№ 1259
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20233100501305 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 32616/02.05.2023 г. от С. Л. М., Н.
Л. М. и С. Л. М., действащ чрез настойника си К. Л. М. –М., чрез адв. Г. Т.,
против решение № 927 от 20.03.2023 г. по гр. дело 8051 по описа РС-Варна за
2021 г., с което е признато за установено по отношение на въззивниците, че Н.
Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." *** е собственик
недвижими имоти, находящи се в поземлен имот с идентификатор ******, гр.
Варна, ул. В. ***.
Посочват, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Изтъкват, че Варненският окръжен съд с
решение № 762 от 19.04.2021 по в.гр.д. № 179 / 2021 г. е обезсилил изцяло
решение № 261109 от 09.11.2020 г по гр. д № 17786 /2017 г. на ВРС и е
върнал делото на първата инстанция с изричното указание да се преповторят
процесуалните действия с участието на настойника на поставения под пълно
запрещение С. Л. М. - К. Л. М. – М.. Посочват, че настойника на С. М. не е
одобрил извършените от адв. Т. действия по делото и е направила
доказателствени искания. Твърдят, че въпреки указанията на въззивната
инстанция процесуалните действия не са повторени. Районният съд
неправилно не е приел за разглеждане насрещния иск. Твърдят, че владеят
процесния имот от смъртта на баща си, а въззивникът М. - откогато го е
получил по съдебно решение по гр. д № 1326/1990 г. Посочват, че
въззиваемата никога не е пребивавала в имота. Изтъкват, че първата
инстанция не е допуснала нито едно от доказателствата, поискани от
настойничката М. –М.. Не е призовавал отново вещото лице психиатър. Не е
1
допуснал свидетели за доказване на възражението за това дали ответниците
владеят имота, нито за това,че лятната кухня с баня в двора, се владее от К.
М. – М..
Правят доказателствени искания. Молят решението да бъде отменено и
спора да бъде разрешен по същество, като бъде разгледан предявения
насрещен иск.
Постъпила е въззивна жалба и уточняваща молба с вх. №
31187/26.04.2023 г. от С. Л. М., действащ чрез настойника си К. Л. М. – М.,
против решение № 927 от 20.03.2023 г. по гр. дело 8051 по описа РС-Варна за
2021 г. В тях посочва, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен.
Изтъква, че не са изпълнение дадените указания на Варненския окръжен съд
с решение № 762 от 19.04.2021 по в.гр.д. № 179 / 2021 г. Иска събиране на
поисканите в първата инстанция доказателства и приемането за разглеждане
на предявения насрещен иск. Моли да се отхвърли предявения иск за
собственост.
В съдебно заседание за въззивникът, редовно призован се явява
настойника К. М. – Метеус, въззивниците С. М., Н. М., редовно призовани не
се явяват, всичките се представляват се от адв. Г. Т.. Подържа въззивната
жалба. Излага, че Н. Т. никога не е живеела в имота, не се е грижила за този
имот. Фактическата власт върху този имот се упражнява от С., Н. и С. от 1990
г. на сам. Моли да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата, редовно призована, не се явява, не се представлява. Не е
подала отговор на въззивната жалба.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната
част. По останалите въпроси съобрази следното:
В исковата си молба ищцата, сега въззиваема, посочва, че е собственик
на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „В." 18, заедно с 58 % ид.ч
от дворното място. Твърди, че е собственик на ½ ид.ч идеална част от всеки
от процесните имоти на основание наследяване по саморъчно завещание -
завет от 26.06.2010 г. Посочва, че С. Л. М. завещава на нея и нейната майка С.
М. по ½ ид.ч процесния имот. Изтъква, че завещателят е починал на
03.07.2010 г., заветът е обявен на 12.07.2010 г. по молба на майка й С. М..
Посочва, че в завета имотът е описан съобразно индивидуализация на същия
в титула за собственост на завещателя. Сочи, че към датата на завета, а и към
датата на откриване на наследството, имотът предмет на завета е
видоизменен, като към него има изградена пристройка-стая с площ от 10 кв.м.
и още няколко други несамостоятелни помещения/още една стая, баня-тоалет
и антре. С КНА тя и нейната майка С. М. са признати за собственици по
силата на завещание, при равни квоти, на гореописаните имоти. Последната е
починала на 16.11.2011 г., поради което ищцата, като нейна дъщеря и законов
наследник, е придобила по наследство и другата ½ идеална част от
2
процесните имоти.
Излага се, че ответниците владеят всички гореописани имоти без правно
основание от месец декември 2011 г., като твърдят, че са собственици на
имотите по наследство от починалия наследодател С. Л. М.. Не допускат
ищцата да владее и ползва имотите и при всеки опит да влезе в имотите си,
ответниците препречват входа и нанасят удари по тялото. Същите са
сменили ключалките на вратите, след като през месец декември 2011 г. са я
изгонили с физическа сила от имотите.
В отговора на исковата молба от 28.05.2018г. ответниците С. М., Н. М. и
С. Л., чрез адв. Г. Т., сочат, че са били убедени, че техният брат не е направил
завещание в полза на сестра си, най-малкото не и за новоизградените
помещения. Макар и трудно, ответниците разбират, че имотът, който е
изграден от родителите им и подобрен от покойния им брат, вече не е тяхно
жилище.
Оспорва се претенцията по отношение на баня от 5,8 кв. м. и лятна
кухня от 11,2 кв. м., които са разположени в дела за ползване от К. Л. М. по
разпределението за ползване на имота, направено по спогодба на 21.11.2002 г.
по гр. дело № 531/2002 год. на 21 състав на ВРС по втория вариант от
заключението на вещото лице Й.В.. Посочва, че в началото на 2003 г. С. М. и
К. М. -М. се договорили, при което тя учредила безвъзмездно на брат си
правото да построи едноетажна постройка от 40 кв. м и гараж от 21 кв. м.в
съсобственото дворно място, до неговата сграда , а той се съгласил тя да
вземе изцяло двете помещения в неговия двор, като така тя влязла във
владение на целите помещения в началото на 2003 година. Въз основа на тази
договорка тя направила преустройство, измазала лятната кухня и всъщност я
превърнала в стая от 12 кв. м, като тя преградила със стена и банята с тоалета,
а той преустроил такива в неговата част. От началото на 2003 г. до сега тя
ползва необезпокоявана от никого тези помещения и ги счита за свои, поради
което ищцата не може да претендира за тях. Излага, че със сделката от 6
октомври 1999 г. с нот. акт 160, том II, рег. № 6238, дело № 404 /1999 год на
нотариус Я.Н., вписан в Сл. по вписванията Варна вх. рег № 9611 от
06.10.1999 г като акт № 87, том XXX дело 6812/1999 год. Н. Е. М. и С. Л. М.
продали получения в дял имот на покойния сега С. Л. М.. Оспорва се правото
на собственост на ищцата върху една втора идеална част от имота, предмет на
завещанието на С. Л. М.. Сочи се, че ответникът С. Л. М. не е изразявал воля
да продаде своята част от имота на брат си С. и той не е в състояние да
формира воля и да разбира какво се иска от него, което обяснимо с оглед
здравословното му състояние. Твърди се, че той никога не е получавал пари за
своята част от имота. Твърди се, че при изповядване на сделката нотариусът
не е изискал документ за здравословното състояние на С., поради което не се
е уверил в дееспособността на продавача. С оглед на горното заявяват, че
поради липса на воля от страна на С. М., който и до днес владее имота, никога
неговата ид. част от имота, находящ се на ул"В." ***, гр. Варна, получен в
дял от него и майка му по решение по гр. дело № 1326/ 1990 г. на 11 състав на
3
ВРС, не е ставала собственост на друго лице. Тъй като С. не е получил
валидно тази половина от имота поради нищожност на сделката - липса на
воля на продавача, то и последващите негови действия - извършване на
завещание в полза на сестрата С. и ищцата, са нищожни. Вследствие на
изложеното, се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
да се присъдят сторените по делото разноски.
С решение №762/19.04.2021 г. по въззивно гр.д. №179/2021 г. по описа
на Окръжен съд- Варна е обезсилено изцяло първоначално постановено по
спора решение на Районен съд – Варна и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав. Делото е върнато поради това, че по време на
първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция, С. Л. е
поставен под запрещение.
При повторното разглеждане на делото е постъпил отговор на исковата
молба от С. Л. М., чрез настойника си К. Л. – М.. Оспорва предявените
претенции. Посочва, че ищцата не е собственик на описания имот. Твърди, че
С. Л. М. не е придобил собствеността на описаните имоти, поради което не е
имал право да се разпорежда с тях. Излага, че ответниците ги владеят
непрекъснато с убеждението, че имотите са техни наследствени. Посочва, че
С. М. никога не е формирал воля да продаде на брат си С. своята част от
имота, получена по наследство и по съдебно решение от 05.12.1990 г., тъй
като по рождение е напълно невменяем. Всички извършени от него правни
действия са нищожни. Прави възражение за придобиване по давностно
владение на процесния имот. Твърди се, че процесният недвижим имот се
владее от ответниците повече от десет години – времето от смъртта на
родители им до настоящи момент. Твърди, че саморъчното завещание на С.
М. е нищожно, защото С. не е придобил имота от С. чрез покупко-продажба,
поради невъзможност С. да формира воля и защото не е получавал пари за
имота, както и защото завещанието е писано от С. М., а не от С. М..
От представените писмени доказателства, от заключението по съдебно
съдебнопсихиатрична експертиза и от съдебно - техническа експертиза, от
гласните доказателства, от становището на страните, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически
данни:
Видно от представено по делото съдебно решение от 05.12.1990 г.,
постановено по гр.д.№ 1326/1990г. по описа на Районен съд-гр.Варна, е
извършена съдебна делба на дворно място с площ от 264 кв.м., съставляващо
имот пл.№ 16 , кв.199, 12-ти подрайон на гр.Варна ул.В. ***, заедно с
построената в него жилищна сграда. На основание чл.288, ал.2 от ГПК/отм./ е
поставен в общ дял на Н. Е. М. и С. Л. М., недвижим имот - жилище,
състоящо се от антре-коридор с кухненска ниша и две стаи, покрит вход,
лятна кухня и ½ ид.ч. от баня и тоалет, ведно с 58% ид.ч. от дворното място,
представляващо имот пл.№16, кв.199 по плана на 12 п.р. на гр.Варна,
съставляващо дял І по заключението на вещото лице, неразделна част от
4
решението. Другият дял от жилищната сграда, обособен при делбата,
съставляващ дял ІІ, състоящ се от антре, стая, кухненски бокс, изба под стаята
и антрето, покрит вход и ½ ид.ч. от баня-тоалет, ведно с 42% ид.ч. от
дворното място, е получен от К. Л. М.. Получателите на дяловете са осъдени
да заплатят на останалите съделители суми за уравнение на дяловете.
Следователно, въз основа на съдебно решение от 05.12.1990год., постановено
по гр.д.№ 1326/1990г. по описа на Районен съд-гр.Варна, към датата на
влизане в сила на съдебното решение, Н. Е. М. и С. Л. М. се явяват
съсобственици при равни квоти на недвижим имот - жилище, състоящо се от
антре-коридор с кухненска ниша и две стаи, покрит вход, лятна кухня и ½
ид.ч. от баня и тоалет, ведно с 58% ид.ч. от дворното място, представляващо
имот пл.№16, кв.199 по плана на 12 п.р. на гр.Варна, съставляващо дял І по
заключението на вещото лице, неразделна част от решението.
През 06.10.1999 г. Н. Е. М. и С. Л. М. са продали на С. Л., който не е бил
в граждански брак към датата на сделката, придобития по силата на
извършената делба от 1990 г., описаните по – горе недвижими
имоти./Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160 том II
рег.№ 6238/06.10.1999г., на нотариус Я.Н. стр. 12 от гр.д 17786/2017 на ВРС/.
Следователно към дата 06.10.1999г. С. Л. М. се явява собственик на
недвижимия имот, на основание горепосочения договор за продажба.
Видно от приобщения по делото съдебен протокол от проведено на
22.11.2002г. публично съдебно заседание по гр.д.№ 531/2002г. по описа на
Районен съд-гр.Варна, С. Л. М. и К. Л. М., са раздели ползването на
недвижимите имоти, находящи се в гр.Варна ул.В. ***. Постигнато е
съгласие С. М. да ползва две стаи, коридор, кухненска ниша и покрит вход, с
площ от 47, 10кв.м., лятната кухня в южната част на дворното място с площ
от 11, 20 кв.м. и ½ ид.ч. от външни баня-тоалет/сграда с площ от 5, 8 кв.м.,
залепена за лятната кухня/, а К. Л. М. да ползва 30 кв.м., включващ антре,
стая, кухненски бокс, изба под стаята и антрето и ½ ид.ч. от външни баня-
тоалет, 72.80 квадратни метра незастроена площ от двора.
На 26.03.2003 г. К. Л. М. е учредила на С. Л. М. право на строеж, за
изграждане едноетажна пристройка със застроена площ до 40 кв.м. към
законно изградена сграда, в южния край на имота и гараж със застроена площ
от 21 кв.м., в южния край на имота.
На С. М. е разрешено да извърши строеж на едноетажна пристройка към
законно изградена сграда, със застроена от 10 кв.м и гараж със застроена
площ 21 кв.м. в процесния имот.
Въз основа на издаденото разрешение за строеж, към жилищната сграда
е построена пристройка с площ от 10 кв.м., използвана като кухня, изградено
е и едноетажно помещение с площ от 18 кв.м., използвано за живеене, мокро
помещение-баня-тоалет с площ от 4 кв.м., като тези три помещения са
свързани с топла връзка - направено е остъкляване с алуминиева дограма,
което е покрито и входът към тези помещения се извършва от там -
5
помещение с площ от 8 кв.м. Всички тези помещения са свързани помежду си
и никое от тях не представлява самостоятелен обект.
Горните обстоятелства се установяват от заявление до кмета на Район
Одесос, Община Варна, с нотариално заверени подписи на 26.03.2003 г. с рег.
№ 2117/26.03.2003г. на нотариус Веселин П., разрешение за строеж № П-
71/14.10.2003 г., издадено от Район Одесос при Община Варна и
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
С. Л. М. е изготвил саморъчно завещание на 26.06.2010г., в което
същият е завещал на своята сестра близначка С. Л. М. и на своята племенница
Н. Т. П. следния недвижим имот: собственото му жилище с дворно място,
находящо се в гр.Варна, ул.”В.”№18, представляващо жилище, състоящо се
от антре, коридор с кухненска ниша, две стаи, покрит вход, при граници: от
три страни дворно място и дял ІІ, ведно с лятна кухня и ½ ид.ч. от баня-
тоалет в двора, както и 58% ид.ч. от дворното място и дворните подобрения,
съставляващо имот пл.№16, кв.199 по плана на 12 п.р. на гр.Варна, цялото с
площ от 264 кв.м Видно е, че описанието на имота, предмет на завета, е
извършено съобразно индивидуализацията на същия в титула за собственост
на завещателя. Към датата на завета, а и към датата на откриване на
наследството, този имот е видоизменен, като към него има изградена
пристройка-стая с площ от 10 кв.м. и още няколко други несамостоятелни
помещения - още една стая, баня-тоалет и антре./ стр. 15 от гр. дело
17786/2021 г. на ВРС/
Завещателят С. Л. М., ЕГН-**********, починал на 03.07.2010 г.
По молба на С. М., с протокол от 12.07.2010 г., посоченото по горе
завещание било обявено от нотариус О.С. /стр.86 гр. дело № 1067/2014 год.
по описа на РС-Варна/.
С констативен нотариален акт от 26.07.2010 г. С. М. и Н. П. са признати
за собственици на спорните имоти, по силата на саморъчно завещание.
През 2014 г въззивниците заедно със сестра си К. М. завели иск за делба
на процесния имот, срещу въззиваемата и нейната майка Н. П.. С решение №
154 от 29.06.2016 г. по гр.д. 549/2016 г. на ВКС е оставено в сила решението
на ВОС, с което е потвърдено решението на ВРС за недопускане на делба,
поради липса на съсобственост върху процесния имот. По делата е прието, че
завещанието е действително и волята на С. М. била да завещае спорните
имоти на въззиваемата и нейната майка.
С. М. починала на 16.11.2011 г., като е оставила единствен наследник
по закон дъщеря си и въззиваема- ищца в настоящото производства Н. П..
По време на първоначалното разглеждане на спора в гр. дело
17786/2017 г. по описа на ВРС, с решение № 1181 от 21.10. 2019 г.,
постановено по гр. дело № 1079 по описа на ВОС, С. Л. М. е поставен под
пълно запрещение.
През 2021 г. въззивниците С. М., Н. и С. М., действащ чрез настойника
6
си К. Л. М., предявили иск пред ВРС срещу въззиваемата Н. П., за обявяване
на нищожност на сделката, с която С. М. продава на брат си С. М. процесните
имоти, поради липса на съгласие на продавача и нищожност на завещанието
от 26.06.2010 г. оставено от С. М., поради липса на предмет. С влязло в сила
определение 260256/09.03.2022 г., производството по гр.д. 1469/2021 г. по
описа на ВРС, 10 състав е прекратено поради недопустимост, доколкото
съдът е изложил доводи, че предявените искове е следвало да бъдат заявени
вкл. под формата на възражение в спора по гр.д. 1067/2014 г., касаещ делбата
на процесните имоти. Това определение на ВРС е било предмет на
инстанционен контрол, като с определение 2195/13.06.2022 г. по в.ч.гр.д.
1031/2022 г. по описа на ВОС е било потвърдено, а последното от своя страна
не е допуснато до касационно обжалване с определение 4382/16.12.2022 г. по
к.ч.гр.д. 4720//2022 г. по описа на ВКС. Въззивният съд е посочил, че с
влизането в сила на решението по гр. дело № 1067/2014 год. по описа на РС-
Варна, с което искът на ответниците против ищеца за делба на процесния
имот е бил отхвърлен поради липса на съсобственост между страните по
отношение на имота, е отречено със сила на пресъдено нещо наличието на
съсобственост между страните по отношение на този имот. Недопустимо е
права, основани на факти, осъществили се до приключването на устните
състезания във въззивното производство по гр. дело № 1067/2014 год. на РС-
Варна за делба на имота (19.10.2015 год.), след които устни състезания
решението е влязло в сила, да бъдат предявявани в отделен процес, заради
преклудиращото действие на влязлото в сила решение, с което искът за делба
е отхвърлен и е отречено наличието на съсобственост между страните по
отношение на този имот. В своя акт ВКС е посочил, че правоотношението,
което има качеството на „пресъдено нещо“ /следва да се разбира
производството по делба/ е окончателно и безспорно установено и затова не
може повече да бъде предмет на съдебен спор, като участието на лица, които
не са били в състояние да разбират свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководят може евентуално да послужи като основание да се иска
отмяна на влезлия в сила акт, но не може да доведе до повторно разрешаване
на вече разрешения по окончателен начин спор.
От назначената съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че С.
М. не е в състояние да формира воля за сключване на договори. Неговите
възприятия са елементарни, при него има липсва възможност за абстрактно
мислене.
От свидетелските показания на В.Г. /племенник на въззивницте/ и И.И.
/съсед/ се установява, че въззивниците живеят в процесния имот, за тях се
грижи сестра им К.. С. е невменяем, с него трудно се говори, може да
извършва само елементарни действия. Реди камъни пред къщата, излиза сам
да се разхожда и сам се прибира в процесните имоти.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
7
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основанията, които се посочват във въззивната жалба са, че решението
е неправилно поради това, че първата инстанция грешно е приела, че
прехвърлителната сделка не е нищожна поради липса на воля и ответниците
не са придобили имота по давност.
Съдът намира, че възражението за нищожност на сделката е
преклудирано. Страните могат да правят възражения до приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция. След този момент възниква
силата на пресъденото нещо, по силата на която се губи възможността да се
ползват тези права в отделно исково производство или чрез възражение в
друго производство.
В производството по делба въззивниците е следвало да посочат всички
възражения, които отричат правото на собственост на Н. П.. В делбеното дело
те не са възразили, че сделката е нищожна, поради което е преклудирана
възможността да го правят в настоящото производство.
Следва да се отбележи, че съгласно ТР № 5/2020 от 30.05.2022 г. на
ОСГТК, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му
е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на възражението, че процесните имоти са придобити по
давност, вследствие на упражнявано владение от 1990 г. до предявяване на
исковата молба съдът намира следно: Възражение, че имотът е придобит по
давност се прави само от С. М. в исковата си молба от 16.08.2021 г. По
предявения иск по 108 ЗС въззивниците са обикновени другари, защото
решението може да не е еднакво спрямо тях. Може да се приеме, че само част
от тях са собственици или само част от тях владеят имота.
Предвид изложеното пред настоящата съдебна инстанция подлежи на
разглеждане въпроса дали С. Л. е придобил имота по давност.
По давност се придобива имот, който се владее в продължение на 5 или
10 години в зависимост от добросъвестността на владението /чл. 79 от ЗС/.
На първо място възражението също е преклудирано по горните
съображения, С. Л. е следвало да направи това възражение в производството
по делба.
За да е налице владение, владелецът следва да упражнява фактическа
власт върху веща (corpus), с намерение да я свои (animus). Съдът намира, че
не е налице втория елемент на владението - animus. По делото беше доказано,
че С. не може да мисли абстрактно, не може да формира воля, поради което в
него не може да възникне намерение за своене.
В настоящия казус придобивната давност по отношение на процесните
имоти е прекъсната на 27.01.2014 г., с подаването на искова молба от
8
въззивниците и К. Л. М. – М., за допускане на делба на процесните имоти. По
която е постановено окончателното съдебно решение № 154 по гр.д. 549/2016
г. на ВКС, с което е оставено в сила решението на ВОС, с което е потвърдено
решението на ВРС за недопускане на делба, поради липса на съсобственост
върху процесните имоти. С влизане на сила на съдебното решение на
29.06.2016 г. е започнала да тече нова давност, която е прекъсната на
22.11.2017 г. с предявяване на настоящия иск, поради това не е изтекъл
необходимия давностен срок.
Пред настоящата съдебна инстанция подлежи на разглеждане предявен
иск по чл. 108 от ЗС.
За да бъде уважен ревандикационият иск следва да бъдат налице
следните предпоставки:
Ищецът да е собственик или носител на ограничено право на
собственоственост на спорния имот, ответника да упражнява фактическа
власт над веща без право основание.
Настоящият съдебен състав приема, че Н. П. е собственик на
процесните имоти. Тя е придобила собствеността на процесните имоти, както
следва: ½ ид. ч по силата на направеното завещание на 26.06.2010г., от С. Л.
М. и ½ ид. ч като наследник по закон на своята майка С. М.. Последната е
придобила въпросната ½ на основание посоченото по- горе завещание.
Страните не спорят, а и от свидетелските показания се установява, че
въззивниците осъществяват фактическа власт върху процесните имоти. По
делото не се твърди и не се доказа последните да ползват веща на правно
основание.
Предвид, че са налице всички предпоставки на чл. 108 от ЗС, искът
следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение № 927 от 20.03.2023 г. по гр. дело 8051 по описа РС-
Варна за 2021 г.,следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата съдебна инстанция не се претендират разноски,
поради това такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 927 от 20.03.2023 г. по гр. дело 8051 по
описа РС-Варна за 2021 г., с което признава за установено по отношение на
ответниците С. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." *** , Н. Л.
М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." *** и С. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." ***, поставен под пълно запрещение,
9
представляван от настойника К. Л. М. - М. ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Варна, ул. „В." ***, че ищцата Н. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „В." *** е собственик на следните недвижими имоти,
находящи се в поземлен имот с идентификатор ******, област Варна, община
Варна, гр. Варна, ул. В. ***, вид собственост частна, вид територия
урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 т), площ 280 кв.м., стар номер
016, със заповед за одобрение на КККР № РД-18-40/14.07.2006 г. на
изпълнителения директор на АК, при граници:
10135.51.79,10135.51.83,10135.51.81,10135.51.504-улица „В.", а именно:
- жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „В." 18, състояща се от:
помещение, представляващо антре-коридор с кухненска ниша с площ 13
кв.м., стая за живеене с площ 20 кв.м., стая за живеене с площ 16 кв.м.,
обозначена с буква А на Скица № 1 към заключението на вещото лице Р.И.П.
по приетата съдебно-техническа експертиза, приложена на л.278 от
гр.д.17786/2017 г. по описа на ВРС, 11 състав приета като доказателство по
настоящото дело, без да се включва посочената в скицата „новоизградена
стая към дял първи“;
- пристройка, представляваща стая с площ 10 кв.м., използвана като
кухня, обозначена като „новоизградена стая към дял първи“ на скица № 1 към
заключението на вещото лице Р.И.П. по приетата съдебно-техническа
експертиза, приложена на л.278 от гр.д.17786/2017 г. по описа на ВРС, 11
състав приета като доказателство по настоящото дело;
- помещение, представляващо покрит вход с площ 8 кв.м., обозначено с
буква В на скица № 1 към заключението на вещото лице Р.И.П. по приетата
съдебнотехническа експертиза, приложена на л.278 от гр.д.17786/2017 г. по
описа на ВРС, 11 състав приета като доказателство по настоящото дело;
- сервизно помещение - баня и тоалет с площ 4 кв.м., обозначено с буква
Г на скица № 1 към заключението на вещото лице Р.И.П. по приетата
съдебнотехническа експертиза, приложена на л.278 от гр.д.17786/2017 г. по
описа на ВРС, 11 състав приета като доказателство по настоящото дело;
- помещение с площ 18 кв.м., използвано като стая за живеене, която е с
идентификатор № ******.1.1, обозначено с буква Б на скица № 1 към
заключението на вещото лице Р.И.П. по приетата съдебно-техническа
експертиза, приложена на л.278 от гр.д.17786/2017 г. по описа на ВРС, 11
състав приета като доказателство по настоящото дело
- 4 кв.м. като обособена част от лятна кухня в двора с площ 9 кв.м.,
която е нанесена в действащата кадастрална карта и регистри с
идентификатор №*********, при съседни самостоятелни обекти в сградата;
на същия етаж: ******.2.1, под обекта: няма, над обекта: няма, обозначена с
буква Е на скица № 1 към заключението на вещото лице Р.И.П. по приетата
съдебно-техническа експертиза, приложена на л.278 от гр.д.17786/2017 г. по
описа на ВРС, 11 състав приета като доказателство по настоящото дело
10
- стая за живеене в двора с площ 11 кв.м., която е нанесена в
действащата кадастрална карта и регистри с идентификатор №******.2.1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата; на същия етаж: *********, под
обекта: няма, над обекта: няма, обозначена с буква Д на скица № 1 към
заключението на вещото лице Р.И.П. по приетата съдебно-техническа
експертиза, приложена на л.278 от гр.д.17786/2017 г. по описа на ВРС, 11
състав приета като доказателство по настоящото дело;
- 58% ид.ч. от дворното място, съставляващо имот с идентификатор
******, номер по предходен план: 016, цялото с площ от 264 кв.м. по
документ за собственост, а съгласно действащата кадастрална карта и
регистри с площ от 280 кв.м., при съседи: 10135.51.504, 10135.51.79,
10135.51.83, 10135.51.81,
на ½ ид.ч. от процесните имоти, на основание саморъчно завещание -
завет от 26.06.2010 г. от С. Л. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „В."
18, прието за пазене в канцеларията на нотариус О.С., с район на действие
района на Районен Съд Варна, вписан с peг. № 196 в регистъра на
Нотариалната камара, вписано в СВп-Варна на 22.07.2010г., том V, № 94,
вх.рег.№13655/7783, а на другата ½ ид.ч. от процесните имоти, на основание
наследяване по закон на нейната майка С. Л. М., ЕГН **********, починала
на 16.11.2011 г., на която се явява единствен наследник, която е собственик
на тази 1/2 идеална част от всеки от процесните недвижими имоти по силата
на саморъчно завещание - завет от 26.06.2010 г. от С. Л. М., ЕГН-**********,
прието за пазене в канцеларията на нотариус О.С., с район на действие района
на Районен Съд Варна, вписан с peг. № 196 в регистъра на Нотариалната
камара, вписано в СВп-Варна на 22.07.2010г., том V, № 94, вх.рег.
№13655/7783, като е осъдил
С. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." ***, Н. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." *** и С. Л. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „В." ***, поставен под пълно запрещение, представляван
от настойника К. Л. М. - М. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. Варна, ул. „В." *** да предадат на ищцата Н. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „В." *** владението върху процесните недвижим имоти,
на основание чл.108 от ЗС., като правилно и закосъобразно на основание 271
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12