Присъда по дело №496/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 5
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Стратимир Гошев Димитров
Дело: 20215600600496
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. ХАСКОВО, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
и прокурора Ел. П. Ив.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600496 по описа за 2021
година

ПРИСЪДИ:
На основание чл.336 ал.1 т.2 вр. чл. 334 т.2 от НПК ОТМЕНЯ Присъда №260029 от
26.05.2021 год. на РС- Хасково, постановена по Нохд № 542/2020 год. по описа на същия
съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подс.Г.Б. К., ********, ****, **** гражданин, живущ в ********, ****,
*****, **** образование, ***********, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
19.10.2017 год. в сградата на НОИ в гр.Хасково, в качеството си на длъжностно лице -
***********, на обект ****, офис ****, при изпълнение на службата си причинил лека
телесна повреда на Д. С. Т. от гр.Хасково, изразяваща се в травматично зачервяване кожата
на лицето, довело до причиняването на болка, поради което и на осн. чл.131 ал.1 т.2 предл.
първо вр. чл.130 ал.2 и вр. чл.54 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“ при
следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6
/шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен
1
служител“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ПРИЗНАВА подс.Г.Б. К., със снета по делото самоличност ЗА ВИНОВЕН и в това,
че на 19.10.2017 год. в сградата на НОИ в гр.Хасково, в качеството си на длъжностно лице -
*********** на обект **** на **** , офис ****, при изпълнение на службата си причинил
лека телесна повреда на малолетния Д. Д. Т. от гр.Хасково, изразяваща се в травматично
зачервяване и оток на кожата на челото, довело до причиняването на болка, поради което и
на осн. чл.131 ал.1 т.2 предл. първо и т.4 предл. второ вр. чл.130 ал.2 и вр. чл.54 ал.1 от НК
ГО ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти
седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца.
На осн. чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. Г.Б. К., със снета по делото
самоличност едно общо наказание - „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2
/два/ пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/
месеца.
ОСЪЖДА подс.Г.Б. К., със снета по делото самоличност да заплати в полза на Д. С.
Т. от гр.Хасково, ЕГН ********** сумата от 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,
както и направените по делото разноски в размер на 465 лв., както следва – 265 лв. в полза
на бюджета на ОД МВР –Хасково и 200 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС – Хасково.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ВКС на Република България в
15 – дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по В нохд № 496/2021 год.:

С обвинителен акт Районна прокуратура - Хасково е повдигнала обвинения против Г.
К. Б. от гр.Х. затова, че:
1/ На 19.10.2017 год. в същия град в сградата на ***, в качеството му на длъжностно
лице –******* в „**** ****** ***“ООД – Х. на обект териториално подразделение на *** –
Х., при изпълнение на службата си е причинил на Д. С. Т. от същия град лека телесна
повреда, изразяваща се в травматично зачервяване на кожата на лицето, довело до
причиняване на болка - престъпление по чл.131 ал.1 т.2 предл. първо вр. чл.130 ал.2 от НК,
както и в това, че:
2/ По същото време, на същото място и в същото длъжностно качество причинил на
малолетния Д. Д. Т. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в травматично
зачервяване и оток на кожата на челото, довело до причиняване на болка - престъпление по
чл.131 ал.1 т.2 предл. първо и т.4 предл. второ вр. чл.130 ал.2 от НК.
От пострадалия Д.С. Т., действащ лично за себе си, и като баща и законен
представител на малолетното дете Д.Д. Т. са били предявени и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове против подсъдимия за обезщетение
на неимуществени вреди, причинени от престъпление, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на причиненото увреждане в размер на 2000 лв. за Д.С. Т. лично, и в
размер на 3000 лв. за малолетното дете Д.Д. Т., ведно със законната лихва върху същата
сума считано от датата на увреждането - 19.10.2017 год. до окончателното ѝ изплащане.
По негово искане същият, лично за себе си и като баща и законен представител на
малолетното дете Д.Д. Т., е бил конституиран и като частен обвинител по делото.
Пред първоинстанционния съд прокурор от РП – Хасково, след анализ на събраните
доказателства е пледирал, че изложената по обвинителния акт фактическа обстановка се е
доказала по безспорен начин, а с това и повдигнатите против подсъдимия обвинения.
Пледирал е за признаването му за виновен и налагане на наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства - „пробация“ с продължителност от 6 месеца за всяко от
престъпленията, както и като общо наказание по чл.23 от НК. По предявените граждански
искове е предоставил на съда.
Повереникът на пострадалите след собствена интерпретация на доказателствата
изцяло се е присъединил към изводите на прокурора, че обвинението е доказано, но е
отправил искане за налагане на наказание около максималното, предвидено от закона.
Поискал е предявените граждански искове да се уважат в пълния размер.
Подс. Г. К. Б. не се е признал за виновен. Дал е обяснения, в които е отрекъл
авторство на деянията, а именно – да е нанасял удари на пострадалите, макар да е признал,
че на посочените по обвинителния акт дата и място се е разразила конфликтна ситуация
между него и свид.Д.С. Т.Твърди, че същият пръв е посегнал да го удари, че го е извел извън
сградата със сила, но без да му е нанасял удари, както и че самият той е извикал служебния
патрул и Общинска полиция.
Защитникът му е пледирал за оправдателна присъда поради недоказаност на
обвиненията именно заради неустановяване с категоричност и по несъмнен начин на
авторство на деянието, а така също и на произхода и начина на причиняване на
уврежданията. Акцентира върху установено по делото непристойно и противоправно
поведение на свид.Д.С. Т. и липсата на умисъл за нанасяне на телесна повреда в действията
на подсъдимия при възможно телесно съприкосновение между двамата.
С Присъда № 260029/26.05.2021 год. по първоинстанционно нохд № 542/2020 год.
1
Районен съд - Хасково е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по всяко едно от
така повдигнатите му обвинения. Съответно е отхвърлил като неоснователни предявените
граждански искове.
Така постановената присъда е протестирана в законния срок от РП - Хасково като
неправилна и необоснована. Поддържа се, че при пълноценно изяснена фактическа
обстановка, съдът извършил неправилна оценка на събраните доказателства относно
виновността на подсъдимия. В пространни допълнителни съображения са изложени
оплаквания, че съдът е изградил изводите си предимно върху показанията на свидетелите А.
и Д., на обясненията на подсъдимия и заключението на назначената лицево-
идентификационна експертиза, като игнорирал напълно показанията на пострадалия и
неговата съпруга. Показанията на тези свидетелки обаче не били еднопосочни и
непротиворечиви. Камерата, чийто видеозапис е бил обект на експертиза, не обхващала
цялото пространство в помещението, където се разиграли събитията, а само част от него и то
около входната врата. Инцидентът се състоял извън нейния обхват, поради което липсата на
заснети нанесени удари не е основание за извод, че такива е нямало. На камерата било
видно, че при извеждането му от сградата Д. Т. държи малолетния си син в дясната си ръка,
обратно на приетото по обвинителния акт и противоречащо на описания механизъм на
нанасяне на удари, но било напълно възможно в един предходен момент той да е държал
детето в лявата си ръка. Двете свидетелки, чиито показания били в основата на изводите на
съда, не могли да виждат непосредствено случилото се, нямали цялостно и непрекъснато
възприятие за него, а от един по-късен момент, след прекратяване на инцидента. Докато
показанията на свид.А., според които височината на гишетата пречела на непосредствената
видимост, били пълни и обективни, тези на свид.Д. били крайно противоречиви и следвало
да се ценят критично. Така напр. според нейните показания при извеждането от сградата,
детето държала свид.Х. Д., съпруга на свид.Д. Т., а не той самият, както се виждало на
камерата. Напълно нелогично било баща с детето си на ръце, да замахва и да нанася удари
на охранителя. Отправя се искане да бъде отменена оправдателната присъда, вместо което
да се постанови нова – осъдителна и се признае подс.Б. за виновен по повдигнатите му
обвинения.
Присъдата е обжалвана и от пострадалия чрез неговия повереник с оплакване, че
напълно неоснователно и в противоречие със закона подсъдимият е бил признат за невинен
и оправдан, като погрешна е била преценката на първоинстанционния съд, че деянията, за
които е бил обвинен, не са били извършени от него. Отправено е искане да се отмени
присъдата и се постанови друга, с която същият бъде признат за виновен и му се наложи
максималното, предвидено от закона наказание.
Съществено е да се отбележи, че видно от гореописаното съдържание на тази
въззивна жалба, присъдата не се обжалва в гражданската част, респ. не се формулира
искане към въззивната инстанция за нейната отмяна в същата част относно отхвърлените
граждански искове.
Нито против прокурорския протест, нито против въззивната жалба на частния
обвинител и граждански ищец в законния срок не са постъпили възражения.
По протеста и по въззивната жалби не са направени искания за събиране на нови
доказателства. Такива страните нямат и при въззивното разглеждане на делото. По своя
инициатива въззивният съд служебно постави допълнителна задача на СМЕ.
Пред въззивната инстанция прокурор от ОП - Хасково поддържа протеста по
изложените в него оплаквания и искане. Намира, че без никакво основание са били
игнорирани свидетелските показания на свидетелите Д. Т. и Х. Д., а заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ сочело, че нараняванията са
могли да бъдат причинени независимо в коя ръка пострадалият е държал детето.
Повереникът на пострадалия на свой ред пледира за уважаване на подадената против
2
оправдателната присъда въззивна жалба и намира достатъчно основания в събраните по
делото доказателства за постановяване на осъдителна присъда. Пледира и за уважаване на
гражданските искове.
Защитникът на подсъдимия поддържа изразеното пред районния съд становище, че
обвиненията не са доказани по несъмнен и категоричен начин, а фактическата обстановка,
която следва да се приеме за установена въз основа на събраните доказателства съществено
се различава от описаната по обвинителния акт.Твърди, че във фоайето на *** – Х.
пострадалият е буйствал, с което е предизвикал намесата на охранителя – подсъдимия, но
последната не се е изразила в нанасянето на удари. Доказателства за упражнена от
подсъдимия физическа сила липсвали, било налице стриктно изпълнение на служебни
задължения от негова страна. Пледира да се оставят без уважение прокурорския протест и
въззивната жалба. Подсъдимият потвърждава позицията си, че е невинен.
Хасковският окръжен съд при настоящото въззивно разглеждане на делото, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактическата обстановка:
Подс.Г. К. Б. е **-годишен, ****** гражданин, ******, *******, с*******
образование, *******. Работи като ******** в „****** ***** ***“ООД – Х. с място на
работа - териториално подразделение на *** – Х. Няма регистирани противообществени
прояви, не са събрани отрицателни характеристични данни за него.
Свидетелите Х. Д. и Д.С. Т. живеели на семейни начала и от фактическото си
съжителство имали дете – Д.Д. Т., роден на *.**.**** год.Същото било с увреждане по
рождение – ****** ** ****** * ********* ****, ***** ***** и ***** ***** вдясно, за което
му била призната с решение на ТЕЛК **% инвалидност с чужда помощ. През м.октомври
2017 год. свид.Х. Д. искала да кандидатства за социална помощ, но пречка за получаването
на такава се оказало съществуването на нейна фирма, регистрирана преди десетина години и
отдавна не осъществяваща търговска дейност. Решила да прекрати регистрацията, което
било свързано с подаване на документи в различни институции, една от които ***. По тази
причина посетила териториалния офис на *** – Х. на 19.10.2017 год. около обед. Уговорила
се със свид.Д. Т. той да доведе детето и да се срещнат там.
В офиса на *** – Х. свид.Д. била обслужена от свид.Х. Д. Тъй като било през
обедната почивка, в този момент в офиса работели само тя и свид.Т. А. Свид.Д. била
уведомена, че процедурата ще отнеме 30 дни, тъй като седалището на фирмата е в П. Докато
този срок изтече, тя щяла да пропусне срок за подаване на социалната помощ.
Напускайки гишето, свид.Д. пристъпила във фоайето на сградата, където в този
момент през входната врата влизали свид.Д. Т., който носел малкия Д. на ръце. Тя му
споделила, че процедурата ще се забави. Тогава свид.Д.С. Т. реагирал с бурно недоволство и
почти истерично са развикал, като започнал на висок тон да ругае и псува по адрес на
държавата, нейните институции и в частност системата на *** и да заплашва, че ще извика
медии и ще съди държавата.
По това време във фоайето на офиса на *** – Хасково на работа като охранител
изпълнявал служебните си задължения подсъдимия. Същият имал сключен трудов договор
№20/1.06.2016 год. със „**** ******* *****“ООД – Х. за длъжността „******“, като по
силата на допълнително споразумение от 2.09.2016 год. за място на работа му бил
определен офис - Х. на ***. „****** ***** ***“ООД – Х. от своя страна имало Договор
№1005-26-14/27.07.2016 год. с ***, по силата на който се задължава да предоставя услуги по
охрана на нуждите на териториалното поделение в Х., като организира и извършва дневна
физическа, въоръжена охрана, видеонаблюдение и охрана със СОТ на административната
сграда, архивохранилището и на работно място в гр.Д. Към 19.10.2017 год. този договорът е
бил действащ, както и трудовият договор на подсъдимия с дружеството. Съгласно
3
длъжностната характеристика на длъжността „********“ в дружеството, в служебните
задължения на същия се включва да взема мерки за сигурността на поверения му обект,…да
изисква от служителите и посетителите да спазват установения вътрешен ред,
пропускателен режим и изискванията на охранителния режим, да вземат незабавни мерки за
обезпечаване сигурността на служителите и посетителите в съответния сектор на охрана, да
сигнализират за задържане на нарушители и пр. Работното място на подсъдимия било зад
бюро, разположено във фоайето на партера на сградата, непосредствено след входната
врата. Бил облечен с отличителна униформа.
Възприемайки невъздържаното поведение на свид.Д.С. Т., което се разиграло
буквално пред очите му, подс.Б. решил да се намеси. Той отправил на свидетеля забележка
и го приканил да напусне сградата, на което последният отвърнал „Ти няма да ми казваш
дали да напусна“, отново на висок тон, като продължил да отправя ругатни и обиди,
неадресирани към конкретно лице, а към държавните органи и институции. Подсъдимият
повторил забележката си към свидетеля да се държи прилично и повторно го приканил да
напусне, пререканията продължили. Детето се разстроило от избухналия скандал и се
разплакало, разпищяло. Тогава подсъдимият приближил, застанал срещу свид.Д. Т., който
държал малкия на ръце, замахнал с дясната си ръка с отворена длан и му нанесъл удар в
горната част на лицето. От инерцията ръката му продължила движението си и нанесла удар
в областта на челото и на малолетния Д.Д. Т. Веднага след това по идентичен начин
подсъдимият нанесъл втори удар, който отново преминал през горната част на лицето на
свид.Д.С. Т. и засегнал и горната част на главата на детето. После хванал свидетеля за
ръката и с избутване го извел от сградата, през което време последният продължавал да носи
детето на ръце. В момента на извеждането им, то е било носено от него в дясната му ръка.
Свид.Х. Д. напуснала сградата доброволно.
Пред сградата след около половин час дошъл служебният патрул на охранителното
дружество и служители на Общинска полиция. Свидетелите Д. Т. и Х. Д. изчакали. Дали
показания, на свидетеля бил съставен акт. Между 14 и 15 часа същият ден свидетелите
посетили ЦСМП – Хасково, където били бащата и детето прегледани, за което са съставени
2 бр. Листове за преглед в Спешно отделение. На 23.10.2017 год. посетили съдебен лекар,
който издал съдебно медицинско удостоверение №466/17 и съдебно медицинско
удостоверение №467/17 за констатирани телесни увреждания.
Така описаните медицински документи са послужили и били ценени за изготвяне на
заключения по назначени на ДП съдебно – медицински експертизи /СМЕ/, според които на
свид.Д.С. Т. е било причинено травматично зачервяване на кожата на лицето, а на детето
Д.Д. Т. – травматично зачервяване и оток на кожата на челото. Същите увреждания са могли
да бъдат причинени както от удар с, така и от притискане между твърди, тъпи предмети, а
така също и от лек удар с ръка с отворена длан.
На съдебното следствие пред първата инстанция на СМЕ е била поставена
допълнителна задача дали е възможен механизъм на причиняване на същите
инкриминирани увреждания при разположение на подсъдимия и пострадалия Д.С. Т. един
срещу друг, като пострадалият държи детето в лявата си ръка и възможен ли е описаният в
обвинителния акт механизъм на причиняване – вследствие на приплъзване, извършителят
най-напред на удари бащата, а след това със същия удар и детето. Според изготвеното и
депозирано заключение това е възможно. Един и същи удар може да засегне последователно
и бащата, и детето.
На съдебното следствие пред въззивния съд на експертизата се постави още една
допълнителна задача – дали описаният и поддържан по обвинението механизъм на
причиняване на изследваните телесни увреждания е възможен, ако свид.Д.С. Т. е държал
детето не в лявата, а в дясната си ръка.Отговорът и на този въпрос е положителен, стига
участниците да са били разположени в непосредствена близост един срещу друг.
4
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на
свидетелите Д.С. Т., Х. Д., Т. А., които кредитира с доверие, частично – на показанията на
свид.Х. Д. и обясненията на подсъдимия, заключенията на назначените СМЕ и видео -
техническа експертиза и приобщените писмени доказателства и материали.
Нанасянето на удари от подсъдимия на свид.Д.С. Т., при което продължението на
замаха е засегнало и малолетното дете, се поддържа в показанията на самия пострадал
свидетел и на свид.Х. Д., с която същият живее на семейни начала и която е майка на детето
Д. Поради това заинтересоваността им от изхода на делото е несъмнена. Районният съд е
отказал да ги кредитира с доверие относно тази ключова част от разразилият се инцидент. Не
е изтъкнал като причина тяхната заинтересованост, аргументирал се е с невъзможност на
описания по обвинителния акт механизъм на причиняване на уврежданията, като е
акцентирал на факта, че от записите на видеокамерата, разположена във фоайето ясно се
вижда, че свид.Т. държи детето в дясната, а не в лявата си ръка. За да постанови
оправдателна присъда, се е позовал и на показанията на работещите в *** – Х. свидетели Т.
А. и Х. Д., като е изтъкнал, че макар двете да работят на различни работни места, да са
гледали от различни позиции и да имат различна видимост към мястото на събитията, нито
една от тях не е възприела нанасянето на удари.
Този подход не е достатъчно комплексен и от вниманието на съда са останали редица
съществени обстоятелства, установени по делото, които водят да различни изводи.
Всъщност това, което е единодушно и непротиворечиво в показанията на тези две
свидетелки освен, че не са възприели нанасянето на удари е и, че вниманието им не е било
насочено през цялото време към случващото се от самото начало на инцидента, а са
възприели само част от него от един момент нататък и неговия финал. Освен това и двете
признават, че нямат видимост към цялото фоайе. И двете свидетелки са заявили, че са били
ангажирани с работа в момента, не са гледали какво се случва и вниманието им е било
ангажирано в един по-късен момент от нецензурните ругатни и викове на свид.Д. Т. Свид.А.
обслужвала друг клиент. Тя чистосърдечно заявява, че гишетата, зад които седят, са
разположени по-високо, респ. служителят седи на по-ниска позиция, което пречи на
видимостта, а и от нейното работно място се вижда само част от фоайето. Възприела е
непосредствено само момента на извеждането от сградата. Категорична е, че свид.Т. носел
детето на ръце в този момент, без да уточнява в коя ръка.
Показанията на свид.Х. Д. будят сериозно недоверие на няколко основания. Първо, тя
твърди, че свид.Т. пръв замахнал да удари подсъдимия, който залитнал и паднал върху
стъклото на нейното гише. Самият подсъдим обаче в обясненията си поддържа, че само е
приклекнал и това е било достатъчно, за да се предпази. Второ, тази свидетелка единствена
твърди, че свид.Х. Д. държала детето за ръка, а не е възприела свид.Т. да го носи. За това
обстоятелство показанията не само остават напълно изолирани, но и противоречат на
всички останали. Същите могат да бъдат обяснени с това, че житейски твърде недостоверно
е баща, който държи детето си в една ръка, да посяга да удари друго лице. Същевременно и
тази свидетелка признава, че от работното място няма пълна видимост към цялото
помещение, както и че ѝ се е наложило да се изправи на крака, за да види какво се случва.
За сметка на това, настоящата инстанция намира за уместно да обсъди друго
обстоятелство, напълно некоментирано от районния съд. Няма спор по делото, че за
инцидента са били уведомени ведомствената охрана на дружеството и Общинска полиция,
както и че техни служители са пристигнали на място, но едва след около половин час.
Твърди още, че на свид.Д.С. Т. е бил съставен акт. Нищо обаче не е пречело на свидетелите
Т. и Д. да си тръгнат през това време. Ако по време на инцидента е било осъществено
непристойно поведение единствено от страна на свид.Т., това е най-логичното тяхно
поведение – да напуснат незабавно. В случай обаче, че на свид.Т. и малолетното му дете са
били нанесени удари и причинени наранявания, същите са имали мотив да изчакат
5
пристигането на съответните органи, за да обяснят това и изложат своята версия.
Най-после, очевидно почти непосредствено след това пострадалите са отишли в
ЦСМП – Хасково, за да се прегледат, при което са били съставени 2 бр. листове за преглед в
Спешно отделение, приобщени на ДП. В този за прегледа на бащата не е отбелязан час, но в
този за преглед на детето е отразен такъв – 14:55 часа. Инкриминираните наранявания са
установени и отразени още в този момент.
Ето защо при преценка на всички гореизложени доказателства в тяхната съвкупност
и взаимна връзка се достига до извода, че свидетелските показания на заинтересованите
свидетели Т. и Д. не остават изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото, а
тъкмо обратното – намират потвърждение във фактите, че на посочените по обвинителния
акт дата и място е станал инцидент между свид.Д. Т. и подс.Б., същият е бил разгорещен,
със значителна интензивност и веднага след това инкриминираните телесни увреждания са
били констатирани.
Все пак основният аргумент на районния съд за постановяване на оправдателна
присъда е бил, че не е възможен описания по обвинителния акт механизъм на тяхното
причиняване, вкл. защото свид.Д. Т. държал детето в дясната, а не в лявата си ръка.
На първо място допълнителните заключения на СМЕ без съмнение сочат, че
нараняванията са могли да бъдат причинени дори свид.Т. да е държал детето в дясната си
ръка. За последното обстоятелство се съди по заключението на видео-техническата
експертиза, на която ясно че вижда, че при извеждането му от сградата /л.84 лице и гръб/,
това е било точно така. От самото заключение, а и от разпита на вещото лице на съдебното
следствие пред първата инстанция обаче става ясно, че в обхвата на камерата попада само
входа на сградата и никаква част от фоайето, т.е мястото на извършване на деянието. Това,
което ясно е заснето е моментът на извеждането на майката, бащата и детето от сградата, т.е
събития след приключването на инцидента.
Поради това не може да се изключи, че в един предходен момент детето е било
държано от свид.Т. в другата, лявата му ръка, а така също, че изобщо е било държано по
друг начин – с двете ръце, в скута и пр. Отнася се за съвсем малко дете, за което е напълно
нормално да мърда непрекъснато, да не стои спокойно и т.н. Допълнителните заключения
на СМЕ са категорични, че нанасянето на ударите точно по описания в обвинителния акт
начин е напълно възможно и в тази хипотеза.
Предвид изложеното, съдът няма съмнение относно авторството на деянието и
вината на подсъдимия, като намери, че извод в обратната насока на първостепенния съд е
необоснован и несъответен на доказателствения материал.
По съставомерността и правната квалификация на деянието:
От приобщените доказателства не остава съмнение, че подс.Б. в момента на
извършване на деянието е работел като охранител в „***** ****** ***“ООД и поради това е
имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 ал.1 б.“б“ от НК, тъй като към
служебните му задължения спада пазене на чуждо имущество.
Детето Д.Д. Т. е родено на *.**.**** год. и към 19.10.2017 год. е било малолетно.
Нанесените телесни увреждания и на двамата подсъдими са причинили само болка.
Нанасяне на удар от страна на свид.Д. Т. на подсъдимия е недоказано по делото,
поради което не следва да се обсъжда неизбежна отбрана, или превишаване пределите на
същата.
Следва да се изтъкне, че в правомощията, респ. длъжностната характеристика на
един охранител по време на изпълнение на служебните му задължения не влиза употребата
на физическа сила чрез нанасяне на удари. Максимално допустимото приложение впрочем
ясно се вижда тъкмо на записите на камерата, където подсъдимият избутва свид.Т.,
6
държейки го за ръка. Охранителят няма право да влиза във физическа саморазправа и
изобщо стълкновение, при опасност от такава той е длъжен да уведоми работодателя си и
полицейските органи.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че деянията на подс.Б. са
правилно и коректно квалифицирани по обвинителния акт – по чл.131 ал.1 т.2 предл. първо
вр. чл.130 ал.2 от НК спрямо пострадалия Д.С. Т. и по чл.131 ал.1 т.2 предл. първо и т.4
предл. второ вр. чл.130 ал.2 от НК спрямо малолетния Д.Д. Т..
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк
умисъл за причиняване телесна повреда на пострадалия Д.С. Т. и евентуален умисъл за
причиняване такава на Д.Д. Т. От представите му се е обхващало, че нанася удари в
областта на лицето на първия, както и че при това е напълно възможно да засегне и детето,
като е приел настъпването и на този резултат.
Деянията са извършени в съвкупност, отнася се за престъпления против личността.
Причини за извършване на деянието са проявени моментна загуба на самоконтрол и
липса на задръжки, склонност към саморазправа.

По вида и размера на наказанието:
Предвиденото наказание и за двете деяния е „лишаване от свобода“ до 1 година или
„пробация“.
За подс.Б. са събрани ******** характеристични данни. Същият е ******, без други
***** ******. Работодателят му – свид.Ж. М. се изказва ласкаво за него, оценява високо
изпълнението на служебните му задължения. Същевременно е вече доста възрастен мъж - на
**години понастоящем.
Случилото се следва да бъде преценено като инцидент в една иначе положителна
житейска биография, като проява на моментна слабост и загуба на самоконтрол.
Ето защо съдът подбра да наложи по-лекото от двете алтернативно предвидени от
закона наказания – „пробация“, при само двете задължителни пробационни мерки и то в
минималния, установен от закона размер – за срок от 6 месеца и за двете престъпления.
Такова следва да бъде и общото наказание, което да се наложи по реда на чл.23 ал.1
от НК, основания за приложение на разпоредбата на чл.24 от същия не са налице.
Същото е напълно достатъчно за постигане целите и на индивидуалната, и на
генералната превенции.

По гражданските искове:
Както се изтъкна по-горе, въззивният съд констатира, че по въззивната жалба на
частния обвинител и граждански ищец се навеждат оплаквания и се отправя искане само
относно вида и размера на наложеното наказание, няма такива относно отхвърлените
граждански искове от първата инстанция. Ето защо следва да се приеме, че в гражданската
част присъдата не се обжалва, поради което е влязла в сила. Поради това въззивната
инстанция не може да се произнася по гражданските искове.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове:

7
Съобщи за изтекли лични данни