Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети
април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4539 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Д.Б.В. срещу решение от 27.01.2020 г. по гр.д. №67047/2017 г. по
описа на СРС, 25 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати
на Д.Х.Х. на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на личното достойнство и честта и в появата на
отрицателни реакции в обществото и сред обкръжението на ищеца, в резултат на
поведение на ответника, осъществено на 08.07.2017 г. и 09.07.2017 г., за
разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния присъден размер от 4000,00 лв., и
на основание чл.86 ЗЗД законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба - 21.09.2017 г., за разликата над
сумата от 20,83 лв. до пълния присъден размер от 83,33 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не е изследвал всички
доводи и възражения на ответника, както и не е извършил преценка на
свидетелските показания. Поддържа, че присъденото обезщетение е в крайно
завишен размер, респ. не са спазени критериите за справедливост. Твърди също,
че неправилно СРС не е уважил релевираното възражение за съпричиняване. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
му част и да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди разликата над
сумата от 1000,00 лв., а иска за мораторна лихва – за разликата над сумата от
20,83 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Д.Х.Х. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която исковете с
правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са уважени до размера на сумите от
1000,00 лв. и 20,83 лв., и от ищеца в частта, в която са исковете с правно
основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата посочените
по-горе суми, поради което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му част, поради следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено
със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
От показанията на свид. Ю.И.се установява, че ищецът
много се е разстроила от процесната публикация, мислила е непрекъснато за това,
говорила и коментирала е за това, чувствала се е наранена, започнала е да не се
храни добре, отразила се е и на съня и, била е много обидена. Свидетелят сочи
още, че като цяло се е появило напрежение в семейната среда, а в приятелската и
среда също се е коментирало, настъпил е разрив в отношенията на ищеца с нейни
близки хора, като всичко това е продължило около половин година, не е приемала
медикаменти, но се е затворила в себе си.
От показанията на свид. Й.Л.се установява, че след
процесната публикация в организацията „Спаси, дари на…“, където ищецът членува
от 2006 г., са започнали позвънявания, появили са се и неприятни пречки в работата,
коментира се все още в средите им, като всичко това се е отразило на ищеца по
изключително погубен начин, тя не е в нормална кондиция.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав
съобразява естеството на извършеното
деяние – публично – в социалната мрежа „Фейсбук“, което дава възможност да стане достояние на неограничен кръг от хора, възрастта
на пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален
план резултат от извършения деликт, отражението на публикацията както в личен,
така и в професионален план. Същевременно съдът отчита и фактът, че
разпространената клеветническа информация е засегнала и личното усещане за
чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с
дълготраен характер. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
обстоятелствата, че липсват доказателства изживените
нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна степен, тъй като
не са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени само
негативни усещания и неудобства. Липсват категорични доказателства за обективни
прояви на психическия тормоз и стрес. Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът
е публична личност и като такава границите на допустимата критика са по-широки
/решение №129/29.06.2015 г. по гр.д. №7040/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС/. При определяне размера на
обезщетението следва да бъде съобразена и социално-икономическата
обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо
обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване, каквато не е целта на закона. С оглед на изложеното, съдът счита,
че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на сумата от 1000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло извода на първоинстанционният съд за неоснователност
и недоказаност на възражението на ответника за наличието на съпричиняване от
страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Сочените от въззивника обстоятелства /непредприемането от страна на
ищеца на действия по докладване на коментарите и премахването им, както и
публикуването от същата на съобщение за набиране на средства/ не могат по никакъв
начин да обосноват извод за съпричиняване, доколкото липсва каквато и да е
връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат.
С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че определеното
от първата инстанция обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
в завишен размер, както се твърди от въззивника. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е извършил
нарушение на разпоредбите на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и не се е съобразил
изцяло със събраните по делото доказателства.
За периода 09.07.2017 г. – 21.09.2017 г. размерът на лихвата за
забава върху главницата от 1000,00 лв. възлиза на сумата от 20,83 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е искът за обезщетение за неимуществени вреди е
уважен за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния присъден размер от
4000,00 лв. и в частта, в която искът за лихва за забава е уважен за разликата
над сумата от 20,83 лв. до пълния присъден размер от 83,33 лв. Решението следва
да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца
за разликата над сумата от 40,00 лв., представляваща държавна такса и за
разликата на сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят
допълнително разноски в първоинстнационното производство в общ размер на сумата
от 930,00 лв. и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 81,67 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 600,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №24624/27.01.2020 г., постановено по гр.д. №67047/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 25 състав, в частта, в която са уважени предявените от
Д.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Д.Б.В., ЕГН **********,
адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния
присъден размер от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личното
достойнство и честта и в появата на отрицателни реакции в обществото и сред
обкръжението на ищеца, в резултат на поведение на ответника, осъществено на
08.07.2017 г. и 09.07.2017 г., и с правно основание
чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 20,83 лв. до пълния присъден размер от
83,33 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2017
г. до датата на подаване на исковата молба - 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и в частта,
в която Д.Б.В., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на Д.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за държавна
такса за разликата над сумата от 40,00
лв., и за адвокатско възнаграждение за разликата на сумата от 200,00 лв., и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Д.Б.В., ЕГН **********,
адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата
над сумата от 1000,00 лв. до пълния присъден размер от 4000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личното достойнство и честта и в
появата на отрицателни реакции в обществото и сред обкръжението на ищеца, в
резултат на поведение на ответника, осъществено на 08.07.2017 г. и 09.07.2017
г., и с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над
сумата от 20,83 лв. до пълния присъден размер от 83,33 лв., представляваща законна
лихва върху главницата, считано от 09.07.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба - 21.09.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Д.Б.В., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 930,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 681,67 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.