№ 111
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600099 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.248,
ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по постъпил протест от зам. окръжен прокурор при ОП – Стара Загора
срещу определение №104/22.02.2022г., постановено по НОХД № 2465 /2021г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора, с което е прекратено съдебното производство по
делото, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и е върнато в
досъдебната му фаза за отстраняването им.
С протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния
акт, недоволства се от направените от съда констатации и се настоява, че
процесуалният документ, поставил началото на съдебната фаза на процеса, отговоря
на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, като липсват други релевантни факти, които
да са известни на прокурора и да се привнесат в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Иска се определението да се отмени и делото да се върне на
окръжният съд с указания за разглеждането му по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Протестът е подаден в срок, от легитимирана страна в процеса, поради което е
ДОПУСТИМ, а по същество, в контекста на наведените в него съображения е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съдебното производство е образувано по внесен срещу С. Р. Ж. обвинителен акт за
1
извършени две престъпления - по чл.253, ал.4, вр. с ал.3, т.2, пр.2, вр. с ал.2, пр.1, вр. с
ал. 1 от НК и по чл.253, ал.4, вр. с ал.3, т.2, пр.1, вр. с ал.1, пр.2 от НК. В
разпоредително заседание защитникът на подсъдимия е заявил бланкетно : „…
обвинението е неясно в обстоятелствената част на обвинителния акт….не можем да си
изградим извод извършено ли е деяние, представляващо престъпление…“, без да
конкретизира в какво неяснотата се състои. Окръжният от своя страна е отправил
критика към изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, в
която е съзрял липса на релевантни факти, относими към т.н. „предикатно
престъпление“, придобитото от което имущество е инкриминирано като предмет на
„изпирането на пари“ по смисъла на чл.253 от НК. Според съда това първично
престъпление също следва да бъде описано фактически в обвинителния акт, защото в
противен случай правата на обвиняемото лице да разбере в какво се обвинява се
нарушават.
Становището на окръжния съд се споделя, защото кореспондира с трайно
застъпеното в съдебната практика виждане относно значението на обвинителния акт
като поставящ началото на съдебната фаза на процеса и нуждата от спазване на
визираните в чл.246 от НПК изисквания за неговата пригодност. Правото на защита е
обусловено от правото на информираност на подсъдимото лице относно фактите,
очертаващи обективната и субективната страна на инкриминираните деяния, които
следва да са им надлежно предявени, за да могат адекватно и пълноценно да се
защитават срещу тях. В този смисъл, не може да има спор, че “изпирането на пари”
представлява престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин
средства чрез трансформацията на паричните потоци, като по този начин се прикрива
незаконния произход на доходи от общественоопасна дейност и изпраните средства
изглеждат като придобити от законна дейност. Предпоставка за съществуване на
изпиране на пари е винаги предходна общественоопасна дейност на определени
субекти, в резултат на която се получават противоправни облаги с материален или
нематериален характер, които чрез изпиране се трансформират в годен предмет на
стопанския оборот и източник на законни доходи за лицето, изпрало парите. Тоест,
винаги е налице т.н. „предикатно“, първично престъпление или друго
общественоопасно деяние, а предмет на престъплението „пране на пари” могат да
бъдат единствено и само имущества, които са били предмет на предходно
престъпление или друго общественоопасно деяние, което няма характер на
престъпление. Ето защо, годността на обвинителния акт е предпоставено от излагане
на факти и относно това „предикатно“ престъпление, защото без такива факти не
може да стане ясно за подсъдимия причината да се счита, че престъпен е произхода на
придобитото имущество, от какво престъпление то е придобито, респективно, знаел ли
е подсъдимия Ж. за този престъпен произход. Вярно е казаното в протеста, извлечено и
от цитираното от прокурора решение на ВКС, че не е нужно фактите относно
2
предикатното престъпление да са изложени с най - големи детайли и подробности
относно време, място и начин на извършване, но минимален набор от такива факти
следва да има в обвинителния акт, за да може по тях подсъдимия да се защитава.
Изложеното в протеста би било основателно и напълно споделяемо, ако подс. Ж. с
цитираното в обвинителният акт споразумение бе признат за виновен в извършване на
престъпление, напълно идентично с инкриминираното сега като първично,
предикатно престъпление. Но това не е така, както правилно е съобразил окръжния
съд. С определение на Специализиран наказателен съд за одобряване на споразумение,
подс. Ж. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.252 от
НК спрямо лицата, придобитото от които имущество е предмет на настоящето
обвинение, както следва : за И. И. – за 10 000лв., получен заем срещу лихва през месец
март 2007г.; за П. и Ц. П. – за предоставени им от подсъдимия заеми на 05.12.2006г. от
19 200 лв., на 02.10.2007г. от 4 500 лв., на 02.10.2007г. от 9 000 лв. и за предоставен от
Ж. заем на Д. П. на 06.06.2006г. от 23 000лв., всички без съответното разрешително,
което се изисква по ЗБ и ЗКИ. Според изложените в сега коментираният обвинителен
акт факти, се касае за съвсем други взаимоотношения между подсъдимия и И. И., П. и
Ц. П., Д. П., които отново са свързани с даване на заем, но в периоди и за суми,
необхванати от одобреното споразумението по НОХД №503/2015г. на
специализирания съд. Поради това прокурорът дължи поне минимален набор от
фактология по отношение на времето, мястото и начина на извършване на
инкриминираните предикатни престъпления и какви са тези престъпления, причините,
поради които счита, че придобитите имущества са с престъпен характер и че Ж. е
знаел това. Защото, факта, че е Ж. е признат за виновен за престъпления по чл.321 и
чл.252 от НК не означава, че всичките му взаимоотношения с други лица по
предоставяне на заеми са с престъпен или поне с общественоопасно характер.
Годността на процесуалният документ, с който се предявява обвинение за извършено
престъпление по чл.253 от НК се предпоставя от запълването на обстоятелствената му
част с факти, относими към причинна връзка между предмета на изпирането на пари
и първичното престъпление, затова без да се изложат факти за последното и връзката
му с полученото имущество, обвинението става неясно и непълно, а това до
нарушаване правото на защитата неизменно води.
В принципен план основателно е възражението на прокурора, че не е длъжен да
излага факти, които не са му известни, поради различни обективни причини. Но,
очевидно е и от позоваването в обвинителния акт на доказателства, съдържащи се в
т.13, т. т.6, т.7, т.8 от дос. пр., че във връзка със взаимоотношенията между подсъдимия
и посочените по-горе лица държавното обвинение разполага и със свидетелски
показания и с писмени доказателства, тоест, налице са източници, от които
относимите факти да изведе и да отрази в обвинителния акт. А ако неустановени са се
оказали част от релевантните факти, то това следва да се отрази в обвинителния акт. Не
3
е необходимо да се излагат факти и за престъплението по чл.321 от НК, защото
прокурорът твърди, че престъпното имущество е придобитото от престъпление по
чл.252 от НК, поради което не е налично твърдяното в протеста противоречие в
становището на окръжния съд. Не е вярно и, че прокурорът не е твърдял, че подс. Ж. е
давал пари в заем в качеството си на притежаващ заложна къща, защото на л.4 от
обвинителния акт, по пункт 1 от обвинението, е посочено, че подсъдимия и П. П. :
отишли в „заложната къща на обв. Ж.“, което влиза в противоречие с останалите
твърдения за даване на заем от подсъдимия в лично качество и също води до неяснота
на обвинителната теза, макар и тази конкретно да не е съществена.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №104/22.02.2022г., постановено по НОХД № 2465
/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4