РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 24.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ
състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 320 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба, подадена от
"Ди Ес Ойл" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, представлявано от Ю.В.С., срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 84-ФК/05.03.2019 г. на
Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП – гр. София, потвърдена с Решение №
ГДФК-30/11.04.2019 г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ , ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Разград, ул.
Перистър № 26, стопанисвана от „Ди Ес Ойл“ ООД и е забранен достъпът до него за
срок от десет дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради издаването й в противоречие с материалния закон и неговата цел.
Твърди се, че дружеството –
жалбоподател е изпълнило всички изискуеми действия за предаване на данните в
НАП и не е разполагало с информация, че тези данни всъщност не са постъпили на
сървърите на НАП.
Узнало е този факт в момента на
проверката, тъй като поради липса на такава техническа възможност на фискалната
система до този момент не е налице никаква обратна информация от НАП относно
получаването на дневните отчети от търговския обект. Сочи се още, че
съществуващия технически проблем е отстранен незабавно в деня, следващ
проверката, като всички данни са възстановени на сървърите на НАП като не са
налице данни за липсваща или некоректна информация, а подадената информация
съответства напълно на наличната в търговския обект както на хартиен носител,
така и във фискалната памет на устройството. С оглед на това е заключено, че
наложената ПАМ е самоцелна и чрез нея не се преследват и постигат
регламентираните в закона цели.
По тези съображения е отправено искане
за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат Г.М.,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират присъждане
на деловодни разноски, съобразно приложен списък.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел "Оперативни дейности", гр. Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Б.Г., поддържа становище за законосъобразност на оспорената
заповед. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
84-ФК/05.03.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр.
Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бензиностанция и газстанция,
находяща се в гр. Разград, ул. Перистър № 26, стопанисвана от жалбоподателя и е
забранен достъпът до него за срок от десет дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в
срок до 5 дни от датата на връчване на заповедта в конкретен ден и час,
определени от връчителя при връчването на заповедта. За такъв ден е определена
датата 26.03.2019 г. от 17. 00 часа.
В заповедта е обективирано и
разпореждане за предварителното й изпълнение на основание чл. 188 от ЗДДС, във
вр. с чл. 60 от АПК, което е отменено с определение от 25.03.2019 г. по адм.д №
196/2019 г. по описа на АдмС – Русе, влязло в законна сила на 03.04.2019 г.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена на 26.02.2019 г. от служители на Главна
дирекция "Финансов контрол" при ЦУ на НАП, проверка на търговски
обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Разград, ул. Перистър №
6 (неправилно посочен в заповедта като № 26). В хода на проверката от органите
по приходите е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3, ал.
2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е предавал на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените
продажби за периода от 14.09.2018 г. до 26.02.2019 г. Посочените обстоятелства
са отразени в Протокол за извършена проверка № 0304640/26.02.2019 г., подписан
от контролните органи и от присъствалия по време на същата А.В.А.– служител на
жалбоподателя. След приключване на проверката на основание чл. 40 от ДОПК са
предприети действия по обезпечаване на доказателства – запечатване на
търговския обект за 48 часа като в съставения нарочен протокол за това №
0005586/26.02.2019 г. (л. 31-32 от преписката) е указано, че в посочения срок
следва да се яви сервизен техник от поддържащата сервизна организация
„Информтех България“ ЕООД за предприемане на действия, свързани с подаване на
необходимата информация за неподадените Z-отчети и неотчитането на нивомерната
система в системата на НАП. На 27.02.2019 г. търговският обект е отворен в
присъствието на служители на НАП и от обслужващата фирма е извършена проверка
на функционалността на електронната система с фискална памет (ЕСФП) при издаване
на дневен финансов отчет. Проверката установява, че системата правилно формира Z-отчет и се изпраща към НАП, като са
налице всички контроли за свързаност. Към клиента няма съобщения за непредадени
данни. За установеното е съставен протокол (л. 12 от преписката). От страна на
фирма „Инвформтех България“ ЕООД е извършено възстановяване на данъчния
терминал (рестартиране) в присъствие на представители на НАП, след което
данните са възстановени на сървъра на НАП като това е потвърдено устно от ИТ
специалист от НАП. Изложеното в протокола се потвърждава и от разпита на св.
И.П.Д., който в съдебно заседание описва технологията на работа със системата
ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0 и посочва, че системата няма функция, с която операторът да
получи обратна връзка от сървъра на НАП с потвърждение за получаване или
неполучаване на изпратените данни в НАП. Системата отразява единствено
наличието на свързаност със сървъра на НАП.
Така констатираното от контролните
органи е преценено като нарушение на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба №
Н-18/2006 г., за което срещу дружеството – жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F475325/06.03.2019 г. По делото не
са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено
наказателно постановление. По повод нарушението на чл. 3, ал. 3, във вр. с ал.2
от Наредба № Н-18/2006 г. с оспорваната по настоящото дело заповед, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС,
Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр. Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил и ПАМ по отношение на
"Ди Ес Ойл" ООД - запечатване на търговски обект и забрана за достъпа
до него за срок от 10 (десет) дни. Заповедта е връчена на представляващия
дружеството на дата 21.03.2019 г., видно от разписката към нея (л. 11 от
преписката). Недоволно от заповедта, дружеството "Ди Ес Ойл" ООД я е
оспорило по административен ред пред Директора на Дирекция „Оперативна дейност“
към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-30/11.04.2019 г.
е отхвърлил жалбата. На 14.05.2019 г. „Ди Ес Ойл“ ООД е подало жалба чрез
административния орган, издал ЗНПАМ, до Административен съд - гр. Русе, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство – адм.д. №
320/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
Като писмени доказателства по делото
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
По искане на оспорващото дружество
като свидетел е разпитан И. Д.– сервизен техник в "Информтех
България" ЕООД, извършил проверката за редовността на фискалното
устройство в обекта на 27.02.2019 г., както и М.М. – служител на жалбоподателя,
който обикновено изготвя и изпраща Z-отчетите от търговския обект.
По искане на ответната страна като
свидетел е разпитан К.М. - инспектор в ЦУ на НАП, ГД "Фискален
контрол", отдел "Оперативни дейности", гр. Варна, извършил
проверката, документирана с Протокол за извършена проверка № 0304640/26.02.2019
г.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване. По делото няма данни кога решението на
горестоящия орган е съобщено жалбоподателя, с оглед на което съдът приема, че
жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП – Варна, офис Русе на
14.05.2019 г., се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1
от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.
1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите.
Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор
на НАП (л. 48 от преписката), директорите на дирекции "Контрол" в ТД
на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане
на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед
е издадена от Б.С.Г. - Началник на отдел "Оперативни дейности", гр.
Варна в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че
същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и
материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, който да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е изготвена в изискуемата
от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице
основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. В заповедта се
съдържа описание на запечатания обект като недвижимият имот е индивидуализиран
с адрес, който обаче е погрешен – гр. Разград, ул. Перистър № 26 вместо ул.
Перистър № 6. Последното би могло да се приеме за техническа грешка, с оглед на
това, че в протокола за извършена проверка № 0304640/26.02.2019 г., на който е
налице изрично позоваване, провереният търговски обект е описан с правилния
адрес. В заповедта са изложени и мотиви досежно продължителността на наложената
принудителна административна мярка.
Административното производство е
започнало, въз основа на извършена проверка на 26.02.2019 година, обективирана
в протокола от същата дата, връчен на представител на дружеството, представляващо
уведомление за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1
от АПК, като при издаването на индивидуалния административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Заповедта обаче е издадена в
нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г", във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа
изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така:
"Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в
Националната агенция за приходите.". В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е
предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. В изпълнение на предоставеното му от чл.
118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с
която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3, ал. 3, във
вр. с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП по
установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за
извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за
предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
Принудителната административна мярка
е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В тежест на административния орган е
да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и
вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от
налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на нарушението,
за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.
От събраните доказателства се
установява, а и по същество не се оспорва от страните, че в периода 14.09.2018
г. – 26.02.2019 г. в НАП не са постъпили данни по установената дистанционна
връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, даващи възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта
и за извършените продажби, като посоченото обстоятелство е установено при
извършената на 26.02.2019 г. проверка. Същевременно обаче се установява, че
това обстоятелство не е било известно на служителите на оспорващото дружество,
доколкото ФУ, с което е бил оборудван обекта, е функционирало, без да дава
индикации, че не предава данни на НАП и в издадените от него Z-отчети се е съдържала изрична отметка
(„ОК“), че е налице GSM сигнал,
GSM регистрация и
GPRS регистрация,
при липса на обективна възможност търговецът да проследява дали изпращаната от
него информация достига до НАП. Този извод се потвърждава от показанията на св.
И.Д.– сервизния техник, извършил възстановяването (рестартирането) на данъчния
терминал, който обяснява, както и посочено и в протокола при възстановяването,
че устройството е работело нормално, като от същото не е било видно, че не се
предават данни в НАП по установената дистанционна връзка. В подкрепа на този
извод са и показанията както на свидетеля М., който по никакъв начин не е
възприел каквато и да е индикация за непредаване на данните в НАП при работа с
фискалното устройство, така и от показанията на св. М. – служителят на НАП,
извършил проверката. Последният обяснява, че в търговския обект са били налични
(разпечатани) дневни финансови отчети за процесния период, а е установено
непредаване на данни в НАП едва след нарочна справка в информационната система
на НАП. По същия начин е отразено и в протокола от извършената проверка, че е
направена справка в отдел "Селекция" на НАП и едва от тази справка е
установено неподаването на данни.
Данъчният служител сочи, че е извън
неговата компетентност отговора на въпроса на какво се дължи непредаването на
данни в НАП. Отговор на този въпрос не дава и сервизният техник, който сочи, че
проблемът не може да е свързан със софтуерен проблем на ЕСФП, тъй като ЕСФП не
работи с фискалното устройство, а изпраща данни и тези данни се записват във
фискалното устройство, като в случая те са записани. От друга страна, от
събраните по делото доказателства става ясно, че през целия посочен в
оспорваната заповед период дружеството е издавало дневни и месечни отчети,
чието наличие е установено по време на проверката и представлява индиция, че
служителите на дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи
от данъчното законодателство, като не са имали представа, че дистанционната
връзка с НАП е прекъсната или че съществува някакъв друг проблем, който
възпрепятства получаването на изпратените данни до НАП. При това положение не
може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или
начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в
чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване
на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината,
поради която не е била осъществявана дистанционна връзка с НАП, както и дали
тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския
обект, на пропуски в дейността на приходната администрация или на независещ от
човешкия фактор технически проблем, респективно дали неподаването на данни се е
дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива. Макар формално да
се твърди в оспорената заповед, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за
подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно
и не е запълнено с конкретни факти и установени действия или бездействия от
страна на жалбоподателя. По никакъв начин в оспорената заповед не се посочва
какво точно правилно или изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и какво точно в начина за подаването им, не е спазено или изпълнено
от жалбоподателя, което е довило до неподаване на изискуемата информация до
НАП.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че събраните по делото гласни доказателства опровергават отразеното в
протокола на извършена проверка неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/2006 г. Административният орган, чиято е тежестта да докаже
фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не
е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните
предпоставки за това.
На следващо място, за да е
законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да
не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г"
от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В
случая, с оглед на това, че извършването на нарушение не беше доказано по
безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на целта на закона
и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК,
доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване
извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа на извода за
несъразмерност на ПАМ е и обстоятелството, че незабавно след проверката от
органите по приходите още на следващия ден от страна на търговското дружество
са били предприети действия по възстановяване на дистанционната връзка с НАП и същата
действително е била възстановена – факт, който се установява както от
показанията както на св. Д., така и на св. М. и данни са били възстановени на
сървъра на НАП, т.е. надлежно са били подадени. Това обстоятелство е било
известно на административния орган към момента на произнасянето му, доколкото
към този момент – 05.03.2019 г., същият е разполагал и с протокола от
сервизната организация "Информтех България" ООД, в който е било
отразено изрично, че системата работи нормално и данните са подадени в НАП. Т.
е. към момента на прилагане на процесната ПАМ, връзката с НАП вече е била
възстановена и фискалното устройство е предавало дължимите данни в НАП, което
изключва необходимостта от осъществената административна принуда, чрез която се
цели преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен при несъблюдаване на материалния закон
и неговата цел, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващото дружество за присъждане на деловодни разноски, като своевременно
направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да
се присъди сума в размер общо на 450 лева, включваща внесена държавна такса от
50 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
(по договор за правна защита и съдействие № 0171697/28.05.2019 г. (л. 11) - 400
лева, платени в брой), като посочената сума следва да бъде възложена в тежест
на Националната агенция за приходите.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 84-ФК/05.03.2019 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" - гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП - гр. София, с която на "Ди Ес Ойл" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Александровска № 26,
представлявано от Ю.В.С., е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
бензиностанция и газстанция, находящ се в гр. Разград, ул. Перистър № 6,
стопанисван от „Ди Ес Ойл“ ООД и е забранен достъпът до него за срок от десет
дни, на основание чл.186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
гр. София да заплати на "Ди Ес Ойл" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Александровска № 26,
представлявано от Ю.В.С., сума в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: