Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

364/17.4.2019г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на петнадесети април 2019 година

в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3313/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” АД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу С.В.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1221,13 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1221,13 лева, представляваща 650,62 лева главница – неплатени вноски по договор за кредит, 195,89 лева договорна лихва, за периода 16.11.2015г. – 10.05.2018г., 119,24 лева наказателна лихва, за периода 16.11.2015г. – 30.06.2018г. и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 1783/2018г., ответникът възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Иска отхвърлянето му. Твърди погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност и с плащане.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, че през исковия период ответникът е ползвал издадена от ищеца кредитна карта, по заявление-договор за издаване на кредитна карта от 27.01.2006г.. В представените общи условия били уговорени конкретни такси и лихви за ползван ресурс. Според приетите, неоспорени писмени доказателства, ответникът извършвал различни операции в периода 23.02.2006г. – 08.10.2015г., като на втората дата е извършено последното плащане по кредита – 100 лева.. Според заключението на ССЕ, за целия период на договора били изтеглени в брой 1580 лева и внесени 2410,65 лева. Отчитайки всички извършени плащания от ответника експертизата посочва размер на задължението му в размер на 1221,13 лева, от които 650,62 лева главница, 315,13 лева лихви и 255,38 лева такси. От заключенито и писмените доказателства следва, че твърдения за погасен кредит е потребителски такъв.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.

Посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор по валидността на правоотношението. Сумата на претендираните лихви са посочени в общите условия към договора за кредит/л. 10/, а главницата и търсената лихва съответстват на уговорените в него, и за периодите на начисляването им според ССЕ. Заявените от ответника правопогасяващи възражения са неоснователни. Нито търсената главница, нито претендираните лихви са погасени с изтичане на предвидената давност, както по чл. 110, така и по чл. 111, т. „в“ ЗЗД. Началния период на начислена лихва /договорна и наказателна/ е пет месеца след датата, до която биха били погасени такива вземания/15.06.2015г./, съобразно постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК в ШРС – 15.06.2018г.. Искът за тях, не и неоснователен съобразно разрешението в ТР № 3/2017г., т. 2 на ОСГТК ВКС, тъй като са начислявани и се претендират за период, преди датата на предсрочната изискуемост – 10.05.2018г.. По отношение главницата също не е изтекла давността. Независимо от коя дата е била дължима, предвид тази на последното ответно плащане 08.10.2015г., което съобразно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, прекъсва течащата, до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, на гореспоменатата, давността не е изтекла. Извършеното погасяване на кредит, с получен такъв от ОББ АД, се установи, че касае потребителски на ответника, при ищеца, а не плащания по процесния.

    

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 970 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1783/2018г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете, представляващи 150 лева държавна такса по предявените искове, 720 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, 100 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С.В.С., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” АД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу С.В.С., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 1221,13 лева, представляваща 650,62 лева главница – неплатени вноски по заявление-договор за издаване на кредитна карта от 27.01.2006г., 195,89 лева договорна лихва, за периода 16.11.2015г. – 10.05.2018г., 119,24 лева наказателна лихва за периода 16.11.2015г. – 03.06.2018г. и законна лихва върху главницата от 650,62 лева от 15.06.2018г., до окончателното плащане. 

                       

ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, сумата от 970 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1783/2018г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: