М О Т И В И към НОХД 1248/2010 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО е срещу подсъдимия И.Н.С. - роден на *** ***. Търново, българин, български гражданин,
с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН-**********, за това, че на 30.04.2010 г. в гр. В. Търново, от кабинет № 224 на СОУ
„Вела Благоева", отнел от владението на собственика Д.В.А. ***.
Търново, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
присвои чужди движими вещи: кожена чанта от кафява изкуствена
кожа с 2 бр. дръжки и прегради - 1 бр.; дамско портмоне марка „ВОSS" от естествена
кожа - 1 бр.; дамски парфюм, 50 мл. марка
„Малката Черна Рокля" на „Ейвън" - 1 бр.; дамско портмоне /несесер/ от плат, с цип отгоре - 1 бр.;
червило за устни марка „Голдън
Роуз" - 2 бр.; червило за устни марка „Ейвън" - 3 бр.; моливи за устни - 3 бр.; молив за очи - 1 бр.
пластмасови гребени за коса - 2 бр.;
пластмасова четка за коса - 1 бр.; секретни ключове за врата - 5 бр.; метален ключодържател - 1 бр.;
зарядно устройство за моб. Телефон
„Самсунг" - 1 бр.; слушалки за мобилен телефон „Самсунг" - 1 бр.; кутии с цигари марка
„Слимс Ракуел" - 4 бр. кути; огледало с капак - 1 бр.; златен синджир от
жълто злато с тегло 3,5 грама, 22
карата - 1 бр.; златен кръст от жълто злато с тегло 2,5 грама, 14 карата - 1 бр.; златна плочка от жълто
злато с тегло 2 грама, 14 карата - 1
бр. и парична сума в размер на 106 лева и 68 стотинки, всичко на обща стойност 640.08 лева, като кражбата
е извършена повторно и случаят е немаловажен. - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 от НК
Представителят на ВТРП поддържа
обвинението така както е повдигнато. Предвид производството по реда на глава 27
от НПК, счита че наказанието следва да се определи при условията на чл.58 а от НК в рамките на закона, а гражданският иск да се уважи до размера , предмет на
обвинението по обв.акт.
Подсъдимият се признава за виновен при
условията на глава 27, чл.371т.2 от НПК и признава изцяло факите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание. Защитникът на
подсъдимия отправя искане за приложение на чл.55 от НК. Позовава се на
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Счита гражданският
иск за основателен до размера на вредите по обв. акто досежна имуществените
вреди, които не са възстановени. Защитникът отправя искане за отхвърляне на
гражд.иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. В случая се
касае за престъпление срещу собствеността , а не срещу личността на
пострадалата. При това вредите не били доказани.
Предявен е гражднаски иск от
пострадалата А., чрез повереник, за сумата от 506 лева имуществени вреди в
резултата на престъплението и сумата от 1000 лева неимуществени вреди. Не се
претендира законна лихва. Пострадалата не желае да встъпи в процеса като частен обвинител. Повереникът
счита предявените граждански искове за основателни и доказани.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства при условията на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Н.С.
е осъден, както следва:
1. По НОХД №1131/2001 год. на ВТРС за
извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3 пр. 1вр. с чл. 194 ал.1 вр. чл.63ал.1т.3 от НК, с
влязла в сила присъда на 18.03.2002
год. на осем месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложено за срок от една година. На основание чл.86ал.1т.1 от НК е настъпила реабилитация по право с
изтичане на изп.срок.
2. По НОХД № 882/2006 г. на ВТРС за
извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3 пр. 1 и
пр.2 и т. 5 вр. с чл. 194 ал.1 вр. чл. 36 и 55 ал. 1 от НК, с влязло в сила
споразумение от 29.05.2006 г. на три месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложено за срок от три години. По тази присъда в изпитателния срок С. не е извършил друго престъпление. В
случая обаче реалибитация по право не е настъпила, тъй като реабилитация по
право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реалибитирано, вкл. като непълнолетно. Налице е ограничителна разпоредба
на чл.86ал.2 от НК, която забранява повторна реабилитация по право на
пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Такава реабилитация е
веднъж получена по осъждане под №1. Няма значение , че тази минала реабилитация
е настъпила по време, когато С. е бил непълнолетен. Всяка предишна реабилитация
е пречка , за да се реабилитира по право едно пълнолетно лице. За осъждането по
НОХД № 882/2006 г.
на ВТРС е възможна само съд.реабилитация/ в този смисъл решение
№296 от 28.05.2004 год. по н.д.№917/2003 год. на първо н.о. на ВКС/ .
Свидетелката Д.А. ***. Търново, работи като помощник
директор в СОУ „Вела Благоева" - В. Търново на ул. „К. Паница"
№ 1 в кв. „Бузлуджа". На 30.04.2010 г. А. била на работа, като ползвала
кабинет № 224 на втория етаж в сградата на училището. Там тя
оставила дамската си кожена чанта от кафява изкуствена кожа с 2
бр. дръжки и прегради, в която се съдържали следните вещи: дамско
портмоне марка „ВОSS" от естествена кожа - 1 бр.; дамски парфюм, 50
мл. марка „Малката Черна Рокля" на „Ейвън" -1 бр.; дамско портмоне
/несесер/ от плат, с цип отгоре - 1 бр.; червило
за устни марка „Голдън Роуз" - 2 бр.; червило за устни марка
„Ейвън" -З бр.; моливи за устни - 3 бр.; молив за очи - 1 бр.
пластмасови гребени за коса - 2 бр.; пластмасова четка за коса - 1
бр.; секретни ключове за врата - 5 бр.; метален ключодържател - 1 бр.;
зарядно устройство за моб. Телефон „Самсунг" - 1 бр.; слушалки за мобилен телефон
„Самсунг" - 1 бр.; кутии с цигари марка „Слимс Ракуел" - 4 бр. кути;
огледало с капак - 1 бр.; златен синджир от жълто злато с , тегло 3,5
грама, 22 карата - 1 бр.; златен кръст от жълто злато с тегло 2,5 грама,
14 карата - 1 бр.; златна плочка от жълто злато с тегло 2 грама, 14 карата - 1
бр. и парична сума в размер на 106 лева и 68 стотинки. В 10.45
часа А. излязла от кабинета и отишла да провежда занятия.
Около 12.30 часа подс. С. влязъл в сградата на
училището, като в последствие проникнал и в незаключения кабинет на
свидетелката А., откъдето откраднал дамската и чанта с намиращите се в нея
вещи, като на излизане поставил чантата в бяла найлонова
торбичка н надпис „СВА" и напуснал сградата. Около 13.30 часа
свидетелката А. установила липсата на чантата си, след което уведомила
директора на училището и служителите на РУ „Полиция" - В.
Търново. Свидетелката А. и свид. С. Петков - полицейски служител,
прегледали заедно записите от видеокамерите, като установили, че на тях се
вижда подс. С., който влиза в нейния кабинет без
багаж, а излиза от там, след като е извършил кражбата на чантата и.
След проведените ОИМ, подс. С. бил
установен на 4.05.2010 г. в дома си на ул. „Възрожденска" № 17 ет.
4, като след проведената беседа с него, той предал
доброволно откраднатата от него чанта, съдържаща част от вещите,
като липсвали златните накити на А. и парите и.
По описаният начин, от обективна и субективна страна, обвиняемият
е осъществил престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194ал.
1 от НК. Деянието е извършено при условията на повторност
съгласно чл.28 от НК, тъй като С. е осъждан за същото по вид престъпление в
хода на НОХД № 882/2006 г. на ВТРС и не са изминали 5
години от изтичане на изпитателния срок към момента на деянието, предмет на
настоящото дело. При това случаят е немаловажен, тъй като не притежава белезите
съгл.чл.93т.9 от НК.
Видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза, стойността
на вещите, предмет на престъпление възлиза общо на 640.08 лв.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
осъзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици и е искал настъпването на
тези последици.
Обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните при разследването
доказателства и доказателствени средства: от обясненията на
обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на съдебно-
оценъчната експертиза и другите писмени доказателства.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства –– частично самопризнание от досъдебното производство, критичното
отношение към извършеното, възстановяване на част от вредите и младата възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност обсоятелства
– минали осъждания за идентични престъпления.
Предвид
горното съдът намира, че обществената опасност на деянието е висока, предвид на това, че се засягат
обществените отношения които осигуряват нормалните условия за упражняване на
правото на собственост и се касае за такива зачестили напоследък в страната ни.
Обществената опасност на подсъдимия също
е висока. Същият е осъждан за престъпления от общ характер, като явно
предходните му осъждания не са изиграли своето превъзпитателно въздействие,
макар и с наложени условни наказания лишаване от свобода.
С оглед на изложеното и като взема предвид
личността на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на деянието, като
отчете наличието на изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства и при условията на чл.373ал.2 от НПК вр.чл.55ал.1т.1
и чл.58 а ал.4 и ал.1 от НК, съдът определи наказание в размер на “шест месеца
лишаване от свобода” при първоначален “общ”, което да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип. Лицето не е реабилитирано във връзка с осъждането
по НОХД № 882/2006 г. на ВТРС, макар и настоящото
деяние да не е извършено в изпитателния срок, поради което е налице процесуална
пречка за приложение на чл.66 от НК. Това е така защото е
налице осъждане на наказание лишаване от свобода независимо, че е отложено
изпълнението на същото. Режимът бе определен в съответствие с чл.59 от ЗИНМЗС.
По
отношение на гражданския иск на имуществени вреди. Съдът го намери за частично
основателен и доказан и го уважи за сумата от 505.18 лева в полза на пострадалата,
която сума представлява паричната равностоиност на невъзстановените вещи и парична
сума, предмет на кражбата. Отхвърлен беше иска за разликата в размер до 506 лева, поради неоснователност и
недоказаност. По делото се доказаха и установиха признаците на
фактическия състав, пораждащ отговорността за обезщетяване на вредите от непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Освен, че съставлява престъпление, според
съда деянието на подсъдимия следва да се квалифицира и като граждански деликт.
Налице са обективните признаци – деяние, вредоносен резултат, причинна връзка,
както и субективния признак – вина. Несъмнено гражданският ищец е претърпял
имуществени вреди в резултат на престъплението, изразяващи се в намаляване на неговото
имущество. Тази вреда, е в пряка и
непосредствена последица от извършеното и е в причинно-следствена връзка с
него.
По отношение на
гражданският иск за неимуществени вреди, съдът го намери за неоснователен и
недоказан. В случая се касае за престъпление против собствеността и евентуални
неимуществени вреди нямат връзка с предмета на обвинението, тъй като обект на
защита за имуществени блага. Отделно от това в настоящото производство
гражд.ищец и неговия повереник не направиха искания и в този смисъл твърдяните неимуществени
вреди са недоказани. Нама пречка след влизане в сила на присъдата, да бъде
предявен иск за неимущствени вреди по общия граждански ред.
Присъдени бяха направените
по делото разноски и ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: