№ 322
гр. Плевен, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500629 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 от 16.04.2021г. постановено по гр.д №
3754/2020г. на Плевенския районен съд е отхвърлен като неоснователен и
недоказан иск с правно основание чл.45, ал.1, от ЗЗД предявен от Б. Й. Б. от
гр.Червен бряг, Плевенска област против Х.Л.Н.. от гр. Плевен, за заплащане
на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
резултат от непозволено увреждане- клеветнически твърдения в отговора по
НЧХД№580/2017г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца Б. Й. Б., чрез пълномощника му адв. Г.С. от Софийска адвокатска
колегия. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е
неправилно и необосновано на доказателствата по делото, като
1
съображенията за това са изложени в жалбата. Въззивникът моли въззвния
съд да отмени решението на Плевенски РС и постанови друго по съществото
на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск с посочената по-горе
цена.
Въззиваемият Х.Л.Н.., чрез пълномощника си Т.М., е взел
становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Въззивният съд като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените в нея доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество се
явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.45
от ЗЗД за присъждане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди причинени на ищеца, вследствие на непозволено
увреждане от страна на ответника Х.Л.Н... В исковата молба се твърди, че
ответника е роднина по сватовство на ищеца. На 29.03.2017г. е депозирал
отговор по НЧХД№580/2017г. по описа на ПлРС, в който излагал
клеветнически твърдения по адрес на ищеца, като отговора е стигнал до
знанието на съда и адвокатите.Твърди че клеветата се изразява в твърдението
в отговора, че Б. Й. Б., заедно с друго лице произвежда и търгува в двора си с
фалшив алкохол, като твърдял и сложна схема на организация на продажбите,
а също и че има връзки с лице от АМ-Свищов. Клеветнически били и
твърденията в отговора, че Б. нямал лозя и като цяло отговора на подадената
от Б. Й. Б. тъжба, въз основа на която е образувано наказателно производство
срещу Х.Н., съдържал лъжи, с цел подсъдимия да се оневини. Ищецът твърди,
че наказателното производство е приключило със споразумение, с което
ответникът се е признал за виновен. Изтъква че изложените в отговора на
тъжбата твърдения позорят името на подалия я Х.Н. и затова същия предявява
настоящият иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от клеветническите твърдения, които оценява на сумата 1000лв., като
ги претендира ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото.
2
Ответникът е взел становище, че исковата претенция е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата
инстанция също, че ответника по предявеният иск е съпруг на покойната
сестра на ищеца. Няма спор, че са във влошени отношения и че е възникнал
конфликт във връзка с подаден от ответника Н. сигнал до ОП-Плевен за
производство и притежание на алкохол и възпрепятстване на достъпа на Н. до
недвижим имот, находящ се в гр.Червен бряг. По тъжба на ищеца Б.Б. е било
образувано срещу Х.Н. ЧНХД №580/2017година по описа на Плевенски
районен съд, по което Н. е депозирал въпросния отговор на тъжбата. Няма
спор, че в отговора е изложил твърдения за производство и търговия с
алкохол от страна на тъжителя, а също и за възпрепятстването от страна на Б.
на достъпа му до имота и че отговора е стигнал до знанието на съда и
адвокатите.
Спорно е налице ли е противоправно поведение от страна на
ответника, както и останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД.
За да се произнесе по спора, въззивния съд взе предвид следното :
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.За да бъде уважена искова претенция по чл. 45 от ЗЗД е
необходимо да бъде установено, че със своите действия/бездействие/
ответникът е причинил посочените вреди на ищеца, че вредите се дължат на
виновно поведение на ответника, т.е противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях, като вината се предполага. В
случая противоправното деяние което се твърди е престъплението клевета.
Установяването на престъпното обстоятелство, от което се претендират
вредите се изразява в доказване на елементи от престъпния състав с
доказателствените средства на ГПК. Съставът на чл.147, ал.1 НК предвижда,
че който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление, носи наказателна отговорност за клевета, като основния състав
на престъплението клевета предвижда разгласяването на въпросните позорни
или престъпни обстоятелства за другиму. Съдебната практика
безпротиворечиво и последоватлено приема, че когато с такива твърдения,
3
които съдържат факти и обстоятелства, които обективно могат да обидят,
опозорят или наклеветят човек, бъде сезиран компетентен правозащитен
орган, с цел упражняване на права и законни интереси или при търсене на
защита от гражданин, той не извършва противоправни действия.Сезирането
на органите на Прокуратурата за престъпни обстоятелства, които тя следва да
провери в рамките на своята компетентност не е противоправно. Не е
противоправно, а е акт на упражняване на право на защита на подсъдим,
подаването на отговор на тъжба на пострадал, като адресат на този отговор е
същия пострадал, а не трети лица, поради което и не може да се счита, че се
касае до разгласяване по см. на закона.
За да отхвърли предявения иск, Плевенски РС е приел,
възприемайки напълно аргументите на представителя на ответника, че в
случая не е установено противоправно деяние на ответника.Приел е, че
написаното в отговора на частната тъжба по НЧХД от Х.Л.Н.. като подсъдим,
представлява неговата защитна позиция във връзка с депозирана срещу него
частна тъжба.Позовавйки се на твърдяното в този отговор: "На 22.Х1.2016г.
ми се обади митнически инспектор Кузев от Териториалната митническо
управление гр.Свищов и ми каза, че на адресите са намерени и ще бъдат
конфискувани около тон и 2 половина фалшив алкохол", както и на
изложеното в неГ.С.новище на подсъдимия какво разбира под „фалшив
алкохол", "фалшиви цигари", фалшиви стоки" - „продукти от нерегистрирани
производители“, съдът е приел, че тези твърдения не са неверни, тъй като на
Б.Б. е наложено административно наказание именно за такава дейност.
Действително, видно от приложеното НАХД №303/2017г. на
ищеца Б.Б. е ставен акт и съответно издадено НП №32-139165/23.05.2017, с
което му е наложена глоба в размер на 16 722лв., за това, че същият държи в
245 броя пластмасови туби, бутилки с вместимост 0,5л, 2л, 2,5л, 3л, 10л., 11л
и два бидона с вместимост 70л, пълни до максималния си обем съдържащ
1491 дестилатен алкохолен продукт, без да притежава документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и от
него е отнето в полза на държавата иззетото количество алкохол —
нарушение по чл.126, пр.първо от ЗАДС. Наказателното постановление е
обжалвано и потвърдено на две съдебни инстанции - РС-Червен бряг по АНД
№303/2017 година и КАД №523/2018 година на АС-Плевен.
4
РС е приел, че подаването на сигнал до Прокуратурата е акт на
упражняване на гражданско право и изпълнение на задължение на
гражданина да сезира за нередности и престъпни деяния и да търси
съдействие от компетентните органи. Поради това и твърденията в такъв
документ, с който се сезира компетентен орган, не следва да се третират като
престъпление. Приел е, че установяването на престъпление, в което ищеца
обвинява ответника, следва да се установи в наказателно производство, за да
бъде задължен съда, на основание чл.300 от ГПК да зачете акта на
наказателния съд. Въззивният съд също счита, че в случая не е налице акт по
чл.300 ГПК - влязла в сила присъда или друг акт със същите правни
последици, който настоящия съд да съобрази относно гражданските
последици от деянието/дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца/. Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че с
влязлото в сила споразумение, с което е приключило наказателното
производство, заведено по негова тъжба, срещу ответника, последния като
подсъдим се е признал за виновен.Видно от приложеното копие от спогодба
по НЧХД№ 580/2017г. на Плевенски РС, съдът е одобрил спогодба, по силата
на която Х.Н. се е извинил на Б.Б. за подадената жалба до прокуратурата и се
е задължил да му заплати половината от адвокатския хонорар в размер на
450лв. срещу обещания му безпрепятствен достъп до имота на ул.“Дойран“ №
3 в гр.Червен бряг.
Приемайки, че не е налице най-съществения елемент от
фактическия състав на непозволенето увреждане, ПРС не е обсъждал
събраните доказателства относно настъпили вреди и причинната им връзка с
деянието, което е приел, че не е противоправно и е отхвърлил предявения иск
като неоснователен и недоказан. Въззивният съд счита, че решението е
обосновано и правилно. Липсата на който е да било елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД води до отхвърлене на
иска за обезщетение за вреди от деликт.Не са събрани доказателства за
осъществена клевета от ответника спрямо ищеца. Неоснователен поради това
се явява и иска с правно основание чл.45 ЗЗД, за вреди от твърдяното
непозволено увреждане/престъпно деяние/, както и за присъждане на законна
лихва върху обезщетението, считано от подаване на исковата молба. Ето защо
иска правилно е отхвърлен, като неоснователен.
5
Поради изложеното, обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за
адвокатско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото и с оглед направеното от другата страна възражение за
прекомерност, разноските следва да бъдат намалени от 400лв. – на 300лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение №
260/16.04.2021г. постановено по гр.д.№ 3754 по описа на Плевенски районен
съд за 2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 вр. чл.273 от ГПК Б.Й. . Б., с ЕГН
********** да заплати на Х.Л.Н.., ЕГН **********, сумата 300лв. -
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6