Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 56 20.05.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 23 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на И. Д. И. от гр. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 21-1085-000757 от 12.10.2021 год., издадена от
Началник група „Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателната дейност и информационно-аналитична дейност“ в
сектор „Пътна полиция” на ОДМВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В
жалбата и по същество се излагат доводи, че оспореният административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния
закон. Оспорват се фактическите констатации, съдържащи се в заповедта.
Оспорващият твърди, че е употребил алкохол едва след като е приключил работния
му ден като водач на товарния автомобил и, че към момента на проверката на
контролните органи той не е управлявал моторното превозно средство, поради
което не са били налице предпоставките за прилагане на мярката. Иска от съда да
отмени оспорената заповед и да му присъди сторените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” на ОДМВР – Русе, в писмени
бележки чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Д., счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли, като потвърди оспорената
заповед като законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2021 год., П. Р. П. – младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”
на ОДМВР – Русе,
съставил срещу оспорващия И. АУАН Серия AA, № 806621 за това, че на 11.10.2021
год. около 14:45 часа в гр. Русе, на ГКПП „Дунав мост“, на входа за Република
България, е управлявал състав от ППС – влекач „Рено Д Уайд“ с рег. № Т7228АК с
прикачено към него полуремарке „Феймонвил“ с рег. № Т0801ЕВ, собственост на
„АЛЛТРАК - ТРАНСПОРТ“ ООД, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, с
което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е било установено с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0100, проба № 01896, извършена в 16:00 часа
на 11.10.2021 год., което е отчело концентрация на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух 2,55 ‰. На водача бил издаден и връчен талон
за медицинско изследване № 073837. Актът бил подписан от нарушителя без
възражения.
На 12.10.2021 год., въз основа на
описаните в АУАН факти, Началникът на
група „Отчет на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателната
дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция” на ОДМВР –
Русе е издал
оспорената заповед, с която спрямо водача И. Д. И. от гр. Р. е приложена ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като фактическо основание за издаване ѝ
е посочено, че на 11.10.2021 год. около 14:45 часа в гр. Русе, на ГКПП „Дунав
мост“, на входа за Република България, И. Д. И. е управлявал състав от ППС – влекач „Рено Д Уайд“ с рег. №
Т7228АК с прикачено към него полуремарке „Феймонвил“ с рег. № Т0801ЕВ, след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 ‰, установена с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0100, проба № 01896, извършена в 16:00 часа
на 11.10.2021 год., което е отчело концентрация на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух 2,55 ‰. На водача бил издаден и връчен талон
за медицинско изследване № 073837 и същия бил отведен в УМБАЛ „Канев“ гр. Русе,
където бил извършен неуспешен опит за вземане на кръвна проба за изследване
наличието на алкохол в кръвта му.
Заповедта е връчена на оспорващия на
12.10.2021 год. и е обжалвана пред съда чрез административният орган на 22.10.2021
год.
В хода на съдебното производство са
приети като доказателства административната преписка и представените от
оспорващия тахографски лист за процесния ден в оригинал, както и заверени копия
от същия и от квитанция за платена такса за преминаване на „Дунав мост“.
По делото е разпитан като свидетел П. П.
П. – старши полицай в „Гранична полиция” на ГКПП „Дунав мост“ – очевидец и
свидетел по акта. В показанията си по същество той потвърждава описаната в АУАН
обстановка. Сочи, че на процесната дата на трасе за товарни автомобили на
влизане в Република България се явил водач, който посочил, че е участвал в ПТП
с друг водач на товарен автомобил на мостовото съоръжение. След известно време
откъм Република Румъния се появил и другия участник в ПТП-то, който сам отишъл
при граничните полицаи и обяснил, че е участвал в ПТП. Между двамата водачи имало
разногласия относно обстоятелствата, свързани с произшествието, и по чия вина е
настъпило то. От „Гранична полиция” уведомили по компетентност сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Русе, от където бил
изпратен екип за проверка. Докато пристигне екипа на „Пътна полиция“ и двамата водачи били
при граничните полицаи, а автомобилите им били паркирани в буферната зона след
гишето за обработка на паспортен контрол. Имало период, през който и двамата
били навън около автомобилите си, оглеждали щетите по тях, и били извън прякото
наблюдение на свидетеля. От момента на паркиране на товарния си автомобил на
буферната зона оспорващият не е управлявал автомобила. По време на изчакване
пристигането на екипа на „Пътна полиция“ той изглеждал изнервен. Пътните
полицаи пристигнали след известно време, половин час или повече, и изпробвали с
дрегер и двамата водачи. Свидетелят бил очевидец на изпробването. Единият водач
бил с отрицателна алкохолна проба, а другия – оспорващия, с положителна
алкохолна проба. Контролните органи съставили протокол за ПТП и АУАН на
оспорващия, който тогава не дал някакви обяснения за наличието на алкохол в
дадената проба.
Обяснения пред съда дава и оспорващия И.,
който заявява, че след случилото се около 14:30 часа на 11.10.2021 год. на мостовото съоръжение ПТП, той
влязъл на територията на Република Румъния и съобщил за него първо на
румънските полицаи, които му извършили проверка за употреба на алкохол с
дрегер. Пробата била отрицателна и той бил пуснат да се върне обратно в
България. Пристигнал на паспортния контрол за влизане в Република България в
14:55 часа, където съобщил на граничните полицаи за ПТП-то. Малко преди 16:00
часа дошли пътните полицаи с другия участник в ПТП-то. Те поискали да му вземат
проба за алкохол, при което той им обяснил, че в 15:00 часа е приключил
работния му ден и едва след това е употребил алкохол. При проверката
техническото средство отчело 2,55 ‰ алкохол. След това полицаите го завели в
болницата, където медицинската сестра не успяла да му взема кръвна проба. Пред
съда сочи, че действително е употребил алкохол в периода между 15:30 часа и
16:00 часа, но след като е приключил работния му ден, което е станало в 14:55 часа. След това не е управлявал
камиона, който се намирал в състояние на покой. Заявява още, че към настоящия
момент въпроса с отговорността му все още не e решен.
С оглед на така установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна
страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е
процесуално допустима.
Съдът намира, че заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Административният
орган, издал заповедта, е бил оправомощен да прилага принудителни
административни мерки по ЗДвП със Заповед № 336з-1120/23.06.2017 год. на
директора на ОДМВР – Русе, изм. и доп. със Заповеди № 336з-571/20.03.2018 год.
и № 336з-334/12.02.2020 год. Тази заповед е била издадена на основание Заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи, с която областните
дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е в установената
форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал.
2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Доколко
същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната законосъобразност
на акта.
При издаването ѝ не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Същата е издадена след като са изяснени
всички обстоятелства по случая и след като оспорващия е дал обяснения.
Съдът намира, че оспорената заповед не противоречи на
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ се прилага спрямо
водач, за когото е установено, че управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
От анализа на тази норма следва, че
процесната ПАМ се прилага при наличието на три кумулативни предпоставки: 1.
адресатът на мярката да е водач на МПС; 2. да е установено, че управлява МПС; и
3. управлението да е извършено след употреба на алкохол или наркотични вещества
или водачът да откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Представената справка за
нарушител/водач сочи, че оспорващият И. е имал статут на правоспособен водач на
МПС за категории C, B, DE, CE, D, M, AM, TKT и BE.
Видно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства около 14:45 часа на 11.10.2021 год. оспорващият е
управлявал МПС на ГКПП „Дунав мост” -
вход Република България”
Не е спорно и, че към 16:00 часа на
процесната дата установената концентрация на алкохол в кръвта на И. е била 2,55
‰, т.е. Това обстоятелство не се оспорва
и от жалбоподателя.
Спорният въпрос е дали към 14 45 часа
жалбоподателят е управлявал след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или както
той твърди, е употребил алкохол след, като приключил да управлява МПС след 15 00 часа .
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че към 14 45 часа на 11.10.2021 год.
оспорващият И. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда.
Безспорно е, че към този час той е управлявал МПС. Това се потвърждава от всички писмени и гласни
доказателства, в .т.ч и от представеното от оспорващия разпечатка от тахографа
на товарния автомобил. Несъмнено е, че
след като при проверката с техническо средство в 16 00 часа е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 2,55 на хиляда, то към 14 45 часа концентрацията е била над 0.5 на хиляда.
Следва да се посочи, че на основание
чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в настоящото производство приложеният
към преписката АУАН е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установения ред и се ползва с формална доказателствена сила, до
доказване на противното. Наред с това специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
В случая в тежест на оспорващия е да
докаже противното, което според съда той не успя да стори. Твърдението му, че
така установената в 16 00 часа концентрация на алкохол в кръвта се дължи на
употребен от него алкохол след като
спрял да управлява МПС в 15 00 часа
е голословно и не е подкрепено от нито едно доказателство по делото. На
И., като водач на МПС - участник в ПТП, е разпоредено от служител на гранична
полиция да остане на територията на ГКПП „Дунав мост – Русе”, за извършване на
проверка от органите на МВР - „Пътен контрол”. Несъстоятелно е професионален водач на МПС, който е участвал
в ПТП, на когото от граничен полицейски служител е разпоредено да изчака
пристигането на патрул на пътна полиция за проверка във връзка с произшествието, да употреби алкохол докато чака проверката. За първи път в съдебно заседание
оспорващият твърди, че му е извършена проверка за алкохол от контролните органи в Република Румъния,
но не представя доказателства за това.
Освен това в писмените обяснения,
дадени от свидетеля П. П.
непосредствено в деня на проверката на
оспорващия, той изрично сочи, че не е
видял И. да употребява алкохол, когато е влязъл в кабината на автомобила за
малко. В съдебно заседание свидетелят сочи, че не може да каже какво е правил
оспорващият докато чака органите КАТ, но си спомня, че е бил изнервен. При предявяване на АУАН
оспорващия не е посочил, че е употребил алкохол след спирането и изчакването на
проверката.
Ето защо съдът счита, че това твърдене
на оспорващия е израз на неговата защитна линия .
Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП е
императивна. При наличието на предвидените в нея предпоставки административният
орган е длъжен да наложи посочената в нея ПАМ. Той действа в условията на
обвързана компетентност. Нормата не предвижда
различни мерки, от които органът да избира най-благоприятната, с която се
постига целта на закона. След като административният орган при издаване на
оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е
приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за
съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора искането на ответника за
присъждане на разноски по делото, като своевременно направено, се явява
основателно. Съдът определя същите в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на И. Д. И. от гр. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000757
от 12.10.2021 год., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” на
Областна дирекция на МВР – Русе
ОСЪЖДА И. Д. И. с
ЕГН ********** от
гр. Р. да заплати на Областна дирекция
на МВР – Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. / сто лева/
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия: /п/