№ 1950
гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430104794 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от Л. М.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ***** срещу „ЕОС
Маткрикс“ ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. София
искова молба с правно основание чл.439 ГПК, с искане да бъде признато в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните
суми: сумата от 1249,59 лава за главница по извлечение от счетоводни книги
по договор за кредит от 31.08.2007 г., ведно със законна лихва за периода от
07.11.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2337,83
лева за периода от 18.01.2008 г. до 06.11.2012г., такса в размер на 200,36 лв. за
периода от 18.01.2008 г. до 06.11.2012г., както и сумата от общо 125, 76 лв.
разноски по делото, включваща сумата от 75,76 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на адвокат, за които суми е издаден ИЛ от 19.11.2012 по ч. гр.
д.№ 53123/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 29 състав и е образуваното изп. дело *** г. на ЧСИ Ц.Н., с рег. №
***, с район на действие ОС Плевен, поради изтекла погасителна давност.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 19.11.2012 година, по
ч.гр.дело № 53123/2012 г. по описа на СРС, въз основа на Заповед за
изпълнение на основание чл. 417 от ГПК от 19.11.2012 година е издаден
Изпълнителен лист от 19.11.2012 г., с който ищцата е осъдена да заплати на
кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, следните суми: сумата от
1249,59 лева - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за
кредит от 31.08.2007 г., ведно със законна лихва за периода от 07.11.2012г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 2337,83 лв за периода
от 18.01.2008 г. до 06.11.2012 г.; такса в размер на 200,36 лв. за периода от
1
18.01.2008 г. до 06.11.2012 г., както и сумата от общо 125, 76 лв. разноски по
делото, включваща сумата от 75,76 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на адвокат. Излага се, че въз основа на ИЛ е образувано изп.
дело № 2013***0400038 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № ***, район на действие
СГС, по молба на взискателя „Юробанк България” АД (като правоприемник
на „Банка Пиреос България” АД), което е прекратено с постановление от
03.08.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи се, че последното
изпълнително действие по делото е от 15.01.2015 г - налагане на запор на
банкова сметка, а последната постъпила молба от взискателя по делото, с
която изрично се иска извършване на изпълнителни действия е от 10.12.2014
година. Твърди се, че с уведомление от 28.01.2025 г., ищцата е уведомена, че
кредиторът "Пиреос (България)"АД е продал на ответника вземането по ИЛ,
въз основа на Договор за цесия от 30.06.2016 г. Излага се, че в периода от
15.01.2015 г. до 2025 г. няма извършвани принудителни действия за събиране
на вземането. Сочи се, че през 2025 г. е образувано изпълнително дело №
2025***0400586 по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № ***, район на действие ПлОС.
Твърди се, че съгласно покана за доброволно изпълнение с изх. № *****,
задължението на Л. М. Н. е в общ размер от: 4330,87 лева и включва: главница
в размер на 1249,59 лв., ведно със законната лихва върху нея от 30.05.2025 г.,
която до момента е 18,79 лв. до окончателното й изплащане, договорна лихва
и лихва за забава в размер на 2064,30 лв. такси и разноски в размер на 446 лв.,
неолихвяема сума в размер на 156 лв., включваща съдебни разноски и всички
настоящи и бъдещи такси и разноски, от които 24 лв на основание т. 1 от ТТР
към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 60 лв. на основание т. 3 от
ТТР към ЗЧСИ за извършване на 10 броя справки за длъжника и неговото
имущество, 96 лв на основание т. 5 от ТТР ктм ЗЧСИ за изпращане на пока и
Уведомление за преобразувано дело, както и държавна такса в общ размер на
19.70 лв., от които 4 лв, представляваща дължима такса към БНБ, 14 лева,
представляващи държавна такса за поженски разходи, 1,70 лв,
представляващи такса превод, включително и следващата се такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е в размер на 376,56 лв.
Счита, че вземането по ИЛ от 19.11.2012 година е погасено по давност.
Твърди, че съобразно постановеното в ТР№ 2/2013 г., т. 10 на ВКС, в случаите
на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, като в мотивите към т. 10 на ТР, изрично са посочени кои действия
съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността давността:
давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
2
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Излага, че със същата точка, е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, като съобразно него
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т. 10 от ТР№ 2/2013
г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни.
2015 г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това, каквото е и
изп. дело №38/2013 г, по описа на ЧСИ М.Ц.. Поради изложеното счита, че,
ТР № 2/2013г намира приложение спрямо изп. дело №38/2013 г. и до датата на
постановяване на същото - 26.06.2015 г., на основание ППВС№3/1980 г.,
давността спрямо вземането по ИЛ, не е текла, а същата е започнала да тече,
считано от датата на постановяване на ТР №2/2013 г. на ВКС- 26.06.2015 г.
Твърди, че последното действие по изпълнението - по първото образувано
изп. дело №38/2013 г. е извършено на 15.01.2015 година - с налагането на
запор, а прекратяването поради перемция на 15.01.2017 г., а датата, от която е
започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност, по арг. т. 10 от ТР
№2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС е именно 26.06.2015 година,
тъй като последното действие по изпълнителното дело е извършено на
15.01.2015 година. Излага, че последната постъпила молба от взискателя по
делото, с която изрично се иска извършване на изпълнителни действия е от
10.12.2014 година, като след прекратяване на изп. дело по перемпция, ново
изпълнително производство, с предприемане/посочване на действия по
изпълнението е образувано от взискателя едва 2025 година - или след
изтичане на петгодишната погасителна давност. Счита, че давността - към
предприемането на действия по изпълнените по новообразуваното изп. дело
следва да се счита за изтекла, и при съобразяване на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в
сила от 14.05.2020 г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск
и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Сочи, че
последните същински изпълнителни действия по из. дело №38/2013 г. по
описа на ЧСИ Ц. са от 15.01.2015 г., а последното искане от страна на
взискателя е от 10.12.2024 г. Сочи, че давността е била спирана единствено
при Ковид пандемията. Твърди, че при образуване на из. дело № 586/2025 г. по
описа на ЧСИ Ц. Н. давността е била изтекла. Претендира присъждане на
разноски.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Излага,
че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело с № 586/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. Н. (рег.№ ***), район на действие
ОС - Плевен.Счита, че предявения иск е частично недопустим досежно частта,
3
с която е поискано съдът да се произнесе за недължимост на сумите от 156 лв.
разноски и 376,56 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, включваща съдебни разноски
и всички настоящи и бъдещи такси и разноски, от които 24 лв на основание т.
1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 60 лв. на основание
т. 3 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на 10 броя справки за длъжника и
неговото имущество, 96 лв на основание т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане
на покана и Уведомление за преобразувано дело, държавна такса общ размер
на 19.70 лв., от които 4 лв, представляваща дължима такса към БНБ, 14 лева,
представляващи държавна такса за пощенски разходи, 1,70 лв,
представляващи такса превод, които такси и разноски са начислени по
образуваното изпълнително дело № 586/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. Н., рег.
№ *** при КЧСИ, с район на действие ОС - Плевен. Твърди, че иск по чл.439
ГПК за разноски и такси по изпълнителното дело е процесуално недопустим,
тъй като тези разноски и такси по ТТР към ЗЧСИ, не са предмет на заповедта
за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.Излага, че въпросът за това за
чия сметка са разноските по принудителното изпълнение се решава по
правилата на чл.79 ГПК в хода на самото изпълнително производство в
зависимост от изхода на спора по чл.439 ГПК за вземанията по изпълнителния
лист. Счита и също така депозираната искова молба за недопустима, тъй като
е предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност,
предвидени в ГПК. Счита, че предявеният по делото иск не е такъв на
потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по
смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. Излага, че с него ищецът не защитава свои
потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за
кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а
оспорва като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело
поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност,
погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист. Твърди, че
местната подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение по искове,
упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител" по
смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Счита, че в
настоящия случай следва да се приложи общата подсъдност, поради което
делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на СРС. Ако
съдът счете, че делото му е подсъдно оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ищеца по
Договор за кредит от 31.08.2007 г. Банка Пиреос / България/ АД е било
инициирано заповедно производство по ч.г.д. №53123/2012 г по описа на СРС,
по което е издаден и изпълнителен лист на 19.11.2012 г. Сочи се, че въз основа
на издадения ИЛ понастоящем е образувано из.дело № 586/2025 г. по описа на
ЧСИ Ц. Н. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие ПлОС. Излага, че въз
основа на издадения ИЛ е било образувано из. дело № 38/2013 г. по описа на
ЧСИ М.Ц. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, което е било
прекратено на 03.08.2023 г. Навежда доводи, че доколкото вземанията са
установени със Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която не е оспорена и
4
влязла в сила, новата погасителна давност винаги е пет години. Сочи, че към
датата на образуване на из.дело № 38/2013 г. е действало Постановление
№3/18.11.2980 г на Пленума на ВС на НРБ, в което е посочено, че
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането." Твърди се, че посоченото
Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново
разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, което разрешение
се прилага от момента на постановяването му. Счита, че новите постановки,
обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от
26.06.2015г„ занапред и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства. Излага се, че по въпроса прекъсва ли се
давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае
изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр, дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така
и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение №3 от
28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК. Счита се, че доколкото
изпълнителното производство по предходното изпълнително дело при ЧСИ
М.Ц., е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г„
давност не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г.,
като след 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г„
ОСГТК, в което е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. Твърди се, че по
изпълнително дело с №238/2013г. по описа на ЧСИ М.Ц. (рег.№ *** при
КЧСИ), район на действие СГС, са били предприети изпълнителни действия,
които на основание чл. 116, б.в) от ЗЗД са прекъснали погасителната давност
за вземането по изпълнителния лист. Сочи, че перемпцията е без правно
значение за прекъсване на давността, като единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Твърди, че ако кредиторът е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Излага, че това е така, тъй като давността е свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Сочи, че според
съдебната практика при направено искане за изпълнителен способ, съдебният
изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на
5
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Твърди и, че
изложеното е възприето и от ОСГТК на ВКС , като с т. 3 от ТР 2/ 2023 г.
ОСГТК на ВКС е даден положителен отговор на въпроса дали погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. Излага, че давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, като
писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Твърди
се, че след прекратяване на делата с постановление на съдебния изпълнител и
преди да изтече давностния срок е изтеглен изпълнителния лист и е
образувано ново изп. дело под № 586/2025г. по опис на ЧСИ Ц.Н. (рег.№ ***),
с район на действие ОС Плевен, като още с молбата за образуване били
поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и
удовлетворят вземането на кредитора и, за които са заплатени и съответните
такси, което от своя страна отново е довело до прекъсване на погасителната
давност. Счита, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, а
задължението за действие е на съдебния изпълнител. Сочи , че следва да се
вземе предвид, че в посочения период давността е била спирана на
13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в
сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело
№2013***00400038/09.01.2013 г., по описа на ЧСИ М. Ц. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, че същото е
образувано по искане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД срещу ищеца по
делото, въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.11.2012 г. по ч.г.д.
№53123/2012 г. по описа на сРС, с който на длъжника Л. М. Н. е разпоредено
да заплати кредитора следните суми: сумата от 1249,59 лева - главница по
извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 31.08.2007 г., ведно
със законна лихва за периода от 07.11.2012г. до изплащане на вземането;
договорна лихва в размер на 2337,83 лв за периода от 18.01.2008 г. до
06.11.2012 г.; такса в размер на 200,36 лв. за периода от 18.01.2008 г. до
06.11.2012 г., както и сумата от общо 125, 76 лв. разноски по делото,
включваща сумата от 75,76 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
адвокат.
Видно е, че по образуваното изпълнително дело, че по отношение на
ищеца са извършвани следните изпълнителни дейстия: на 09.01.2013 г. –
6
възложени на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ; на 17.01.2013 г. – връчено запорно
съобщение до СИБАНК АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до
ПИБ АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до Райфайзенбанк
/България/ ЕАД; на 17.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до Банка
Пиреос България АД; на 17.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до Банка
Алфа Банка – клон България АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно
съобщение до ЦКБ АД; на 22.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до ОББ
АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до УниКредит Булбанк АД;
на 05.02.2013 г. връчена ПДИ; на 21.01.2013 г. постъпила сума от ответницата
в размер на 116,60 лева; на 17.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до
Юробанк и Еф Джи България АД; на 23.01.2013 г. – наложен запор върху
сметката на ответницата в Банка ДСК АД; на 25.02.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 116,60 лева; на 27.02.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 190,00 лева; на 02.04.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 190,00 лева; на 02.04.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 50,00 лева; на 08.05.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 240,00 лева; на 04.06.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 240,00 лева; на 04.07.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 240,00 лева; на 08.08.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 190,00 лева; на 05.09.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 170,00 лева; на 01.10.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 180,00 лева на 06.11.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 180,00 лева; на 02.12.2013 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 150,00 лева; на 13.01.2014 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 109,20 лева; на 03.02.2014 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 169,20 лева; на 22.04.2014 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 149,20 лева; на 12.05.2014 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 99,20 лева; на 04.08.2014 г. постъпила сума от
ответницата в размер на 79,20 лева; на 10.12.2014 г. искане за налагане на
запор от страна на взискателя; 23.01.2015 г. наложен запор на банкова сметка
на ответницата; на 11.08.2016 г. възложени от ищеца на ЧСИ права по чл.18
ЗЧСИ. Изпълнителното дело е прекратено на 02.08.2023 г., поради настъпила
перемция.
Видно е, че въз основа на издадения ИЛ на 07.03.2025 г. е образувано
ИД *** г. по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № *** на КЧСИ с район на действие
ПлОС, по което са извършени следните същински изпълнителни действия: на
10.02.2025 г. – възложени от ищеца на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ;
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е
отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника
оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
7
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в
изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили
след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното
основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата
на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес
да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че
вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу
длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия
иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо
изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е
налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. №53123/2012 г. по описа на
СРС / факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи
собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването
на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа
на издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист, с който
ищецът по делото е осъден да заплати на ответника „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД следните суми: сумата от 1249,59 лева - главница по
извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 31.08.2007 г., ведно
със законна лихва за периода от 07.11.2012г. до изплащане на вземането;
договорна лихва в размер на 2337,83 лв за периода от 18.01.2008 г. до
06.11.2012 г.; такса в размер на 200,36 лв. за периода от 18.01.2008 г. до
06.11.2012 г., както и сумата от общо 125, 76 лв. разноски по делото,
включваща сумата от 75,76 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
адвокат.
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано изпълнително дело
№2013***00400038/09.01.2013 г., по описа на ЧСИ М. Ц. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, по което дело ЧСИ
е извършил следните изпълнителни действия по отношение на ищеца: на
09.01.2013 г. – възложени на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ; на 17.01.2013 г. –
8
връчено запорно съобщение до СИБАНК АД; на 16.01.2013 г. – връчено
запорно съобщение до ПИБ АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно съобщение
до Райфайзенбанк /България/ ЕАД; на 17.01.2013 г. – връчено запорно
съобщение до Банка Пиреос България АД; на 17.01.2013 г. – връчено запорно
съобщение до Банка Алфа Банка – клон България АД; на 16.01.2013 г. –
връчено запорно съобщение до ЦКБ АД; на 22.01.2013 г. – връчено запорно
съобщение до ОББ АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до
УниКредит Булбанк АД; на 05.02.2013 г. връчена ПДИ; на 21.01.2013 г.
постъпила сума от ответницата в размер на 116,60 лева; на 17.01.2013 г. –
връчено запорно съобщение до Юробанк и Еф Джи България АД; на
23.01.2013 г. – наложен запор върху сметката на ответницата в Банка ДСК
АД; на 25.02.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 116,60 лева;
на 27.02.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 190,00 лева; на
02.04.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 190,00 лева; на
02.04.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 50,00 лева; на
08.05.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 240,00 лева; на
04.06.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 240,00 лева; на
04.07.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 240,00 лева; на
08.08.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 190,00 лева; на
05.09.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 170,00 лева; на
01.10.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 180,00 лева на
06.11.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 180,00 лева; на
02.12.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 150,00 лева; на
13.01.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 109,20 лева; на
03.02.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 169,20 лева; на
22.04.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 149,20 лева; на
12.05.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 99,20 лева; на
04.08.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 79,20 лева; на
10.12.2014 г. искане за налагане на запор от страна на взискателя; 23.01.2015
г. наложен запор на банкова сметка на ответницата; на 11.08.2016 г. възложени
от ищеца на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ. Изпълнителното дело е прекратено на
02.08.2023 г., поради настъпила перемция.
Видно е, че въз основа на издадения ИЛ на 07.03.2025 г. е образувано
ИД *** г. по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № *** на КЧСИ с район на действие
ПлОС, по което са извършени следните същински изпълнителни действия: на
10.02.2025 г. – възложени от ищеца на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ.
Основният спорен между страните по делото въпрос се отнася до
протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на
изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на взискателя да
иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай за погасяване на вземането на длъжника следва да
се приложи петгодишна погасителна давност, считано от датата влизане в
сила на заповедта за изпълнение по гр.д. №53123/2008 г. по описа на ПлРС.
9
Следователно от 19.11.2012 г. е започнала да тече петгодишна давност, в
рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е
обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва
не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия
по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат
характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира
да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не,
като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения по ППВС
№ 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците –
така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
10
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 09.01.2013
г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
От друга страна обаче по изпълнително дело
№2013***00400038/09.01.2013 г., по описа на ЧСИ М. Ц. с рег. № *** от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, както вече беше
отбелязано ЧСИ е извършил следните изпълнителни действия по отношение
на ищеца: на 09.01.2013 г. – възложени на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ; на
17.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до СИБАНК АД; на 16.01.2013 г. –
връчено запорно съобщение до ПИБ АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно
съобщение до Райфайзенбанк /България/ ЕАД; на 17.01.2013 г. – връчено
запорно съобщение до Банка Пиреос България АД; на 17.01.2013 г. – връчено
запорно съобщение до Банка Алфа Банка – клон България АД; на 16.01.2013 г.
– връчено запорно съобщение до ЦКБ АД; на 22.01.2013 г. – връчено запорно
съобщение до ОББ АД; на 16.01.2013 г. – връчено запорно съобщение до
УниКредит Булбанк АД; на 05.02.2013 г. връчена ПДИ; на 21.01.2013 г.
постъпила сума от ответницата в размер на 116,60 лева; на 17.01.2013 г. –
връчено запорно съобщение до Юробанк и Еф Джи България АД; на
23.01.2013 г. – наложен запор върху сметката на ответницата в Банка ДСК
АД; на 25.02.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 116,60 лева;
на 27.02.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 190,00 лева; на
02.04.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 190,00 лева; на
02.04.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 50,00 лева; на
08.05.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 240,00 лева; на
04.06.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 240,00 лева; на
04.07.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 240,00 лева; на
08.08.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 190,00 лева; на
05.09.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 170,00 лева; на
01.10.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 180,00 лева на
06.11.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 180,00 лева; на
02.12.2013 г. постъпила сума от ответницата в размер на 150,00 лева; на
13.01.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 109,20 лева; на
03.02.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 169,20 лева; на
11
22.04.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 149,20 лева; на
12.05.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 99,20 лева; на
04.08.2014 г. постъпила сума от ответницата в размер на 79,20 лева; на
10.12.2014 г. искане за налагане на запор от страна на взискателя; 23.01.2015
г. наложен запор на банкова сметка на ответницата; на 11.08.2016 г. възложени
от ищеца на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ.
Видно е, че след 11.08.2016 г. не са извършвани същински изпълнителни
действия по образуваното изпълнително дело. От 11.08.2016 г. започва да тече
нова петгодишна погасителна давност, която към датата на образуване на
новото изпълнително дело по, което са извършвани същински изпълнителни
действия е изтекла, като се прибавят и 69 дни съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на депозиране на
исковата молба вземането на ответника е погасено по давност, поради което
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 796,85
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.439 ГПК, че Л. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен,
***** НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление в гр. София следните суми: сумата от 1249,59 лава за главница по
извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 31.08.2007 г., ведно със
законна лихва за периода от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 2337,83 лева за периода от 18.01.2008 г. до 06.11.2012г., такса в размер на
200,36 лв. за периода от 18.01.2008 г. до 06.11.2012г., както и сумата от общо 125, 76
лв. разноски по делото, включваща сумата от 75,76 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на адвокат, за които суми е издаден ИЛ от 19.11.2012 по ч. гр. д.№
53123/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 29
състав и е образуваното изп. дело *** г. на ЧСИ Ц.Н., с рег. № ***, с район на
действие ОС Плевен, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление в гр. София, *********, представлявано от законния си представител
Р.И.М.Т... - управител да заплати на Л. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Плевен, *****, сумата от 796,85 лева, представляващи сторените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13