. . О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил 22.05.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА ВЧНД
№ 213 по описа за
Производството е по чл. 345 във вр. с чл.270 ал.4 от НПК и е по реда на глава ХХІІ НПК. Образувано е по
ЧАСТНА ЖАЛБА на Б.И.М., ЕГН **********,
от гр. Велинград и отделна ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от защитника му адв.Антоанета
Винарова срещу Определението на КнРС от 5.05.2020
г., постановено по чл.270 НПК по НОХД № 485/2020 г. по описа на този съд, с
което е оставено без уважение искането му за изменение на взетата по отношение
на него МН”задържане под стража” в
по-лека такава.
В
частната жалба на подс.М. са
навадени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на отхвърлителното
определение, като се сочи, че съдът не е взел предвид операцията му от язва, която
в ареста той няма как да лекува, както и заявеното от него в ДП, че е правил
услуга на негов познат и не е знаел нищо. Желае изменение на мярката му за
неотклонение в „домашен арест”, тъй като има много способи за контрол върху
този вид мярка, както и че сам се е явявал на разпити и не е правил опити да се
укрива в ДП.
В частната жалба на адв.Винарова са релевирани
оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, изразяващи се в липса
на обосновано предположение за извършване на престъплението, в което М. е
обвинен, както и че не може да се направи извод за наличие на останалите две
предпоставки по чл.63 ал.1 НПК – той има постоянен адрес и няма опасност да се
укрие. Сочи се още, че той живее в едно домакинство с болните си и възрастни родители
и се грижи за тях, като предвид броя на подсъдимите е изказано от адв. Винарова
предположение за твърде дълго задържане в бъдеще на М.. По тези съображения и с
оглед съблюдаване целите на мерките за неотклонение се моли за изменение на
взетата по отношение на М. МН”задържане под стража” в домашен арест.
След
преценка на релевираните доводи, в рамките на правомощията на съда съгласно
чл.270 ал.1 НПК и на осн.чл.270 ал.4 НПК, настоящият съдебен състав намери жалбите
за допустими като подадени в законовия срок и от надлежни страни, но за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
НОХД № 485/2020 г. по описа на КнРС е
образувано на 10.04.2020 г. по внесен ОА против петима подсъдими, един от които
е жалбоподателят-подсъдим Б.И.М., ЕГН ********** за извършено в съучастие
продължавано престъпление и с правна
квалификация по отношение на него по чл.209 ал.1 във вр. с чл..20 ал. 4 вр. с
чл.26 ал.1 НК.
Искането за изменение на МН на М.
от”задържане под стража” в по-лека такава е било направено пред Районен съд – гр.
Кюстендил с писмена молба от 21.04.2020 г., подадена от защитника му адв. Винарова
и тя е разгледана в проведеното на 5.05.2020 г. о.с.з.
КнРС
с обжалваното определение е оставил без уважение искането, като е приел, че не
са представени доказателства за нововъзникнали значими обстоятелства, обуславящи
изменението на взетата МН”задържане под стража” с Определение № 205/13.03.2020
г. на КнРС по ЧНД № 422/2020 г. по описа на съда, влязло в сила на 17.03.2020
г. Съдът е приел, че представените писмени доказателства пред него не сочат на
постоянна грижа за родителите на подсъдимия и не доказват, че той е
единственото лице, можещо да се грижи за тях при необходимост. От данните в
свидетелството му за съдимост се прави извод за наличие на реална опасност от извършване на
престъпление от М., поради което за обезпечаване ефективността на мерките за
неотклонение и срочност при разглеждане на делото е необходимо взетата МН да
бъде потвърдена и по тези съображения искането на адв. Винарова е оставено без
уважение.
Така постановеното определение е
правилно и законосъобразно. Настоящият
състав намира за обосновани и законосъобразни изводите в мотивите на
определението, като ги допълва със следното:
Б.И.М.
е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление, извършено в
периода от 11.09.2018 г. до 25.09.2018 г., с постановление на КнРП от 4.03.2020
г./на л.77-79 от том 1 на ДП/. По
отношение на него в ДП е взета МН”задържане под стража” с влязло
в сила на 17.03.2020 г. Определение на КнРС, постановено по ЧНД № 422/2020 г./вж л. 8687 от т. 1 на ДП/. За до постанови определението си по чл.64 НПК КнРС е
приел, че са налице две от кумулативните предпоставки на чл.63 ал.1 НПК за вземане на най-тежката МН – обосновано
предположение за съпричастност към престъплението, за което е привлечен като
обвиняем и наличие на реална опасност от извършване на престъпление предвид
наличните му две осъждания, в т.ч. и за извършена измама.
Видно от справката за съдимост на подс. Б.М./
на л.82 от том 1 на ДП/ той е осъждан
до момента два пъти за престъпления по чл.209 ал.1 НК и чл.206 ал.1 НК. Второто
му осъждане е с влязла в сила на 17.03.2017 г. присъда и по него му е наложено
наказание”лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.270 ал.1 НПК въпроса за
изменение на мярката за неотклонение може да се постави по всяко време на съдебното производство,
като ново искане по МН в съответната инстанция може да се прави при промяна в обстоятелствата.
Настоящият състав приема, че искането за
изменение на МН е направено при липса на данни за промяна на обстоятелствата,
при които е била взета първоначалната МН. Към момента на искането по чл.270
ал.1 НПК не са представени доказателства
за настъпила промяна в обстоятелствата след
постановяване на определението, с което е взета МН по отношение на подс.
М. с влязлото в сила определение на 17.03.2020 г. Т.е. задържането на М. към
настоящия момент с взетата мярка за неотклонение е малко повече от 2 месеца.
Не е оборено
към настоящия момент наличието на нито от една от предпоставките на чл.63 ал.1 НПК, послужили като основание за вземане на МН”задържане под стража” - както съпричастността на подс. Николов към
престъплението, в чието извършване е обвинен, така и реалната опасност той да извърши престъпление.
Последният извод се извлича от наличните 2осъждания на Николов, едното от които
е за измама. А повдигнатото му обвинение е за престъпление, извършено само 1 година
след влизане в сила на присъдата по второто му осъждане, което се явява в
нейния изпитателен 3-годишен срок.
Оплакванията
в жалбата на М. за незаконосъобразност и необоснованост на определението на КнРС
въззивният съд намира за неоснователни. След като вече е опериран от язва, то
лечението й е вече проведено като оперативно такова, пък и не са представени
медицински документи за необходимост от
провеждане на специално извън ареста лечение. Наведените доводи за незнание
относно извършваната от него дейност е въпрос по същество на обвинението, което
е неотносимо за настоящото производство и въззивният съд е недопустимо в него да
го обсъжда. Относно липсата на опасност
от укриване районният съд е приел, че такава не е налице и въззивният съд
споделя този извод. Но липсата на реална опасност от укриване не оборва
останалите две кумулативни предпоставки по чл.63 ал.1 НПК за взетата най-тежка
МН – обоснованото предположение за съпричастност към деянието, за което е
обвинен и реалната опасност от извършване на престъпление,предвид и факта, че
процесното обвинение е за престъпление в изпитателния срок по второто условно
осъждане на М., само година след влизане в сила на осъдителната му условна
присъда.
Доводите във въззивната жалба на адв. Винарова
за изменение на взетата МН също са неоснователни и на част от тях съдът даде
отговор в предния абзац. Що се отнася до представените медицински документи за
влошено здравословно състояние на родителите на подсъдимия , както е приел
законосъобразно и районният съд, те не сочат на тежки животозастрашаващи
заболявания и състояния, които задължително да налагат полагане на грижа от
трето лице.
За единствена промяна в обстоятелствата
може да се приеме изтеклото време на задържането с най-тежката МН до настоящия
момент. Но това обстоятелство не представлява основание за изменение на взетата
МН”задържане под стража”, тъй като то до момента е малко повече от 2 месеца. Следователно
задържането на М. е в рамките на разумния срок по см. на НПК. Още повече, че делото е вече в съдебна фаза и времевите
ограничения на задържането не важат за нея – те са въведени от законодателя само
за досъдебното производство, видно от текста на чл.63 ал.4 НПК. Следва
да се отбележи, че задържането на М. с тази МН е доста по-малко дори от
задължителните времеви параметри на
задържането на обвиняем в досъдебното производство.
Изложеното налага извода, че липсва промяна
в обстоятелствата по см.на чл.270 ал.1 НПК, която да налага изменение на
взетата в ДП мярка за неотклонение на подсъдимия Б.М..
Съдът при служебната проверка на
определението не намери различни от сочените в частните жалби аргументи за
изменение на взетата МНО „задържане под стража” на подс. М. в по-лека, респ. в
„домашен арест”.
В заключение следва да се приеме, че определението
на КнРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.270
ал.4 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на КнРС от
5.05.2020 г. по чл.270 ал.2 НПК, постановено по НОХД № 485/2020 г. по описа на
този съд, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия по посоченото
дело Б.И.М., ЕГН ********** за изменение на взетата по отношение на него
МНО”задържане под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
ПРЕДЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: