Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2561 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Ищцата А.Т.Ч. е предявил срещу ответника С.О.обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 40.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили във връзка с осъществил се инцидент с ищцата на 04.06.2020 г. в гр. София, от виновно противоправно поведение, изразяващо се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 04.06.2020 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 04.06.2020 г., около 16.50 ч., в гр. София, ул. „Иван Денкоглу“, с посока на движение от ул. „Цар Асен I“ към бул. „Витоша“ се спънала в стърчащо желязо, представляващо изрязан пътен знак, в резултат, на което политнала напред и паднала на земята, като си ударила главата в остър метален ръб, част от намиращият се около 1 метър от нея пътен знак. Сочи, че ударът е настъпил в областта около дясното слепоочие и дясното ухо, в резултат на което й прилошало, усетила силна болка, замаяност и страх, поради обилното кръвотечение.

Твърди, че болките от увреждането продължавали и до момента, имала и силен дискомфорт. Освен това ищцата преживяла силен страх от случилото се и уплах от внезапността на инцидента. Твърди, че изпитвала страх да ходи по улиците и безпокойство, като разказвала за инцидента, станала и по-напрегната. В следствие на инцидента й останал белег в областта на дясното ухо, който я загрозявал, бил причина да не си намери работа и станал повод да прекрати продължителната си връзка. Ищцата счита, че за претърпените от нея вреди отговорност следва да носи С.О., чието е задължението да поддържа участъка от пътя, където настъпил инцидента, а такива грижи не били положени.

Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вида и размера на вредите, както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Р.Е.И., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че на 04.06.2020 г., се срещнала с ищцата около 16.30 ч., в гр. София, като се  придвижвали по ул. „Иван Денкоглу“, с посока на движение от ул. „Цар Асен I“ към бул. „Витоша“, когато ищцата се спънала в парче желязо, представляващо отрязан метален пътен знак. Сочи, че ищцата залитнала и си ударила главата в ръбестата, горна част на метален знак с височина около 150 см.  В резултат на инцидента ищцата си наранила главата, раздрала си ухото, паднала на земята и получила силно кръвотечение. Желязото, в което се спънала ищцата стърчало на около 2-3 см. от земята и не било необозначено и необезопасено. Свидетелства, че ищцата не е могла да забележи препятствието, преди да се спъне в него.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел А.Т.Ч.(брат на ищцата), че видял ищцата след инцидента и я придружил на другия ден за преглед във ВМА. Свидетелства, че в резултат на инцидента ищцата била изплашена и депресирана, изпитвала болки в главата и ухото, които продължили около две седмици.

От заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в следствие на получен внезапен удар в областта на дясното слепоочие ищцата А.Т.Ч. е получила следните увреждания – контузия на дясната слепоочна област и дястното ухо, рана на ушна мида с размери 1 см. на 0,5 см. Описаните в исковата молба увреждания могат да бъдат получени само след внезапно нанесен удар от твърд тъп или ръбест предмет, който причинява нарушение на целостта на покривната кожа на травмирания участък. Сочи, че е възможно ищцата да е получила нараняванията си по описания в исковата молба механизъм. Травматичният оток от претърпения удар в дясната слепоочна област е отзвучал за около 1 седмица, а раната без хирургична обработка е зарастнала за около две седмици с остатъчен козметичен раневи белег с размери отговарящи на получената рана. Общо възстановителният период на пострадалата е приключил за 15 дни. Получените травматимни увреждания са причинили на ищцата болки и страдания за срок от две седмици, като интензивните болки са били през първата седмица, когато ищцата е била принудена да ползва в по-голямо количество обезболяващи средства. Състоянието на ищцата към настоящия момент е стабилизирано, като лечебният и възстановителен период е приключил отдавна. Към настоящия момент не е възможно ищцата да търпи болки в зоната на претърпените травми. От получената рана на дясната ушна мида при ищцата е останал остатъчен белег – козметичен дефект – ръбец 1 см. на 0,5 см., тъй като макар и малък е във видимата част на главата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика (ответника) задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По делото не се спори, че по отношение на мястото, на което е реализиран процесния инцидент, не се касае за прилежаща площ към сграда, определена като такава със заповед на кмета на общината. Не са представени и доказателства в тази насока. Ето защо съдът приема, че по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на основание  чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на ответника.

Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се събитието да е настъпило на територията на С.О.; доколкото собственикът-ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара, където е настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено.

Установява се, че на мястото на инцидента е имало изрязани части от пътни знаци, стърчащи от земята, което сочи проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за поддръжка.

Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищцата неизбягването на този участък от тротоара. За да достигне до този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищцата да се е спънала в стърчащото парче желязо и това да е причинило последващото й падане. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на тротоарите предполага изправност на същите, която да позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице, твърдяните и доказани разходи за освидетелстване да са необходими.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите.

Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки една седмица  от деликта, като възстановяването е траело около две седмици. Състоянието на ищцата към настоящия момент е стабилизирано, като лечебният и възстановителен период е приключил отдавна. Към настоящия момент не е възможно ищцата да търпи болки в зоната на претърпените травми. Недоказани останаха твърденията на ищцата, че преживеният страх и получените увреждания са променили ежедневието на пострадалата и тя е ограничила активността си.

Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.

Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 3 000.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателна е претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 40.00 лв.

Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските по производството

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, поради което такива не му се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане на сумата от 133.75 лв. – държавна такса възнаграждение за вещо лице.

С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. Х.Ч., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 123.33 лв., което възлага в тежест на ответника.

         На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски по делото в размер на 1 906.67 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

           Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******, да заплати на А.Т.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Х.Ч., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени  болки и страдания от травматично увреждане настъпило на 04.06.2020 г., и сумата от 40.00 лв. – разходи за издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на увреждането – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******, да заплати на адв. Х.Г.Ч. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 123.33 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 133.75 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА А.Т.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Х.Ч.,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 906.67 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                 СЪДИЯ: