Р Е Ш Е Н И Е
№ 2064 , том. 1 , стр. 82
Гр. Кула 08.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание на девети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със секретаря Петя Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 279 от 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост ІV „Бизнес
парк София” сграда №14, представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. против С.В.С., ЕГН ********** ***, с която
се иска от съда да признае за установено, че е налице вземане от страна на
ищеца от ответника С.В.С. в размер на 675, 16 лв. главница по Договор за
потребителски заем с номер CREX -15667346 от 18.01.2018г. между страните, за
сумата от 64,44 лв. възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2018г.
до 20.10.2018г., за сумата от 61, 20 лв. обезщетение за забава за периода от
20.04.2018г. до 11.03.2019г., ведно със законната лихва от подаване но
заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми, да осъди
ответника да му заплати сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски, които са съответно 75 лв. и 225 лв.
Ищецът твърди, че с ответника има сключен
Договор за потребителски заем с номер CREX
-15667346 от 18.01.2018г., по силата на който дружеството – ищец е
отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 751.01 лв., която
сума е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
ищцовото дружество е изпълнил задължението си по него, като усвояването на
посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле
"Удостоверение на изпълнението". Твърди се също, че въз основа на чл.1 от посочения договор, за
ответника възниква задължението да погаси заема на 9 месечни вноски- всяка по 92.45 лв., които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния
процент на разходите - 27.89% и годишни: лихвен процент - 24.85%, посочени в
параметрите по договора. Посочва се също, че ответникът направил само едно
плащане на 27.02.2018г.лв размер на 92.45 лв. , с което е погасена първата
вноска по кредита с падежна дата 20.02.2018г.Твърди
също, че на основание чл.З от договора, вземането на ищцовото дружество към
ответника става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, с оглед на което поради неплащане на месечните вноски с падеж
20.03.2018г. и 20.04.2018г. ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно
изискуем на 20.04.2018г., за което е уведомил ответника. Посочва се също, че към датата на депозиране
на заявлението в РС – Кула е настъпил падежът на всички вноски по кредита. В исковата молба се посочва също, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника е образувано ч.гр.д
№87/2019г., по описа на РС Кула
и е издадена Заповед за
изпълнение за парично задължение, като с оглед връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
е предявен настоящият установителен иск
за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
От назначения на ответника особен
представител е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор оспорва изцяло предявеният
иск като неоснователен. Излагат се твърдения, че ищецът е отправил писмена
покана до ответника, но не е отбелязано основанието за нейното невръчване.
В съдебно заседание ищецът не се явява и
не се представлява, като чрез пълномощника си взема писмено становище по спора,
като излага, че исковете са доказани по основание и размер и моли съда да ги
уважи. Ответникът също не се явява, а се представлява от особения си
представител, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
От приетото по делото Ч.Г.Д № 87/2019г. по описа на РС
– Кула се установява, че със Заповед за изпълнение № 47 от 26.03.2019г. по чл.410
от ГПК е разпоредено в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост ІV „Бизнес
парк София” сграда №14 представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител, длъжникът С.В.С. с ЕГН:**********, адрес ***, да заплати сумата
675.16 лв./шестотин седемдесет и пет лева и 16 стотинки/: главница по договор за потребителски заем
CREX – 15667346, сключен на 18.01.2018г., с 64.44 лв./шестдесет и четири лева и 44 стотинки/ възнаградителна
лихва за периода от 20.03.2018г. до 20.10.2018г., с 61.20 лв./шестдесет и един лева и 20 стотинки/ обезщетение за
забава върху главницата за периода от 20.04.2018г. до 11.03.2019г., законната
лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда 26.03.2019г. до окончателното издължаване и 75,00
лева разноски по делото, от които 25,00 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско вазнаграждение.
Препис от
заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с определение
от 16.09.2019 г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е
предявен в едномесечен срок.
Ето защо,
предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като
подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за
предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
С оглед допустимостта на производството
следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед
преценка на основателността на предявените искове. Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX -15667346 от 18.01.2018г., оторизационен код
а168020к, който да послужи като доказателство за валидно сключен договор
за
потребителски кредит и като доказателство, че сумата, предмет на
договора е усвоена от кредитополучателя (поле „Удостоверение на изпълнението”
на последна страница от договора), с което кредиторът е изпълних задълженията
си по него; Сертификат CREX -15667346, Приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК, подписано от страните от 18.01.2018г. ; Фактура № ********** от
18.01.2018г. за сумата от 689 лв. с доставчик „ Зора М.М.С“ ООД и клиент –
ответника; декларация за предоставяне на лични данни от
ответника; извлечение от погасителен план, като доказателство за размера на
дължимите суми, датата на изискуемост и началото на забавата; покана за
доброволно изпълнение до ответника от 12.09.2018г.,обратна разписка от
куриерска фирма с № на товарителница 8201809140215, която да послужи като
доказателство, че кредиторът е поканил изрично ответника да погаси дълга, преди
да предприеме съдебни действия и го е уведомил, че кредитът е изискуем.По
делото е изготвено и прието от съда експертно заключение, изготвено от вещо лице
по назначена от съда съдебно – счетоводна експертиза.
От
посочения Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта и
погасителния план към него се установява, че на 18.01.2018 г. между ответника С.В.С., в качеството
на кредитополучател и БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България – кредитор е сключен Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX -15667346, въз основа на
който кредиторът предоставя на
кредитополучателя сумата в размер на 751,01 лв., от които 689 лв. за закупена
стока и 62,01 лв. за застрахователна премия за застраховка „ Сигурност на
плащанията” . Общият размер на сумата, която следва да се върне е отразено, че
е 832,05 лв., която следна да се върне с 9 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 92,45 лв. , като падежът на всяка от вноските е 20 число на
съответния месец, годишният процент на
разходите/ГПР/ е 27,89 % , а лихвеният процент е 24,85 %. Крайният падеж на
плащанията е 20.10.2018 г. т.е. преди депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В договора
ответникът – заемател е заявил, че с полагането на подписа си удостоверява, че
надлежно е получил заемната сума и се задължава да заплати на заемодателя –
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. – клон България в сроковете и условията, описани в договора и в приложения
погасителен план към него. В чл. 3 от
Договора са уредени и условията, при които се обявява предсрочна изискуемост на
кредита, а именно: ” всички задължения по договора за заем стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на две или повече месечни погасителни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, включително
всички надбавки и ведно с дължимото обезщетение за забава. От приетата по
делото справка за извършени от ответника плащания се установява, че същият е
направил само едно плащане по кредита на 27.02.2018г. в размер на 92,45 лв., с
което е погасил само първата дължима по договора вноска, което се потвърждава и
от изготвеното заключение по назначената от съда по делото съдебно – счетоводна
експертиза.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се уважат предявените искове дружеството
– ищец следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения
обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните и изпълнение на задължението на ищеца по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX -15667346 от
18.01.2018г. да предостави
сумата, предмет на кредита, настъпила изискуемост на вземанията за главница и
договорна лихва, както и размерът на последните. С оглед твърденията за
настъпила предсрочна изискуемост, ищецът следва да докаже настъпването на
същата, както и че ответникът е уведомен за това обстоятелство. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, както и възражението си за липса
на надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост.
На
първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса
на надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост по договора за
паричен заем.
По отношение на възражението за липса на
доказателства за предсрочна изискуемост на вземанията, предмет на настоящото
производство, съдът счита същото за неоснователно поради следното: .
По делото са налице доказателства, установяващи
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-
последна покана, изпратена до ответника с дата 12.09.2018г., в която е
посочено, че ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем поради
просрочие на две и повече вноски, както и обратна разписка от куриер „ Принт
център”„ с № на товарителница 8201809140215, в която е отбелязана, че
посочената пратка, която съдържа покана и уведомление за предсрочна изискуемост
е доставена на ответника лично на 18.09.2018г. Посочените писмени доказателства
не са оспорени от особения представител на ответника и са приети от съда.
От посоченият Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX
-15667346 от 18.01.2018г. се установява, че между ответника и ищцовото дружество са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Съдът приема, че по договора е платена
само една вноска с падеж 20.02.2018г., което се установява и от заключението на
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което заключение не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и достоверно. С оглед на
договореното между страните в чл. 3 от договора и видно от поканата за
уведомление на длъжника на датата на падеж на третата вноска-20.04, длъжникът е
изпаднал в забава и ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем
поради неплащане на две поредни месечни вноски.
Договорът е за потребителски кредит, поради
което следва да се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит, в
частност , да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от него. Тази изисквания са спазени ,
съдът не намери основание да се прогласи договора за недействителен. В договора
фигурира посочване на приложимия за целия период лихвен процент, има подписан
от ответника като част от самия договор погасителен план, върху всяка страница
на представените общи условия има подпис на длъжника. Договорът, макар и
озаглавен „Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит , издаване и използване на кредитна карта „ няма характер на такъв револвиращ
кредит и няма доказателства да е издавана кредитна карта по него. Размерът и
датите на падеж на всяка от деветте вноски са изначално определени, а сумата по
кредита е изцяло усвоена еднократно при сключване на договора, като последното
обстоятелство се установява от стр. 5 от Договора, „Удостоверявания”, където е
посочено, че с подписване на договора, ответникът е удостоверил, че е получил
цялата сума.
От
приетото по делото извлечение от процесния кредит в т.3 „Разнесени плащания”,
както и от заключението на приетото експертно заключение се установява, че към 01.10.2019г.
дължимата договорна лихва е в размер на 64,44 лв. , дължима за периода от
20.03.2018г. до 20.10.2018г. за която сума и период е и издадената заповед за
изпълнение по Ч гр. д. № 87/2019г. на РС – Кула .
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице недължимост на възнаградителна лихва след
настъпване на предсрочна изискуемост на главното парично задължение по договора
за потребителски заем. След настъпването на един нов факт (незаплащане на
съответна уговорена погасителна вноска) цялото задължение е станало предсрочно
изискуемо – главница и възнаградителни лихви, изтекли до този момент, и
кредиторът може да пристъпи към принудително удовлетворяване на цялото си
вземане, но след този момент се погасява задължението на кредитополучателя да
заплаща уговорената възнаградителна лихва, а се поражда задължение да заплати
законната мораторна лихва, респ. мораторна неустойка, в случай че е уговорена
такава, върху главното парично задължение и изтеклата до този момент
възнаградителна лихва. В противен случай би се достигнало до неоснователно
обогатяване, тъй като макар и да е загубена уговорената привилегия за
разсрочено плащане, би се заплатила възнаградителна лихва (цената на кредита),
която не е изтекла. До този правен извод се достига и при логическото и
систематическо тълкуване на разпоредбите на чл. 71 ЗЗД във вр. с чл. 70, ал. 3 ЗЗД и чл. 32, ал. 1 ЗПК. Тъй като заплащането на възнаградителна лихва не
представлява обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение, т. е.
няма санкционна функция, а цена за ползвания финансов ресурс, уговорката в
противния смисъл е нищожна поради противоречие с императивни нормативни правила
– арг. от чл. 70, ал. 3 ЗЗД и чл. 32, ал. 1 ЗПК. Нещо повече, при настъпване на
предсрочната изискуемост длъжникът се лишава от правото си да погасява
задължението по договора за потребителски кредит чрез разсрочено плащане, като
цялото вземане на кредитора може да бъде удовлетворено по принудителен ред.
Следователно предсрочната изискуемост по своето правно естество има последиците
на разваляне на облигационната връзка съобразно уговореното между страните –
при неплащане на две последователни погасителни вноски, като тези последици
действат занапред, тъй като предметът на задължението са периодични престации –
арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД. В този случай ползването на финансовия ресурс след
настъпването на предсрочната изискуемост ще бъде без правно основание, като за
кредитополучателя възниква задължението да върне остатъчната главница ведно с
изтеклата до този момент възнаградителна лихва и да заплати обезщетение за
виновно неизпълнение на тези задължения в темпорално отношение, равняващо се на
мораторната законна лихва, респ. на уговорената мораторна неустойка.
Тъй като предсрочната изискуемост на потребителския
кредит е настъпила на 20.04.2018 г., от този момент цялото вземане може да бъде
удовлетворено по принудителен ред, към което е насочено подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в настоящото
производство, т. е. то се превръща в срочно (незабавно, автоматично изискуемо),
като длъжникът изпада в забава за цялото парично задължение, като не е
необходима покана – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, и се дължи обезщетение за
причинени вреди поради неточно изпълнение на паричното задължение в темпорално отношение,
което е в размер на определената законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на тези правни съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че искането за заплащане на неизтекла възнаградителна лихва
след превръщане на главното парично вземане в предсрочно изискуемо –
20.04.2018г. противоречи на императивните правни норми, уреждащи забраната за
неоснователно обогатяване, като частно проявление на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване намира проявление в повелителните разпоредби на чл.
70, ал. 3 ЗЗД и чл. 32, ал. 1 ЗПК, поради което е приложима правната норма на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, предписваща, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се отхвърля, когато искането е в противоречие с императивни законови
правила.
Основателна е претенцията за възнаградителна лихва
единствено до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, която видно от
посоченото извлечение на банката и заключението на вещото лице е в размер на
26,34 лв. , поради което разликата в размер на 38,10 лв. до претендираната сума
от 64,44 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
При този
изход на спора право на разноски имат ищцовото дружество и ответника на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Искане за разноски е направило само ищцовото
дружество. Предвид
изложеното на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да се осъди да
заплати сторените от ищеца разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв., т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид направеното признание на исковете от
страна на ответника, още с отговора на исковата молба, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
в размер на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство по делото се свежда единствено до подаване на исковата молба
по делото и молба за постановяване на решение при признание на иска. В
откритото съдебно заседание по делото не се е явил представител на ищеца.Претенцията
на ищцовото дружество в този смисъл също е 100 лв. , поради което същата следва
да бъде уважена. По отношение на
претенцията от 125 лв. за платена държавна такса, за което плащане е
представено доказателство – плажежно нареждане от 26.09.2019г., съдът намира
същото за частично основателно поради следното: Таксата, регламентирана
в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
е 4% за всяко вземане, но не по-малко от 50 лева, като се приспаднат внесените
по делото. Претендира се сумата от 800,80 лева, 4% от която сума е 32,03 лева,
с оглед изложеното, дължимата държавна такса е 50 лв. Внесени са по делото, по
заповедното производство от ищцовото дружество 25 лева и дължимата сума за
държавна такса в настоящото производство е 25 лева.С оглед изложеното за
разликата от 100 лв. искането следва да се отхвърли. В хода на настоящото исково
производство, ищцовото дружество е направило и разноски за особен представител
в размер на 300 лв. и 200 лв. внесен депозит за назначената и изготвена по
делото съдебно – счетоводна експертиза и е направило искане за присъждането им,
поради което и тези разноски следва да бъдат платени от ответника. Тъй като
претенцията от 800,80 лв. не е уважена изцяло, а за сумата от 762,70 лв., то и
претенцията за разноски следва да се уважи съразмерно с тази сума, т.е тя няма
да е в общия дължим размер на 625 лв. , а в размер на 595,26 лв. Също така, на
ищцовото дружество следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за държавна такса – 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50
лв., за които ищцовото дружество също е направило искане, които също ще са
съразмерно уважената част на иска, т.е сумата от общо 71,43 лв., като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив. За разликата от общо 133,31 лв. претенцията за разноски в исковото и
заповедното производство следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че С.В.С., ЕГН ********** *** дължи
на
БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София
ж.к.Младост ІV „Бизнес парк София” сграда №14, представлявано от Димитър
Димитров – заместник управител сумата от 675, 16 лв. /шестотин седемдесет и пет лева и 16
стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX -15667346 от 18.01.2018г.,
оторизационен код а168020к между страните, сумата от 26,34 лв./двадесет и шест
лева и 34 стотинки/ възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2018г.
до 20.14.2018г., сумата от 61, 20 лв./шестдесет и един лева и 20 стотинки/
обезщетение за забава за периода от 20.04.2018г. до 11.03.2019г., законната
лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.03.2019г. до окончателното издължаване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 47/26.03.2019г.
по ч.гр.д. № 87 по описа за 2019 г. на Районен съд – Кула, като ОТХВЪРЛЯ искането по отношение на
сумата от 38,10 лв./тридесет и осем лева и 10 стотинки/ възнаградителна лихва
за периода от 20.04.2018г. до 20.10.2018г., като неоснователно.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост ІV „Бизнес
парк София” сграда №14, представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител разноски
в настоящото производство в размер на 595,26 лв./петстотин деветдесет и пет
лева и 26 стотинки/, както и сторените в заповедното производство по ч.гр. дело
№ 89/2019г. по описа на РС – Кула разноски в размер на 71,43 лв. /седемдесет и
един лева 43/, като отхвърля претенцията за разноски в исковото и заповедното
производство за разликата от общо 133,31лв./сто тридесет и три лева и 31 стотинки/като
неоснователна, които суми може да се платят по банкова сметка: *** ***, BIC/***:CITIBGSF,
„ Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: