№ 269
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503772 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№86322/24.08.2020 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“АД, чрез юрк. И. К., срещу Решение №4628/30.07.2020 г. по гр.д.
№8745/2018 г. на СГС, ГО, 11 състав, в частта му, с която жалбоподателят е бил осъден
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищцата И. П. Г., застрахователно
обезщетение над размера от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, до уважения размер от
27 000 лв. /дведесет и седем хиляди лева/, за претърпените от нея неимуществени
вреди – болки и страдания, от травматични увреждания – закрито счупване на
трохантера на лява бедрена кост, наложило поставянето на комплект метален
проксимален пирон и преживян стрес, в резултат от реализирано на 08.12.2017 г. ПТП
по вина на Ж. Г. Ж., като водач на товарен автомобил „МАН“ с рег.№ ***. Релевирани
са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на
справедливото обезщетение, както и чрез определяне на занижен размер на приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Настоява се за отмяна на
решението в обжалваната му част, и постановяване на ново по съществото на спора, с
което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до определения от първостепенния съд размер на
обезщетението от 27 000 лв. При условията на евентуалност се иска намаляване на
присъдения размер на обезщетението, съобразно критериите за справедливост по чл.52
от ЗЗД. Заявява се претенция за присъждане на съдебни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
1
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в
съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и редовна от
външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.
№279372/27.10.2020 г., подаден от И. П. Г., чрез адв. А.М.. Застъпва се становище за
неоснователност на въззивната жалба на ответника. Неоснователни са оплакванията за
нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД чрез определяне на занижен принос на пострадалата,
като определеният от съда принос в размер на 40 % е напълно съобразен с
фактическата обстановка, установена по делото. Неоснователно е и оплакването за
нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото
обезщетение – първостепенният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, като е отчел вида и характера на търпените от ищцата болки, страдания
и битови неудобства, както и произтичащите от увреждането негативни последици за
нейното здраве. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Настоява
се за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Заявява се претенция за
присъждане на направените разноски, включително адвокатски хонорар за указана
безплатна адвокатска защита и съдействие.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ от ищцата извънсъдебна застрахователна
претенция към застрахователя, по която е била образувана преписка по щета №0411-
630-0001-2018 г. и е постановен отказ с писмо изх.№ЦУ №99-25-86/21.05.2018 г.,
поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от
оплакванията във въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 08.12.2017 г. в гр. *** е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, причинено на вина на водача на застрахован при
ответника товарен автомобил „МАН“, модел „ТГЛ“ с рег.№***, при което е
пострадала пешеходката И. П. Г. – не се спори по механизма на настъпване на ПТП,
виновността на водача на товарния автомобил, наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обвързващ ответника, с
покритие към датата на ПТП, качеството на ищцата на „увредено лице“ по смисъла
чл.478, ал.2 от КЗ, за вида и характера на получените от нея травматични увреждания,
както и че пострадалата пешеходка е допринесла с поведението си за настъпването на
вредоносния резултат. Спорни пред въззивната инстанция са обема на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, размерът на справедливото обезщетение над размера от
15 000 лв., както и степента, в която пострадалата е допринесла за настъпването на
2
увреждането, над размера от 40%.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
За установяване на механизма на ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на водача на застрахования при ответника товарен
автомобил Ж. Ж., в качеството на свидетел по делото. От показанията му се
установява, че непосредствено преди произшествието товарният автомобил се е
движел по бул.“Васил Левски“ в гр. ***, който се състоял от две платна за движение –
по едно за всяка посока, с разделителен остров между тях. Всяко от платната се
състояло от по две пътни ленти за движение. Товарният автомобил се движел със
скорост около 30 км/ч., в лявата пътна лента за посоката на движението му.
Кръстовището, на което станало произшествието, било регулирано със светофарна
уредба. Приближавайки кръстовището, за товарния автомобил светела зелена светлина,
поради което той навлязъл в кръстовището, без да спира, продължавайки да се движи
направо. Вътре в кръстовището товарният автомобил се престроил от лявата пътна
лента – в дясната пътна лента за движение. Произшествието настъпило около 13.00
часа, като времето било ясно, сухо, с добра видимост. Приближавайки пешеходната
пътека, свидетелят забелязал пресичащата отляво-надясно пешеходка едва 2-3 метра
преди настъпване на удара, като не видял откъде е тръгнала и какво е било
поведението преди да навлезе на пътното платно. Пешеходката се придвижвала без
бастун, но вървяла по-бавно, предвид възрастта . От момента, в който забелязал
пешеходката, водачът нямал възможност да реагира със спасителна маневра, само
натиснал спирачката на автомобила. Ударът настъпил в дясната пътна лента, в края на
пешеходната пътека, с дясната част на товарния автомобил, като пешеходката паднала
пред автомобила, вдясно от него. След настъпването на произшествието свидетелят
спрял преминаващ автомобил, на който качил пострадалата, тъй като жената изпитвала
болки, а спешната помощ не дошла.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита личното участие на свидетеля в произшествието и качеството му на водач
на застрахования при ответника товарен автомобил, обуславящо заинтересованост на
свидетеля да оневини действията си. Въпреки това, съдът намира показанията на
свидетеля за подробни, логични, и кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №115/08.12.2017 г.
/на л.7/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.12.2017 г. от 15.00 ч. /на л.111/,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.12.2017 г. от 15,35 ч. /на л.118/,
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.09.2018 г. по ДП
№1361/2017 г. на РУ на МВР – Хасково /на л.183/, поради което ги кредитира.
От приетата по делото САТЕ вх.№10557/28.01.2020 г. се установява, че
процесното произшествие е настъпило на 08.12.2017 г., в гр. ***, около 12,50 часа, на
кръстовището между бул.“Васил Левски“, бул.“Стефан Стамболов“ и ул.“Единство“,
което е регулирано със светофарна уредба, която към момента на процесното ПТП е
била работеща. Застрахованият при ответника товарен автомобил „МАН-ТГЛ“,
управляван от Ж. Г. Ж., се е движел по бул.“Васил Левски“ в еднопосочното платно за
движение, съставено от две пътни ленти за движение в посока към центъра на гр. ***.
Товарният автомобил се е движел в лявата пътна лента, със скорост около 30 км./ч.
Приближавайки към кръстовището, сигналът за товарният автомобил е бил зелен, и той
е навлязъл в кръстовището, без да спира, движейки се направо, като вътре в
3
кръстовището се е пристроил в дясната пътна лента на платното за движение. По
същото време, по пешеходната пътека, която е непосредствено след кръстовището, от
междинния остров между двете платна на бул.“Васил Левски“, пострадалата
пешеходка И. П. Г., на 66 години, е предприела пресичане на еднопосочното пътно
платно за движение в посока към центъра на гр. ***, отляво-надясно спрямо посоката
на движение на товарния автомобил. Въпреки слънчевото време и добрата видимост,
водачът на товарния автомобил не е възприел своевременно пресичащата пешеходка, и
е закъснял с реакцията си за аварийно спиране, като е ударил с предната дясна част на
предната си броня дясната страна на пешеходката. От удара пешеходката била
отблъсната напред и надясно, и е паднала на пътното платно, вдясно от кабината на
товарния автомобил, без да е била прегазена, при което е получила травматично
увреждане. Мястото на удара по ширината на бул.“В. Левски“ е на около 6.00 метра
вдясно от левия край на пътното платно за посоката на движение към центъра на гр.
***. Пътното платно в посочения участък е с две еднопосочни пътни ленти за посоката
към центъра на гр. *** с ширина по 3.30 м., т.е. на около 0,60 м. вляво от десния край
на пътното платно. Експертизата установява, че при установената неограничена
видимост за водача на товарния автомобил, ударът е бил предотвратим за него, ако
пешеходката се е движела с бавен, спокоен или бърз ход, както и със спокойно тичане.
Единствено ако пешеходката се е движела с бързо тичане, ударът би бил
непредотвратим за водача на товарния автомобил. Експертизата установява като
причина за настъпване на произшествието бездействието на водача на товарния
автомобил, който не е реагирал своевременно на възникналата опасност за движението
– навлизането на пешеходец на пътното платно отляво-надясно по посоката на
движението му, въпреки че е могъл да я възприеме от момента, в който тя е тръгнала
от разделителния остров и е стъпила на пътното платно. Също така експертизата
установява като причина за настъпването на ПТП и действията на пешеходката, в
случай че същата е предприела пресичането на пътното платно при червен сигнал на
светофарната уредба, отнасящ се за пешеходците.
Съдът намира така изготвеното заключение за компетентно изготвено,
подробно, обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото писмени
доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №115/08.12.2017 г.
/на л.7/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.12.2017 г. от 15.00 ч. /на л.111/,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.12.2017 г. от 15,35 ч. /на л.118/, както и
показанията на водача на товарния автомобил, дадени в качеството на свидетел пред
първостепенния съд, поради което го кредитира изцяло.
От Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.12.2017 г. от 15,35 ч. /на
л.118/, се установява, че кръстовището, на което е станало произшествието, е
оборудвано със светофарна уредба, която в деня на произшествието е била в работещ
режим. Светофарната уредба е включвала светофар, регулиращ движението на
автомобилите в посоката на движение на товарния автомобил, с три секции – с
червена, жълта и зелена светлини, и пешеходен светофар, регулиращ движението на
пешеходците за посоката на движение на пострадалата пешеходка, състоящ се от две
секции – с червена и зелена светлини. В протокола е отразено, че светофарната секция,
регулираща движението на товарния автомобил, е светела в цикъл: 22 сек. червена
светлина, 4 сек. жълта светлина, 22 сек. зелена светлина, 4 сек. жълта светлина, и
отначало. Отразено е, че светофарната секция, регулираща движението на
пешеходците, е светела в цикъл: 18 сек. червена светлина, след което се включва и
4
зелената светлина, като двете светлини на светофара светят едновременно за 4 сек.,
след което червената светлина угасва, и в продължение на 18 сек. свети само зелената
светлина, след което отново се включва червена светлина, при светещ зелен сигнал,
като двете светлини светят едновременно 4 сек., след което зелената светлина угасва, и
продължава да свети само червена светлина. От така описаният в протокола цикъл на
светлинните сигнали на светофарните секции, регулиращи движението на
автомобилите и на пешеходците, се установява, че същите са били с различна обща
продължителност – за автомобилите общо 52 секунди /22 сек. червено + 4 сек. жълто +
22 сек. зелено +4 сек. жълто/, а за пешеходците – общо 44 секунди /18 сек. само
червено + 4 сек. червено и зелено + 18 сек. само зелено + 4 сек. червено и зелено/. При
различна обща продължителност на двата цикъла, същите не биха могли да бъдат
синхронизирани така, че да осигуряват последователно пропускане на автомобилния и
пешеходния потоци, съобразно изискването на чл.6 от Наредба №17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /Обн. ДВ, бр. 72 от
17.08.2001 г. издадена от министърa на регионалното развитие и благоустройството на
осн. чл.14 от ЗДвП/. Ако се приеме, че жълтия светлинен сигнал на светофарната
секция, регулираща движението на автомобилите, е светел в продължение на
последните 4 секунди от времето, през което е светел съответно червения или зеления
светлинен сигнал, макар в протокола това да не е било изрично отразено, в този случай
би се изравнила общата продължителност на двата цикъла от светлинни сигнали,
регулиращи движението на потока от автомобили и потока на пешеходци, и
синхронизирането им би било възможно. Въпреки това обаче, светофарната секция,
регулираща движението на пешеходците, не е работела съобразно изискването на
чл.29, ал.1 от Наредба №17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със
светлинни сигнали, която разпоредба не допуска едновременното излъчване на червен
и зелен светлинен сигнал. Същевременно, светофарната секция, регулираща потока на
автомобилите, също не е работела съобразно изискването на чл.14, ал.1 от Наредба
№17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали,
като в светлинният цикъл е липсвала фазата по чл.14, ал.1, т.2 – едновременно
подадени червена и жълта светлина. При така установените цикли на двете светофарни
секции, се обосновава извод, че дори същите да са били синхронизирани /с еднакво
общо времетраене на цикъла/, то в междинните фази между двата светлинни сигнала,
не е било осигурено последователното безконфликтно пропускане на потоците на
автомобилите и пешеходците, съобразно изискването на чл.6 от Наредба
№17/23.07.2001 г. - светофарната секция на пешеходците е светела едновременно в
червен и зелен цвят по времето, когато за автомобилите е светел жълт светлинен
сигнал, осигуряващ изтеглянето на превозните средства от кръстовището. При така
установената неизправност на светофарната уредба, регулираща кръстовището, от
събраните по делото доказателства /само въз основа на твърдението на делинквента, че
е навлязъл в кръстовището на зелен светлинен сигнал/ не може да бъде обоснован
извод, че пострадалата пешеходка е допуснала нарушение на правилата за движение за
пешеходците, като е пресичала кръстовището при червен за нея светлинен сигнал.
Наред с това, от показанията на водача на застрахования при ответника товарен
автомобил, дадени в качеството на свидетел в настоящото производство се установява,
че същият по време на преминаване през кръстовището е променил посоката на
движението на управлявания от него товарен автомобил, като е предприел маневра
„пристрояване в съседна пътна лента“, и от лявата пътна лента, в която се е движел
преди кръстовището, при излизане от кръстовището е навлязъл в дясната пътна лента
5
за посоката на движението му. Следователно, пешеходката, дори да е можела да
възприеме приближаващия към нея товарен автомобил, и да е можела да се съобрази
със скоростта му на движение, не е можела да съобрази и не е била длъжна да
предполага, че водачът на товарния автомобил ще промени посоката на движението
му в средата на кръстовището. От друга страна, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1
от ЗДвП, преди да предприеме извършване на маневрата „пристрояване в съседна
пътна лента“, водачът на товарният автомобил е бил длъжен да се съобрази с
останалите участници в движението, в това число и с пешеходката, предприела
пресичане на пътното платно на обозначеното за целта място, а не обратното.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на
водача на товарния автомобил, който не е изпълнил задълженията си по чл.5, ал.2, т.1
от ЗДвП /да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, в
т.ч. пешеходката, предприела пресичане на пътното платно, която е имал обективната
възможност да възприеме/, по чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП /да намали скоростта, и
да преустанови движението на управлявания от него товарен автомобил, като е имал
обективна възможност да стори това за времето, от момента в който пешеходката е
предприела пресичане на пътното платно, до момента на удара/, както и по чл.25, ал.1
от ЗДвП /да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на
пешеходката, като участник в движението, преди да предприеме в средата на
кръстовището маневрата „пристрояване в съседна пътна лента“/.
Доколкото обаче решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, в
която съдът е приел, че е налице принос на пострадалата ищца за настъпването на
вредоносния резултат до размер на 40 %, съдът не може да преразглежда въпроса за
наличието на принос на пострадалата до така възприетия от първостепенния съд
размер. По изложените съображения обаче, настоящият състав на съда намира за
неоснователно оплакването за занижен размер от 40% на възприетия от
първостепенния съд принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Във връзка с търпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП,
съдът намира следното:
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№68713/27.05.2019 г.
/на л.150-156/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е
получила травматично увреждане – счупване на горния край на лявата бедрена кост. За
лечение на полученото увреждане ищцата е била хоспитализирана по спешност в
ортопедично отделение, и е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на костните фрагменти с остеосинтезен
материал – феморален пирон. При нормално протичане на лечението и
възстановителния процес, при подобни травми той продължава около 8-10 месеца.
След провеждане на лечението остава траен оперативен белег около 8 см. в областта на
тазобедрената става, като много често има остатъчно ограничение в обема на
движенията на тазобедрената става. През целия възстановителен период ищцата е
търпяла болки и страдания, като през първите 3 месеца след увреждането болките са
били с интензивен характер. С оглед възрастта на ищцата, при липса на медицински
показания /възпаление на мястото на счупването, алергична реакция към метала, или
спонтанно излизане на винта/, имплантирания остеосинтезен материал не е нужно да се
отстранява. След провеждане на оперативното лечение на ищцата са дадени препоръки
6
за придвижване с помощни средства, и е предписана медикаментозна терапия. При
изслушване на заключението в о.с.з., и след запознаване с допълнително представена
медицинска документация /Епикриза от Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина от ИЗ №4009/2018 г./23.03.2018 г.-30.03.2018 г. /на л.147/ и Епикриза от
отделение по физикална и рехабилитационна медицина от ИЗ №2305/2018 г.
/05.02.2018 г. – 12.02.2018 г. на л.148/, вещото лице уточнява, че ищцата е провела
своевременно рехабилитационни процедури на 3-ия и на 4-тия месец след
увреждането, което е в съответствие с добрата медицинска практика.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, обосновано,
и кореспондиращо на представените по делото писмени доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №115/08.12.2017 г. /на л.7/, Епикриза от Отделение
по ортопедия, ИЗ №21169/2017 г. /08.12.2017 г. – 22.12.2017 г. /на л.9-11/, Фактура
№**********/08.12.2017 г. /на л.12/, Фактура №**********/22.12.2017 г. /на л.13/,
Фактура №**********/22.12.2017 г. /на л.14/, медицински документи от ИЗ №21169
/на л.15-72/, Епикриза от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина от ИЗ
№4009/2018 г./23.03.2018 г.-30.03.2018 г. /на л.147/ и Епикриза от отделение по
физикална и рехабилитационна медицина от ИЗ №2305/2018 г. /05.02.2018 г. –
12.02.2018 г. на л.148/, поради което съдът го кредитира изцяло.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Д. Г.
/дъщеря на ищцата/, от които се установява, че свидетелката видяла ищцата
непосредствено след увреждането, когато същата се намирала в спешното отделение, и
тя била в тежко състояние – била изпаднала в шок, плачела, пъшкала от болки, имала
наранявания като синини по тялото, но основно се оплаквала от болки в левия крак.
След извършено образно изследване се установило, че е необходимо веднага да се
извърши операция, и да се сложат импланти. Оперирали я веднага. По време на
болничното лечение ищцата имала силни болки, не можела да ходи до тоалетната,
нуждаела се от обслужване на легло, като свидетелската осигурявала необходимите
лични грижи и обслужване. След изписването от болницата ищцата останала 3 месеца
на легло – до първата рехабилитация в гр. ***, като през цялото време се налагало да
ползва памперси. Когато отивала на първата рехабилитация за пръв път излязла от
дома си, като използвала инвалидна количка, и за пръв път сама отишла до тоалетната.
Впоследствие провели втора рехабилитация в гр. Стара Загора. След втората
рехабилитация продължила да ползва колело, с което да раздвижва крака, за да
предотврати атрофирането на мускулите. По време на болничната рехабилитация за
ищцата се грижел персонала на лечебното заведение. До катастрофата ищцата живеела
сама, сама се обслужвала и била в добро здраве, не ползвала помощни средства, била
деен човек, помагала на своя приятелка. След проведената рехабилитация първо
започнала да ползва проходилка, а после преминала на бастун, и продължава да се
нуждае от него. Вече не може да се справя сама и се налага дъщеря ежедневно да я
посещава сутрин, обед и следобед, за да помага. Вече сама ходи до тоалетната и да се
обслужва сама, но с домакинските дейности и готвенето не може да се справя и се
налага да се помага. Все още не се е възстановила от травмата – продължава да
изпитва болки, изпитва силен страх, имплантирания пирон причинява дискомфорт –
трудно сяда и става, затруднява се при лягане, изпитва бодежи, има болки, но се
страхува да се подложи на нова оперативна интервенция за махането му, физически не
се чувства добре, другият крак започнал да се товари повече, и започнал много да я
боли, страдала от безсъние. По време на възстановителния период приемала много
7
медикаменти за болка, както и за регулиране на съня, както и успокояващи
медикаменти, изписани от лекар. Ползва мазила за разтривки. Претърпяното ПТП се
отразило зле на психиката на ищцата – изпитва страх да излиза от дома си, предимно
стои в къщи, понякога не може да заспи в продължение на няколко дни, въпреки
медикаментите, страда от това, че е зависима от близките си.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката родствена връзка с ищцата, обуславяща заинтересованост
от изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това съдът намира, че показанията на
свидетелката са подробни, логични, последователни, основани на личните ежедневни
впечатления на свидетелката за продължителен период от време, и кореспондиращи на
приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза и медицинска документация,
поради което ги кредитира.
При така приетите по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата, тогава на 76
години, е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горния
край на лявата бедрена кост. За лечение на полученото увреждане ищцата е била
хоспитализирана за период от 14 дни, през които е претърпяла оперативно лечение за
открито наместване на счупването и фиксиране на костните фрагменти с феморален
пирон. На 3-тия и на 4-тия месец от травмата е провела рехабилитация в болнични
условия, а впоследствие продължава раздвижването си в домашни условия. Лечебният
и възстановителен процес е продължил около 10 месеца, през които ищцата е търпяла
болки и страдания, като през първите 3 месеца те са били с инензивен характер. Наред
с болките, ищцата е търпяла ограничения в придвижването си – през първите 3 месеца
е била напълно обездвижена и е спазвала постелен режим, а впоследствие се е
нуждаела от помощни средства за придвижването си – инвалидна количка,
проходилка, и послед – бастун, от който продължава да се нуждае и до сега. През
възстановителния период се е нуждаела от чужда помощ – през първите 3 месеца се е
нуждаела денонощно от чужда помощ за всички свои нужди, а впоследствие, до края
на възстановителния период нуждата от чужда помощ е била ежедневна. Въпреки
своевременно проведената рехабилитация, след приключване на възстановителния
период не е настъпило пълно възстановяване – ищцата продължава да търпи болки,
функцията на крака не е напълно възстановена, и компенсаторно се натоварва другия
крак, изпитва болки и бодежи от инплантирания феморален пирон, продължава да
ползва помощно средство за придвижване /бастун/, продължава да се нуждае от чужда
помощ за домакинските дейности, нарушен е съня , изпитва страх да излезе от дома
си, останал е траен оперативен белег около 8 см. в областта на тазобедрената става.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от 45 000
лв. не е завишен, а е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с критериите за
справедливост, формулирани в ППВС №4/1968 г., съответства на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на съдебната практика по
сходни случаи. Същият отчита вида, характера и тежестта на увреждането,
проведеното оперативно лечение, продължителния възстановителен период,
трикратните хоспитализации за лечение и възстановяване, продължителната
необходимост от чужда помощ, липсата на пълно възстановяване, продължаващата
нужда от помощни средства за придвижване, остатъчните негативни последици върху
психиката на ищцата, настъпилата негативна промяна в начина ѝ на живот.
8
По така изложените съображения съдът намира за неоснователни релевираните
оплаквания във въззивната жалба, а постановеното първоинстанционно решение – за
правилно и обосновано в обжалваната му осъдителна част, поради което същото ще
следва да се потвърди изцяло в обжалваната част.
При този изход от спора във въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК въззиваемата страна има право да бъдат присъдени направените разноски за
въззивната инстанция. Със списък по чл.80 от ГПК ищцата е претендирала присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния
представител адв. А.М.. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, при обжалваем интерес от 12 000 лв., се
изчислява в размер на 890 лв., която сума въззивникът следа да бъде осъден да заплати
на адв. М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №4628 от
30.07.2020 г., постановено по гр.д.№8745 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд,
ГО, 11 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, ет.5, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
адвокат А.Е. М., с л.№10***, със служебен адрес: гр. ***, район „***“, бул.“***“ №10,
вх.2, ет.1, ап.12, сумата от 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, за процесуално
представителство на И. П. Г., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9