Р Е Ш Е Н И Е
№ 2711/13.06.2012г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при участието на секретар О.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Койчев, гражданско дело № 11654 по описа за 2011 год.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с който се иска
да се установи по отношение на ответниците че ищците са собственици на следния
недвижим имот : *кв.м. ид.ч. от имот с пл. № *, идентичен с имот № *, с площ от
*кв.м., находящ се в *, землище на гр.Варна, ведно с построената в него
постройка с площ от *кв.м., при граници за целия имот : дере, път, имот пл. № *
и имот пл. № * Твърди се в ИМ че ищците са съпрузи и че владеят и ползват имот
от смъртта на наследодателя на първата ищца * * – починал на *г; твърдят че
имота е владян от него и след смъртта му е преминал имота в патримониума на
ищците като те също го владеят по-вече от 10 години от завеждане на настоящия
иск; твърдят че ответницата като наследница на праводателя на ищцата оспорва
правото им на собственост тъй като е вписана също като такъв в нотариален акт №
*г., но не владее имота и не ползва, а това се извършва само и единствено
от ищците. Молят присъждане и на
разноските.
Ответниците в предоставеният от съда срок депозират отговор на ИМ, като счита иска за
недопустим, като се твърди че липсва правен интерес от търсената защита тъй
като трайната практика на ВКС не е възможно ищците да упражняват фактическа
власт върху идеални части от имота и да са го придобили по давност; в
евентуалност се счита иска за неоснователен, като се твърди че владението върху
имота е било упражнявано от общия наследодател на първата ищца и първата
ответница и че след смъртта му е установена фактическа власт от неговите
наследници; твърди се че извършените подобрения в имота и неговото заграждане
са извършени от общия наследодател и че ответницата никога не е загубвала
намерение да владее имота като свой и че всяка година е заплащала данък за
имота; твърди че ответницата за последно през август 2008г. е посетила имота и
че през 2010г. двете с ищцата са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост върху имота и че е изпратила на ищцата нотариална покана последната
да и заплаща обезщетение за ползването на нейната част от имота.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема за установено от фактическа
страна следното
Видно от препис
извлечение № *г., с решение № * от *г. на ИК на ОНС на гр. Варна на * *
е предоставено място за ползване в размер на * дка, находящо се в *, при
граници на имота:път, * и стрелбище.
От представения по делото оценителен
протокол № 146/08.09.1994г. от Община Варна, се установява, че назначената със
заповед на кмета на общината комисия е осъществила оценка на предоставения за
ползване имот, досежно * кв.м. в размер на 22200 лева. Ангажират се
доказателства за заплатена стойност на оценената земя.
Видно от нотариален акт № *г. К.К.А. и С.К.А.
са признати за собственици на имот от площ от * кв.м. от имот № *, идентичен с имот № *, находящ се
в землището на гр. Варна, *. От представеното по делото копие от Удостоверение
за наследници № *г. се установява че * * е починал на *г. и негови наследници
са К.А. и С.И..
Видно от представената по делото
нотариална покана от *г. ответницата е поканила ищцата да и заплати обезщетение
на основание чл. 31 ал.2 от ЗС поради едноличното ползване от ищцата на ПИ пл.
№ * досежно *кв.м. ид.ч. целият с площ от *кв.м., като поканата е получена
лично от ищцата в кантората на нотариус * /л.74-78/. По делото са представени
копия от приходни квитанции за заплащане на данък върху недвижим имот касаещ
процесния от страна на ответницата за периодите 1999г., 2000г., 2001г., 2002г.,
2005г., 2008г., 2010г. и 2011г.
По делото ищцата е представила фактури за
закупуване на насаждения и такива за закупуване на материали за изграждане на
сградата в имота и ремонт на изградената такава /л.121-184/.
По делото са допуснати гласни доказателства
– свидетелските показания на *, *, * и С. *. Първите двама свидетели са съседи
на процесния имот и твърдят че познават ищците; твърдят че те живеят в имота
постоянно след смъртта на бащата на ищцата бай * от *г., като сами обработват
имота – построили са нова постройка от преди 2-3години, която е долепена до
старата изградена около 1980г. и че в имота има засадени дървата, както и че те
са оградили имота.
Свидетелите * и *, които са братовчедки на
ищцата и ответницата твърдят че познават имота, който е в * закупен от общия
наследодател на двете сестри * * и че след смъртта му през *г. ищцата живее в
имота със съгласието на сестра си; твърдят че не знаят имота да е оставен от
бай * само на * и че тя обработва имота и бере плодове но праща част от тях на
сестра си С.,*** и че са чакали да излезе ПНИ за местността за да закупят
остатъка от имота от Община Варна и че имота е над *квм., около * дка., както и
че ответницата три-четири пъти годишно посещава имота и не е имала ограничение
на достъпа до него.
От заключението на СТЕ, прието от съда
като обективно и компетентно дадено се установява : 1. имота се намира в
землището на гр.варна, с.о. * и представлява ПИ * с площ от *кв.м.; 2. в имота
има следните насаждения : 6бр. праскови на 32г.; 3бр. круши на 32г.; 1бр.
ябълка на 2г.; 4бр. череши на 2г.; 1бр. череша на 3г.; 1бр. череша на 7г.; 3бр.
кайсии на 2г.; 1бр. дюля на 8г.; 1бр лешник на 18г.; 1бр. слива на 25г., 1бр.
бор на 16г., асми 5бр на 15г. и лозе на 32г., както и : рози - 20 броя – 6-
годишни; черница - 1 брой – 11- годишна; елха - 1 брой – 2-годишна; малини – 30
корена – 6- годишни; ягоди –
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита че иска е допустим, като взе
предвид следното : абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен
иск е наличие на правен интерес – в настоящия случай той е налице тъй като
ответниците оспорват претендираните от ищцата права на собственост върху процесния имот, тъй като и двете страни
претендират че упражняват право на владение върху процесния имот т.е. налице са
две конкуриращи се права на собственост, като при това положение за ищецът,
който претендира че владее имота е налице защита на правата си чрез
установителен иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. При положителния установителен
иск тежестта на доказване пада върху ищецът, като той следва по пътя на пълното
и главно доказване на установи че се легитимира като собственик на процесния
имот, за който претендира в ИМ и че ответниците също претендират право на
собственост върху имота.
Ищцата претендира право на собственост
върху процесния имот въз основа на самостоятелно давностно владение върху имота
за периода от *г. до завеждане на ИМ. Правота на собственост върху недвижим
имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10
години – чл. 79 ал.1 от ЗС. Не се оспорва от страните че имота е бил
собственост на техния общ наследодател * * и ищцата К.А. и ответницата С.И. са
негови наследници т.е. те са сестри и имота е съсобствен при равни квоти между
тях, като наследници на общият им починал наследодател. Владението върху
съсобствения имот трябва да е не само трайно и необезпокоявано в определения от
закона срок но и да демострира по отношение на останалите съсобственици
намерението да свои вещта. Тези обстоятелства не са установени от страна на ищците.
Съдът изцяло кредетира показанията на свидетелите * и С. * които са братовчедки на двете
сестри – ищцата и ответницата – тъй като техни най-близки роднини имат
непосредствено впечатление от техните имуществени отношения. От тези показания
се установява че след смъртта на общия наследодател ищцата заедно със съпруга е
започнала да живее в имота, но с разрешението на сестра си, като последната го
е посещавала 3-4 пъти годишно и не е имала отказ да влиза в имота. От друга
страна ответницата представи доказателства за заплащан от нея данък върху имота
с което показва своето намерение че счита имота за съсобствен, като в тази
насока е и изпратената от нея покана до ищцата да и заплаща обезщетение за
ползване на целият имот. Представените от ищцата доказателства че последната е
извършвала подобрения в имота и го е поддържала не водят до извода че тя с
действията си е отблъсквала ответницата да упражнява владение върху имота –
установява се че едва през 2009г. ищцата е ремонтирала старата постройка
изградена от общия наследодател и е изградила нова такава, а така също че едва
през последните 2-3години е закупила нови плодни дръвчета които да посади. От
гласните доказателства и СТЕ се установява че в имота има изградена стара
постройка от 1976г. т.е. когато е бил жив общия наследодател и има посадени
дръвчета и лозови насаждания от този период т.е. ищцата е започнала да проявява
съзнание че имота следва да се владее само от нея от 2009г. но не е афиширала
това свое действия пред ответниците. Предвид константната практика на ВКС съдът
приема че ищците са държатели на идеалните части от имота на ответниците, тъй
като с действията си не са афиширали намерение за своене на целия имот само от
тях, а са извършвали действия по поддръжката на имота, макар и да са го
ползвали целия т.е. те са упражнявали фактическа власт върху целия имот, но не
и със съзнанието че пречат на ответниците да осъществяват и те такава върху
имота т.е. че са съвладелци на имота и като по този начин ищците като ползващи
съсобственици са владелци само на своята идеална част и държатели по отношение
деля на останалите съсобственици, както съдът изрази становище по-горе. Иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва на основание чл. 78 ал.3 от ГПК да
се осъдят ищците да заплатят на ответниците разноските по делото – 1 000лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.А., ЕГН ********** и А.А.А.,
ЕГН ********** иск срещу С.К.И., ЕГН
********** и А.Ц.И., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на
ответниците че ищците са собственици на следния недвижим имот : *кв.м.
ид.ч. от имот с пл. № *, идентичен с имот № *, с площ от *кв.м., находящ се в *,
землище на гр.Варна, ведно с построената в него постройка с площ от *кв.м., при
граници за целия имот : дере, път, имот пл. № * и имот пл. № *, придобит въз основа на давностно
владение за периода *г. – 2011г., на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.К.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********
да заплатят на С.К.И.,
ЕГН ********** и А.Ц.И., ЕГН ********** сума в размер на 1 000лв. /хиляда/, разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок
от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: