Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.11.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Йоана П., като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №7714/2017год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът
Т.Д.Т. излага в исковата молба, че между него и М.наО.на 27.04.2016г. на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ във
връзка с чл.19а, ал.1 т ЗА , чл..5, ал.4 от ПМС 54/2010г. и чл.6, ал.2 от
Правилника за устройството и дейността на институт по отбрана "Професор Ц.Л."/ПУДИО/
е сключен трудов договор, по силата на който му е възложено да изпълнява
длъжността Директор на Института по отбрана за неопределено време. Със заповед №РД-27-113/31.03.2017г. на М. наО.С.Я.,
на основание чл.19а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗА във връзка с чл.6, ал.2 от ПУДИО,
е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.04.2017г., а заповедта му
е връчена около 15,30часа на
31.03.2017г. В рамките на 2-3 часа след
това се появили медийни публикации , който оповестили този факт, както и
информация за освобождаването му от длъжност заради подмяна на тактико-техническите задания на проектите за
закупуване на нов тип изтребители и бронирани машини за Сухопътните войски. Посочените обстоятелства не са отразени в
мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. След
направено запитване от медиите до МО относно неговото освобождаване от длъжност
е подаден официален отговор от пресцентъра му, адресиран до М.М.от вестник "Капитал", в който е
посочено,:
"Основните
причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни груби
нарушения от страна на Т.Т.. Под негово
ръководство и по недопустим за Въоръжените сили начин са подменени
тактико-техническите задания на инвестиционните проекти за бойните машини за
Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е
станало без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертите комисии
на видовете въоръжени сили. Умишлено са
забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската
армия. Като пример, бихме посочили над 6-месечното забавяне на обществена
поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства
сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на
основните задачи."
Въз основа на информацията, предоставена в
официалния отговор от МО, са публикувани множество статии в медиите, касаещи освобождаване на ищеца от
длъжност , с които изнесените в отговора факти са разпространени сред множество
хора.
На
01.04.2017г. Министърът наО.С.Я. гостувал в предаването "Седмицата",
излъчвано по "Дарик Радио", в което на въпрос дали заради
изтребителите е освободен Директора на
Института по отбрана Т.Т. отговорил, че "Заради подмяна на тактико-техническите
задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани
машини за Сухопътните войски". Заявява, че това не е единствената причина,
а и поради използван механизъм и отношението на тази структура в рамките на МО
за точно такъв тип влияние. На 05.04.2017г. в сутрешното предаване на БТВ служебният министър С.Я. дал интервю, в което
казал, че в оглавявания от Т. институт са извършвани определени нередности, внушения и влияния при изготвяне на
техническите задания, което не било тяхна работа и не би трябвало да стои по
този начин въпросът.
Излага
твърдения, че деянието в което е обвинен за подмяна на тактико -техническите
задания на инвестиционните проекти за бойните машини за Сухопътните войски и за
нов тип боен самолет на ВВС представлява обвинение в извършено тежко престъпление
против Републиката и корупционно престъпление. Информацията е разпространена от
пресцентъра на МО и потвърдена лично от служебния Министър на отбраната,
оповестена е от най-високо ниво в държавата,
а именно министър -председателя в пленарната зала на НС.
В
тази връзка ищецът счита, че МО следва да докаже верността на заявените факти
за подмяна на тактико-техническите задания на посочените инвестиционни проекти,
тъй като в противен случай следва извод за неверни клеветнически твърдения,
уронващи репутацията на ищеца, довели до тежки последици, изразяващи се в
стрес, безпокойство, напрежение, нервност, главоболие и безсъние. Заявява, че е професор, доктор, български офицер, с висок
образователен ценз и популярност , поради което разпространените клеветнически твърдения, чрез които е обвинен
в национално предателство, са се отразили негативно и това довело до загуба на
доверие от неговите партньори, потенциална загуба на покани за международни
изяви и ангажименти, което коренно променило живота на него и семейството му.
Предвид
изложеното ищецът предявява срещу М.наО.на Р.Б.за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева,
настъпили в резултат от неверни
клеветнически твърдения, обективирани в писмо отговор от МО на журналистическо
запитване и разпространени в медиите. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
М.наО.на Р.Б.в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността
Директор на Института по отбрана, който е юридическо лице по чл.60 от ЗА към М.
наО.и се ръководи и представлява от директор, който е цивилен служител, хабилитирано
лице, назначавано от М. на отбраната. Твърди, че съгласно чл.2, ал.4 от ПУДИО
институтът като второстепенен разпоредител с бюджет има функции по изготвяне на
тактико-технически задания, технически спецификации и експертизи, програми и
методики за изпитвания, както и стандартизационни и други документи, свързани с
отбранителни продукти, за изготвяне на
които носи отговорност.
Излага,
че ищецът е заемал длъжност от
посочените в чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, а
съгласно чл.19, ал.4 от същия нормативен акт правоотношенията с посочените в тази разпоредба лица се прекратяват без
предизвестие от органа, който ги назначава, по негова преценка, като не е
необходимо да се посочат мотиви извън субективната преценка на назначаващия
орган. Счита, че в разпространението на процесните факти не е направена оценка
за личността на ищеца и не следва да се прави извод, че същите уязвяват неговото
достойнство. Излага съображения за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Третото лице помагач на страната на ответника С.Д.Я.
в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на предявения иск.
Излага, че не е извършено противоправно деяние, тъй като при представяне на
информация и коментари по отношение на ищеца, като лице заемащо висша държавна
длъжност, би следва да търпи по-голяма степен на критика от обикновения човек,
в който смисъл е практиката на ЕСЗПЧ. С участието си в посочените в исковата
молба предавания на 01.04.2017г. и 05.04.2017г. в качеството си на служебен
министър наО.Я. коментирал дейността на ищеца като длъжностно лице, както и
представляващи обществен интерес въпроси.
Счита, че субективните преживявания на ищеца не могат да бъдат
възмездявани по този ред, тъй като поведението
на деликвента не е противоправно. Излага, че изнесените факти по
отношение на ищеца не са клеветнически, нито могат да се квалифицират като
обида. Счита за недоказано по делото, че процесният отговор до вестник
"Капитал" е изпратен от МО,
тъй като липсва регистрационен номер и не е подписан, поради което не следва да
се ангажира отговорността на ответника
като възложител на работа по чл.49 от ЗЗД. Твърди, че
в медиите е публикувана информация за ищеца, като длъжностно лице,
съдържаща негативни коментари, като например в медията „Фрогнюс“ е публикувана
статия „Бившият военен министър Т.-сивия кардинал, който коли е беси в
армията". Според него информацията, посочена в статията, е взета от
протокол от заседание на комисията по
отбрана в НС от 13.10.2016г. Излага
подробни съображения за правната рамка
за стартиране и реализиране проектите за модернизация на Българската армия,
както и подробни съображения за направения извод, че ищецът е извършил подмяна на тактико-техническите задания на
проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за
Сухопътните войски". Относно
проектите за закупуване на нов тип изтребител в свое становище от 19.08.2016г. направил предложение за промени преди
изпращане на искането за предложение, като предложил искането да се насочи към
закупуване на максимален брой самолети, конфигурирани за контрол и охрана на
въздушното пространство, вместо
придобиване на многоцелеви самолет. В изложението са посочени и мотивите
на Т. да предложи това изменение, като според третото лице помагач предложението
е неправилно и противоречи на решение на НС от 27.07.2017г. и решение на МС №234/01.04.2016г. Третото
лице помагач счита, че е неприемливо Института по отбрана да прави изводи
относно целесъобразност, което не е в неговата компетентност, а с оглед волята
на законодателя целесъобразността не е от значение. Цитирани са становища на ищеца относно
различни проекти и са изложени съображения, че са неправилни. От изложеното е
направен извод, че ищецът като директор
на Института по отбрана е извършил действия в посока промени в критериите от
първо ниво и параметри, определящи конфигурационния пакет, касаещи оперативни и тактико-технически способности. Твърди, че искания за посочените
промени са правени от директора на Института по отбрана, заместник-директора и
представителите им на различни работни
групи и заседания. Изложени са
съображения и защо счита, че е забавено стартирането и реализацията на обществени
поръчки за нуждите на МО и БА с действията на Института по отбрана. Излага доводи в тази връзка, че от справка в
регистъра на Агенцията за обществени поръчки е видно, че под номер
00164-2017-005 е публикувана обществена поръчка, открита с решение
№14/16.03.2017г. за доставка на зимни и летни обувки. Изготвените спецификации
за обувките са утвърдени от ищеца като директор едва на 02.11.2016г., което дава основание на
третото лице помагач, поради липсата на сложност в същите, да направи извод за
неоправдано забавяне. Твърди, че ищецът отказал да промени техническата
спецификация за обществената поръчка за доставка на обувки, като приеме
критерии за възлагане вместо най-ниска цена, най оптимална цена в съотношението
качество и цена. С това препятствал откриването на нова процедура, след
прекратяване на вече откритата със същия предмет под №00164-2017-002 в
регистъра на АОП.
Третото лице помагач на страната на ответника Р.Д.С. , в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Твърди, че от страна на МО не изхожда
прессъобщение, а представеното писмо представлява отговор на запитване от журналист. Всички
прессъобщения на МО се публикуват в официална страница, а информация за
уволнението на ищеца и причините за това
не е публикувана на сайта на МО. Не се
установява авторът на писмото, датата на съставянето му и дали изхожда от МО.
Не се установява кой е източник на процесната информация. Твърди, че само в
една статия на в."Капитал" е посочено процесното писмо. Счита, че
дори и да се приеме, че такова писмо е изпратено, то не е до медиите, а до
физическо лице-гражданин. Счита, че
описаното в исковата молба демонизиране на ищеца е резултат от начина, по който
е представена информацията в медиите, което не зависи от МО. Счита, че не е
налице противоправно поведение, тъй като е изпратена информация в изпълнение
задължението на МО за предоставяне на информация. Твърди, че
изложените в отговора факти отговарят на действителното положение, тъй като
ищецът е бил Директор на "Института по отбрана" към МО и отговаря за
изготвяне на тактико-техническите задания, спецификации за бойните машини.
Излага, че е законосъобразно прекратяване на трудовия му договор с МО съобразно
чл.19а, ал.2 от ЗА. Излага съображения за недоказаност на твърдението за
настъпили неимуществени вреди, при преценка на което следва да се вземе предвид
решение №7/1996г. на КС на България, което предвижда, че конституционните
ограничения по отношение свободата на словото не могат да се тълкуват като липса на възможност и право да се
осъществява публична критика, особено по отношение на политически фигури,
държавни служители и органи. Счита, че като Директор на Дирекция "Връзки с
обществеността" не е отговорна за лични действия на други лица, тъй като
не е ясен авторът на писмото. Заявява, че не е автор на посоченото писмо и не е инициирала неговото изпращане, тъй
като длъжността й не предполага съставяне и изпращане на подобни съобщения, тъй
като няма функции по съставянето на информация
в отговор на постъпили запитвания. Процесът по съставяне на информация в МО е
строго регламентиран и подлежи на съгласуване между звена и отдели, които
разполагат с нея. Всички въпроси във връзка с уволнението на ищеца са
препращани до компетентните звена. Излага
съображения за недоказани неимуществени вреди и прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
От писмените доказателства се
установява и не е спорно между страните, че
въз основа на трудов договор №РД-27-63/27.04.2016г. между ищеца и МО е
възникнало трудово правоотношение по силата на което Т.Т. е назначен на
длъжност Директор на Института по отбрана за неопределно време. Със заповед на М. наО.С.Я.
№РД-27-113/31.03.2017г., на основание чл.19а, ал.2, чл.19, ал.4 от ЗА във
връзка с чл.6, ал.2 от ПУДИО, е прекратено трудовото правоотношение с Т.Т. за
посочената длъжност, считано от 01.04.2017г.
С писмо, на лист 19 от делото, от пресцентъра на МО до М.М.от вестник
"Капитал", във връзка с негов въпроси
"Какви са основанията за освобождаване на директора на
"Института по отбрана" Т.Т.? Е даден следния отговор:
"Основните причини за
освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни
груби нарушения от страна на Т.Т.. Под негово ръководство и по недопустим за
въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за
инвестиционните проекти за бойните машини за Сухопътните войски и за нов тип
боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под
внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени
сили.
Умишлено са забавяни и други проекти,
засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример, бихме
посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни
и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основани
задачи.
Освобождаването на Т.Т. е в съответствие със ЗА. Съгласно чл.19, .ал.4
от ЗА правоотношенията с директора на "Института по отбрана" могат да
бъдат прекратени без предизвестие от органа, който го назначава -в случая М. на
отбраната."
Представени са констативни протоколи,
издадени от нотариуси, в които е удостоверено, че на 27.04.2017г. в интернет страниците „Медиапул“ и „Капитал„ са
публикувани статии със заглавие "Чистката на военния министър стигна до
предшественика му Т.Т." и "Окопна война във военното
министерство", към които са приложени разпечатки на посочените статии, от
които е видно тяхното съдържание.
Представена е стенограма от пленарно
заседание на НС на РБ от 21.04.2017г., в което се съдържа отговор на поставен
от депутат въпрос за извършени уволнения от назначеното на 27.01.2017г. Служебно
правителство от П.Р.Р., между които е уволнението на ищеца. В своя отговор Министър-председателят О.Г.уточнява,
че разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗА дава такава възможност на органа по
назначаване. Както и че, в института по отбрана са освободени директорът и
заместник-директорът, заради доказани нарушения при изготвяне на техническите
спецификации и тактико-технически задания на инвестиционни проекти за бойните
машини на Сухопътните войски и многофункционален изтребител на Военновъздушните
сили.
Към писмения отговор на ответника е приложен целия текст на процесното
писмо, като в точка 5 е отговорено, че от извършените кадрови промени не се очаква забавяне на процедурите за
придобиване на нови изтребители, патрулни кораби и подготовката за процедурата
за нови бронирани машини за Сухопътните войски.
От писмените
доказателства, събрани по искане на третото лице помагач С.Я. се установява, следното:
По проекта за закупуване
на нов тип боен самолет:
На 15.09.2016г. е
изпратено становище до М. наО.с копие до Командира на ВВС, на Т.Т. , като Директор на ИО, относно
проекта за придобиване на нов тип боен самолет, в което са предложени критерии
за оценяване на алтернативните варианти.
От становище на ръководителя на
проекта полковник Д.С., относно
поставени въпроси в изпратеното становище, са изложени съображения същото да не
се взема предвид относно препоръки в
т.1, т.2 и т.3.
От протокол№17 от
17.06.2016г. на лист 651-654 от делото се установява, че е взето решение да се
приеме за сведение детайлен план за изпълнение на проекта за придобиване на нов
тип боен самолет и е възложено в срок до
22.06.2016г. всички структури от борда за управление на проекта, включително и
Института по отбрана, да изпратят своите становище по методиката за избор на
оптимален вариант за реализация на проекта.
На 19.08.2016г. е
регистрирано становище до МО и зам. командира на ВВС от ищеца, лист 849-853, като директор на ИО,
относно разработеното искане за предоставяне на предложение за реализиране на
проект за инвестиционен разход "Придобиване на нов тип боен самолет",
в което са дадени подробни препоръки, изброени в пет точки. В становището са изложени подробни мотиви за
направените препоръки и е представен списък на ползваната литература.
На 20.09.2016г. е
регистрирано становище от ищеца на лист
854 от делото, във връзка с планираното заседание на Борда за управление на
проекта на 20.09.2016г., като са
направени предложения за корекции в становищата на ИО от 19.08.2016г. до 15.09.2016г., съобразно
дискусията от заседание на БУП. Изложено
е становище, че дискутираните
предложения не влизат в противоречи с Решение
на Народното събрание, както и че отпадането на един или повече критерии
от модела за оценяване не налага стартиране от начало на процеса на експертно
оценяване. Изразено е становище за съществуване на математически методи, с
използване на които теглото на отпадащ критерии може да се разпредели
пропорционално на оставащите критерии от определена група и ниво.
От протоколите за
проведени засадения на Борда за управление на проект "Придобиване на нов
тип боен самолет" следва да се направи извод, че същият представлява
колективен орган, който обсъжда и приема становищата на различни компетентни
структура от МО, относно процедурата за избор на нов тип боен самолет.
От протокол №2 на
заседание на Борда за управление на проекта е видно, че на него е участвал
ищеца, като директор ИО, който е изразил становище за промяна на критериите
за избор
на доставчик, като се заложат критерии, които да осигурят участие на
представители на българската отбранителна индустрия и бизнеса при изпълнение на
този договор, който е най-голям с оглед финансовите му параметри. След дискусия
по поставените проблеми е взето решение за анализ на направеното от Т.Т.
предложение и обсъждането му в работните групи, ангажирани с проекта.
С протокол от 31.08.2016г.
на работна среща на работните екипи по проекта е взето решение, след дискусия и
изслушване на различните становища, да се вземат предвид целесъобразните
бележки от предложения в становището на проф. Т., като в протокола е прието кои от предложенията се
считат за нецелесъобразни.
От протокол от
03.10.2016г. от работна среща на работните екипи по проекта е взето решение
всички участници да попълнят изготвена предварително и представена анкетна
карта, в която да изразят отношението си по приетия документ и исканите
изменения в него, като в анкетата са посочени, в отделна точка, предложенията
на Т.Т..
От доклад от 03.10.2016г.
лист 944-949, за резултатите заседанието на работните екипи, проведено на
26.09.2016г., се установява, че попълнилите анкетите участници са били против
приемане на измененията, предложени в становищата на Института по отбрана,
представени от ищеца. Направено е предложение да се предоставят резултатите от
анкетата и предложенията на ИО на членовете на борда за управление на проекта
за взимане на съответни решения.
От протокол №55 от
13.10.2016г. от заседание на Комисията по отбрана на Народното
събрание/лист 958-982/ се установява, че е обсъдена реализацията на
проекта за новия многоцелеви изтребител, за закупуването на който НС е
гласувало милиард и половина лева още през 2012г., до 2021г., които все още не
са усвоени по предназначение. Въпросът е повдигнат по повод изявление на новия
ръководител на ВВС, че на следващия съвет по отбрана ще бъде внесен новият
проект. Поставен е въпрос какъв е този нов проект, на който Министърът на О.Н.Н.отговаря,
че проектът ще бъде одобрен още на
22.10.2016г. и ще бъде изпратено писмо за намерение, но същия е финализиран. Поставен
е въпрос към М. да коментира последното предложение на ИО, по отношение
очаквания живот на новия самолет, във връзка с което е предложено изменение.
Министърът отговаря, че всички противоречия са изчистени, че е имало
разминавания, но е постигнато съгласие по всички компоненти.
Представени са документи
по проект на МО за придобиване на основна бойна техника за изграждане на
батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, които не следва да
се обсъждат, тъй като не се установява относимостта им към предмета на
доказване.
Събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели:
Свидетелят М.М.дава
показания, че е журналист във в."Капитал". Изпратил запитване до
официалния имейл адрес на пресцентъра на МО
*********@***.** от своята лична журналистическа
пощенска кутия на 04.04.2017г., като
получил отговор на 05.04.2017г. Това била стандарта практика на вестника от
години. При изпращане на запитване по електронна поща се обаждат на служители
на пресцентъра, които потвърждават получаването. Обаждат се и за потвърждение,
че са получени изпратените отговори. Не
помни кой служител е комуникирал с него в конкретния случай, но те възприемат
отговорите като позиция на МО.
Свидетелката Т., съпруга
на ищеца от 17 години, свидетелства за неговото състояние след прекратяване на
трудовия му договор с МО и разпространение на процесната информация спрямо
него. Това бил най-тежкия период от живота му. Бил спокоен и уравновесен,
намирал бързо решение на проблемите, но след уволнението станал сприхав и
раздразнителен, отговарял троснато, дразнел се за дреболии, изгубил съня си.
Бил засегнат освен от уволнението и
оставането му без работа, но и от очернящата кампания срещу него по
медиите, която продължила много дълго. Оплаквал се от силно главоболие, бил
подтиснат и отчаян. Към него преди това не били отправяни упреци в България и в
международен план. Имал авторитет и добро име, имал признание от големи имена в
областта на сигурността и отбраната. Освен пряката си работа, участвал в редица
допълнителни дейности и проекти, командировки, конференции и организирал такива. След уволнението месеци
наред не дошла нито една покана, не го поканили и да започне някъде
работа. Хората се повлияли от
мултиплицираната новина и очернянето на
името му в медиите. Написал много книги, преведени на различни езици. Написал
книга със заглавие "Борбата с корупцията и изграждане на институциите в
областта наО.и сигурността", която е преведена на 15 езика и има логото на
НАТО. След години градене на добро име е опозорен в посока корупция и погазване
на правилата, което хвърлило черно петно върху името му. Сега започнал да
работи по международни проекти в областта на науката. Бил военнослужещ около 12 години, бил
министър в служебното правителство на М.Р., бил
публична личност и преди напускане на института по отбрана. Не знае за
негативни статии за него преди уволнението. Счита, че той не е имал възможност
да отговори на критиката, тъй като не е канен
да даде отговор на разпространените негативни статии. Не знае някой да
го е поканил за отговор.
Свидетелят В.Р., познава
ищеца от около 20 години, колеги са от 1998г. до сега, били в служебни или
изследователски отношения.
Освобождаването му от Института по отбрана се коментирало в техните
среди, тъй като той бил един от хората, който провеждал системна борба с
корупцията в МО. Тове е
човек с най-голям авторитет от
получилите военно образование.
Свидетелят представя книга, написана от ищеца, която според него се
смята за Библията на НАТО за борба с корупцията и за изграждане на интегритет,
той е автор и главен редактор на същата.
Специалистите като ищеца в България се броят на пръсти. Според свидетеля
Института по отбрана извършва експертна
поддръжка на решенията на М. на отбраната, но системата в рамките на МО е
направена така, че не може едно лице да промени дадено решение по какъвто и да
е въпрос, свързан с обществени поръчки, технически задания. Решенията се вземат
от М. на отбраната, като ИО дава експертни становища, но М. преценява дали да
ги вземе предвид, като съображенията му
могат да са и политически. Знае за
коментарите , излезли по медиите, по отношение на ищеца. Това което е
запомнил най-силно е обвинението в
подмяна на критериите за избор на боен самолет.
Когато освободили ищеца от ИО свидетелят не е работил там. Последната му длъжност във въоръжените сили
била във Военна академия през 2005г.,
след което станал посланик в Ирак и преминал на работа в МВнР. Знае, че Т. се
почувствал много обиден и наклеветен от сриване на авторитета му, тъй като
обвинението за подмяна на критериите за такава сделка е престъпление.
Свидетелят Д.С., работи
като главен секретар на П.на РБ от 22.01.2017г. и към датата на разпита. Преди
това бил на работа във ВВС, като последно бил Началник щаб на ВВС и е запознат
с процедурата за избор на нов самолет и участвал в процесите. ИО имали представители в работните екипи, с
двама експерти -Ганчев, специалист по експлоатация и ремонт на летателни апарати,
и Божилова, с която разработили методиката за оценка за избор нов тип боен
самолет. В това се изразява ролята на ИО, който участва с експерти. ИО
участвало в Съвети по въоръжение и по
оперативна съвместимост. Двамата експерти участвали в работните групи.
Ръководството на ИО до м.09.2016г. не е участвало и не е имало задължение да участва в
подготовката на документи за избора на нов тип боен самолет. По незнайни за свидетеля причини през
м.08.2016г. било изготвено становище от директора на ИО Т., в което се
предлагали доста промени в изготвения проект за избор на нов тип боен самолет,
които били разгледани от Съвета по отбрана на 22.08.2016г. В становището са направени искания за промяна на
конфигурационния пакет, промяна на оперативно-тактическите характеристики и на
инфраструктурата, както и промяна на методиката за коефициентите за избор на
нов тип боен самолет. Това становище
било обсъдено на съвета и предложенията били спорни и нееднозначни. Едното му
предложение било за промяна коефициента за продължителност на използване, като
предлагал този критерии да отпадне или
да има значение 5 %. Било предложено да се попълни анкетна карта, но от
присъстващите никой не се съгласил. Впоследствие били направени още опити да
бъдат променени съответно тези показатели от процедурата с предлагане на нови,
например индустриално сътрудничество, сътрудничество между две страни, които
нямали никакъв измерител и нямало как да бъдат оценени. Становището за промяна на критериите довело
до забавяне на проекта, който стартирал през м.12.2016г. , а трябвало да стартира
през м.08.2016г. Не знае дали изразяването на различно становище може да бъде
основание за уволнение, но има компетентни органи, които могат да решат
това. Според свидетеля г-н Т. е завършил
военно училище и е напуснал въоръжените
сили в началото на 90-те години, поради което се е откъснал от този процес
отдавна, а и в ИО нямали специалисти по авиационна техника. Т. след напускането
се занимавал с научна дейност и с политика.
Приета е съдебно
техническа експертиза, която дава
следните отговори на поставените въпроси:
-След проверка в
съответните сайтове за публикации, свързани с дейността на ищеца, са установени 199467 прочитания.
-След проверка в
електронна пощенска кутия на *******@capital.bg е установено, че има
запазено изпратено електронно писмо от 05.04.2018г. 11,50часа с отговор на
въпроси, постъпили по електронна поща на МО, свързани с дейността на ищеца и
освобождаването му. Писмото е с тема RE: Въпроси за в.Капитал и е получено от *********@***.**. Към съобщението е
приложен файл в doc формат, който е представен в експертизата в снимки.
В допълнителна СТЕ са
дадени следните отговори на поставените въпроси:
-Имейл адресът, посочен на
официалната страница на МО в рубриката "Контакти" относно Дирекция
"Връзки с обществеността", а именно *********@***.** е идентичен с този, от
който е изпратено съобщението до журналиста М.М.;
-Към момента на проверката
на официалната страница на Държавна агенция "Електронно управление"
относно МО, няма посочен имейл за коресподенция с Дирекция "Връзки с
обществеността";
-След посещение в МО Дирекция
"Връзки с обществеността" е установено, че електронната пощенска кутия *********@***.** e създадена на 31.05.2005г., използвана е и е била актуална към месец април 2017г.
-Съгласно политиката на
създаване и наименоване на домейни, електронна пощенска кутия *********@***.** е част от домейн www.mod.bg, на който е официалната страница на М.на
отбраната.
В секретен том към делото се намират протоколи от заседания на Съвета по отбрана,
които са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство и не
следва да се обсъждат.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Основен принцип в правото
е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е предвидено
изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно
действие при или по повод изпълнението й. За възникване на отговорност по чл.49
от ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени
на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да
има вина за причиняването й.
Относно пасивната легитимация на ответника:
От събраните
доказателства се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника М.на отбрана, по силата на което
е назначен на длъжност Директор
в Института по отбрана. Същото е прекратено
със заповед на М. наО.С.Я. №РД-27-113/31.03.2017г., на основание чл.19а,
ал.2, чл.19, ал.4 от ЗА във връзка с чл.6, ал.2 от ПУДИО, считано от
01.04.2017г.
От показанията на свидетеля М.М., който е журналист във в."Капитал" се
установява, че е изпратил запитване до официалния имейл адрес на пресцентъра на
МО *********@***.** от своята лична
журналистическа пощенска кутия на
04.04.2017г., като получил отговор
на 05.04.2017г. Това била
стандарта практика на вестника от години.
От заключението на вещото лице по приетата
основна и допълнителна СТЕ се установява, че в електронна
пощенска кутия на М.М*@*******.** е запазено изпратено
електронно писмо от 05.04.2018г. 11,50часа с отговор на въпроси, постъпили по
електронна поща на МО, свързани с дейността на ищеца и освобождаването му.
Писмото е с тема RE: Въпроси за в.Капитал и е
получено от *********@***.**. Към съобщението е
приложен файл в doc формат, който е представен в експертизата в снимки и от него
следва да се направи извод, че съдържанието му е идентично с това на
приложената първа страница от него към исковата молба и приложен към писмения
отговор на ответника в цялост-лист 136 и 137 от делото. На
следващо място се установява, че имейл адресът,
посочен на официалната страница на МО в рубриката "Контакти" относно
Дирекция "Връзки с обществеността", а именно *********@***.**, е идентичен с този, от който е изпратено съобщението до
журналиста М.М., че към момента на проверката на официалната страница на
Държавна агенция "Електронно управление" относно МО, няма посочен
имейл за коресподенция с Дирекция "Връзки с обществеността" и че електронната пощенска кутия *********@***.** e създадена на 31.05.2005г., използвана е и е била актуална към месец април 2017г., както и че същата е
част от домейн www.mod.bg, на който е официалната страница на М.на
отбраната.
От посочените
доказателства се установява, че на 05.04.2017г. от официалния електронен адрес
на пресцентъра на МО *********@***.** е изпратен отговор на
предварително зададени въпроси, първият от които е "Какви са основанията за
освобождаване на директора на "Института по отбрана" Т.Т.?", на
който е даден следния отговор:
"Основните причини за
освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни
груби нарушения от страна на Т.Т.. Под негово ръководство и по недопустим за
въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за
инвестиционните проекти за бойните машини за Сухопътните войски и за нов тип
боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под
внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени
сили.
Умишлено са забавяни и други проекти,
засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример, бихме посочили над 6-месечно забавяне
на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което
възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основани
задачи.
Освобождаването на Т.Т. е в съответствие със ЗА. Съгласно чл.19, ал. 4
от ЗА правоотношенията с директора на "Института по отбрана" могат да
бъдат прекратени без предизвестие от органа, който го назначава- в случая М. на
отбраната."
От доказателствата по делото се установява и
не е спорно, че към датата на изпращане на писмото длъжността Директор на
Дирекция "Връзки с обществеността" в МО е заемала Р.Д.С.,
конституирана като трето лице помагач на страната на ответника. Без значение е
за разрешаване на разглеждания спор дали посоченото лице е написало и изпратило
процесният отговор, тъй като от доказателствата се установява, че е изпратено
като отговор на МО от официално обявен електронен адрес за кореспонденция, от
което следва да се направи извод, че е изготвено и изпратено от длъжностно лице
на ответника, на което е възложено да изпълнява длъжност, свързана с отговаряне
на журналистически въпроси от името на МО. С изпращаните отговори на
поставените въпроси се ангажира МО и е без значение авторът на писмото, тъй
като същото е изпратено като официална позиция на МО.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че МО има качество на възложител по отношение на длъжностното
лице изготвило и изпратило до в."Капитал" процесния отговор и следва да се ангажира отговорността
му за вредите, причинени от съдържащите
се в него твърдения по отношение на ищеца, в случай че са клеветнически.
Относно противоправното
действие при или по повод изпълнението на възложената
работа:
От съдържанието на процесния отговор се установява, че е разпространена
информация за мотивите, послужили като основание за прекратяване трудовия
договор на ищеца, които не са посочени в заповедта на М. наО.С.Я. №РД-27-113/31.03.2017г. В същата като
правно основание за прекратяване на договора са посочени чл.19а, ал.2, чл.19,
ал.4 от ЗА във връзка с чл.6, ал.2 от ПУДИО, в които е предвидена възможност
за прекратяване на трудовото
правоотношение с определени длъжностни
лица, заемащи ръководни длъжности, без предизвестие от органа, който ги
назначава, съответно определя, по негова преценка.
В посочената заповед не са изложени
мотиви, свързани със системни груби нарушения от страна на Т.Т., за
подмяна на тактико-техническите задания за инвестиционните проекти по недопустим
за въоръжените сили начин, без да се вземат под внимание конкретните изисквания
на експертните комисии на видовете въоръжени сили. Не са изложени мотиви за умишлено забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността
на Българската армия, включително 6-месечно забавяне на обществена поръчка за
производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно
окомплектоването на формированията и
подлага на риск изпълнението на основани задачи.
От изложеното следва да се направи
извод, че в процесното писмо са изложените скрити мотиви за прекратяване на
договора, които до изпращане на писмото са били известни единствено на М.на
отбрана и съответни длъжностни лица там, които са предоставили тази
информация. От изложеното в исковата
молба следва извод, че тези скрити мотиви не са били известни и на ищеца, който е разбрал за тях след
разпространението им чрез в.Капитал, на който е предоставена информацията, след
което същата е разпространена и от други медии.
Според вещото лице по СТЕ информацията
за уволнението на ищеца е
разпространена от множество интернет издания в статии с различни заглавия, на
които има 199 467
прочитания. Следователно скритите и непосочени в заповедта на М. на
отбрана причини за прекратяване на трудовия договор с ищеца са станали
достояние на множество хора.
Следва да се има предвид, че между
ищеца и МО е сключен трудов договор на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.19а, ал.1 от ЗА, по силата на
който е назначен на длъжност Директор на Института по отбрана "Проф. Ц.Л."
за неопределено време. В чл. 7 от договора е предвидено, че за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на КТ и нормативните актове по неговото
прилагане.
От съдържанието на изложените в
процесния отговор скрити причини за прекратяване трудовия договор с ищеца следва да се направи извод, че са
изложени твърдения за допуснати от него дисциплинарни нарушения, извършвани
системно, грубо и многократно, изразяващи се в забавяне
на проекти , подмяна на тактико-техническите задания за инвестиционни проекти
по недопустим за въоръжените сили начин, умишлено забавяне на обществени
поръчки. При положение, че за неуредените въпроси във връзка със
сключения с ищеца трудов договор се прилагат правилата на КТ, то при установяване на посочените нарушения е следвало да се реализира регламентираната в
КТ процедура за търсене на дисциплинарна отговорност. При провеждане на същата
са въведени изискания, регламентирани в чл.193 от КТ, които дават възможност
чрез спазване на определена процедура да се гарантира, както изясняване на
обективната истина, така и защитата правата на работника/ служителя, като
по-слаба страна в трудово-правните отношения.
Така в чл.193, ал. 1 от КТ е предвидено, че
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства. Гаранция за
спазването на тази разпоредба от работодателя е дадена от ал.2 на чл.193, в
която е предвидено, че когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Цитираните норми от КТ гарантират
правото на работника и служителя да бъде изслушан и да се съберат доказателства
за допуснати дисциплинарни нарушения. По този начин работникът знае за
отправеното към него обвинение за извършено дисциплинарно нарушение и му се
дава възможност да се защити.
Следващите разпоредби, които
гарантират правото на защита на работника/служителя в случай на наложено дисциплинарно
наказание са обективирани в чл.195, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от КТ, в които е
предвидено, следното:
-(1) Дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага.
-(2) Заповедта
за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя,
като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка.
- (3) Дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника
или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка.
От
съдържанието на посочените разпоредби следва да се направи извод, че налагането
на дисциплинарно наказание е за конкретно нарушение, което следва да се обективира
в мотивирана заповед, в която същото да бъде индивидуализирано като място и време на
извършване, в какво се състои то и на
какво основание се налага наказание, като се
посочи конкретен законов текст. Тази заповед следва да се мотивира, да се
основава на събраните в дисциплинарното производство доказателства и
обяснението на работника/служителя и следва да му бъде връчена, тъй като същият
има установено в закона право да я обжалва и в рамките на
съдебното производство да направи своите възражения срещу нея и да поиска
събиране на доказателства във връзка с тях. В това
производство, в тежест на работодателя е да докаже
законосъобразността на издадената заповед.
Както е
посочено по-горе, спазването на установената в КТ процедура по установяване и налагане на
дисциплинарни наказания гарантира установяване на обективната истина и защита
правата на работника/ служителя и предоставянето на възможност да се защити при
наличие на обвинение за дисцилинарно нарушение. Същата процедура гарантира на
следващо място, че съответното лице ще бъде своевременно уведомено за
констатирани от работодателя нарушения при изпълнение на служебните му
задължения, ще му се даде възможност да
даде обяснения, да обжалва заповедта за дисциплинарно наказание пред съда, като
по този начин се изясни въпросът за основанието за прекратяване на трудовия
договор, което се вписва и в трудовата книжка на работника/ служителя.
От съдържанието на процесния отговор следва извод за
констатирани от МО нарушения при изпълнение трудовите задължения на ищеца,
които са останали неизяснени поради неспазване на установената в КТ процедура
за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът, като работодател
представляван от М. на отбраната, е прекратил договора с ищеца по своя преценка
и без предизвестие, като се е възползвал от предвидена за съответната длъжност
законова възможност. Не е проведена горепосочената процедура, не са събрани
доказателства във връзка с твърденията за допуснати системни нарушения, не е
поискано обяснение, не е издадена заповед, в която да се посочат извършените системни
нарушения, в какво се изразяват и на какво основание следва налагане на
наказание. Не е дадена възможност на ищеца да обжалва и да ангажира доказателства
за твърденията си, че не допуснал нарушения. Липсата на индивидуализация на
нарушенията по време и място, нарушава правото на ищеца на защита, тъй като не е известно в
извършване на какви конкретни нарушения е обвинен.
При
положение, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор не фигурира като
основание дисциплинарно наказание за системно неизпълнение на трудовите
задължения от ищеца, то
разпространението на такава информация е противоправно и неморално, тъй като по
отношение на него са разпространени от държавна институция факти за системни
груби нарушения, за подмяна на тактико-техническите задания за
инвестиционните проекти за бойните машини за Сухопътните войски и за нов тип
боен самолет за Военновъздушните сили по недопустим
за въоръжените сили начин, за умишлено забавяни и други проекти, засягащи
директно боеспособността на Българската армия.
Следва да се има предвид, че ако работодателят е имал
съмнения и доказателства за извършени престъпления от ищеца като длъжностно
лице, то е налице законоустановена в НПК процедура за ангажиране на неговата
наказателна отговорност, в която също е предвидена възможността му да се защити
срещу евентуално повдигнато обвинение. В НПК също се предвидени гаранции за
реализиране правото на защита и спазване на презумпцията за невиновност, като в
тежест на обвинението е да ангажира доказателства за извършено престъпление. В
тази насока също не са събрани доказателства и не са посочени конкретни деяния,
извършени от ищеца, които да дадат основание за наказателна отговорност.
Предвид
изложеното, съдът приема, че разпространението на злепоставяща ищеца информация
за извършени дисциплинарни нарушения и
евентуално за престъпления, която не е установена, чрез провеждане на съответна
законоустановена процедура, приключила с влязъл в сила акт -заповед при необжалване или съдебен акт, е
противоправно и дава основание да се ангажира отговорността на ответника за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат от
разпространението на злепоставяща информация сред множество хора.
В тази
връзка е без значение дали разпространената информация отговаря на истината,
още повече, че твърдението за системни груби нарушения от страна на Т.Т. и подмяна на тактико-техническите задания за инвестиционните проекти
за бойните машини по недопустим за въоръжените, представляват субективен извод,
без да е посочено на какво се основава и за какви конкретни нарушения, действия или бездействия става дума. При непроведена процедура за налагане на
дисциплинарно наказание и неиздадена заповед, в която да се конкретизират
извършените нарушения, на база на които да се прави извод дали са системни, не
е настоящото производство мястото, в което МО следва да конкретизира
нарушенията, които има предвид и да ангажира доказателства за допуснати такива.
В тази връзка е представена документация по проведени обществени
поръчки, по които ищецът е давал
становища, въз основа на които съдът да прави извод какви нарушения има предвид
МО, посочвайки ги в процесния отговор, кога са извършени, каква норма е
нарушена и може ли да се направи извод за системност. Както е посочено по-горе,
тези обстоятелства подлежат на установяване и доказване в дисциплинарното
производство, което трябва да е провел работодателя преди да разпространява
сред обществеността твърдения за извършени
дисциплинарни нарушения, заради които е прекратен договора с ищеца.
Ако се приеме,
че за решаване на спора е необходимо да се преценява истинността на изложеното,
като се вземат предвид представените по искане на третото лице помагач С.Я. многобройни писмени доказателства, представляващи
документация по проведени обществени поръчки, въз основа на които съдът да преценява
дали са извършени нарушения и могат ли да се определят като системни и груби, то
от анализираните доказателства не може да се направи такъв извод, поради следното:
Установява
се, че ищецът като Директор на Института по отбрана в рамките на предоставените
му от ПУДИО правомощия е представил становища във връзка с процедурата за изготвяне
на методика за избор на изпълнител при бъдеща обществена поръчка за закупуване
на нов тип боен самолет. Неговите становища са обсъждани на заседание на
колективен орган, попълнени са анкетни карти и част от тях са приети, а други
не. От това, че ищецът е представял научно обосновани и мотивирани становища не
следва извод за извършване на дисциплинарно нарушение или престъпление, дори те
да не са взети предвид от решаващия орган.
В
процесния отговор се съдържа информация, че умишлено са забавяни и
други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия и като пример се сочи над
6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни
полеви обувки. От представените по делото доказателства относно тази
обществена поръчка не се установява на каква база е направен извод за над 6-месечно
забавяне.
От
изложеното следва извод за наличие на противоправно поведение на длъжностно лице на ответника при и по повод изпълнение на възложената му
работа, в резултат от което са разпространени неверни злепоставящи твърдения по
отношение на ищеца. Доколко същите са се
отразили на доброто му име и авторитет в
обществото следва да се направи преценка като се обсъди неговата автобиография.
При справка в информационен сайт Уикипедия
по името на ищеца се установява следната информация :
"Професор Т.Т. е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана. От 13 март
до 29 май 2013 г. е министър на
отбраната в състава на служебното правителство на М.Р..
Т.Д.Т. е роден на 18 април 1960 г. в град Стамболийски, България. Завършва
Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ в град Пловдив. През 1982 г. завършва Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия като инженер по автоматика и телемеханика. През 1989 г.
защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия „Н. Е.
Жуковски“ в СССР, а през 1994 г. – в Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ.
От 1999 г. е старши научен сътрудник
II степен (доцент) по приложение на
принципите и методите на кибернетиката, а от 2014 г е професор по същата
специалност.
От 1982 до 1986 г. служи в бойно поделение на ВВС.
От
1989 до 1992 г. е преподавател във ВВВУ „Г. Бенковски“. От 1994 до 1998 г. е
научен сътрудник последователно в Института по управление и системни
изследвания и Института за космически изследвания на БАН, където продължава да работи като
старши научен сътрудник от 2002 г. до 2004г.
От 1999 до 2001 г. е последователно директор на Дирекция „Планиране на
отбраната“ и „Политика по въоръженията“ в М.на отбраната. От 2004 до 2008 г. е ръководител на катедра
„Мениджмънт на отбраната“ във Военна академия „Г. С. Раковски“. От 2005 до 2008 г. Т.Т. е член на Борда за
изследвания и технологии на НАТО и
национален представител в неговия панел „Системни анализи и проучвания“.
Притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и
национални интер-дисциплинарни изследвания по въпроси на сигурността и
отбраната. Негови научни и научно-приложни публикации са преведени на арабски, арменски, бахаса, грузински,дари, испански,португалски, румънски, руски, сръбски, украински, унгарски и френски език. От
2008 г. е в Института по паралелна
обработка на информацията на БАН, сега Институт по
информационни и комуникационни технологии, като ръководител на
секция „Информационни технологии в сигурността“ и на Центъра по мениджмънт на
сигурността и отбраната. В периода септември 2009/2010 г. е съветник на М. наО.по
въпросите на стратегическия отбранителен мениджмънт. От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в
състава на служебното правителство на М.Р.. От
3 май 2016 г. проф. Т.Т. е назначен за директор на Института по отбрана, но на
31 март 2017 г. е освободен от служебния министър наО.о.з. бр. ген. С.Я..
Според МО на РБ това е заради „подмяна на тактико-техническите задания“ на
проектите за закупуване на нов тип изтребител. Това съобщава информационният
сайт Меdiapool"
От
посочената автобиографична справка следва, че ищецът е с военно образование и
цялата му професионална и научна дейност е свързана с Българската армия. Започнал
е кариерата си като военнослужещ в бойно
поделение на ВВС, след което се занимава с научна дейност, издава научни
трудове, преведени на различни езици, участва в международни конференции, заема
ръководни длъжности като Министър наО.в служебното правителство на М.Р.,
заместник министър наО.и Директор на Института по отбрана.
Следва да се направи извод, че ищецът е човек който се
ползва с добро име и има авторитет в сферата, в която работи, тъй като през
голяма част от кариерата си е бил на ръководни длъжности- съветник на М. наО.и Министър на отбраната. Заемането на
посочените длъжности дава основание да се приеме, че се е ползвал с доверието на ръководството на Българската
армия и с политическо доверие от управляващото държавата мнозинство. Длъжността
на Директор на Института по отбрана също е ръководна и е свързана с научната му
дейност, тъй като този институт е
организация за научни изследвания, научно -приложна дейност и научно-техническо
осигуряване в интерес наО.на страната, както е посочено в чл.2 от ПУДИО. А според чл.6, ал.2 от същия правилник директорът е цивилен
служител, хабилитирано лице. Предпоставка за заемане не тази длъжност е
научното звание и дейност на ищеца.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Р., който е колега на ищеца от
1998г. и са работили заедно постоянно на различни служебни или изследователски
отношение, и неговата съпруга, се
установява, че след разпространение на процесната информация, ищецът е бил огорчен, разочарован , притеснен.
Според свидетеля Р. неговото уволнение се коментирало
негативно в техните среди , тъй като той е изявен борец срещу корупцията.
Според него ищецът се е ползвал с най-висок авторитет сред хората, имащи военно
образование, автор е на книга, която се смята за Библията на НАТО в областта на
корупцията и е преведена на 15 езика. Почувствал се много обиден и наклеветен от
твърденията за промяна на критериите, тъй като то има характер на обвинение в
извършване на престъпление.
Свидетелката Т., съпруга на ищеца свидетелства, че
след разпространение на процесното писмо с информация за неговото уволнение,
съпругът й преживял най-тежкия период в
живота си, станал раздразнителен, дразнел
се от дреболии, изгубил съня си, останал без работа и не получил покана за
започване на нова.
Съдът приема, че от събраните гласни доказателства се установява
претърпяването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, като съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като не си противоречат и съответстват
на останалите събрани доказателства. Същите са и житейски обосновани, настъпването
им е логично и възможно, тъй като злепоставящата ищеца информация е станала
достояние на множество хора и е разпространена от държавна институция, която се
ползва с доверието на обществото и се предполага, че същата спазва законоустановените
процедури за установяване и обосноваване на официално разпространените от нея
факти. Тъй като информацията е разпространена по този начин е трудно същата да
бъде опровергана от потърпевшата страна, която след като е отстранена от
заеманата длъжност не разполага с възможност да докаже възраженията си, а и не
е налице процедура, в която да направи това.
От справката в информационния сайт
Уикипедия е видно, че фигурира информация за това, че според МО основанието за освобождаване на
ищеца от длъжността Директор на ИО е подмяна
на тактико-техническите задания на
проектите за закупуване на нов тип изтребител. Следователно ищецът продължава и
към настоящия момент да търпи вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му
име в обществото и професионалните среди.
Налице е пряка и закономерна причинно-следствена
връзка между посочените вреди и разпространението на злепоставящата ищеца
информация с процесния отговор, предоставена от държавна институция, каквато в М.на
отбраната. Съгласно чл.41 от КРБ Всеки има право да търси,
получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да
бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите
имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които
представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга
защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Възползвайки
се от това свое право, представител на в."Капитал" е поискал и му е
предоставена информация от ответника
относно причините за уволнението на Т.Т. като директор на ИО. Като предоставена
от държавна институция, тази информация е приета за достоверна, отразяваща
позицията на МО и съответно е разпространена от печатното издание в. „Капитал“,
а след това и от други медии.
Нормално
е гражданите да имат доверие в информацията, предоставена от държавна
институция, тъй като според чл.4, ал.1 от
Конституцията Р.Б.е правова държава, която се управлява според Конституцията и
законите на страната. МО е държавна институция, която следва да изпълнява
законите на страната във всички сфери, в които работи, включително да зачита
правата на своите служители, регламентирани в КТ. Ищецът, макар и заемащ ръководна
длъжност като Директор на ИО, по отношение на който е предвидена възможност за
освобождаване по преценка на назначаващия го орган без предизвестие, има своите
права, които гарантират защита на доброто му име в професионалната сфера при твърдения
за системни нарушения, извършени от него в работата, които са разпространени от
МО. Неспазването на тази процедура противоречи
на горепосочения основополагащ принцип на управление на българската
държава за спазване на законите, в които са регламентирани гаранциите за защита
основните права на човека, посочени в Конституцията.
Спазването
на законите по отношение на всеки български гражданин от всяка една държавна
институция е достижение на демократичното управление на държавата, което предвижда създаване на
различни процедури и тяхното задължително спазване, за да се гарантират правата на българските граждани
на защита срещу неоснователно, неконкретизирано обвинение, което е
разпространено публично.
Неоснователно е възражението на ответника
и третото лице помагач Я., че следва да бъде изключена отговорността на МО, тъй
като в процесното писмо е коментирана дейността на ищеца като длъжностно лице.
За да направи този извод, съдът приема, че съдебната практика обективирана в решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е.Т.,
не следва да се взема предвид при разглеждане на настоящото дело. Същата е в
смисъл, че "Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е
налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по
поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на
право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име. "
Този
извод се налага поради това, че ответникът, който е източник на злепоставящата
ищеца информация, е държавна институция, поради което не е относим чл.39, ал.1
от КРБ, в който се регламентира едно от основните права на гражданите и
границите до които може да се упражнява. Няма правна норма, която да предоставя
право на държавна институция да разпространява
непроверена по надлежния ред информация, по отношение на който и да било
български гражданин. Включително и по отношение на бивш служител, с който е
прекратено трудовото правоотношение, тъй като следва да извършва дейността си
законосъобразно и да зачита правото на добро име на всеки български гражданин.
В случая, ответникът не
е установил по надлежния ред фактите ,посочени в процесния
отговор до в."Капитал", по изложените по-горе съображения. Налице е противоправно
действие, настъпили са описаните в исковата молба неимуществени вреди, накърнен
е авторитета, доброто име на ищеца,
претърпял е безпокойство, гняв от безсилието, че няма начин да се противопостави
на разпространието на процесната злепоставяща информация, нито процедура, в
рамките на която да я опровергае.
Вземайки предвид личността
на ищеца, неговата автобиография, отразяваща дейността му като лице, ползващо
се с авторитет в средите на Българската армия и отдало целия си професионален
път в дейност , насочена към организацията и ръководството на същата, съдът
приема, че е справедливо да се присъди обезщетение в размер на 25 000лева, като
искът следва да се отхвърли до пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от
исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на
5904,80лева, от които следва да се присъди половината или 2952,40лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. На основание чл.78, ал. 8
от ГПК съдът определя размера на претендираното от ответника
юрисконсултско възнаграждение на
300,00лева, от които следва да се присъдят 150,00лева.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.наО.на основание чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Т.Д.Т.
с ЕГН********** сумата от 25 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване неговия авторитет и добро име в обществото, притеснение и безпокойство, настъпили в резултат от разпространени неверни клеветнически
твърдения в писмен отговор, изпратен от М.на отбраната, от електронен адрес *********@***.**, до М.М*@*******.**, в който на въпрос "Какви са
основанията за освобождаване на директора на "Института по отбрана" Т.Т.?" е отговорено следното:
"Основните причини за
освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни
груби нарушения от страна на Т.Т.. Под негово ръководство и по недопустим за
въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за
инвестиционните проекти за бойните машини за Сухопътните войски и за нов тип
боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под
внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени
сили.
Умишлено са забавяни и други проекти,
засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример, бихме посочили над 6-месечно забавяне
на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което
възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основани
задачи“, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 25 000лева до 50 000лева.
ОСЪЖДА М.наО.на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Т.Д.Т. с ЕГН********** направените
по делото разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 2952,40лева.
ОСЪЖДА Т.Д.Т. с
ЕГН********** да заплати на М.наО.на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената
част от иска, в размер на 150,00лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието С. Д. Я. и Р.Д. С.,
като трети лица помагачи на страната на ответника М.на отбраната.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: