Р Е Ш
Е Н И Е
№………/19.02.2016г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, единадесети състав
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми януари през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря В.А.,
като разглежда
докладваното от съдията
гр.
дело № 2148 по описа за 2014 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
1. Иск за разваляне на договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 111, том II, рег.№ 4084, дело №
311 от 2008 г. по описа на Борис Василев - Нотариус, с район на действие ВРС,
вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 124 , с който ищците закупуват
от Н.Л.А. и А.М.А., недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов"
№ 3, ет.5, със застроена площ от 70.48 кв. метра, състоящ се от две спални,
дневна с кухненски бокс, баня- тоалет, две тераси, при граници: ап. № 11,
стълбищна клетка, калканен зид, ул. „Любен Каравелов", ведно с прилежащото
му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 със застроена площ от 8.55 кв.
метра, при граници на същото: избено помещение № 7, избено помещение № 9,
коридор, заедно с 15,77 кв. метра идеални части от общите части на сградата,
представляващи 5.5354 % ид. части, както и 10.22 кв. м. ид. ч. от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата и 17,38 кв. м. ид.
части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ
XIV-10 в кв. 729 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна, цялото с площ от 510
кв. м., при граници: ул. „Л. Каравелов", ул. „Братя Миладинови" и
имот пл. №11, на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
2.
Иск за осъждане на ответниците да заплатят
на ищците сумата от 125 730.33 лв. на основание
чл. 55 ал.1 т.3 от ЗЗД вр. чл. 189 ЗЗД представляваща сбора от:
- 75 532,70 лева –цена заплатена по Договор
за покупко – продажба обективиран в Нотариален акт Нотариален акт № 111, том И,
peг. № 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Борис Василев – Нотариус, с
район на действие Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната
Камара под № 124;
- 2 709,46 лева - заплатени разноски по сключения
договор за покупко -продажба - /държавна такса и местен данък/;
- 584,15 лева с ДДС - нотариална такса по
учредената договорна ипотека, съгласно т.8 от Тарифа за нотариалните такси към
ЗННД,
- 294,32 лева - представляваща държавна такса
за вписване на Договорната ипотека в Агенция по Вписванията - Имотен регистър.
- 7034 лева - съдебно - деловодни разноски,
които ищците са били осъдени да заплатят
съгласно влязло в сила решение постановено по гр. д. № 1816 по описа за 2008 г.
на Варненски окръжен съд.
- 2 548 лева с еврова равностойност 1 302,72 евро -
застрахователна премия по задължителна застраховка на имущество към
Застрахователна компания „Уника" АД,
- 37 027,71 лв., чиято еврова равностойност е
18 931.97 евро представляващи заплатените лихви
по Договор за кредит от 19.03.2008 г., сключен с „Райфайзенбанк" ЕАД;
3. Иск за осъждане на
ответниците да заплатят на ищците сумата
от 55 507,30
лева–обезщетение за претърпени
вреди, вследствие на неизпълнението, представляващи претърпяна загуба и пропуснати
ползи, представляващи пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на
задължението на продавача по договора, на основание чл. 189 ал.1 изр.3
вр. чл. 191 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, върху всяка от тези суми, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, на
основание чл. 86 от ЗЗД .
Претендира се присъждане и на сторените поделото
разноски.
В открито
съдебно заседание на 07.09.2015г. съда е
приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от ищците
срещу ответниците инцидентен установителен иск,
с който да бъде прогласен за нищожен поради противоречие със закона и накърняване
на добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност - за
унищожаем поради липса на редовна представителна власт и измама- чл. 27 и чл.29 ал.2 от ЗЗД, на Договор
за спогодба от 29.10.2013г.
В
исковата молба ищците твърдят,че с договор за покупко - продажба на
недвижим имот обективиран в Нотариален акт № 111, том II, рег.№ 4084, дело №
311 от 2008 г. по описа на Борис Василев - Нотариус, с район на действие
Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 124 са
закупили от Н.Л.А. и
А.М.А., недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов"
№ 3, ет.5, със застроена площ от 70.48 кв. метра, състоящ се от две спални,
дневна с кухненски бокс, баня- тоалет, две тераси, при граници: ап. № 11,
стълбищна клетка, калканен зид, ул. „Любен Каравелов", ведно с прилежащото
му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 със застроена площ от 8.55 кв.
метра, при граници на същото: избено помещение № 7, избено помещение № 9,
коридор, заедно с 15,77 кв. метра идеални части от общите части на сградата,
представляващи 5.5354 % ид. части, както и 10.22 кв. м. ид. ч. от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата и 17,38 кв. м, ид.
части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ
XIV-10 в кв. 729 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна, цялото с площ от 510
кв. м., при граници: ул. „Л. Каравелов", ул. „Братя Миладинови" и
имот пл. №11 за сумата от 75 532,70 лева,
равняващи се 38 619,26 евро. Твърдят , че за същата са сключили банков кредит от
"Райфайзенбанк България" ЕАД .Дължимата продажна цена е заплатена по
банков път на продавачите в три дневен срок след представяне на доказателства,
че гореописания нотариален акт е надлежно вписан в регистрите на Служба по
вписванията при Агенцията по вписванията към Варненския районен съд. В допълнение
и във връзка със задължението за заплащане на покупната цена и отпуснатия
банков кредит, ищците са учредили
договорна ипотека върху гореописания недвижим имот, по силата на Нотариален акт
№ 112, том И, per. № 4088, дело № 312 по описа за 2008 г. на Борис Василев -
Нотариус, с район на действие Варненски районен съд, вписан на в регистъра на
Нотариалната Камара под № 124 за сумата в размер на 86 302, 72 евро /с левова равностойност от 168 793, 44 лева/. За
учредяване на Договорната ипотека са заплатили разноски в общ размер на 878,47 лева, като сумата е сбор от 584,15 лв. с ДДС - дължима пропорционална нотариална такса в размер
на съгласно т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, както и 294,32 лева, представляващи заплатена държавна такса към АВ.
Заплатена е и застрахователна премия в размер на 1302,72 евро по задължителна застраховка на имущество към
Застрахователна компания „Уника" АД, чиято левова равностойност възлиза на
2 548 лева.
Излагат , че с Решение
№ 1222 от 22.10.2010 г. постановено по гр. дело № 1816 по описа за 2008 г. на
Варненски окръжен съд е:прогласена нищожността на Договор, сключен с
Нотариален акт за покупко - продажба № 15, том I, per. № 302, дело № 15 по
описа от 2008 г. на Росица Табакова - Нотариус с район на действие Варненски
районен съд, вписан на в регистъра на Нотариалната Камара под № 148, по силата
на който ответниците са се легитимирали като собственици на процесния АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов"
№ 3, ет.5, ведно с избено помещение,
-
И.Й.М. и И.Й.М. са осъдени да предат на М. Г. С. владението
върху ½ идеални части от гореописания
недвижим имот и на П. С. П. останалата ½ идеална част от гореописания
недвижим имот.
-
И.Й.М. и И.Й.М. са осъдени да заплатят на ищците сума в общ размер на 7034 лева, представляваща сторените в производството съдебно
-деловодни разноски.
Излагат , че срещу тях е
образувано изпълнително дело № 75 по описа за 2011 г. на ЧСИ Захари Димитров,
по който е насрочен и извършен въвод на собственика в имота на 03.03.2011 г. и
такъв е осъществен. Ищците излагат , че за времето от изповядване на Нотариален
акт № 111, том II, per. № 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на нотариус
Борис Василев, до осъществилата се в последствие евикция, процесния недвижим
имот не е бил обезценен или повреден, а напротив бил е съхранен и добре
поддържан, като неговата пазарна стойност се е увеличила. Като за пазарната
стойност на имота е определена в размер на 131 040 лева, като най-ниската,
съобразно средните пазарни цени на недвижимите имоти в същия район на Община
Варна, район „Одесос", видно от сравнителен маркетингов анализ от
05.01.2011 г., изготвен от Агенцията „Адрес - недвижими имоти" - гр.
Варна. Твърдят, че са извършили
множество необходими и полезни разноски за имота, изразяващи се в опресняване
на бои и тапети на всички стени и тавани, направа на цялостна външна изолация, изграждане на прегради, подмяна на дограми и
ВиК части, фаянс и теракота и пр. включително и редица дребни поправки.Излагат,
че разликата между настоящата пазарна
стойност на закупения от недвижим имот и заплатената от тях покупна цена се
явява вреда, тъй като в случай, че валидно бяха придобили
собствеността върху имота, то те биха притежавали имущество с
посочената пазарна стойност. Ищците твърдят, че след настъпване на изискуемостта на вземането
ответниците многократно са канени да уредят финансовите си
задължения. При последните разговори с ответниците, те отказват да погасят доброволно дълга си, като
по този начин нарушават правата им и възпрепятстват редовното погасяване на
сключения ищците Договор за банков кредит от 19.03.2008 г. с
"Райфайзенбанк България" ЕАД.
Относно инцидентния установителен
иск ищците по него навеждат твърдения за нищожност поради противоречие със
закона и добрите нрави на клаузите от договора за спогодба, като освен това
твърдят , че са го видели и запознали
със съдържанието му едва в настоящото производство. Твърдят , че същия не е
породил правните си действия между страните доколкото не е бил представен към
молбата за оттегляне на иска , по който е образувано гр.дело № 262/2011г. по
описа на ВОС, както и, че същото е прекратено поради молба за оттегляне на иска
, а не поради спогодба.
В открито съдебно заседание на 28.01.2016г.
на основание чл. 214 от ГПК, съда е допуснал изменение в петитума на иска, като
същият:
- в частта за заплатените разноски по
сключения договор за покупко-продажба /държавна такса и местен данък/ да се
счита за предявен за сумата 2784.99 лв.
- в частта за пропуснати ползи, а
именно разликата между покупната цена на имота и пазарната му стойност към
датата на ИМ, представляващи претърпени вреди в следствие на неизпълнението, да
се счита за предявен за сумата 57467.30 лв.
В открито съдебно заседание на
28.01.2016г., на основание чл.232 ГПК, съда
е прекратил производството по иска в частта за левовата равностойност на
заплатени лихви по Договор за кредит от 19.03.2008 г., сключен с
„Райфайзенбанк” ЕАД за сумата 3274.29 лв. и искът остава предявен за сумата 33753.42
лв.
В съдебно заседание по същество ищците,
редовно призовани, чрез процесуалните си представители, молят исковете да бъдат уважени и да им се присъдят
направените по делото разноски съобразно приложените списъци по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
са депозирали отговор на исковата молба , в който оспорват исковете, като
неоснователен и недоказан. Твърдят и, че същите са недопустими, поради
извънсъдебно уреждане на спора.Излагат, че с ищците са постигнали извънсъдебна
спогодба за уреждане на отношенията им, която е била представена по гр. дело №
262/2014г. по описа на ВОС, по което ищците са оттеглили иска си. Оспорват
ищците да са направили посочените разходи , както и размера на същите. Оспорват
в имота да са направени подобрения, които да са увеличили неговата стойност, а
ако такива са направени, то оспорват стойността на същите. Правят възражение за
прихващане в общ размер на 9500.00 лв. ,дължима от ищците за присъдени разноски
по гр.дело № 262/2011г.
Оспорват всички твърдения за нищожност
и унищожаемост по предявения инцидентен установителен иск. Твърдят, че Договора
за спогодба е валиден, сключен е от упълномощен от ищците представител и не
накърнява добрите нрави. Твърдят , че с
него не се разваля договор за
прехвърляне на вещни права, което става само
по съдебен ред , а се уреждат отношенията на страните по повод на същия.
По инцидентния установителен иск правят възражение за прихващане по дължимата
по чл.6 от Договор за извънсъдебна спогодба – неустойка в размер на присъдената
сума по настоящото дело.
Молят за постановяване на решение, с
което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, ответниците, чрез процесуалния си представител, молят исковете да бъде отхвърлени. Молят да му се присъдят
направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По
делото са приети следните писмени доказателства: НА №111, том II, рег. №4084,
дело №311/2008 г. по описа на нотариус Б. Василев, НА №112, том II, рег. №4088,
дело №312/2008 г. по описа на нотариус Б. Василев, НА №15, том I, рег. №302,
дело №15/2008 г. по описа на нотариус Р. Табакова, договор за спогодба от
29.10.2013г., 3 бр. изпълнителни листи по гр. д. №262/2011 г. на ОС Варна,
удостоверение от ЧСИ Захари Димитров изх. №2829/02.02.2015 г., Определение от
04.11.2013г. по гр. д. №262/2011г. на ОС Варна, ведно с Определение
№685/16.12.2013г. по ч. гр. д. №571/2013г. и с Определение №226/21.03.2014 г.
по ч. гр. д. №960/2014 г. на ВКС.
Приети
са за послужване и гр. д. №262/2011 г.
и гр. д. №1816/2008 г., и двете по описа на ОС Варна.
Видно от приетите писмени
доказателства и безспорно между страните е, че на 19.03.2008г. ответниците са
продали на ищците процесния недвижим имот, като сделката е обективирана с НА
№111, том II, рег. №4084, дело №311/2008 г. по описа на нотариус Б. Василев,под
№ 124 в НК- л. 45,46 от дело , както и ,че с НА №112, том II, рег. №4088, дело №312/2008 г.
по описа на нотариус Б. Василев, под № 124 в НК- 47-49 от дело , ищците са
учредили в полза на Райфайзенбанк/България/ ЕАД, договорна ипотека върху имота.
С Решение № 1222 от
22.10.2010 г. по гр. дело № 1816 по
описа за 2008г. на Варненски окръжен съд е прогласена нищожността на Договор, сключен с
Нотариален акт за покупко -продажба № 15, том I, per. № 302, дело № 15 по описа
от 2008 г. на Росица Табакова - Нотариус с район на действие Варненски районен
съд, вписан на в регистъра на Нотариалната Камара под № 148, по силата на който
ответниците са се легитимирали като собственици на процесния АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов"
№ 3, ет.5, ведно с избено помещение,
-
И.Й.М. и И.Й.М. са осъдени да предат на М. Г. С. владението
върху ½ идеални части от гореописания
недвижим имот и на П. С. П. останалата ½ идеална част от гореописания
недвижим имот.
-
И.Й.М. и И.Й.М. са осъдени да заплатят на ищците /М. Г. С. и П. С. П./ сума в
общ размер на 7034 лева, представляваща сторените в
производството съдебно -деловодни разноски.
Видно от Удостоверение – л. 96 от
дело, на основание съдебното решение е
образувано изпълнително дело №
20118080400075 по описа на 2011 г. на ЧСИ Захари Димитров, по което ищците И.М.
и Ирена М. са предали на взискателя П. С. П.
владението на имота.
По
делото не се спори и, че с Определение
от 04.11.2013 г. по гр. д. №262/2011 г. на ОС Варна, потвърдено с Определение
№685/16.12.2013 г. по ч. гр. д. №571/2013 г. на ВАС и с Определение
№226/21.03.2014 г. по ч. гр. д. №960/2014 г. на ВКС., производството по
гр.дело № 262/2011г. по описа на ВОС е
прекратено на основание чл.232 от ГПК.
На
л. 87 от дело е приложен Договор за спогодба от 29.10.2013г. , подписана от
ищците от процесуалния им представител, а за ответниците –лично.
Видно
от писмо от 27.02.2015г. – л. 106 от дело на производство в Първо РПУ Варна е
ДП 194/2014г. ,образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
217 ал.2 от НК , като по същото има одобрено от прокурор постановление за
привличане в качеството на обвиняем поделото на адв. Димитрина Пашова –
АК-Варна.
От приетото по дело и неоспорено от страните заключение
по ССЕ, което съда кредитира, е видно, че:
-Пазарната стойност на Апартамент № 10, находящ се на
ул."Любен
Каравелов" №3, гр. Варна към:-19.03.2008 г. - датата на договора за
покупко-продажба, обективиран в НА №111, том II, per. №4084, дело №311/2008 г.
на нотариус Борис Василев на 165 000,00 / сто шестдесет и пет хиляди лева/.Към дата- 03.09.2014 г. - датата на
депозиране на исковата молба на 133 000,00 / сто тридесет и три хиляди лева/.
Размера на
направените от ищците разноски са:
Разноски по
договор за покупко-продажба НА №111, том II, per. № 4084, дело
№311/2008 г. на нотариус Борис Василев: в размер на 2784.99 / две хиляди
седемстотин осемдесет и четири лв. и 99 ст./
Разноски по
учредяването и вписването на договорна ипотека - 878.47
лв.
Административните разноски по гр.д.№
1816/ 2008г. - 7 034 лв./седем хиляди тридесет и четири лева/,
съдебно деловодни разноски, съгласно влязло в сила съдебно решение № 122 от
22.10.2010 г. по ГД № 1816 по описа за 2008 г. на ВОС
Размера на застрахователната премия по задължителна застраховка на
имущество към
Застрахователна компания „Уника" е 2 547.90 лв.
-
Банкови такси и заплатени лихви по договор за кредит от
19.03.2008 г. с „Райфайзенбанк" АД такса за управление на кредита в размер
на 151030 евро= 2954 лв.;
-
месечни вноски/ последна с дата 06.04.2010 г./ общо
главница и лихви 18 931.97 евро, от които:
Редовна и наказателна лихва
-18006,64 евро = 35217,93 лв.
Главница - 925.33 евро = 809,7лв. Общо изплатени по
кредита 37 027.72 лв.
Общо разноски, такси, данъци и
лихви в
размер на 50 273.08 лв. към влизане в
сила на Решение от 22.10.2010 по гр. д. №1816/2008 г. на ВОС -24.12.2010 г.
- Заплатени лихви по жилищния
кредит отпуснат на 19.03.2008г. към момента на изготвяне на СОЕ - 27.10.2015 г. такса за
управление на кредита и такса ангажимент в размер на 1727,26 евро= 3378,23 лв.;
- месечни
вноски/ последна с дата 06.04.2010 г./ общо главница и лихви 18 144,11 евро, от
които:
Редовна и наказателна лихва
-17257,85 евро = 33753,42 лв.
Главница
- 886,26 евро = 1733,37 лв.
Общо изплатени суми по кредита
към 27.10.2015 г. - 38 865.02 лв.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са допустими искове.
Възражението на ответниците, за недопустимост
на настоящото производство е неоснователно, доколкото предходното е прекратено
поради оттегляне и спогодба. Разпоредбата на чл.232 от ГПК е безспорна, че при
оттегляне на иска ищеца има правен интерес от водене на същото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло
на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 от ЗЗД. В
този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението. С решение № 424 /
24.01.2012г. по гр.д. № 1872 / 2010г. на IV ГО, по реда на чл.290 ГПК , ВКС се е
произнесъл относно института на така нар. евентуална евикция. Прието е, че
осъществена евикция е налице, когато третото лице по см. на чл.188 ЗЗД е предявило
правата си и купувачът е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на
съдебно решение по иска на третото лице, а евентуална евикция - когато правата
на третото лице само са предявени по съдебен ред или не са предявени, но могат
да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Посочено е, че законът не
прави разлика между реализирана и предстояща евикция, защото и в двата случая
става въпрос за пълно или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли
правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на
купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за
продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които
претърпява от неизпълнението (чл.189, ал.1), стига да е добросъвестен, т.е. по
време на купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица
имат права върху купуваното от него (чл.188 ЗЗД). В настоящия казус ищецът
основава претенциите си за разваляне на договора за продажба и за връщане на
платената част от цената и разноски на реализирана евикция.
За да възникнат правата на
купувача за разваляне на договора ,
същия следва да е добросъвестен.
В настоящото производство между
страните няма спор,че ищците при изповядване процесния договор са били
добросъвестни.
Видно от представените по делото
писмени доказателства има осъществена евикция.
С
оглед формираните изводи на съда,че към
дата на сключване на процесния договор ищците са би добросъвестни, то в тяхна полза
е възникнало потестативното право да иска разваляне на договора, поради което предявения
в настоящото производство иск с правно основание чл. 189, ал. 1, пр. I вр. чл.
87, ал. 3 от ЗЗД се явява доказан и следва да бъде уважен.
Преди настоящото производство, това
свое право ищците са осъществили завеждайки гр.дело № 262/2011г. по описа на
ВОС. Същото е прекратено на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска и
извънсъдебно уреждане на спора - Определение № 3338/04.11.2013г.- л.259,том.2
по гр.дело № 262/2011г.
По инцидентния установителен иск.
Съда
счита същия за неоснователен,по следните аргументи.
Съгласно разпоредбата на
чл.365, ал.1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. По
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД този договор има сила на закон за страните. По
своята правна същност договорът за спогодба е двустранен и възмезден договор,
тъй като се предполага, че и двете страни по него правят отстъпки, като не е
необходимо обаче насрещните отстъпки да са съизмерими. Отстъпките, които правят
страните по договора за спогодба, могат да имат най-различен характер,
доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Това произтича от принципа на договорната свобода в българското облигационно
право – чл. 9 ЗЗД. Целта е да се внесе определеност и яснота в
отношенията между страните. За да се постигне тази цел, спорещите жертват
действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е
било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. За това тя включва в
себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, евентуално за частично
поемане на несъществуващо задължение-чл.365 ал.2 ЗЗД. Спогодбата цели да
изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение/Решение по
гр.д. № 2480/94год. на ВКС-V гр.о./С оглед изложеното според настоящия състав
волята на подписалите го страни, установена по категоричен начин,е че същите са целели окончателното уреждане на
възникналите между тях отношения във връзка гр.дело № 262/2011г. по описа на
ВОС, а именно то да бъде прекратено и страните да считат погасени заявените с
него имуществени претенции. Няма как, предвид императивните разпоредби на закона, а и не се съдържат такива
изявления в Договора за спогодба от 29.10.2013г., страните с него да развалят
договора за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в НА №111, том II,
рег. №4084, дело №311/2008 г. по описа на нотариус Б. Василев.
От друга страна,
договорът за извънсъдебна спогодба е формален само в един случай – в хипотезата
на чл. 365, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, когато с взаимните
отстъпки се създават, изменят или се погасят и правоотношения, които не са били
предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в
определената за това форма. В процесния случай не се прехвърлят права, за чието
прехвърляне законът изисква определена форма. Поради горното съдът намира, че е
достатъчна писмената форма, без значение дали договорът е нотариално заверен
или не.
Твърденията на ищците по ИУИ, че клаузите на
Договора за спогодба противоречат на закона,морала и добрите нрави са неоснователни. При преценка за валидност по смисъла на
чл.366, във вр. с чл.26 от ЗЗД съдът намира, че спогодбата няма за предмет
непозволен договор и не е нищожна. Същата не противоречи на закона, не
го заобикаля, не накърнява добрите нрави и няма за предмет неоткрити
наследства. С оглед формирания по-горе извод , че с нея не се прекратява
договор, с който се прехвърлят вещни права, а единствено се изразява съгласие
за прекратяване на водения съдебен спор и се увреждат облигационни отношения, предметът
му е възможен, съгласието, предписаната от закона форма и основанието са налице.
При сключването му страните са били дееспособни и са могли да разбират и да
ръководят действията си. По делото не са представени доказателства договорът да
е сключен при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Ищците не са представили по дело доказателства във
връзка с твърденията си , че виждат текста на спогодбата едва в настоящото
производство. Видно от материалите по изисканото гр.дело 262/2011г. по описа на
ВОС, самите ищци са прилагали към жалбите си до ВАпС заверено от пълномощника им, за вярност с оригинала копие на същата.
Относно искането за прогласяване на
нищожност на договора за извънсъдебна спогодба поради това,че противоречи на
морала и добрите нрави ,съда счита същото за неоснователно. Добрите нрави представляват морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26,ал.1 от ЗЗД)
.Трайната съдебна практика приема, че противоречие е налице, когато сделката
противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на
понятието "добри нрави" следва да се търси в обективните морални
категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен
характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се
вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално,
здравословно или материално положение /в този смисъл е Определение № 898 от
21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК/.Съдебната практика
приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото
те определят границата на свободата на договаряне.В настоящия случай такава
липса на еквивалентност не е налице, включително и за чл.6 от договора за
спогодба уреждащ неустойка.
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. При уговорена неустойка
за неизпълнение изправната страна не е длъжна да доказва настъпилите вреди под
формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, както и техния размер. Един от
основните принципи на гражданско правните
субекти е дадената им в чл.9 ЗЗД свободата на договаряне при участието им в
гражданския оборот. Те свободно могат да определят правните средства и
последиците, които желаят.
В задължителната съдебна
практика - ТР № 1/15.VІ.2010г., по ТД №1/2009г. на ОСГК – т.3 е прието, че
преценката за нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай съобразно конкретните факти и обстоятелства. В
него е посочено, че е нищожна неустойката, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прието е изрично, че неустойката не е нищожна само за това, че е
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се
начислява. Посочено е, че прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави и, че прекомерността се преценява
към момента на изпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. Видно от чл. 6 на договора за спогодба от 29.10.2013г.
, страните са уговорили размера на
неустойката в пределите на претенциите на ищците по гр.дело № 262/2013г. по описа на ВОС,
прекратяването на което е предмет на самата спогодба. Поради това договорената неустойка има имено обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции, по отношение на спазване на договореното
със спогодбата. Същата се отнася за двете страни, а не само за ищеца в
настоящия процес.Освен изложеното, съдът намира, че уговорения размер на
неустойката не е прекомерно голям в сравнение с размера на вредите, които биха
последвали от изпълнение на договореното. По
тези съображения, съдът намира, че възражението за нищожност, на осн. чл. 26,
ал.1 ЗЗД, на договорената между страните
клауза за неустойка, като противоречащо на добрите нрави, поради прекомерността
й за неоснователно и като такова то следва да бъде оставено без уважение.
Неоснователни
са и доводите на ищците за унищожаемост на
процесния договор за спогодба.
Наведените
от ищците твърдения за престъпни намерения и в тази връзка твърдения за водено
досъдебно производство против адв.Пашова техен пълномощник, към настоящия момент са ирелевантни доколкото
няма доказателства същата да е била призната за виновна с акт на наказателен съд, а до доказване на противното
на същата не може да се вмени вина. От друга страна ищците не твърдят изрично
договаряне в тяхна вреда – чл.40 от ЗЗД. След Определение №226/21.03.2014 г.
по ч. гр. д. №960/2014 г. на ВКС , неоснователни са и доводите на ищците , че
договор за спогодба от 29.10.2013 г. е сключен без валидна представителна власт
дадена от ищците на адв. Пашова.
С
оглед изложеното предявения ИУИ от ищците за прогласяване нищожност поради
противоречие със закона, морала и добрите нрави на договор за спогодба от 29.10.2013г., както и
евентуалния за неговата унищожаемост следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Поради
горното съда не дължи произнасяне по направеното от ответника по ИУИ възражение
за прихващане.
Видно от приложеното
гр.дело № 262/2011г. по описа на ВОС, исковете за нанесени имуществени вреди са
идентични с тези по настоящото производство при завеждане на исковата молба.
Ищците не твърдят неизпълнение на договора за спогодба за да следва преценка
дали страните по него са изпълнили поетите задължения. От тук следва,че правоизключващото исковите претенции за имуществени вреди твърдение на
ответниците, касаещо обстоятелство, заявено на основата на сключена
извънсъдебна спогодба по чл.365 от ЗЗД, е основателно.
Фактът, че правоотношението, предмет на заявения понастоящем за съдебно
разрешаване правен спор, е идентично с гражданското материално правоотношение,
уредено с постигнатата спогодба, задължава съда при произнасянето по същество
на иска да съобрази и зачете нейните преобразуващи последици и съответно на
това да постанови отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 55 ал.1 т.3 от ЗЗД вр. чл. 189 ЗЗД, както и чл.
189 ал.1 изр.3 вр. чл. 191 ал.1 от ЗЗД ,като неоснователни.
С оглед
неоснователността на главната претенция като неоснователна следва да се
отхвърли и акцесорната за заплащане на
законна лихва върху всяка една от сумите от завеждане на исковата молба в съда
до окончателното и изплащане. На същото основание съда не дължи произнасяне и
по направеното от ответника възражение за прихващане.
По искането на страните за присъждане
на разноски съда следва да се произнесе съответно на уважената и отхвърлена
част на исковете претенции.
В полза на ищците, ответниците следва
да бъдат осъдени да им заплатят направени по делото разноски съобразно
уважените претенции в размер на: 8154.53 лв. за ищеца И.Й.М. , от които
държавни такси и 5970.00 лв. адвокатски хонорар, и 6130.45 лв. за ищеца И.Й.М.,
от които държавно такси и 5 970.00 лв. адвокатски хонорар, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК. Съда счита, че адвокатски хонорар над посочения
размер не следва да се присъжда. От една
страна са уважени част от исковете, от друга в представения списък по чл.80 от ГПК и пълномощните по
дело, не е конкретизиран размера на уговореното възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищците по всеки един от предявените искове, поради
което съда приема, че то е уговорено по
равно за иска за разваляне на договора и по исковете за обезщетения. Поради
липса на възражение от ответниците по чл. 78
ал.5 от ГПК,размера на възнаграждението не следва да се обсъжда,както и
факта на договорено по отделно възнаграждение за всеки от ищците по отделно за
всеки ответник при пълна идентичност на исковите претенции, както
и на процесуалните действия в хода на процеса
по отношение на двамата ответници.
Ищците следа да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците
направените по делото разноски в размер на по 2980.00 лв. за всеки. В
представения списък по чл.80 от ГПК и пълномощните
по дело, не е конкретизиран размера на уговореното възнаграждение дължимо от
ответниците по всеки един от предявените искове, поради което съда приема, че
то е уговорено по равно за иска за
разваляне на договора и по исковете за обезщетения.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 111, том II, рег.№ 4084, дело №
311 от 2008 г. по описа на Борис Василев - Нотариус, с район на действие
Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 124 , с
който И.Й.М. с ЕГН **********
с адрес *** и И.Й.М. с ЕГН **********
с адрес *** закупуват
от Н.Л.А. и А.М.А., недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов"
№ 3, ет.5, със застроена площ от 70.48 кв. метра, състоящ се от две спални,
дневна с кухненски бокс, баня- тоалет, две тераси, при граници: ап. № 11,
стълбищна клетка, калканен зид, ул. „Любен Каравелов", ведно с прилежащото
му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 със застроена площ от 8.55 кв.
метра, при граници на същото: избено помещение № 7, избено помещение № 9,
коридор, заедно с 15,77 кв. метра идеални части от общите части на сградата,
представляващи 5.5354 % ид. части, както и 10.22 кв. м. ид. ч. от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата и 17,38 кв. м, ид.
части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ
XIV-10 в кв. 729 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна, цялото с площ от 510
кв. м., при граници: ул. „Л. Каравелов", ул. „Братя Миладинови" и
имот пл. №11, основание
чл. 189, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** и И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** и двамата чрез адв. К.Т. –ВАК срещу Н.Л.А. с ЕГН *********, с постоянен адрес: *** и А.М.А. с
ЕГН **********,*** инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност
поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави на Договор за
спогодба от 29.10.2013г. - чл.26 ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** и И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** и двамата чрез адв. К.Т. –ВАК срещу Н.Л.А. с ЕГН *********, с постоянен адрес: *** и А.М.А. с
ЕГН **********,*** инцидентен установителен иск за унищожаване на Договор за
спогодба от 29.10.2013г. поради липса на редовна представителна
власт за адв. Пашова,чл. 27 от ЗЗД и измама ,чл.29 ал.2 от ЗЗД , като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** и И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** и двамата чрез адв. К.Т. –ВАК срещу Н.Л.А. с ЕГН *********, с постоянен адрес: *** и А.М.А. с
ЕГН **********,*** иск за
осъждане на ответниците да заплатят на
ищците сумата от 122 531,58/сто двадесет и
две хиляди петстотин тридесет и един лв. и петдесет и осем ст./лева на
основание чл. 55 ал.1 т.3 от ЗЗД вр. чл. 189 ЗЗД представляваща сбора от:
- 75
532,70/седемдесет и пет хиляди петстотин тридесет и два лв. и седемдесет ст./
лева –цена заплатена по Договор
за покупко – продажба обективиран в Нотариален акт Нотариален акт № 111, том И,
per. № 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Борис Василев – Нотариус, с
район на действие Варненски районен съд, вписан на в регистъра на Нотариалната
Камара под № 124;
- 2 784,99/две
хиляди седемстотин осемедесет и четири лв. и деветдесет и девет ст./ лева - заплатени разноски по сключения
договор за покупко -продажба - /държавна такса и местен данък/;
- 584,15/петстотин
осемдесет и четири лв. и петнадесет ст./ лева с ДДС - нотариална такса по учредената
договорна ипотека, съгласно т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД,
- 294,32/двеста
деветдесет и четири лв. и тридесет и две ст./ лева - представляваща държавна такса
за вписване на Договорната ипотека в Агенция по Вписванията - Имотен регистър.
- 7034/седем хиляди
тридесет и четири/ лева -
съдебно - деловодни разноски, които ищците
са били осъдени да заплатят съгласно влязло в сила решение постановено
по гр. д. № 1816 по описа за 2008 г. на Варненски окръжен съд.
- 2 548/две хиляди
петстотин четиридесет и осем/лева с еврова равностойност 1 302,72 евро - застрахователна премия по задължителна
застраховка на имущество към Застрахователна компания „Уника" АД,
- 33 753,42/тридесет
и три хиляди седемстотин петдесет и три лв. и четиридесет и две ст./лв., чиято еврова равностойност е 17 257.85 евро представляващи заплатените лихви по Договор за
кредит от 19.03.2008 г., сключен с „Райфайзенбанк" ЕАД;
-
Иск за осъждане на
ответниците да заплатят на ищците сумата
от 57467.30/петдесет и
седем хиляди четиристотин шестдесет и седем лв. и тридесет ст./лева – обезщетение за претърпени
вреди, вследствие на неизпълнението, представляващи претърпяна загуба и
пропуснати ползи, представляващи пряка
и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на продавача по договора, на
основание чл. 189 ал.1 изр.3 вр. чл. 191 ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва, върху всяка от тези
суми, считано от датата на подаването на исковата молба в съда –
03.09.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД , като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н.Л.А. с ЕГН *********, с постоянен
адрес: *** и А.М.А.
с
ЕГН **********,*** ЗАПЛАТЯТ на И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 6130.45 / шест хиляди сто и тридесет лева и четиридесет и пет ст./
лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.А. с ЕГН *********, с постоянен
адрес: *** и А.М.А.
с
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8 154.53/осем хиляди сто петдесет и четири лв. и петдесет и
три ст./ лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** и И.Й.М. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ Н.Л.А. с
ЕГН *********, с постоянен адрес: *** и А.М.А.
с ЕГН **********,***
сумата
от по 2980.00 /две хиляди деветстотин и
осемдесет / лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Варненския апелативен
съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: