Решение по дело №1057/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 336
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20234430201057
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Плевен, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430201057 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-0938-000330 от 14.03.2023г.,
издадено от *** сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ гр. Плевен
на А. С. К. от гр. Плевен, ЕГН ********** са наложени административни
наказания: глоба в размер на 200,00 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на
50,00 лв. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. С. К., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло
като неправилно, недоказано, незаконосъобразно и несъобразено с
фактическите обстоятелства. Счита, че посочената в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка, изцяло не отговаря на истината и че не
е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че автомобилът който
управлява е тежък и много здрав джип за офроуд, с монтирани специфични за
целта гуми, които издават по-висок шум от обичайния за лек автомобил.
Твърди, че при движение гумите, както и двигателят създават силен шум.
1
Сочи, че пътната настилка е била заснежена и въпреки ниската скорост, при
маневра за заобикаляне на дълбока неравност на пътя, автомобилът се
занесъл на една страна. Твърди, че е видял, че от дясната му страна имало
паркиран лек автомобил, който не огледал подробно. Сочи, че е направил
всичко възможно да овладее джипа и да избегне ПТП и че не е усетил да е
имало съприкосновение между управлявания от него джип и паркирания
автомобил. Твърди още, че не е разбрал по никакъв начин да е ударил друг
автомобил, камо ли да е избягал от ПТП. Излага, че при условие, че
автомобилът, който е управлява има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, няма никаква житейска и правна логика да бяга от ПТП и да
понесе много по- тежки санкции, с които е много добре запознат. Сочи, че
веднага е отишъл с полицейските служители до пострадалия на местоработата
му в ****", за да се състави двустранен протокол за щетата, но пострадалият
се е държал грубо и му е казал да напусне магазина. Полицейските
служители му съставили АУАН за това, че е напуснал ПТП. След като му бил
предявен, той се възползвал от възможността да отбележи, че има
възражения. Твърди, че е попитал полицейските служители ще го заведат ли
до мястото на произшествието, за да се увери в действителността на
вмененото му нарушение, но те му отговорили, че няма да го водят никъде,
защото имали сериозно ПТП и си тръгнали.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без
последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
916251 от 27.01.2023 година е съставен от М. Д. Г. на длъжност *** при ОД
МВДР Плевен, сектор „Пътна полиция“- Плевен против А. С. К. от гр.
2
Плевен, ЕГН ********** затова, че на 27.01.2023 година в 08:14 часа в гр.
**** с посока на движение към улица **** като водач на лека автомобил
С***, собственост на *** С. К. извършва следното:
При избиране скоростта си на движение не се съобразява с релефа на
местността и състоянието на пътя /заснежена пътна настилка/, като при
излизане от десен завой губи контрол над автомобила, занася се в дясно по
посоката си на движение и се удря под ъгъл в паркирания от дясната му
страна лек автомобил *** собственост на Р. Г. Г.. Допуска ПТП с материални
щети по двата автомобила. Като участник в ПТП не спира за установяване
на последиците от ПТП, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
На 02.02.2023г. жалбоподателят е депозирал писмено възражение
срещу АУАН до *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Плевен, в
което изложил, че не е съгласен с констатациите посочени акта и че не е
извършил вмененото му нарушение.
Във връзка с възражението била извършена проверка от инспектор ***
който изготвил справка рег. №316р- 9580/14.03.2023г. до *** сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР -Плевен /л.12от делото/. В справката е посочено, че са
налице категорични данни за извършеното от А. С. К. нарушение, с което се
потвърждава правилната преценка на служителите от сектор „Пътна
полиция“- Плевен, за причината за настъпване на произшествието, както и
неговото правилно документиране със съставяне на АУАН от 21.07.2023г. за
извършени нарушения по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и съставяне
на протокол за ПТП №1836013 от същата дата.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На А. С. К. са наложени
административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и глоба в
размер на 50,00 лв. на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП.
3
В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, че на датата на
процесното събитие се е движел по улица **** Пътната настилка била
заснежена. Твърди, че усетил, че джипа се унесъл, но продължил и спрял
автомобила в пункт за годишни технически прегледи, находящ се на улица
***. Сочи, че около обяд пристигнали полицейски служители, които му
заявили, че е напуснал пътнотранспортно произшествие. Твърди, че обяснил
на служителите на реда, че джипът му се унесъл, но не е усетил удар.
Заявява, че оказал съдействие на полицейските служители, с които отишъл
до оръжеен магазин на бул. **** където се намирал собственикът на другия
автомобил с материални щети, който му казал, че има записи от камера за
видеонаблюдение. Твърди, че му било отказано да прегледа съдържанието на
записите от камерите, както и че не му е била предоставена възможност да
огледа автомобила, за който се твърди, че е ударил. Съдът кредитира
обясненията на А. С. К., доколкото не противоречат на установената
фактическа обстановка. Обясненията на жалбоподателя, в частта, в която
твърди, че не е разбрал за настъпилото пътно транспортно произшествие,
съдът не кредитира, тъй като счита, че се касае за версия на защита, която
като невярна, съдът от хвърля.
От показанията на свидетеля М. *** Г. се установява, че на
27.01.2023г. бил назначен автопатрул съвместно с колегите си М. Г. и П. Г..
Към 10:00 часа получили сигнал за настъпило автопроизшествие на улица
**** На местопроизшествието заварили собственикът на лек автомобил ***,
който им предоставил видеозапис от охранителните камери, осигуряващи
видеонаблюдение на ул. *** На записа се виждало как черен джип губи
контрол и се удря в лявата част на паркиран лек автомобил като го охлузва
в цялата лява част, без да спира на местопроизшествието. Сочи, че
предприели действия по установяване на автомобила и водача като на улица
*** установили джип *** Твърди, че в предна дясна част на джипа имало
щети, които съответствали на ударения автомобил на ул.“Ст. ***.
Установили собственика на джипа - *** К., който попълнил декларация по
чл. 188 от ЗДвП и се подписал, че същият ден не е управлявал автомобила, а
го е предоставил на брат си А. К., с когото се свързал по телефона. Твърди,
че след около десетима минути жалбоподателят пристигнал и в началото
заявил, че не е извършил ПТП. Сочи че, св. П. Г. му обяснил, че след като са
прегледали видеозаписите от охранителните камери са установили
4
механизма на ПТП, щетите по двата автомобила и че не е останал на
местопроизшествието. Жалбоподателят казал, че може да е настъпило птп, но
той не е разбрал.
От показанията на св. М. Г. Г. се установява, че на посочената в
АУАН дата бил назначен наряд съвместно с колегите си П. Г. и М. Г.. Около
десет часа сутринта получили сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП на ул. „Ст.
***“, като подалият сигнала обяснил, че автомобилът му е ударен и че
разполага с видеозаписи. Посетили адреса и установили лек автомобил ****
Водачът му бил до автомобила като им показал на телефона си записи от
камери, монтирани пред домът му. След като ги прегледали възприели, че
около 08:14 часа от ул. „Ст. ***“ се задава черен джип ***, който при
избиране скоростта, не съобразява поведението си със заснежената пътна
настилка, губи контрол, занася се и удря паркирания лек автомобил „***“,
като продължава движението си по ул. *** Обиколили района и в пункт за
годишни технически прегледи забелязали автомобила. Сочи че, влезли в
двора, извършили оглед на автомобила, при които установили, че по
предната дясна част има следи от охлузване, които съвпадали с щетите на
лекия автомобил „***“. Установили собственика на автомобила, който
заявил, че автомобила му се е управлявал от жалбоподателя, след което
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. След това предприели действия по
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
От показанията на св. П. Г. Г. се установява, че работи като младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен.
Установява се, че около 10:00 часа получили сигнал за ПТП с напуснал
водач. Сочи, че от ОДЧ получили информация, че пострадалият има запис,
на който се вижда, че в 08:14 часа, лек автомобил *** при избиране
скоростта на движение не се съобразява с релефа и състоянието на пътя
/заснежена пътна настилка/ , занася се на надясно и удря вдясно
паркирания лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***.Твърди, че след
настъпилото ПТП, водачът не останал на мястото на автопроизшествието.
Посочва, че установили автомобила и неговия собственик в пункт за
технически прегледи на ул. *** Показали му видеозаписа от птп и му дали да
попълни декларация по чл.188 от ЗДвП. Собственикът заявил, че
автомобилът е управляван от брат му и го извикал. Заявява, че съставили
на жалбоподателя АУАН и протокол за ПТП.
5
От показанията на свидетеля Р. Г. Г. се установява, че на 27.01.2023г.
около 10:00 часа, когато тръгнал за работа възприел, че личният му автомобил
„*** ***“ е ударен в лявата страна. Веднага подал сигнал на 112 и изчакал да
дойдат органите на реда, на които предал записите от охранителните камери,
които били монтирани на улицата.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства: жалба с вх.№ 316000-17702/
04.05.2023г.; НП 23-0938-000330/14.03.2023г.; справка за нарушител/водач;
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; АУАН GA№916251/27.01.2023г.; справка
с peг. №316р- 9580/14.03.23г.; възражение с peг. № 316000-4741.; протокол за
ПТП № 1836013; снимков материал 5 бр.; сведение 5бр.; писмо с вх. №
316000-6938 и 1 бр. диск ДВ-Д4, показанията на свидетелите М. *** Г., П.
Г. Г., М. Г. Г. и Р. Г. Г., които съдът кредитира като обективни,
последователни, безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и съответни на
останалия доказателствен материал
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Относно нарушението по чл.175, ал.1, т.5, във вр. с чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на и досежно описание на нарушението.
В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Същото е квалифицирано правно като нарушаващо предписанието в
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, по силата на която, водачът на пътно
превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се
6
съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В конкретния случай в АУАН и в НП е прието, че
жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните условия.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема
за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателя е извършил
визираното в акта и в НП нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в следствие на
което е причинил ПТП с материални щети, предвид констатираните щети по
двата автомобила.
Показанията на свидетелите относно обстоятелствата, при които е
възникнало ПТП и механизма на причиняване на щетите съответстват на
констатираните щети по автомобила, описани в протокола за ПТП.
Жалбоподателят виновно е извършил вмененото му административно
нарушение. В конкретният случай безспорно не се касае за умишлено
нарушение, а за непредпазливо. Предвид гореизложеното съдът намира, че в
съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени
действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят
всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават
обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия.
Административно–наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е
приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за
движение по пътищата – чл.179 ал.2. Към датата на извършване на
нарушението същата е предвиждала наказание глоба 200 лева за водач, който
поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно
произшествие.
По отношение на наложеното на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява на участниците в
7
ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от
произшествието без да създават опасност за движението. В настоящият
случай се установи, че жалбоподателят с поведението си е станал причина за
ПТП и въпреки това не спира и не установява последиците от него.
По този начин съдът намира, че той е осъществил от обективна страна
състава на чл.123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението
си, което му вменява тази разпоредба. За да се ангажира отговорността на
даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл. 123 ал. 1, т.
1 от ЗДвП е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е
станал участник в произшествие. В случая въз основа на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е
разбрал и е съзнавал, че управляваният от него автомобил се е ударил в лек
автомобил, в резултат на което го е повредил.
Констатирани са и щети по двете МПС, поради което настъпилия удар
не е бил лек и не може да се приеме, че жалбоподателят не е усетил удара и
поради тази причина е продължил движението си. Както бе посочено по –
горе разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водачите не просто
да спрат при настъпване на ПТП, а да спрат, за да установят последиците от
произшествието без да създават опасност за движението. Съдът намира за
безспорно установено, че жалбоподателят не е предприел каквито и да е
действия за установяване последиците от ПТП, което е причинил, поради
което е осъществил състава на нарушението. Разпоредбата на чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
За така констатираното нарушение законосъобразно жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 175, ал. 1. т. 5 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда наказание за водач, който наруши задълженията си като участник
в ПТП, а именно: „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6
месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева.
При определяне размера на наложеното административно наказание
глоба и срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС,
административно-наказващият орган правилно е наложил предвидените от
8
законодателя санкции в техния минимум, а именно глоба в размер на 50,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23 – 0938-000330 от
14.03.2023г., издадено от *** сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“
гр. Плевен, с което на А. С. К. от гр. Плевен, ЕГН ********** са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200,00 лв. на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
глоба в размер на 50,00 лв. на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9