около 70 кв. м, заедно с уредените предишни 24 и 28 кв. м, изчислени графически
(синя прекъсната линия), като липсват данни за оформяне на собствеността.
С нотариален акт № 199, т. ІІ, дело
799/1967 г. е закупено от северния имот пл. № 1520 придаващо се място от 220
кв. м към парцел XXIІ-1918 от кв. 84. Към датата на
издаване на нотариалния акт е в сила кадастрално-регулационния план, одобрен
със заповед № 938/1966 г. Северните имоти са предвидени за отчуждаване с
отреден парцел ІІІ-жилищен комплекс. В този план, одобрен със заповед №
938/1966 г. (скица 6) за имот пл. № 1918 е отреден нов парцелен номер XXII,
което е изписано и в нотариалния акт. Придаваемото се
дворно място е оцветено в лилав цвят. За останалата северна част, която е по
регулацията от 1973 г., няма данни за изкупуване. Собствеността на имот пл. №
1520 към 1966 г. по разписния лист към плана е на Х. И. К. (л. 37 от делото).
С нотариален акт № 70, т. І от 03.03.1972 г. на П.И. Г. е признато правото на собственост
върху дворно място от около 524 кв. м, представляващо имот пл. № 1918, за който
е отреден парцел XXII (урегулиран). Действащия план към този момент е одобрения
със заповед № 938/1966 г.
Видно от скицата от 26.07.1978 г. на стр.
68 от делото (скица 7), издадена за проектиране на жилищна сграда, източната
регулационна граница е променена, съгласно кадастрално-регулационния план,
одобрен със заповед № 1382/1973 г. Скицата е издадена за парцел XXII-1918, без да е отразено, че регулацията не е
приложена, каквато е практиката, ако има неуредени придаващи се места.
На стр. 87 от делото е приложена скица №
797/01.12.2009 г. за УПИ XXII-1918,
на името на П. Н.Н. и В.Н.Н.,
която служи за проектиране. На нея е отбелязано, че регулацията не е приложена,
предвид източната граница с УПИ XXI-1919. Видно от
скица № 7388/06.03.2013 г. и извадката, получена от СГКК-П.,
границата е права линия и е изградена с масивна ограда.
С нотариален акт вх. рег. № 3549/20.12.2010
г., акт № 49, т. 11, д. 2062, П. и Г. Н. продават на В.Н.Н.
½ ид. ч. от дворно място, застроено и
незастроено от 524 кв. м, съставляващо УПИ XXII-1918, кв. 84, а с площ от 555 кв. м, съгласно актуална
скица по действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1382/1973 г. и
кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-21/2004 г. По получената извадка
от КККР, ПИ 36498.503.2091 е с площ 564.17 кв. м на
административен адрес: ул. „П. Ю.“ № ***. Записаният собственик е В.Н.Н..
По т. 2 от задачите:
За измерване на денивелацията по
съществуващия масивен зид, северна част от несъществуващ обор, който е бил
собствен на семейство Н., е извършена нивелация, като за изходни данни са
използвани котите на работни точки №№ 208 и 214 по КККР,
в близост до имотите на спорещите страни. Получените коти са подредени в
таблица 8. Резултатите са нанесени върху извадката от КККР
на гр. К., като северният зид на събореният обор е копиран със син цвят от
копие от кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-21/ 2004 г., а котите на
подробни точки №№ 1, 2 и 3 са отбелязани върху чертежа (скица 9). Разликата в
котите между т. 1 и т. 2 е: 0,847 м.
По допълнението:
Новозаснетите подробни точки с №№ 1 и 2, взети от
вътрешната му страна, са нанесени върху извадка от кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К. на чертеж 1 към допълнителното заключение. Получената линия
е изместена на 0,60 м на север, колкото е и измерената ширина на зида, построен
от наследодателите на В.Н.. На същият чертеж са показани генерираните площи на
северните части от УПИ XXII-1918, а именно: частта от ползваното от ПИ 79 място (фиг.
1), част от ползваното от ПИ 2094 място (фиг. 2), както и площта на частта от
сграда с идентификатор 503.2091.2, която се явява част от определената във фиг.
2 площ.
Площите съгласно чертеж 1 са както следва:
площ, ползвана от ПИ 79 (2093) – 19.96 кв.м, заключена между точките А, Б, Д и
Е; площ ползвана от ПИ 2094 – 16.31 кв.м, заключена между точките Б, В, Г и Д;
частта, от процесната сграда с идентификатор 2091.2
заема площ от 12.77 кв.м по фигура 2.
За да се визуализират границите на УПИ по съществуващите регулационни планове на гр. К.,
одобрени през 1956 г., 1966 г. и сега действащият от 1973 г., е изготвен чертеж
№ 2 върху извадка от КККР на гр. К., на който със
сини линии са изчертани идентичните граници на
парцелите по планове от 1956 г. и 1973 г. Сините надписи са по плана от 1973г., а зелените отговарят на плана от 1956 г. С червен
цвят-линии и текст, е отразена регулацията по плана от 1966 г. От обясненията
на вещото лице в съдебно заседание се установява, имотните граници по плановете
от 1956 и 1973 г. съвпадат с регулационните.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Искът с правно основание чл. 109 ЗС дава
правна защита срещу всяко неоснователно действие на трети лица, с които се
създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано
и в пълен обем според предназначението на вещта. В процеса страните не спорят
относно правото си на собственост и ограничени вещни права върху посочените в
исковата молба три недвижими имота, и безспорно същите граничат помежду си.
Правото на собственост се установява от представените нотариални актове и скици
на имотите. Спорният въпрос е заели ли са ответниците част от имота на ищците,
пречат ли им със свои действия или бездействия необезпокоявано да упражняват
правото си на собственост и по отношение на собствениците на ПИ 2094 – налице
ли е грешка в кадастъра и ако е налице, може ли наличието й да се
противопостави на ищците, без да е провеждано производство по установяването й.
В т.3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г.
от 06.11.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2015 г. от ОСГК на ВКС е прието следното:
Съгласно чл. 109
ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния
иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки
на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно
право или сервитут върху този имот. Тъй като правото
на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети
лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява
правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са
в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са
установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и
здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Това се
приема и в практиката на ЕСПЧ- например в мотивите на
решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото на Милева
и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се в
превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за
живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за
нормалното ползване на собственото на ищеца жилище.
Тези разяснения на ВКС за задължителни за
прилагане от съдилищата и съдът ги съобрази при постановяване на настоящото
решение.
ОТНОСНО иска срещу ответника К.Д.И.:
Искът по отношение на този ответник е
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. По делото ищците не
установиха при условията на пълно и главно доказване, че този ответник извършва
такова въздействие върху имота им, каквото се твърди в исковата молба, отделно
не се установи същият да им пречи да упражняват правото си в пълен обем. Двамата
разпитани свидетели, доведени от ищците сочат, че преди повече от десет години
в северозападната част от двора им, ответник И. натрупал различни вещи – стари
черчевета и други дървени отпадъци, че ответникът е бил поканен да ги махне и
не знаят дали понастоящем тези вещи са още там. Реална възможност ищците да
влязат в тази част от дворното си място понастоящем няма, но не поради
установени действия от страна на ответника, а поради наличието на каменен зид,
намиращ се в тяхното дворно място, в който е имало врата, осигуряваща достъп.
Последната е била затворена обаче от праводателя на
ищците. Струпването на вещи преди повече от десет години, за които понастоящем
не се установява дали се намират в тази част от имота, съдът не възприема като
реално въздействие върху вещта на ищците към настоящия момент. От заключението
на експертизата се установи, че понастоящем спорната площ от 19.96 кв. метра
заключена между точките А, Б, Д и Е, на чертеж 1 от допълнителното заключение
не се ползва от ищците, но никакви реални действия по отношение на тази част не
са установено от страна на ответника, а съдът не е сезиран с иск за
собственост.
Според настоящия съдебен състав ищците
установяват правото си на собственост върху тази част с представените писмени
доказателства, както и с неоспореното заключение на вещото лице, но това не
може да доведе до уважаване на иска срещу ответника К.И., доколкото негови
действия или бездействия, които да пречат на упражняване правата им в пълен
обем, не са установени в процеса.
ОТНОСНО иска срещу ответниците К.Н.П.,
Д.П.Д., П.Д.Д. и Н.Т.Д.:
Съдът намира този иск за основателен и
съобразявайки направеното уточнение от ищците. По делото се установи по
несъмнен начин, че праводателят на ответниците е
изградил в имота на ищците стопанска постройка с площ от 12.77 кв.м, чийто
ламаринен покрив в едната си част почти допира съществуващ в имота на ищците
каменен зид. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на
постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е
построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или
при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните
правила и норми, като съдебната практика възприема, че указанията по приложение
на материалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС са приложими и при действието на ЗУТ (Решение №
324/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г., II г. о.). От събраните по
делото доказателства се установи, че така построените пристройка към стара
стопанска сграда в имота на тези ответници (собственик и ползватели), навлиза
зад границата на ПИ 2091 по КККР на град К. и не
позволява на ищците да владеят в цялост имота си. Съдът намира правото на
собственост на ищците върху спорната площ за установено по несъмнен начин. Не
се споделят доводите на ответниците, че е налице грешка в кадастъра.
Експертизата отрича имотните граници да са търпели промяна през годините.
Единствена такава промяна е била предвидена в регулацията през 1966 г., когато
за всички имоти на север от имота на ищците е било предвидено да бъдат
отчуждени за създаване на комплекс – жилищно строителство. Няма данни отчуждителните мероприятия да са били осъществени при
действието на ЗПИНМ. С плана от 1973 г. са възстановени парцелните граници,
каквито са били по плана от 1956 г., а за имотните няма никакви данни да са
претърпели промяна. Пристройката към старата стопанска сграда безспорно
съществува, намира се в имота на ищците и създава реални пречки за ползват
имота си, надхвърлящи обичайните. Следва да се съобрази, че ищците са
препятствани да защитят правата си с ревандикационен
иск, доколкото могат да установят право на собственост само върху терена.
Когато предмет на принудителното изпълнение е терен, зает от чужда на ищеца
постройка, по отношение на която не е предявен иск по чл.109, ал.1 ЗС,
последната не може да бъде премахната, нито да бъде предадена на взискателя. Принудителното изпълнение следва да се извърши
само в рамките на изпълнителното основание. Това ще доведе до невъзможност
осъдителното решение по иска за ревандикация по
отношение на терена да бъде изпълнено. Когато предмет на иск по чл.108 ЗС е
терен, зает от чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника по иска, последният
не ползва терена под сградата пряко, а опосредено -
чрез ползването на постройката. В такъв случай, ако ищецът не е предявил иск за
премахване на сградата, искането за предаване на земята под нея не може да бъде
уважено, защото владението не се упражнява пряко върху земята, а чрез владението
върху сградата (Решение № 245 от 03.11.2014 г., постановено по гр. д. №
483/2014 г. на ВКС). Поради това предявеният иск по чл.109 от ЗС е основателен
и следва да бъде уважен.
ОТНОСНО разноските:
Ищците претендират разноски и такива следва
да се възложат в тежест на ответниците К.Н.П., Д.П.Д., П.Д.Д.
и Н.Т.Д.. Тъй като разноските са реализирани за двата обективно съединени иска
срещу различни ответници и уважаването им не е обусловено от данъчната оценка
на спорната част, съдът намира, че следва да осъди посочените ответници да
заплатят половината от направените разходи, или 28.50 лева за заплатена
държавна такса, 350 лева за адвокатско възнаграждение и 136 лева за
възнаграждение на вещо лице.
На ответника К.И. разноски не се присъждат,
тай като не са доказани такива.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 109 от
ЗС, предявен от В.Н.Н. с ЕГН ********** и П.С.Н. с
ЕГН **********,*** за осъждането на К.Д.И. с ЕГН ********** *** да преустанови
действията си, с които препятства ищците да ползват северозападната част на
дворното им място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2091
по КККР на гр.К., община К., обл.
П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК,
която част е с площ от 19.96 кв.м, заключени между точките А, Б, Д и Е, от
чертеж № 1 към допълнителното заключение на вещото лице, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 от ЗС К.Н.П. с
ЕГН **********, Д.П.Д. с ЕГН **********, П.Д.Д. с ЕГН
********** и Н.Т.Д. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Т.Д.Д. с ЕГН *********, да премахнат част от
стопанска постройка (пристройка) с идентификатор 36498.503.2091.2, построена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2091 по КККР
на гр.К., община К., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Директора на АГКК,
собственост на В.Н.Н. с ЕГН ********** и П.С.Н. с ЕГН
**********,***, която част е с площ от 12.77 кв.м, означена на фигура 3 от
чертеж № 1 към допълнителното заключение на вещото лице и попада в
северозападната част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2091, заключена
между точките Б, В, Г и Д от чертеж № 1 към допълнителното заключение на вещото
лице (л.194 от делото), неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА К.Н.П. с ЕГН **********, Д.П.Д. с
ЕГН **********, П.Д.Д. с ЕГН ********** и Н.Т.Д. с
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.Д.Д. с ЕГН ********* да заплатят на В.Н.Н.
с ЕГН ********** и П.С.Н. с ЕГН **********,*** разноски в общ размер на 514.50 лева
(петстотин и четиринадесет лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.