Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, II-ри тричленен състав, в
публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА С.
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.С. к.адм.нак.дело №
909/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.П.С., ЕГН **********, чрез
адв.А.Д. срещу Решение № 325/04.03.2022г. постановено по НАХД №
64/2022г. по описа на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0819-002915/05.08.2021г., издадено от Началник група към ОД на
МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Касаторът счита решението за
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон,
нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че наказателното
постановление не съдържа описание на нарушението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
липсват данни по реда на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН – датата на съставения АУАН,
изложени са съображения, че липсват доказателства да е била издадена ПАМ по
чл.171, т.2А от ЗДвП за прекратяване регистрацията на процесното МПС, както и
че не и е връчвана такава, твърди, че няма разпитани свидетели по делото,
липсва субективният елемент П. да е знаела и да е искала да управлява МПС без
регистрация, сочи че за същите факти прокурор от Районна прокуратура Варна се е
произнесъл, че установеното не е престъпление, твърди, че нарушението е
следвало да бъде квалифицирано по реда на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Моли съда да
отмени обжалваното решение, както и наказателното постановление. В условията на
евентуалност е направено искане за връщане делото на друг състав за събиране на
доказателства. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът не се
явява и не се представлява.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане
на ю.к.възнаграждение. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно
производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е
допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3
касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по
аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
С обжалваното решение ВРС е потвърдил Наказателно
постановление № 21-0819-002915/05.08.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което на С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за това, че при преглед в АИС „Трафик“ на записи на система с
идентификационен номер SD2D0014 монтирана в л.а. Кия било установено, че на
24.05.2021г. С. управлявала л.а. Мерцедес. Нарушението било заснето с АИС
„Трафик“. При преглед на записите и допълнителна проверка се установило, че
така посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация. Било установено, че
след като С. в двумесечен срок от придобиването на превозното средство не
изпълнила задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г.
/Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
от Наредбата, на 16.07.2019г., регистрацията на автомобила била прекратена
служебно и автоматично. Прокурор от РП Варна изготвил постановление за отказ да
се образува наказателно производство като приел, че липсват данни обуславящи
субективната съставомерност на деянието. С оглед на това преписката била
прекратена, а материалите били изпратени на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР Варна за преценка за налагане на адм.наказание.
За да потвърди наказателното постановление съдът е приел от
фактическа страна, че е издадено от компетентен орган в сроковете по чл.34 от ЗАНН, описанието на нарушението е индивидуализирано с достатъчна пълнота и
конкретика, правилно е квалифицирано нарушението.
От правна страна съдът е приел, че С. не е изпълнила задължението
си в указания двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното
средство, поради което не следва да черпи права от собственото си неправомерно
бездействие. Позовал се е на разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН, като е приел,
че в случая не е предвидено изключение в ЗДвП деянието като непредпазливо да не
се наказва нарушителят. Посочено е, че е ирелевантно за отговорността на водача
дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е
със служебно прекратена регистрация. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождават от отговорност. Отбелязано е,
че електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната камара за
превозното средство и сключения договор, не освобождава приобретателя от
регламентираните задължения. Съдът е намерил определеното по вид и размер
наказание за съобразено с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Счел е, че не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Обсъдил е наведените от въззивника възражения като е приел същите
за неоснователни, във връзка с което е изложил мотиви.
Така постановеното решение е правилно.
Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил
фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи,
които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол
за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, като е извел
правилни и обосновани изводи. Аргументирано и правилно при кредитиране на
събраните доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че нарушението е
доказано.
Не се констатира нарушение на материални и процесуални норми. В
дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства.
Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани
необходимите доказателства относно извършването на нарушението, което е довело
до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила.
Безспорно са спазени правилата, възведени с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в АИС, да се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Налице са обективните предпоставки да се счита, че на посоченото място и време
касационният жалбоподател е извършил неправомерно управление на МПС, което не е
било регистрирано след прекратената му регистрация. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл
същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр.
2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред
настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, направени
и пред първоинстанционният съд, на които той е дал законосъборазен отговор. По
всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като
при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно законосъобразността на НП, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Твърдяната неяснота в НП относно описанието на нарушението не е
налице, тъй като по несъмнен начин е описано реализираното изпълнително деяние.
Неоснователно е и възражението, че в НП не било описано ясно и конкретно
мястото на нарушението. Мястото на нарушението е достатъчно ясно описано, така
че извършителят на същото да разбере за какво деяние се ангажира
административнонаказателната му отговорност и къде е било извършено то. За
яснота следва да се отбележи, че в сайта на www.google.com/maps след изписване на GPS координатите се установява точното място на
извършване на нарушението.
Следва да се посочи, че пред въззивния съд, а и пред настоящата
инстанция, не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на
административнонаказващия орган.
Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като
уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14 ал.2, , вр. ал.1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от
дееца автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от
него непредпазливост под формата на небрежност.
Предвид гореизложеното не се установяват
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на решението на ВРС,
наведени от представителя на касатора. Решението на ВРС следва да бъде оставено
в сила.
От процесуалния представител на ОД на
МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК,
следва на ОД на МВР – Варна да се присъди ю.к.възнаграждение в
размер на 80лв. която следва да се заплати от жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 325/04.03.2022г., постановено
по НАХД № 64/2022г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА
Г.П.С., ЕГН **********, с адрес *** 1-495 да заплати на ОД на МВР – Варна
сумата от 80лв./осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.