РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Велико Търново, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100622 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са придобили собствеността
върху недвижим имот, намиращ се в гр.************, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***********, представляващ *******, разположен на сутерен, със
застроена площ от ****, при граници посочени в исковата молба, като правото на
собственост са придобили по силата на влязло в сила съдебно решение по гр.дело №*****.
по описа на ВТРС, по иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Ищците твърдят, че техния имот обезпечава
чужд дълг, а именно задължения на ******-в несъстоятелност. Ищците заявяват, че върху
имота е била учредена договорна ипотека, в полза на ответника ******, по нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека №******. по описа на Нотариус Т.Б и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека ****** Ищците заявяват, че поради вписаната ипотека
кредиторът **** е насочил изпълнение върху гореописания имот, по изпълнително дело
№***** по описа на ЧСИ *****, по два изпълнителни листи, издадени против „****** по
частно гр.дело ******. Сочи се, че ищецът Т. получил две призовки, с които ЧСИ го
уведомява, че пристъпва към принудително изпълнение върху недвижимия имот-**** В
исковата молба се излагат твърдения, че по молба на **** първоначално е било образувано
изп.дело *****, прекратено с постановление на ЧСИ от *****. на основание чл.433 ал.1 т.2 и
т.8 от ГПК. Сочи се, че последното изпълнително действие по това изпълнително дело е
направено с молба от ****, а последното извършено изпълнително действие е публична
продан на имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело, която е приключила на
****г. Излагат се твърдения, че след тази дата няма искани от взискателя и извършвани от
ЧСИ изпълнителни действия. Сочи се, че изпълнително дело №****. е спряно с Решение
*****поради откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника *****”, само
по отношение имуществото, собственост на длъжника „*****. След прекратяване на изп.
дело *****, по което на ищците били съобщени насрочени описи на процесния имот, които
те твърдят, че не са извършвани. Ищците заявяват, че от датата на последното извършено
изпълнително действие или най-късно от *****/датата, на последното поискано
изпълнително действие/ е започнала да тече нова погасителна давност за вземанията на
1
взискателя, като до прекратяване на първото изпълнително дело, не са поискани от
взискателя изпълнителни действия и общият давностен срок е изтекъл на ****., поради
което счита вземанията за погасени по давност. Ищците считат, че първото изп.дело е
прекратено exlege на *****и след тази дата на практика няма висящ изпълнителен процес.
Ищците считат, че вземанията са погасени по давност преди образуване на изпълнителното
дело пред ЧСИ *****. С оглед гореизложеното ищците считат, че не следва да търпят
принудително изпълнение върху имота си, тъй като правото на принудително изпълнение
на ответника **** е погасено по давност. С оглед изложеното отправят искане съдът да
приеме за установено по отношение на ответниците, че правото на принудително
изпълнение по изп. дело *****, насочено против Недвижим имот**** собственост на
ищците, намиращ се в *****, не съществува, поради погасяване по давност. Претендират
разноски.
Ответникът „*****”АД, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на
предявения иск. Заявява, че поради неизпълнение на задълженията на „*****по отпуснати
четири броя банкови кредити, Банката е пристъпила към принудително изпълнение срещу
дружеството-кредитополучател по договорите и поръчителите ИВ. АТ. М. и М. Д. Р..
Излагат се твърдения, че Банката се е снабдила със заповеди за изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителни листи по посочени в отговора заповедни производства, като по
изп.лист, издаден по частно гр.дело *****************, присъединено към изп.дело*****г.
Сочи се, че са извършени редица изпълнителни действия до прекратяването на делото на
****. Излагат се твърдения, че освен изпълнителните действия, от страна на **** срещу
имуществото на ***** са предприети действия по принудително изпълнение, като на *****
е подала молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на главния
длъжник ***** и с решение №**** по описа на ВТОС е открито производство по
несъстоятелност на ****** като на ****. Банката е предявила вземанията си по четири
договора за кредит в производството по несъстоятелност и списъкът с приетите вземания е
одобрен от съда. Сочи се, че с откриване на производството по несъстоятелност са спрени
изпълнителните производства само по отношение на имуществото на *****, а
изпълнителните действия срещу имуществото, собственост на трети лица, ипотекирано за
обезпечение на задълженията на дружеството към БАКБ са продължени. Ответникът
оспорва твърденията на ищците, че последното изпълнително действие е от 2011г.
Ответникът заявява, че с молба от ***** е поискала опис и публична продан на ипотекирано
имущество. Ответникът заявява, че с решение от **** по реда на чл.710 от ТЗ „****** е
обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му и
започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Ответникът заявява, че паралелно е продължило и изпълнението срещу ипотекираното
имущество, собственост на други лица. На **** Банката пристъпила към принудително
изпълнение на имущество, находящо се в **** собственост на трети лица, по обявените от
съда за окончателни предварителни договори по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД. Сочи се, че въз
основа на горепосочените изп.листи било образувано изп.дело №*****като изпълнението е
насочено срещу ипотекираните недвижими имоти, в т.ч. и процесния гараж. Ответникът
оспорва твърденията на ищците са настъпила давност, като съображенията си излага в
отговора. Заявява, че подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност
прекъсва давността относно вземането и тя спира да тече, докато трае производството по
несъстоятелност и тъй като производството по несъстоятелност не е приключило,
вземанията не са погасени по давност. Ответникът счита, че давността не тече поотделно за
длъжника и третото лице, чийто имот е ипотекиран за обезпечаване на чужд дълг. Счита, че
третото лице може успешно да противопостави възражение за изтекла давност, само ако
това обстоятелство е настъпило в отношенията между кредитора и главния длъжник.
Ответникът оспорва твърденията на ищците за настъпила давност и поради перемция, като
заявява, че перемцията е без правно значение за давността. Ответникът заявява, че след като
давността не е изтекла в отношенията между кредитора и главния длъжник, поради
спирането й вследствие на откритото производство по несъстоятелност на ******,
предявеният от ищците иск считат за неоснователен и претендират отхвърлянето му.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците ИВ. АТ. М. и М. Д. Р. не са депозирали
отговори на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от ***е учредена от „****”
2
договорна ипотека в полза на „***** за обезпечаване на вземането на банката за главници,
лихви и разноски по договор за банков кредит от ******* Предмет на ипотеката са
недвижими имоти, изградени в степен на завършеност „груб строеж”, намиращи се в
жилищна сграда с магазини и гаражи, с адрес г******, сред които: ****** В договора е
посочено, че кредитодателят ще даде съгласие за частично заличаване на договорната
ипотека върху описаният обект при изплащане от страна на кредитополучателя на част от
главницата по кредита в размер на *****.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ******* като за обезпечаване
на част от вземането на банката в размер на ******евро, ИВ. АТ. М. като управител на
„***** в качеството на ипотекарен длъжник учредява в полза на банката договорна ипотека
върху недвижими имоти, намиращи се в жилищна сграда с магазини и гаражи, след които
гореописания ****.
Ответникът ****е подала заявление по чл.417 от ГПК и по образуваното частно
гр.дело №****по описа на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците *****” в качеството кредитополучател, ИВ. АТ. М. и
М. Д. Р. в качеството поръчители солидарно да заплатят на „****суми по договор за банков
кредит от ****г. и анексите към него.
Ответникът „**** е подала заявление по чл.417 от ГПК и по образуваното частно
гр.дело №*****. по описа на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците „**** в качеството кредитополучател, ИВ. АТ. М. и
М. Д. Р. в качеството поръчители солидарно да заплатят на****суми по договор за банков
кредит от ****. и анексите към него.
Въз основа на издадените по горепосочените частни гр.дела изпълнителни листи от
****. са образувани изпълнително дело *****
Видно от представено по делото удостоверение, издадено от ****са били
образувани по молба на взискателя ****срещу длъжниците „*****, ИВ. АТ. М. и М. Д. Р.. В
удостоверението е посочено, че последното изпълнително действие, което взискателя е
изискал е насрочване на публична продан на недвижим имот, находящ се в с. ****, с молба
от ****Последното приключило изпълнително действие е насрочване и провеждане на
публична продан, продължила от ***** В удостоверението е посочено, че на ****до
страните по изпълнителното дело са изпратени съобщения за спиране на изпълнителното
производство по отношение на длъжника „****** поради открито производство по
несъстоятелност.
Изпълнителното дело е прекратено с Постановление от ****на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК по отношение на длъжниците ИВ. АТ. М. и М. Д. Р. и на основание чл.433 ал.1
т.2 от ГПК по отношение на длъжника „*****”
С молба от **** на „****” е образувано изп.дело *****.
С влязло в сила съдебно решение от ****** е обявен за окончателен по реда на чл.19
ал.3 от ЗЗД сключения между „***** като продавач и Т. В. ТР. като купувач предварителен
3
договор за изграждане и продажба на недвижим имот от *****находящ се в гр.********
Ответникът „**** е подала молба до ВТОС от *****. с искане за обявяване
неплатежоспособността на „А*****” поради спиране на плащанията от страна на ***** по
договори за банков кредит, вкл. договор от *****.и откриване на производство по
несъстоятелност.
С решение ***** по описа на ВТОС е обявена неплатежоспособността на
горепосоченото дружество с начална дата *****г. и е открито производство по
несъстоятелност.
С молба от *****” е предявила пред съда по несъстоятелност вземанията си по
посочените договори за банков кредит, за които вземания са били издадени заповеди за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителни листи, като предявените вземания са
включени в списъка на приетите вземания, който е одобрен от съда по несъстоятелността с
определение от ****г.
С решение от ****„А*****е обявено в несъстоятелност и е свикано събрание на
кредиторите за определяне реда и начина на осребряване на имуществото.
С писмо от ***** уведомява ищеца Т. В. ТР., че пристъпва към принудително
изпълнение спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****
С призовка за принудително изпълнение по изп.дело №*****, ЧСИ **** известява
ищеца Т.Т., че насрочва извършване на опис на недвижим имот *****.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е допустим.
Собственикът на имот, върху който е учредена ипотека за обезпечаване на чуждо
задължение (т. нар. ипотекарен длъжник) има правен интерес да отрече със силата на
пресъдено нещо ипотечното право на обезпечения (ипотекарния) кредитор, изразяващо се
най-общо във възможността, при неизпълнение от страна на главния длъжник на
обезпеченото задължение, ипотекарният кредитор да насочи принудителното изпълнение и
да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на ипотекирания имот,
независимо от промяната на собствеността върху него и от това дали той е секвестируем.
Без съмнение ипотекарният длъжник има правен интерес от воденето на такъв иск когато
вече е образувано изпълнително производство или поне е издаден изпълнителен лист в
полза на ипотекарния кредитор срещу главния длъжник – чл. 429, ал. 3 от ГПК (в този
смисъл подробни разяснения са дадени в решение № 93/17.05.2021 г. по гр. дело №
2766/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че ищците
са собственици на недвижим имот-*****, върху който е учредена договорна ипотека за
обезпечение на вземания по договори за кредит, поради което същите имат качеството
ипотекарни длъжници и за тях е налице правен интерес от предявения иск по чл.439 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът
по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите
след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от ГПК
изпълнителния лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог
или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази
вещ. Поради това, ипотекарният длъжник макар и да не е страна в производството по
изпълнителното основание, разполага с всички защитни средства, които законът предоставя
на главния длъжник, вкл. и да предяви иск по чл.439 от ГПК, чрез който той цели създаване
на основание за прекратяване на принудителното изпълнение, макар и само на
изпълнителния способ, който засяга правата на ипотекарния длъжник-публичната продан на
ипотекираната вещ. Ипотекарният длъжник може да обоснове иска по чл.439 от ГПК с
възраженията, с които разполага главния длъжник. Възраженията на ипотекарния длъжник
са негови, а не на главния длъжник, но разкриват характеристиката на ипотечното право
като акцесорно. Без съмнение с отрицателния установителен иск за отричане на ипотечното
право на обезпечения кредитор, ипотекарният длъжник брани пълния обем на своето право
на собственост върху имота, т.е. защитава своята правна сфера, която процесуална
възможност му е дадена с общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Този иск може да бъде
основан както на твърдения, с които се оспорва съществуването на самото ипотечно право –
предвид неговата относителна самостоятелност, така и на твърдения, с които се оспорва
съществуването на обезпеченото вземане, респ. – на насрещното му задължение, предвид
акцесорния характер на ипотечното право. С последната възможност ипотекарният длъжник
разполага, тъй като, макар той да не е страна по основното материално правоотношение
между обезпечения кредитор и главния длъжник, именно изричната разпоредба на чл. 151 от
ЗЗД му дава възможност да противопостави на ипотекарния кредитор всички възражения
(правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи), с които разполага главният
длъжник.
В конкретния случай ищците се позовават на погасителна давност. Когато с иска по
чл.439 от ГПК ипотекарният длъжник се позовава на погасителна давност, следва да се има
предвид, че ипотечното право не се ползва със собствена погасителна давност, а с тази на
обезпеченото вземане, поради което предпоставките на давността се преценяват спрямо
главното вземане. Давността не тече поотделно за длъжника и за третото лице, собственик
на ипотекиран за обезпечение на вземането имот. Ипотекарният длъжник не е солидарен
длъжник наред с главния длъжник, тъй като отговорността му произтича само от това, че
вещ, негова собственост, служи за обезпечение на дълга и за да се позове на изтекла
погасителна давност, то тя следва да е настъпила в отношенията между кредитора и
длъжника.
5
Съгласно чл.110 от ГПК с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на същинското действие за принудително изпълнение.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че за вземания на ответника „****по договори за банков кредит от ******, банката се е
снабдила със заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителни листи срещу
длъжниците ****-кредитополучател и поръчителите И.М. и М.Р., издадени по частно
гр.дело ******. Въз основа на издадения изпълнителен лист по частно гр.дело *****е било
образувано изпълнително дело ******, а въз основа на изпълнителния лист, издаден по
частно гр.дело **** е образувано изп.дело *****. По делото не е спорно, че вземанията по
посочените договори за кредити са обезпечени с ипотека върху процесния имот, който е
собственост на ищците. По образуваното изпълнително дело са извършвани изпълнителни
действия, като в представеното по делото удостоверение от ЧСИ е посочен размера на
вземанията и последните извършени изпълнителни действия.
В конкретния случай обаче ответникът навежда възражения за прекъсване на
давността за вземанията, с твърдения, че кредиторът „****” наред с предприетото
принудително изпълнение, е предприела действия по подаване на молба до ВТОС на ****
за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника „****.
Съгласно разпоредбата на чл. 628а ал.1 изр.1 от ТЗ, подаването на молба за
откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно
вземането, на което се основава молбата по чл.625 от ТЗ. Съгласно л.628а ал.1 изр.2 от ТЗ
давността спира да тече докато трае производството по несъстоятелност.
След като **** е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност на
****., с оглед разпоредбата на чл.628а ал.1 изр.2 от ТЗ, давността за вземането е спряла да
тече. Освен това, видно от справката от ВТОС, вземанията по процесните договори за
кредит са предявени в производството по несъстоятелност, приети от синдика по чл.685 ал.1
от ТЗ и включени в одобрените от съда списъци с предявени вземания, поради което и на
основание чл.685а ал.1 от ТЗ давността за тези вземания се счита прекъсната.
Производството по несъстоятелност е спряно по реда на чл.632 ал.5 от ТЗ, с определение от
****. След като производството по несъстоятелност не е приключило, то не е започнала да
тече нова давност и вземанията не са погасени по давност. Наведените от ищците
възражения, че погасителната давност е изтекла на **** преди образуване на изп.дело пред
6
ЧСИ *****, доколкото последното изпълнително действие, прекъснало давността е най-
късно на ****г, с подаване на молба за публична продан, са неоснователни, предвид на това,
че в случая, с оглед на образувано производство по несъстоятелност, в което са предявени
вземания по договорите за кредит, обезпечени с ипотека, е ирелевантно за погасяване по
давност на тези вземания извършваните изпълнителни действия, тъй като давността по
отношение на обезпечените вземания се счита прекъсната в рамките на неприключилото
производство по несъстоятелност, което е спряно. Ето защо, след като давността не е
изтекла в отношенията между длъжника и кредитора, то не може да се приеме, че е изтекла
в отношенията кредитор- ипотекарен длъжник, предвид на това, че обезпечението има
акцесорен характер спрямо главното задължение и само, ако последното е погасено по
давност, може да се приеме, че ще бъде погасено и правото на кредитора да насочи
принудителното изпълнение срещу имот, който служи за обезпечение, при наведено
възражение за погасителна давност.
С оглед изложеното и след като не се установи, че вземанията на ответника
обезпечени с ипотека върху имота на ищците са погасени по давност, искът по чл.439 от
ГПК, предявен от ипотекарните длъжници се явява неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Ищците са претендирали присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в тяхна полза.
Ответниците не са претендирали присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т В Т. с ЕГН ********** и КР. Н. ТР. с ЕГН
**********, двамата с адрес ***** срещу „****************************. с ЕГН
********** и М. Д. Р. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.439 от ГПК, с искане
съдът да приеме за установено, че правото на принудително изпълнение по изп.дело №****.
по описа на ЧСИ *****, насочено срещу недвижим имот, намиращ се в г******,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ *****,
разположен на сутерен, със застроена площ от ****а съгласно таблица за ценообразуване
със застроена площ от **** с предназначение- ****, при граници:***********, заедно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
описания имот, не съществува, тъй като е погасено по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8