№ 1807
гр. Плевен, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430104767 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ с цена на иска 5567,64 лв. и
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 695,21 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Б. против
*** ООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
М.Т. и Н.Н., в която твърди, че страните по делото в периода 2020 - 2021 год.
имали търговски взаимоотношения във връзка с извършени доставки на
селскостопанска продукция от ищеца. Твърди, че за целия период на
взаимоотношенията им са осъществили общо 19 доставки. Твърди, че
независимото от факта, че ответника имал правото на отсрочено плащане, той
закъснявал с покриването на задълженията си. Така към средата на април
2022 год. общият размер на непогасените вземания бил с размер на 5 567.64
лв., във връзка с което се наложило да го покани да заплати доброволно част
от задължението си, както и да се подпише погасителен план. Твърди, че
независимо от това претендираните 5 567.64 лв. под формата на главница и
към момента все още е заплатена. Твърди, че това вземане включва следните
суми: По фактура №**********/24.02.21 год. сумата от 436.24 лв.; По
фактура №**********/02.03.21 год. - сумата от 32.20 лв.; По
фактура №**********/17.03.21 год. - сумата от 1 000 лв.; По
фактура №**********/30.03.21 год. сумата от 1 828 лв.; По фактура
№**********/07.04.21 год. - сумата от 852 лв.; По фактура
№**********/20.04.21 год. - сумата от 209.60 лв.; По фактура
№**********/08.05.21 год. 1209.64 лв. Твърди, че отделно от това с
1
оглед на факта, че описаните по-горе вземания са падежирали в различни
периоди от време, се претендира обезщетения за забава общо в размер на
695.21 лв., което по фактури е, както следва: По фактура
№**********/24.02.21 год. сумата от 59.99 лв. за времето от 31.03.21 г. до
07,08.22 год. , По фактура №**********/02.03.21 год. - сумата от 4.42 лв. за
времето от 01.04.21 г. до 07.08.22 год., По фактура №**********/17.03.21
год. - сумата от 129.16 лв. за времето от 30.04.21 г. до 07.08.22 год., По
фактура №**********/30.03.21 год. сумата от 236.11 лв. за времето от
30.04.21 г. до 07.08.22 год., По фактура №**********/07.04.21 год. - сумата
от 102.72 лв. за времето от 31.05.21 г. до 07.08.22 год., По фактура
№**********/20.04.21 год. - сумата от 27.07 лв. за времето от 30.04.21 г.
до 07.08.22 год., По фактура №**********/08.05.21 год. 135.74 лв. за времето
от 30.06.21 г. до 07.08.22 год. Моли да бъде признато за установено спрямо
ответника, че дължи главница от 5 567.64 лв. лв ведно със законната лихва
считано от 08.08.22 год.,представляваща незаплатена цена по данъчни
фактури №**********/24.02.21 год., №**********/02.03.21 год.,
№**********/17.03.21 год., №**********/30.03.21 год. ,
№**********/07.04.21 год., №**********/20.04.21 год. и
№**********/08.05.21 год. и мораторна лихва върху вземанията от датата на
падежа на описаните фактури до датата на подаването на заявлението за
образуване на ч.гр.д. №4275/22 год. пред Плевенския PC- общо в размер на
695.21 лв. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен по размер. Признава, че двете търговски дружества са имали
търговски взаимоотношения, свързани с доставки на селскостопанска
продукция. Твърди, че поради финансово затруднение на ответника
дължимото плащане по фактурите е било разсрочено и извършвано на части,
като за частичното плащане е имало уговорка между страните. Що се касае до
процесиите седем броя фактури, оспорва размера на дължимите от ответника
суми, като подробно посочва сума по фактура, извършено плащане на
конкретен период и дължим остатък: По Фактура №423 / 20.04.2021г. за сума
1209,60лв. Платено по фактурата- 500лв. на 31.08.2021г. и 500лв. на
21.09.2021г., общо плащане - 1000лв., остатък дължим по фактурата -
209.60лв. По Фактура №409 / 07.04.2021г. за сума 2352лв.- Платено по
фактурата 500лв. на 25.06.2021г., 500лв. - 14.07.2021г., 500лв. - 29.07.2021г.
,500лв. - 17.08.2021г., общо плащане - 2000лв., остатък дължим по фактурата -
352лв. Ищецът претендира - 852лв. По Фактура №397 / 30.03.2021г. за сума
2329,20лв. Платено по фактурата - 500лв. на 02.06.2021г., 1000лв.-
22.04.2021г., 828лв. - 16.04.2021г., общо платено - 2328лв. Дължим остатък-
1,20лв. Ищецът претендира - 1828лв. По Фактура №385 / 17.03.2021г. за сума
2909,28лв. Платено по фактурата - 600лв. на 13.04.2021г., 700лв. -
09.04.2021г.,700лв. - 07.04.2021г. и 909,28лв. - 02.04.2021г. Общо платено -
2909,28лв. Няма дължим остатък Ищецът претендира - 1000лв. По Фактура
2
№373 / 02.03.2021г. за сумата 2375,04лв. Платено по фактурата - 975,04лв. на
18.03.2021г., 1000лв. - 25.03.2021г. , 400лв. - 01.04.2021г. ,общо платено -
2375,04лв. Няма дължим остатък Ищецът претендира- 32,20лв. По Фактура
№437 / 08.05.2021г. за сума 1209,64лв.- по тази фактура няма извършени
плащания и е дължима цялата сума 1209.60лв. Фактура №370 / 24.02.2021г. за
сума 1164,24лв. Ищецът претендира сумата от 436.24лв. Твърди, че общо по
7-те процесии фактури дължимата сума е 2208,64лв. Твърди, че ответникът по
банков път с платежни нареждания е заплатил на ищеца допълнително
следните суми- 500лв. на 13.10.2021г., 500лв. - 15.11.2021г., 500лв. -
07.01.2022г., 500лв. 28.02.2022г. и 100лв. на 31.08.2022г. Основанието
е частично плащане по фактура. Твърди, че тези допълнително платени суми
общо в размер на 2100лв. са изплатени на ищеца от ответника и следва да
бъдат приспаднати от дължимите суми по процесиите фактури. Твърди, че
ответникът е извършвал частични плащания по процесиите фактури и
дължимата сума е в минимален размер ,който не съответства на исковата
претенция. Оспорва и претендирания размер — 695,21лв. на мораторните
лихви,тъй като същите са изчислени върху различна от дължимата главница.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се признава от ответника по делото, че
*** и *** ООД са били в трайни търговски взаимоотношения. Този факт се
установява и от представените по делото фактури.
Видно от фактура №**********/24.02.21 год., че е издадена от ищеца
като доставчик на ответника като получател за сумата от 1164,24 лв.; фактура
№**********/02.03.21 год. - сумата от 2375.04 лв.; фактура
№**********/17.03.21 год. - сумата от 2909,28 лв.; фактура
№**********/30.03.21 год. сумата от 2328,00 лв.; фактура
№**********/07.04.21 год. - сумата от 2352 лв.; фактура
№**********/20.04.21 год. - сумата от 1209.60 лв. и фактура
№**********/08.05.21 год. 1209.60 лв. Всички фактури са за доставени
картофи внос.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че общо дължимата сума по гореописаните фактури е в размер на
2935,44 лв., а лихвата за забава върху тях за периода от изпадането в забава
до 07.08.2022г. е в размер на 365,17 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
3
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. Съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ Ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-
дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да
се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това.
Общите предпоставки за уважаване на иска с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ са следните: Да е налице облигационно отношение
(правомерен юридически акт, от който да възниква задължение за
изпълнение), Да е налице неизпълнение (пълно или частично), Реалното
изпълнение да е възможно. Те трябва да са кумултативно налични, за да бъде
уважен искът за реално изпълнение.
По делото се доказа наличието между страните на валидно
облигационно правооотношение по договор за търговска продажба. Договора
е неформален, тъй като между липсва страните писмен договор. Не се спори
между страните, обаче, че те са били в трайни търговски взаимоотношения.
Този факт се установява и от представените фактури, както и от отразените в
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза други търговски
взаимоотношения между страните по делото.
Не е спорно между страните възникването на задълженията по
процесните фактури съобразно изготвеното по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, както и размера на общо незаплатената
сума преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
сума. Тези факти се установиха и от представените по делото писмени
доказателства и изслушаната счетоводна експертиза. Тъй като в исковата
молба се твърди наличието на отрицателен факт - неплащането по фактурата,
задължението за доказване на това плащане е на ответника по аргумент на чл.
154 от ГПК. Не са ангажирани доказателства от страна на ответното
дружество. Липсват и твърдения в посочения смисъл.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ се явява
4
основателен и доказан до размер от 2935,44 лв. по фактури №№370, 409, 423
и 437 от 2021г., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до
предявения размер от 5567,64 следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение
ответникът дължи заплащането и на съответната лихва за забава. Съгласно
чл.303а, ал.3 ТЗ Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата,
независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. От
приетата по делото експертиза се установи, че лихвата за забава върху сумата
от 2935,44 лв., за периода от падежа на описаните фактури до 07.08.2022г. е в
размер на 365,17 лева. Предвид изложеното, предявения иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК , вр.чл.86 ЗЗД се явява основателен и
доказан до размер от 365,17 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за
разликата до предявения си размер от 695,20 следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 303,17 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
5
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение в размер на
съразмерно с уважената част на претенцията в размер на 577,22 лв. от общо
1095,26 лв./125,26 лв.+650 лв. +320лв./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да плати на
ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на исковете от 236,49 лв. от общо 500 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ по отношение на *** ООД, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М.Т. и Н.Н., че ДЪЛЖИ на
***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Б.
сумата от 2935,44 лева, представляваща стойността на извършена доставка по
Фактури №№370, 409, 423 и 437 от 2021г, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2398/09.08.2022г. по ч.гр.д.№********** 4275/2022 по описа на
РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от 5567,64 лв. и по
фактури №№ 373, 385 и 397 за 2021г. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ по отношение на *** ООД, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М.Т. и Н.Н., че ДЪЛЖИ на
***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Б.
сумата от 365,17 лева представляваща лихва за забава за периода от
падежа на описаните фактури до 07.08.2022г. върху сумата от 2935,44 лева, по
Фактури №№370, 409, 423 и 437 от 2021г, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2398/09.08.2022г. по ч.гр.д.№********** 4275/2022 по описа на
РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от 695,21 лв. и по
фактури №№ 373, 385 и 397 за 2021г. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** ООД, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М.Т. и Н.Н. ДА ПЛАТИ на ***,
6
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Б. сумата
от 303,17 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.**********
4275/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** ООД, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М.Т. и Н.Н. ДА ПЛАТИ на ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Б. сумата
от 577,22 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
депозит за ВЛ и ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Р.Б. ДА ПЛАТИ на *** ООД, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Т. и Н.Н. сумата
от 236,49 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7