РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Пловдив, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600302 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по жалба на подс. М. И. К.,, чрез адв. К. К. в качеството
му на упълномощен защитник и чрез адв. М. Т. и по жалба на частните
обвинители А. С. П., К. Т. Л. и С. З. К. чрез повереника им адв. А. Б. срещу
присъда № 12 от 14.03.2024 г., постановена по НОХД № 126/2024 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора.
С посочената присъда, Съдът е признал подс. М. И. К. /М. I. К./ за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“,
пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК го е
осъдил на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален общ режим, и го е оправдал по обвинението да е
извършил деянието при нарушение по чл.37 ал.1 от ЗДвП и го е оправдал в
тази част на повдигнатото обвинение.
1
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал предварителното
задържане на подсъдимия М. И. К., считано от 01.12.2023 г. до влизане на
присъдата в сила.
Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът е лишил подсъдимия М. И. К. от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Подс. М. И. К. е осъден да заплати на Държавата по сметка на ОД
МВР * направените по делото разноски в размер на 2 590,84 лв. /две хиляди
петстотин и деветдесет лева 84 стотинки/.
Срещу присъдата са депозирани въззивни жалби от М. И. К., чрез адв.
К. К. в качеството му на упълномощен защитник и чрез адв. М. Т. в качеството
му на служебен защитник. В жалбата се излагат доводи, че наложеното на
подсъдимия К. наказание е явно несправедливо, постановено при неправилна
квалификация на извършеното от него. Твърди, че при определяне размера на
наложеното наказанието, съдът не е отчел правилно смекчаващите
отговорността обстоятелства. Също така се твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява, че подс.К. не е извършил престъплението при
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Прави се искане
въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното
наказание, приложи правилната квалификация и отложи изпълнението на
накзанието.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и от адв. А. Б.,
повереник на частните обвинители А. С. П., К. Т. Л. и С. З. К.. Излага доводи,
че доверителите му не са доволни от осъдителната част на присъдата, защото
първостепенният съд е подценил тежестта на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което наложеното наказание се явява явно
несправедливо. Прави се искане въззивният съд да измени присъдата, като
увеличи наложените на подсъдимия К. наказания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение, а
присъдата потвърдена. Счита, че фактите са правилно установени и на тяхна
база материалния закон е приложен правилно. Оспорва възраженията на
защитата, като ги намира за несъстоятелни. Сочи, че първата инстанция е дала
2
отговори на всички поставени от защитата на подсъдимия въпроси, обсъдила
е всички възражения и е постановила правилен съдебен акт.
Повереникът на частните обвинители А. П., К. Л., С. К., А. П. и М. А.
поддържа депозираната въззивна жалба. Заявява, че при разглеждане на
делото от първоинстанционният съд не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила във връзка с твърдението на подсъдимия и
защитника му, че не му е бил осигурен превод на родния му украински език, а
такъв е осигурен на руски език, който не разбирал добре. Също така счита, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че подс. К. не е оказал помощ на
пострадалите, но наложеното му наказание е занижено защото при
определянето му не са отчетени всички отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предлага наложеното наказание на подсъдимия да бъде
увеличено. Частният обвинител С. К. заявява, че поддържа становището на
неговия повереник. Частните обвинители А. П., К. Л., А. П. и М. А. не се
явяват в съдебно заседание.
Пред въззивната инстанция новият защитник на подсъдимия заявява,
че поддържа жалбата срещу присъдата, излага и допълнителни съображения
за незаконосъобразност на крайния съдебен акт. Обоснова допуснато
съществено процесуално нарушение (лишаване на доверителя му от превод на
родния му език), което било злепоставило неговото право на защита.
Алтернативно, ако се отхвърли споменатия възглед, респ. искане за отмяна на
присъдата и ново първоинстанционно разглеждане на делото, превеждано на
украински език, пледира за изменението посредством преквалифициране по
по-леко наказуемия привилигирован състав по чл.343а от НК, поради
наличието на доказателства по делото от който се установява, че подс. К. е
оказал помощ на пострадалите. В тази връзка предлага в случай, че съдът не
върне делото на Окръжен съд - Стара Загора, за разглеждане от друг състав, с
оглед допуснатите процесуално нарушение, ограничаващо безспорно
процесуалните права на подсъдимия, да приложи привилигирования състав по
чл.343а от НК и намали наказанията лишаване от свобода и от право да
управлява МПС и да го отложи за изтърпяване на основание чл.66 от НК.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши
3
цялостна проверка на законосъобразността на присъдата, сподели изложеното
от новия защитник на подсъдимия мнение за допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените и неотстранимите при
инстанционния контрол.
Нарушението се изразява в неосигуряване на адекватен превод в
съдебната фаза на процеса, т.е. в неспазване правилото по чл.21, ал.1 от НПК
и в непровеждане на съкратено съдебно следствие по правилата на НПК, като
са довели ограничаване на правото на защита на подсъдимия.
Няма и не може да има спор относно значението на практическата и
пълноценна реализация на споменатото правило за гарантиране на
справедливост на наказателното производство. Ясно е, че правото да се ползва
превод на родния език е изначално свързано с фактическото осъществяване на
другите права на привлеченото към наказателна отговорност лице, а
игнорирането на това право обезсмисля на практика неговото участието в
наказателния процес.
В случая подс. М. К. е получил в съдебно заседание устен превод на
руски език, а неговият роден език е украинският. Именно родният език е
изведен на първо място в основополагащата разпоредба на чл.21, ал.2 от НПК
като език, на който следва да се осъществява преводът. Това е така, доколкото
се приема, че на родния език се схващат включително нюансите на речта.
В хода на протеклите до момента процесуални фази на подс. К. не е
предлаган устен писмен превод на украински език. При това не става ясно,
каква е причината за това при положение, че в постановление на
разследващият орган от 02.12.2023 г. /л.61 т.1 от досъдебното производство/
изрично е посочено, че следва да му бъде назначен преводач, който да
превежда от украински език на български език и обратно, а същевременно с
това постановление, реално му е назначен устен превод от г-жа А. К., преводач
от руски език на български и обратно. Постановлението за повдигане на
обвинение, обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик за
насрочване на делото и за първоначално разясняване правата на подсъдимия)
не са преведени нито на украйнски, нито на руски.
Не може да се твърди обаче, че на досъдебното производство е било
допуснато съществено накърняване на правото на защита на подс. К.. Той
изрично се е съгласил да му бъде превеждано устно на руски език по време на
4
следствените действия с негово участие, а и изрично е заявил отказ от писмен
превод.
Съгласието за устен превод на руски език е следвало да бъде изразено
отделно и при стартиране на съдебното производство, доколкото той не е
роден език за подсъдимия, а и на тази централна фаза на процеса се вземат
решения, значими за съставомерността и отговорността, и то след изслушване
на обясненията и (или) изявленията на подсъдимия. В случая подс. К. не само
не е запитан в този смисъл, а и не е имал възможност поне да прочете на
родния си език документите и най вече обвинителния акт, които
материализират съответните процесуално-следствени действия и присъдата.
Така не е можел да ги осмисли и да вземе информирано решение за избор на
процесуална позиция. ПАС има предвид, че евентуален превод на
обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на
разпоредителното заседание в което се разясняват прата на подсъдимия, на
украински би могъл да неутрализира допуснатото нарушение на
коментираното правило по чл.21 от НПК – нарушение, което е особено
съществено, доколкото на посоченото заседание всички изявления на страните
и съда, включително разясненията по чл.372 от НПК, са били превеждани на
език, който не е роден и чиито детайли К. твърди, че не владее. След
разясняването на права по чл.371 от НПК пък преводачът е предал неговото
изказано на руски език изявление за по-нататъшното протичане на съдебното
производство, изразяващо се в съгласие да се приложи хипотезата по чл.371,
т.1 от НПК. Превод на украински език подсъдимият не е получил включително
на присъдата.
В обясненията дадени пред настоящата инстанция подс. К. оспори, на
основание чл.395д, ал.1 от НПК, точността на превода; отказа да му се
превежда на руски език; поясни, че полза този език слабо и го говори лошо, че
са му убягнали спецификите на проведената първоинстанционна процедура,
респективно не е бил в състояние да взема и изразява на руски език
информирани решения за хода и реда за разглеждане на делото. Защитника му
сочи, че подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично е изразил съгласие да
не се събират доказателства за същите без да е бил запознат със съдържанието
на обвинителния акт, който не е бил преведен писмено, което според него се
явява абсолютно нарушение на правото му на защита и тези по чл.55 от НК.
5
Нещо повече, настоящият състав на съда констатира, че в единственото
проведено съдебно заседание по делото, първостепенният съд не е разяснил на
подсъдимия правата му по чл.55 от НПК, което е от съществено значение,
доколкото последният не е бил в състояние да разбере какви и в какъв обем са
те.
Въззивният съд не прие предложението на повереника на частните
обвинители да се изследват данните по делото, които „говорят“ за владеене на
руски език от страна на подс. К.. Съдът не може да се ангажира с подобна
преценка, доколкото не би могъл да я основе на обективни и достатъчно
сигурни критерии. Това е така, доколкото заключение за владеене
включително на особеностите и нюансите на речта може да се направи
единствено когато става дума за роден език. Така че не може и да отговори на
наведените съображения в споменатия смисъл. Меродавно е единствено
твърдението на подсъдимия за степента на владеене на дадения език, който не
му е роден, придружено със съгласие (несъгласие) да получи превод на него.
Подобно твърдение и съгласие на подс. К. не са били изложени пред окръжния
съд.
В заключение, предвид липсата на изразеното пред първата инстанция
изявление за владеене на руски език и съгласие от страна на украинеца М. К.
да се използва за устен и писмен превод този език, предвид неговото
неопровержимо твърдение, че заради превода на език, различен от майчиния
му, не е разбрал какво се е случило в проведеното съдебно заседание пред
първоинстанционният съд, е съмнително и неясно, че подсъдимият е разбрал
съдържанието на обвинителния акт за да признал фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Същевременно това признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от
подсъдимия съгласие да не се събират доказателства за тях, както
определението на съда с което са разяснени правата му по чл.371 от НПК и е
уведомен, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата е направено в хода на разпоредително заседание,
а не в хода на съкратеното съдебно следствие, където се разглеждат тези
въпроси. Последното само по себе си представлява съществено нарушение на
6
процесулните правила, допуснато в хода на първоинстанционното
производство довело да ограничаване правото на защита на подсъдимия.
В заключение дали обвинителният акт му е бил преведен устно на
украински от защитника му в първата инстанция, за когото липсват каквито и
да е данни да владее този език, а и това не дерогира правото на превод по
сътветния предвиден от закона ред с назначаване на преводач няма нищо общо
с неговото лично право на защита, което именно се е явило засегнато в случая.
Това е така, доколкото, за да подготви и проведе адекватна линия на защита,
самостоятелно и чрез професионален защитник, подсъдимият се нуждае от
съвършено ясен и детайлен превод. Само в такъв случай би било сигурно, че
се ориентира в специфичната материя на наказателното право и е в състояние
да проведе информиран избор на процедура, по която да протече съдебното
следствие. Тази нужда именно е била компрометирана при
първоинстанционното разглеждане на делото.
По изложените съображения и като съобрази константната практика
на ВКС на Република България и на европейският съд по правата на човека,
апелативният съд прие, че допуснатите нарушения съставляват отменително
основание. Те не биха могли да бъдат отстранени от въззивната инстанция,
доколкото се явява опорочена процедурата по чл.371, т.1 от НПК, а именно
признаването на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразеното съгласие на подсъдимия да не се
събират доказателства за същите и последващите действия на
първостепенният съд, предмет на въззивния контрол. Отстранимо е
единствено при ново първоинстанционно разглеждане на делото, което следва
да започне от стадия на разпоредителното заседание с превод на украински
език, включително обвинителния акт.
Ето защо и на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.1, т.2
от НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъдата № 12 от 14.03.2024 г., постановена по НОХД №
126/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия
на разпоредителното заседание с превод на украински език, включително
7
обвинителния акт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8