Решение по дело №177/2022 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 85
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20221730200177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Радомир, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200177 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в РУ - Радомир е наложил на
жалбоподателката А. Й. В. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Недоволна от така наложеното наказание жалбоподателката по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – П.., Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
По делото се установява, че на 06.02.2022 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля Г. А. Х. в присъствието на свидетеля Д. П. Я.,
срещу А. Й. В., за това, че на 06.02.2022 г., в 19,27 ч., в гр. Радомир, на път III-627,
жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Т.“, с рег. № ., собственост на А.Д.В., като
при извършената проверка под яз. „Върбица“ се установило, че автомобилът е спрян от
движение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 27.07.2021 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателката.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г.,
като е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че
същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради
което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. Това е
така, тъй като в НП не е посочена датата на извършване на административното нарушение,
което съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Същото според настоящия съдебен
състав представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до невъзможност нарушението да бъде
установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо, защото по този
начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно на коя дата
е прието, че е извършено нарушението. Следва също да се има предвид, че в санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици. Поради това АУАН и НП не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по
същество.
2
Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места“. В обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение е посочено, че на 06.02.2022 г. в 19,27 часа в гр. Радомир на път III-627
жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство, марка и модел „Т.“, с рег. № .,
като към тази дата същото е било собственост на А.Д.В.. При извършената от органите на
МВР проверка било установено, че същото е със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП от 27.07.2021 г. регистрация. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е
разписано, че служебно се прекратява регистрацията на моторни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се уведомява
собственикът на моторното превозно средство. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ
въвежда задължение за информационния център да уведоми собствениците на моторни
превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или сключения застрахователен договор е бил прекратен
и не е подновен. Съгласно съдържанието на цитираната разпоредба на собственика се
предоставя 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представи
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Видно от
гласните доказателствени средства, събрани посредством разпит на св. Х. същият е
установил нарушението чрез справка в ОДЧ на МВР - П... За настоящия съд се подлага на
обсъждане въпросът следва ли жалбоподателката да бъде привлечена към
административнонаказателна отговорност по този текст от ЗДвП. Безспорно преди да
предприеме управление на моторното превозно средство същата е била длъжна да се убеди,
че същото отговаря на всички законови изисквания за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Като водач е била длъжна да носи документ за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното
превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. Съгласно разпоредбите
на КЗ такъв договор може да сключи и лице, различно от собственика. В конкретния казус
В. не е изпълнила задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Предвид горното съдът
намира, че от страна на актосъставителя и на административнонаказващия орган е
извършена неправилна правна квалификация на административното нарушение, като не е
изследвано виновното поведение на В. като водач на моторно превозно средство. Горното е
съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление на процесуално основание.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените от последната разноски
в размер на 300,00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото е
заплатено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие, като неговият
размер е минимално предвидения в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
3
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и въззиваемата
страна следва да заплати така посочената сума.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0328-000070/04.07.2022 г., издадено от
началник група в РУ - Радомир, в частта, с която на А. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
П.., ул. „Р.Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П.., с адрес: гр. П.., ул. „Самоков“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на А. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.., ул. „Р.Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .
сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4