Р Е Ш Е Н И Е
град София, 28.07.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№1553 по
описа за 2021 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С
решение №495749 от 26.09.2018г., постановено по гр.дело №16512/2017г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав, е отхвърлен
предявения
отрицателен установителен иск
от Е.С.М. срещу „Т.С.”
ЕАД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2565.34 лв., представляваща начислена топлинна енергия за
периода от м.07.2014г. до м.01.2017г. доставена до недвижим имот, за който е открит
абонатен №300344, поради погасяване на вземането по давност. С решението е осъден Е.С.М. да
заплати на „Т.С.” ЕАД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 600 лв., представляваща направени по
делото разноски. С
решението е осъден Е.С.М. на
основание чл.77 от ГПК да довнесе по сметка на Софийския районен съд сумата от
52,61 лв., дължима държавна такса.
Постъпила
е въззивна жалба /наименована възражение/ от ищеца - Е.С.М., с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС, с
което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, както и в частта на възложените в тежест разноски,
изчислени на основание чл.78,
ал.3 от ГПК. Инвокирани
са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че между страните няма сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради
което не се дължи заплащане на такава. Оспорват
се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на
доставената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.
Твърди се, че от представените по делото документи не може да се установяват
количествените параметри на доставената в имота топлинна енергия за процесния
период. Поддържа се, че в процесния топлоснабден имот от повече от 20 години не
се ползва топлинна енергия, поради което липсва основание топлофикационното
дружество да начислява суми за заплащане на такава. Твърди се още, че
постановеното решение в частта на възложените в тежест на ищеца разноски, изчислени на основание чл.78, ал.3 от ГПК, е незаконосъобразно и такива не
се дължат. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи
предявения отрицателен установителен иск за недължимост на суми за главница в
посочените в исковата молба и молба-уточнение размери за исковия период.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, в подадена молба на 18.05.2022г. взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди решението на СРС като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен е от Е.С.М. срещу „Т.С.” ЕАД отрицателен установителен
иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на суми за начислена топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“******, абонатен №300344, за периода от м.07.2014г. до м.01.2017г..
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното
първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да
променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен
извод за неоснователност на предявения от Е.С.М. срещу „Т.С.” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на суми за начислена топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в град София, ж.к.“******, абонатен №300344, за периода от м.07.2014г. до м.01.2017г.. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. За да
постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен
иск, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
представляващи цена на доставена в имота топлинна енергия за исковия период,
предмет на предявения иск, са дължими поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ищеца топлоенергия. Прието е от
СРС, че задължението на ищеца за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия не е погасено по давност за исковия период, поради което предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като
недоказан и неоснователен. Въззивният
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
процесното вземане, по отношение на което предявеният иск е отхвърлен, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Във връзка с твърденията на ищеца
настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка
на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във
връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да
се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията.
Неоснователен е доводът на въззивника, че по делото е останал недоказан факта
на възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна
енергия доколкото не се установява да е сключен индивидуален договор между
страните. Предвид нормата на чл.153
от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата
на §1, т.42 от ДР на ЗЕ,
съобразно която в редакцията й към процесния период потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на
доставена такава във връзка с чл.155
ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по
делото няма спор относно обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния
топлоснабден имот, по отношение на който твърди, че в полза на ответното
топлофикационно дружество не са възникнали вземания за заплащане на цена на
топлинна енергия. Отделно от горното съдът намира да посочи, че след като ищецът
е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск за недължимост на суми
за доставена топлинна енергия досежно същия недвижим имот поради погасяването им по давност, сам признава
неизгоден за себе си факт, че се явява потребител на топлинна енергия досежно
процесния недвижим имот. Следователно от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
обосновава извода, че ищецът се явява потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ на доставяната в имота топлинна
енергия през процесния период и е страна по
договорното отношение с ответника за продажба на топлинна енергия.
На следващо място неоснователни
са възраженията на въззивника за необоснованост на решението предвид недоказан
обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при
спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ищеца е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението
към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите
за топлинна енергия за имота на ищеца са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за
топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в
областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения за
недоказаност на реалното количество и качество на доставената топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период съдът намира, че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, поради което ги счита за
неоснователни.
Обжалваното решение е постановено
при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните
записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията
за фактура, издавани от топлофикационното предприятие до абонатите на топлинна
енергия. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по
приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и е приел за
доказани количествата на доставената топлинна енергия в имота на ищца. Стойността на услугата
дялово разпределение за исковия период е изчислена в ССчЕ. Вземането за услугата
дялово разпределение е част от общото вземане на ответника за доставена
топлоенергия и съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия, част от сключения между
страните договор за доставка на топлинна енергия, клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение. Предвид изложеното
правилно е прието от СРС, че ищецът като потребител дължи заплащане на ответното топлофикационно дружество
стойността на услугата дялово разпределение за исковия период, чийто размер е
доказан от приетото заключение на ССчЕ. На следващо място в конкретния случай
при прилагане на института на погасителната давност СРС правилно е преценил, че
за исковия
период вземанията за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение не са погасени по давност.
С оглед на горните аргументи
съдът счита, че правилно и в съответствие с прилагането на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск
за недължимост на суми за доставена топлинна енергия за исковия период, а
именно - от м.07.2014г. до м.01.2017г. е неоснователен, тъй като за тези периоди
не е изтекла кратката погасителна давност към датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.03.2017г.. Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС -
потвърдено, като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски в
тежест на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на сторените от него
разноски в производството. Такива не следва да се присъждат и на въззиваемия-ответник
доколкото по делото няма подаден писмен отговор, както и данни за извършени
процесуални действия от негов пълномощник, предвид на което искането за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
се явява неоснователно.
Воден от
горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №495749 от
26.09.2018г., постановено
по гр.дело №16512/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./