О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 25.05.2018г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 25
май
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1658, по описа за 2018 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от П.С.К. ***
против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - Пловдив.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с
оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като
доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са относими към
спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на
спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ищеца заверени копия на: писмо изх. № 6554253/16.03.2018г. на ЕВН до ищеца.
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ответника заверени копия на:
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
350622/14.03.2017г.; Констативен
протокол за
метрологична експертиза на средство за измерване № 445/27.11.2017г. на БИМ;справка за коригиране
на сметката за електроенергия на ЕВН от 06.03.2018
г.; дан.фактура **********/16.03.2018г. на ЕВН.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се
изпълни от вещото лице инж. Димитър Димитров,
което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и проверка при страните и
навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание
писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от
ответника въпроси в писмения отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 220 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ответника да заплати депозита
в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на
СтРС.
УКАЗВА
на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит
за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът П.С.К., чрез
пълномощника си адв. И.П. *** твърди в
исковата си молба, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ален мак"
8, вх.А, ап.9. и е клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД с клиентски №
**********, ИТН 2015011.
Преди известно време бил установил, че освен месечната си сметка има и
допълнително начислена сметка в размер на 284,88 лв. поради тази причина
посетил КЕЦ Стара Загора при ответното дружество, където служители на ответника
му връчили писмо изх. № 6554253 от 16.03.2018 г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с което от ответното дружество уведомяват абоната, че при проверка, извършена на 14.03.2017 г.
от служители на Електроразпределение Юг е демонтиран и предаден за експертизна
проверка електромер с фабр. № ********* от ИТН 2015011 на клиент с клиентски №
**********. В писмото било отразено също, че от
служители на БИМ било констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита с
грешка минус 60,84 %, за което бил издаден Констативен протокол №
445/27.11.2017 г. на БИМ София. В писмото било
записано също, че на основание чл.48 /1/ и чл.51/1/ от Правилата за измерване
на количествата ел.енергия за Краен снабдител и доставчик от последна инстанция
сметката за ел.енергия на абоната ще бъде коригирана за периода от 14.12.2016
г. до 14.03.2017 г. за 90 дни. Била допълнително начислена сума, вследствие
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата
ел.енергия на стойност 284,88 лв.
Ищецът твърди,
че стриктно е спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към
ответното дружество. Същият не е манипулирал електромера си, нито е знаел за
извършване на подобно действие от друго лице.
Към
момента ищецът не е заплатил така начислената и сума в размер на 284.88 лв.
Счита, че не дължи плащането й към ответното дружество, предвид което за него
възникнал правния интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск.
Счита, че
допълнително начислената сума за ел.енергия са не дължими към ответника, като излага
следните съображения:
1. На първо място не бил присъствал на
извършената проверка, не е уведомен за нея и електромерът отчитащ ел.енергията
доставяна до абоната се намира в заключено електромерно табло, извън неговия
имот.
Твърди, че
не са му връчвани никакви документи, освен приложеното към настоящия иск
уведомително писмо, удостоверяващи извършената проверка на абоната.
1. На следващо място счита, че допълнително
начислената електрическа енергия е начислена от ответното дружество
неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР
и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
С Решение
№ 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав
I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение №
147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с
изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението е обнародвано в
ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г.и е в сила от 14.02.2017 г.
От това
следвало, че след като проверката е извършена след 14.02.2017 г., какъвто е
настоящия случай, то тя е извършена въз основа на отменени правни норми, което
пък от своя страна е самостоятелно основание да се приеме, че извършената
корекция на сметката на абоната е лишена от основание.
От друга
страна следвало да се отбележи и факта, че видно от мотивите на Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I
колегия на ВАС, единствената причина ПИКЕЕ да не са отменени изцяло е оттегляне
на оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на
дружеството -жалбоподател и настоящ въззивник. С решението си петчленния състав
на ВАС приема, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допуснала нарушения в
административно производствената процедура при приемането на правилата. Те се
изразяват в нарушение на императивни правни норми, а именно чл. 77 АПК и чл.26,
ал.2 и чл.28, ал.З от ЗНА. Според решаващия съдебен състав допуснатите при
приемането на ПИКЕЕ нарушения са от категорията на съществените, т.к,
посочените разпоредби се явяват гаранция за формиране на волята на съответния
приемащ нормативния административен акт орган, при съобразяване на основните
принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК - за законност, равенство и достъпност,
публичност и прозрачност и тези по чл.26, ал.1 ЗНА.
От
изложеното по-горе можело да се направи единствения правилен извод, че ПИКЕЕ,
на които се позовава ответникът, за да обоснове корекцията на сметка за стар
период са изцяло незаконосъобразни.
С решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. като
незаконосъобразни са отменени и разпоредбите на чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ. Вярно
е, че понастоящем решението на ВАС не е влязло в сила, но в мотивната му част
се съдържат достатъчно доводи за извършени нарушения на чл.26, ал.2 и чл.28,
ал.2 от ЗНА при приемане на процесиите ПИКЕЕ.
3.Предвид
разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателстваната тежест в
гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да
установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвала защита на
интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период,
предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на
грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай
не ставало ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на
СТИ на абоната- за времето от 90 дни, липсвали данни относно обстоятелствата,
въз основа на които е определен периодът за корекция и липсвали документи,
обосноваващи тази корекция.
4.На
следващо място, се сочи, че от представените доказателства става ясно, че
липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са
настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка
именно с виновното действие или бездействие на Руслан Радев. Подобни действия
или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Електромерът
се намирал извън неговия имот и никой, освен служители на „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, нямал физически достъп до него. В този смисъл
дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от
електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за
измерванията, лицата, които използват средства за измерване, били длъжни да
осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия
било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на
задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период. СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за
поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на
електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищеца писмо липсвала
информация, за това кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало
връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава
информация и в случай, че такава проверка не е била направена, не можело да се
определи началният момент, от който се е появила отрицателната грешка в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на
ел.енергия, от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
Счита, че
липсва каквото и да било законово основание за извършената корекционна
процедура.
Ответникът
обосновава вземането си против ищеца с твърдението, че сумата е начислена на
основание разпоредбите на чл.48 и 51 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ,
когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване
или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в
договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора
на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът извършва
проверка на измервателните системи задължително се съставя протокол, който
следва да бъда подписан както от представители на оператора, така и от клиента
или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми са въведени с
Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са влезли в сила на 15.11.201 Зг., по арг. от
чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила са издадени на основание на законовата
делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на
държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно
устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята, която
регулаторът има право да урежда нормативно е изрично посочена. В точка 6 на чл.
83 е посочено, че комисията приема Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране
на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена, може да я упражнява
само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена
делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си,
което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод
следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за
издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следва, че
делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона
предели. Това се потвърждава и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да
бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за енергетиката
води до единствения правилен извод, че комисията е компетентна да определи
нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и
реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване
на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на
неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се отнася не до
отговорността на потребителя на ел.енергия или разпределението на риска от
неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите, по
които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност
нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена
енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в
пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на задължения на
потребителя, докато не се установи, че неизмерването е резултат от негово
виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на
чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване е собственост
на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика.
Това е така, защото той ползва уреда за измерване на консумираната от
потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна отговорност са отклонение от принципа, че без вина няма
отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като
предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на
облигационното и търговското право - арг. от чл.З, ал.1 ЗНА. За уреждане на
други отношения от същата материя, съгласно чл.З, ал.2 от ЗНА, може да се
издава подзаконов нормативен акт. Трябва да се има предвид обаче, че дори
когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следва да е в
съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се
извеждат правни принципи, каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се
налага и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното
следвал изводът, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на
потребителя и субективното право на доставчика на ел.енергия да получи плащане,
компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената
енергия, е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ
обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това
в случая_бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая
представляват ПИКЕЕ, можело единствено да допълни и уточни законовата норма,
като установявал нормативно методиката, по която следва да става
преизчисляването.
На
следващо място, когато не е налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна
на потребителя /какъвто е настоящият случай/, както и при обективно неточно
отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен
точният период на неотчитане, не може да се отчете реално консумираната енергия
и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е
недопустимо, тъй като това би довело доставчикът да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във
фактурата, изпратена до потребителя, „отчетен период” е произволно определен,
без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този
смисъл считам, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното
коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода
и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна,
тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата
и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на
равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата
на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите,
очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречи и на залегналите в
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012
година относно енергийната ефективност принципи, а именно че фактурирането на
консумираната ел.енергия да се базира само на действително потребление, без
значение дали става дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната
ел.енергия /чл.10,ал. 1и ал.2 от Директивата/. Тъй като не може нито с
подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогират разпоредби на закон или да се нарушават
конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не обвързва с
действието си страните, респективно - съда - с приложението й. Поради това
ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не е
определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа
енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената
електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора
задължения на ищеца.
По въпроса
за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.
98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от
12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия, била налице трайна съдебна практика. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012г. било въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ,
т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Сочи, че
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови
нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата
уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите,
доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф
199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на
чл.98а ЗЕ в сила от 17,07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия
да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83. ал.1, т.6 ЗЕ. Такова
изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ. както и за заварените
от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи
условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не
и реда за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената
съдебна практика, следвало да се приеме, че не е осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят
не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената
норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Ищецът
моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.Данов" № 37, ЕИК
*********, представлявано от : Михаела Михайлова Михайлова- Дьорфлер, Робърт
Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама членове на УС, че той не дължи
сумата от 284.88 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел.
енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството ел. енергия за електромер с фабричен № ********* за периода 14.12.2016г.
до 14.03.2017г., за имот с ИТН 2068484, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Ален
мак № 8, вх.А, ап. 9. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив в депозирания писмен отговор,
чрез представителя си – юриск. И. Колева,
взема становище по допустимостта и основателността на предявената искова
молба, като оспорва същата както по основание така и по размер. Сочи, че на
14.03.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг)
извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа
енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за
нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване. Служители
демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде
изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото
на демонтирания електромер е монтиран нов, за който отново след извършено
контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва електрическата
енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези
действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
350622/14.03.2017г., представен по делото. Въпреки настоятелните опити на
служителите на ЕР Юг да открият клиента, същият не бил намерен, след което
протоколът е съставен и подписан от двама свидетели, които не са служители на
ЕР Юг.
Процесният
електромер в последствие е бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършва не на метрологична експертиза, като в заключението на
лабораторията е констатирано следното: осъществен достъп до
вътрешността на електромера. Съгласно констатациите в т. 4.1. „има наличие на
механични дефекти на кутията., на клемите, на клемния блок на електромера:
Задният панел е пробит", а съгласно т.5. е „Осъществен достъп до
вътрешността на електромера. Задният панел е пробит (отвор с диаметър около
ЕР Юг
предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура № **********/16.03.2018 г.- приложена от ищеца към исковата
молба (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. №
6554253/ 16.03.2018 г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента
(уведомление) за извършеното допълнително начисление. Получаването на писмото
се признава и в исковата молба, като е приложено по делото.
Сочи,
че в случая става дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие нз
т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия”, които спорове са изключително
добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната
и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), решаващите състави
по причини, които за нас остават енигматични продължават автоматично да
преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на различна
нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважават предявените искове от
клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите им са
манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която
винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното
количество.
Посочва
съществуващото законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имал
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕ8Р е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел
IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал 1 ПИКЕЕ, във
връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „... в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй
като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза
не може да бъде установен точният процент на грешка, формулата, която се
прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48,
ал. 1, б "б" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия
се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване”.
Стойността на дължимата сума била изчислена
при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по
цена, по която операторът на разпределителната
мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми
от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента
(вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о , ТК,
докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и
Решение № 86 от 17.08 2015 г. на ВКС пс т.д. № 616 от 2015 г., докладчик
съдията Емилия Василева)
Сочи
също, че ЕВН ЕС нямало задължение да
доказва виновно поведение от страна на ищеца.
Счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е
извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на
него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на съставя на престъплението
по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се
касае до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител е и релевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
Този
въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на
ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът
дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка
на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата
за измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК,
IV г о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II
т.о, Решение № 15 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1 156/2016 г. на
ВКС, ТК, II т.о. и др.)
Заявява,
че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция
ЕВН ЕС,
в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(0у
на ЕВН ЕС) ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на
които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия”.
В чл.
28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител
уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката
му, като в цялост разпоредбата има следното съдържание, визирано в „Чл.28. (1)
и (2) ЕВН ЕС.
Според ответника,
не може да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в
ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се
обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на
17.02.2012 г. Това е изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително
поставя изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение
на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от
Тълкуването
на ответника се споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 24 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за
територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на
потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118
от 18.09.2017 г на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК).
Посочва,
че ОУ на „Енерго-ПРо Продажби” са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като
дословно цитира чл. 24./1/ и /2/. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от
ОУ на Е8Н ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало,
че те са напълно еднакви, т. е. няма особена логика при идентична фактическа
обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
изпълнено, а този съд да възприема диаметралнопротивоположна теза и да твърди,
че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
В
заключение ответникът твърди, че искът е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни
разноски.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с отрицателен установителен
иск по 124, ал.1 ГПК. Ищецът следва да докаже всички посочени в исковата му
молба обстоятелства, тъй като на тях основава възраженията си за недължимост на
отричаното с иска вземане. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът му
дължи процесната сума и основанието за това.
УКАЗВА на страните по делото
за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 17.09.2018г. от 10.30ч., за която
дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: