Номер 24726.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20204001000261 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220, вр. чл. 377 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. С. , ЕГН: **********,
гр. Велико Търново, ул. ,,Бяла Бона“ № ***********, срещу определение от
10.06.2020 г., постановено по т.д. № 91/2020 г. на Окръжен съд – Велико
Търново, с което съдът е отказал конституиране на ,,Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, като трето лице – помагач на страната на ответника,
частен жалбоподател в настоящото производство. Последният счита
първоинстанционния съдебен акт за незаконосъобразен. Излага съображения,
че обвързващата сила на мотивите на постановеното в рамките на друго
производство съдебно решение не се разпростира върху отношенията му с
,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Обосновава правния си интерес от
привличане на застрахователното дружество с твърдения за валидна
застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
застрахователното дружество. Излага доводи, че липсва пречка това
обстоятелство да бъде установено. Моли обжалваното определение да бъде
отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна по жалбата.
Като разгледа направените в частната жалба оплаквания, прецени
данните по делото и извърши служебна проверка на обжалваното
определение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
1
Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване с частната жалба.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по т.д. № 91/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново
е образувано по предявен регресен иск от Гаранционен фонд, гр. София, ул.
,,Граф Игнатиев“ *********, представляван заедно от изпълнителните
директори Б. М. и С. С., чрез адвокат Н. И., с правно основание чл. 288, ал. 12
от КЗ (отм.) срещу С. А. С. . Със същия е поискано от съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 81 126.19 лв., представляваща
платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, лихви и
разноски, изплатена от Гаранционния фонд и присъдена в полза на В. П. Ш. с
влязло в сила Решение № 134/02.12.2019 г. по т.д. № 2780/2018 г. на ВКС. С
отговора на исковата молба ответникът е направил искане по реда на чл. 219
от ГПК в производството по делото да бъде конституирано като трето лице –
помагач на страната на ответника ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, като
бъде допуснат за съвместно разглеждане обратен иск против дружеството.
Интересът от привличането му е обоснован с твърдение за наличие на
валидно застрахователно правоотношение между него и ,,Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД към датата на събитието, поради което отговорността за
заплащане на претендираното вземане, в случай на уважаване на предявения
осъдителен иск, следва да е в тежест на дружеството.
С обжалваното в настоящото производство определение
първоинстанционният съд е отказал конституирането на ,,Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД в качеството на трето лице – помагач, като е приел, че не
е налице правен интерес от привличането му в посоченото процесуално
качество.
Въззивната инстанция намира този извод на Първостепенния съд за
правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото
заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба –
ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да
встъпи, за да помага. За да се допусне привличането на трето лице – помагач,
привличащата страна трябва да има интерес от привличането. В разглеждания
случай тази процесуална предпоставка не е налице.
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм.) Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка ,,Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесни увреждания, ако ПТП е настъпило на територията на
страната и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и виновният водач няма
2
сключена застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До
извод за приложимост на посочената разпоредба е достигнал ВКС при
постановяване на решение № 134/02.12.2019 г. по т.д. № 2780/2018 г., в
мотивите на което е взето предвид, че е обосновано категорично заключение
за наличие на основанията за ангажиране на гражданската отговорност на С.
А. С. , което пряко обуславя и заключението, че са осъществени
предпоставките за застрахователното плащане, дължимо от Гаранционния
фонд в хипотезата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ (отм.). В рамките на
посоченото производство частният жалбоподател е участвал в качеството на
трето лице – помагач на страната на Гаранционния фонд. В този смисъл по
отношение на същия приложение намира текстът на чл. 223, ал. 2 от ГПК,
според който, това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е
привлякла. Обвързващата сила на мотивите на постановеното от ВКС
окончателно решение изключва възможността в производството по предявен
регресен иск от подпомаганата страна срещу подпомагащата такава да се
релевират възражения в противоречие с установеното в мотивите по
предходното производство. Ето защо правен интерес от привличане на
застрахователното дружество с цел установяване валидността на
застраховката ,,Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице.
На следващо място следва да се посочи, че в конкретния случай фактите,
които С. А. С. твърди, че иска да установи с участието на ,,Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД в производството по делото, са неблагоприятни за
дружеството и същото няма интерес при участие в производството да
подпомогне тяхното установяване, което също не удовлетворява
изискванията на чл. 219, ал. 1 от ГПК и обуславя процесуалната
недопустимост на направеното искане.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1
от ГПК за привличане на ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД като трето
лице – помагач на страната на ответника. Като е достигнал до същия извод,
Първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Съгласно т. 9а от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението, с която е потвърдено
първоинстанционното определение за отказ да се конституира третото лице –
помагач, не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2020 г., постановено по т.д. №
3
91/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което съдът е оставил без
уважение искането на С. А. С. , ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ул.
,,Бяла Бона“ № ***********, за конституиране на ,,Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4