О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/19.12.2012г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено
на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТАТА година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2323 по описа за 2012г. на ВОС,
съобрази следното:
Производството е по реда чл.140 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от ТД „ДАЯНА 67"(в несъстоятелност) ЕООД ЕИК:*********,
седалище гр София, адрес на управление, р-н Витоша, ул. „Кумата” №81,
представлявано от синдика ГАНКА ЯНЕВА КОЛЬОВСКА, чрез процесуалния си
представител по пълномощия по реда на чл.32 от ГПК адв. И. Красимиров
К. *** против МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА
РБ, представлявано от Министър Дияна Ковачева и Държавен съдебен изпълнител
Христина Калчева ул.”Ангел Кънчев” № 12, с цена на иска 3 148 729,19 лева,
от които главница в размер на 1 902 617,08 лева и обезщетение за забава в
размер на 1 246 1,11 лева за периода от 13.06.2006 год. до 25.07.2012 год.
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане и разноски по делото.
Дружеството ищец е в открито
производство по несъстоятелност с Решение № 492/18.05.2010 год. по дело №
756/2010 год. на СГС. За синдик е назначена Ганка Янева Кольовска.
В исковата си
молба ищеца въвежда твърдения, относно следната фактическа обстановка:
Ha 05.06.2006 г. с постановление за възлагане на
недвижим имот от същата дата, издадено по и.д. № 4102/2003г. по описа на СИС
при ВРС ,V район от ответницата Христина Калчева е възложила на ищеца следният
недвижим имот, а именно : ХОТЕЛ „ДИАНА" намиращ се в гр. Варна , КК Златни
пясъци", построен върху държавна земя представляваща имот пл.149 /сто
четиридесет и девет/ с отстъпено право на строеж, с монолитна стоманобетонна
конструкция, като в партера е разположен ресторант с кухненски бокс, фоайе за
отдих и рецепция, стълбище за етажите, първи етаж се състои от: офис и 29
/двадесет и девет/ броя хотелски стаи, втори етаж, трети етаж и четвъртият етаж
се състоят от по 1 /един/ апартамент и 28 /двадесет и осем/ хотелски стаи,
петият етаж е с 29 /двадесет и девет/ хотелски стаи и офис; всяка стая се
състои от входно антре, стая, баня с тоалетна и тераса, със застроена площ на
хотелската част от 765 /седемстотин шестдесет и пет/ кв.м. по нотариален акт, а
по измерване на място застроената площ на хотелската част, заедно с балконите на
всеки етаж, е 756 / седемстотин петдесет и шест/ кв.м. и РЗП 3 780 /три хиляди
седемстотин и осемдесет/ кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж,
съответстващо на припадащата се част от разгънатата застроена площ на хотела
върху терена; ведно с изграденото барбекю от дървена конструкция от две части
със застроена площ от 80 /осемдесет/ кв. м., монолитен магазин със застроена
площ от 50 /петдесет/ кв.м., както и изграден басейн от две части, при гаранции
на имота: от двете страни улица и гора, собственост на „Златни пясъци , за
сумата от 2 300 000 лв.
Съгласно мотивите на ДСИ посочени в постановлението,
че привилегированото вземане на Държавата - присъединен взискател, чрез
Агенцията за държавни вземания гр. Варна, по цитираното по-горе изпълнително
дело е било в размер на 897 382.92 лв.
Цената на настоящият иск в размер на 1 902 617,08
се формира като разликата между сумата от 2 800 000 лв. - загубени безвъзвратно
от доверителите ми и разпределени между взискателите по изпълнителното дело и
сумата от 897 382.92 лв.- изплатени на присъединения взискател – Държавата.
С Решение №2952/27.10.2008 г. по гр. д. №10308/2007 г.
по описа на ВРС, 10-ти състав, е прието за установено, че ищците не са
собственици на процесния имот и същите са осъдени да предадат владението на
процесния имот на трето лице.
Решението е потвърдено с Решение от 19.06.2009г. по в.
гр.д. №173/2009 г. по описа на ВОС, грВарна. Решението на въззивния съд не е
допуснато до касация с Определение №251/15.03.2010 г. по гр.д. №1203/2009 г. по
описа на ВКС на РБ.
На 22.10.2010 г. имотът е бил принудително отнет от
ищците, чрез принудителното му отнемане по изп.д. №20097180400380 по описа на
ЧСИ с район на действие Окръжен съд гр.Варна рег № 718 на КЧСИ и реално са отстранени
от владение на процесния имот,
При извършената публична продан Държавен съдебен
изпълнител Христина Калчева от СИС при ВРС не е проверила обстойно и правилно
собствеността върху процесния имот, към датата на неговата продажба (05.06.2006
г.) , ищците са понесли вреди , в размер от 2 800 000 лв., към 05.06.2006 год.
Цената на главницата е в размерна 1 902 617,08 лева, определена по посочен
по-горе ред.
Претендират обезщетение за забава, считано от
13.06.2006 год. - датата на увреждането до 25.07.2012 год. - дата на депозиране
на ИМ , както и законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане
на главницата.
С молба Вх.№ 33624/06.11.2012 год.
ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие заявява, че оттегля
предявения иск против Държавен съдебен изпълнител Христина Калчева. Със същата
молба.
С исковата молба представя писмени
доказателства
На основание чл.131 ГПК и в срока по чл. 131 ал.1 ГПК,
е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника От Христина Калчева,
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
С отговора оспорва изцяло като недопустим, неоснователен
и недоказани предявения иск. Твърди, че не е пасивно – легитимирана страна по
така предявения иск. Съгласно правната квалификация - чл. 441 от ГПК - за
вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от
държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите и пасивно легитимиран да отговоря по този иск е
единствено Министерство на правосъдието, който е неин работодател.
По основателността на иска твърди, че предявения иск е
неоснователен.
Твърди, че съгласно чл. 499, ал. 1 от ГПК, ищеца при
съдебно отстраняване от имот придобит от публична продан има право да получи
сумите от всеки един от взискателите и от длъжника, това което е получил и при
подобно съдебно отстраняване не възниква и не съществува деликтна отговорност
за съдебния изпълнител.
Предявения иск за непозволено увреждане по чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и елементите на фактическия му състав включва: деяние/ действие или
бездействие/; противоправност на деянието; вина; вреди и причинна връзка между
деянието и настъпилите вреди.
Извършената публична продан и възлагането на имота
като процесуални действия не са противоправни, липсва вина, и поради това
допълнително основание предявеният по чл. 45, ал. 1 от ГПК е неоснователен.
На
основание чл.131 ГПК и в срока по чл. 131 ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор
на исковата молба от МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от Министъра
на правосъдието Диана Ковачева, чрез процесуалните си представители по реда на
чл.32 от ГПК Любомир Димов - главен юрисконсулт и Петя Рътарова - старши
юрисконсулт в дирекция „Правни дейности" в Министерството на правосъдието
и адрес за призоваване:
гр.
София, ул. „Славянска" № 1.
С отговора оспорва иска.
Твърдят, че така предявеният иск срещу
Министерството на правосъдието е недопустим поради липса на пасивна процесуална
легитимация на Министерството на правосъдието. В исковата молба ищецът твърди,
че вредите са причинени във връзка с деликт, свързан с незаконосъобразни действия на държавен съдебен- изпълнител към
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр. Варна. Твърдят, че Министерството
на правосъдието не е пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск. Излага
подробни съображения в тази насока.
Прави възражение за местна подсъдност на чл. 119, ал.
3 от ГПК. Твърдят, че в конкретния случай предявеният иск е подсъден на
Софийски градски съд и молят съда да прекрати производството по гр. д. №
2323/2012 г., VI състав по описа на Окръжен Съд - гр. Варна и да го изпратите
на надлежния съд, съобразно правилата за местната подсъдност.
С отговора е направено възражение за изтекла
погасителна давност относно претендираната от ищеца сума в размер на 1 902
617.08 /един милион деветстотин и две хиляди шестстотин и седемнадесет лева и
осем ст./ лева, както и върху претендираната законна лихва като акцесорно
вземане. Твърдят, че е погасена възможността за реализиране на исковата
претенция на ищеца, поради изтичане на предвидените давностни срокове. Предявяването
на иск за обезщетяване на настъпилите от непозволеното увреждане вреди се
погасява с общата 5 годишна давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД, която започва
да тече от деня увреждането, от който момент възниква и вземането за
обезщетяване на всички вреди. От този момент, тече и погасителната давност за
лихвите върху вземанията от непозволено увреждане, а съгласно чл. 111,6.
"в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност вземанията за лихви се
погасяват. Видно от данните по делото, че твърдените незаконосъобразни действия
на държавния съдебен изпълнител, от които ищецът твърди, че е претърпял вреди,
са извършени на 05.06.2006 г., от която дата е и Постановлението за възлагане на недвижим
имот на ДСИ Калчева. Исковата молба е депозирана във ВОС на 26.07.2012 г. с вх.
№23773. Следователно, към настоящия момент е погасена възможността за
реализиране на исковите претенции, поради изтичане на общия петгодишен
давностен срок. По отношение на исковите претенции за лихви за забава, същите
са погасени по давност на основание чл. 111,6. "в" от ЗЗД поради
изтичане на тригодишна давност, с изтичането на която вземанията за лихви се
погасяват.
Твърди, че предявения иск е недоказан и неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло всички фактически и правни
твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Оспорва изцяло исковата
претенция както по основание, така и по размер.
Ищецът в исковата си молба се позовава и прави изводи
въз основа на Решение № 2952 от 27.10.2008 г., постановено от Районен съд -Варна
по гр. д. № 10308 по описа на ВРС за 2007 г., потвърдено с решение от
19.06.2009 г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 173, по
описа на ВОС.
Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК субективните предели на
силата на присъдено нещо обхващат само страните по делото. Министерството на
правосъдието не е било страна по горепосочените дела и в тази връзка няма как
да е обвързано от мотивите на постановените по тях решения и събраните в
рамките на тези производства доказателства.
За да се ангажира конкретно отговорността на
Министерството на правосъдието по чл. 49 от ЗЗД като евентуален възложител на
работата, от която се твърди да е причинено увреждането (доколкото държавните
съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието и могат да бъдат
отстранявани от него), ищецът трябва да докаже, че от виновното и противоправно
поведение на конкретно физическо лице - държавен съдебен изпълнител, изразяващо
се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за
ищцовото дружество в пряка причинна връзка са настъпили вреди в размер на
исковата претенция..
В случая, ищецът не излага съображения и не сочи
доказателства по отношение на нито един от елементите от фактическия състав на
твърдяното непозволено увреждане. Ищецът не сочи и какви конкретно са
твърдените от него вреди - пропуснати ползи или претърпени загуби.
Представят писмени доказателства.
Във връзка с постъпила молба от ищеца с Вх.№
33624/06.11.2012 год. прави искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде
привлечено в процеса като трето лице -помагач на страната на ответника делото
държавен съдебен изпълнител Христина Калчева, което искане е във връзка с
предявения обратен
Моли съда, да отхвърлите изцяло така предявения иск с
всички произтичащи от това последици.
Представя писмени доказателства.
Съдът като съобрази твърденията на страните, както и
направените искания по доказателствата, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.441 ал.2 в вр чл.
49 от ЗЗД.
Предявения иск е допустим.
В тази насока съдът не споделя изразеното становище от
ответника в отговора на исковата молба.
чл. 441 от ГПК определя лицата които са пасивно
легитимирани за причинени на страните от принудителното изпълнение вреди.
Безспорно е че по силата на трудово правоотношение ДСИ изпълнява длъжността ДСИ
и възложител по това му правоотношение е министерство на правосъдието.
Причинените от ДСИ в това му качество вреди, поради
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение отговорността е по чл. 49
от ЗЗД и пасивно легитимиран да отговоря по този иск е единствено Министерство
на правосъдието, който е неин работодател.
В този смисъл възражението е неоснователно.
Предявения иск е за обезщетение на вреди от ДСИ.
Държавното съдебното изпълнение не е в системата на изпълнителната власт, а на
съдебната и законодателят с нормата на чл. 441 от ГПК е приел, че държавният съдебен изпълнител отговаря за вредите, причинени
на страните в изпълнителното производство от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, по чл. 49 от ЗЗД.
Съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже
със всички допустими доказателствени средства, да установи: че са му причинени
вреди, и техния размер, че тези вредите да
са причинени от лице, на което Министерство на правосъдието, като отговорен по чл. 49 ЗЗД
е възложил работа, претендирана вреда е причинена
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и ДСИ Христина Калчева има вина за
причинените вреди.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД
, отговорност за чужди виновни противоправни действия и тъй като тя има
обезпечително-гаранционна функция; възлага в тежест на ответника да установи
със всички допустими доказателствени средства, че лицето, на което е възложена
работата в случая ДСИ-Христина Калчева, не е причинило вреда; неговите действия
не са виновни и противоправни или ако е причинена вреда, то тя не е причинена
при или по повод на възложената му работа.
Ищецът е представил писмени доказателства и е направил
доказателствени искания за установяване на посочените факти и обстоятелства.
Представените с исковата молба писмени доказателства
следва да се допуснат като такива. В исковата молба са направени и
доказателствени искания за да се изиска за послужване и.д. № 4102/2003 г. по
описа на СИС при ВРС - V район и да се изиска за послужване гр. д. №10308/2007
г. по описа на ВРС, 10-ти състав. Ищеца е направил искане за допускане на ССчЕ
със задача: "Какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 1 902
617.08 лв. за периода от 13.06.2006 г. до 25.07.2012 г.”.
Съдът намира направените доказателствени искания за
допустими, необходими и съотносими и следва да ги допусне.
Съдът следва да допусне като писмени доказателства и
представените с отговора на ответника.
По отношение на направеното искане за оттегляне на
исковата молба против ДСИ-Христина Калчева, което намира правното си основание
в чл.232 от ГПК.
Оттеглянето на иска против единия ответник е
волеизявление на ищеца, с което десезирал съдът с предявения иск. В случая съгласие
на ответника не се изисква, а делото против ДСИ-Христина Калчева следва да бъде
прекратено.
По отношение на направеното искане от страна на
ответника Министерство на правосъдието възражение за изпращане делото на
Софийски градски съд като компетентен съд по смисъла на чл.108 ал.1 от ГПК.
Направеното искане е неоснователно. Съгласно нормата
на чл.115 от ГПК урежда изключение от предвидената общата местна подсъдност.
Тази подсъдност важи за всички искове за непозволено увреждане чл.45-53 от ЗЗД.
Тъй като тази подсъдност е изборна и в правата на увредения е да направи този
избор, с оглед твърденията в ИМ , че увреждането е станала на територията на
варненски окръжен съд, избраната от ищеца подсъдност обвързва съдът и той не
може да изпрати делото на друг компетентен по правилата на общата местна
подсъдност съд.
По отношение на направеното искане от страна на
ответника министерство на правосъдието по смисъла на чл.219 от ГПК за
конституирането на ДСИ-Христина Калчева в качеството й на трето лице помагач,
на страната на ответника, намира същото за основателно и следва да се уважи.
По отношение на направеното искане за предявяване на
обратен иск в условията на евентуалност против ДСИ-Кристина Калчева съдът
намира искането за неоснователно поради следните съображения. На първо място
към отговора на исковата молба, обратен иск не е предявен, тъй като не е
представена по делото искова молба Съдът не следва да приема за съвместно
разглеждане обратния иск, тъй като това ще се затрудни производството по делото
при съвместното му разглеждане с основните искове. Определението в тази му част
не подлежи на обжалване, тъй като няма пречка да се предяви в отделно
производство и не са налице условията на чл. 274, ал.
1, т. 1 и т. 2 ГПК - определението за връщане на обратния иск не прегражда
по-нататъшното развитие на делото и в нормата на чл. 219, ал. 3 ГПК не е предвидено
обжалване на постановения съдебен акт.
Производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде
дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. дело №
2323/2002 по описа на Окръжен съд гр.Варна против ответника ДЪРЖАВЕН СЪДЕБЕН
ИЗПЪЛНИТЕЛ ХРИСТИНА КАЛЧЕВА при СИС-Районен съд гр.Варна на основание чл.232 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО за прекратяване на
производството по делото и изпращането му по компетентност на СГС.
Определението на съда в тези му части подлежи на
обжалване с частна жалба в седмичен срок от редовното му връчване пред
Апелативен съд гр.Варна
КОСНСТИТУИРА в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника МИНИСТРЕСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО представлявано от Министъра
на правосъдието Диана Ковачева, чрез процесуалните си представители по реда на
чл.32 от ГПК Любомир Димов - главен юрисконсулт и Петя Рътарова - старши
юрисконсулт в дирекция „Правни дейности" в Министерството на правосъдието
и адрес за призоваване: гр. София, ул. „Славянска" № 1 ДЪРЖАВЕН СЪДЕБЕН
ИЗПЪЛНИТЕЛ ХРИСТИНА КАЛЧЕВА при СИС-Районен съд гр.Варна на основание чл.219 от ГПК.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД в
вр. чл.441 от ГПК.
Министерство на правосъдието, като възложител на
работа на държавния съдебен изпълнител, отговаря на причинените от него вреди
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл.49 ЗЗД .
Предвид изразеното от страните становище, направеното
оспорване на иска, съдът приема, че не са налице обстоятелства, които се признават съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните становище, съдът счита,
че са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.4 ГПК, а именно:
Ha 05.06.2006 год. с постановление за възлагане на
недвижим имот от същата дата, издадено по и.д. № 4102/2003г. по описа на СИС
при ВРС ,V район от ДСИ Кристина Калчева на ищците е възложен недвижим имот, а
именно: ХОТЕЛ „ДИАНА" намиращ се в гр. Варна , КК Златни пясъци",
построен върху държавна земя представляваща имот пл.149 /сто четиридесет и
девет/ с отстъпено право на строеж., с монолитна стоманобетонна конструкция,
като в партера е разположен ресторант с кухненски бокс, фоайе за отдих и рецепция,
стълбище за етажите, първи етаж се състои от: офис и 29 /двадесет и девет/ броя
хотелски стаи, втори етаж, трети етаж и четвъртият етаж се състоят от по i
/един/ апартамент и 28 /двадесет и осем/ хотелски стаи, петият етаж е с 29
/двадесет и девет/ хотелски стаи и офис; всяка стая се състои от входно антре,
стая, баня с тоалетна и тераса, със застроена площ на хотелската част от 765
/седемстотин шестдесет и пет/ кв.м. по нотариален акт, а по измерване на място
застроената площ на хотелската част, заедно с балконите на всеки етаж, е 756 /
седемстотин петдесет и шест/ кв.м. и РЗП 3 780 /три хиляди седемстотин и
осемдесет/ кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж, съответстващо на
припадащата се част от разгънатата застроена площ на хотела върху терена; ведно
с изграденото барбекю от дървена конструкция от две части със застроена площ от
80 /осемдесет/ кв. м., монолитен магазин със застроена площ от 50 /петдесет/
кв.м., както и изграден басейн от две части, при гаранции на имота: от двете
страни улица и гора, собственост на „Златни пясъци , за сумата от 2 300 000 лв.
С приложеното Решение №2952/27.10.2008 г. по гр. д.
№10308/2007 г. по описа на ВРС, 10-ти състав, е прието за установено, че ищеца
не е собственик на процесния имот и е осъден да предаде владението му на трето
лице. С Решение от 19.06.2009г. по в. гр.д. №173/2009 г. по описа на ВОС, гр.
отд. първоинстанционното решение е оставено в сила. С Определение
№251/15.03.2010 г. по гр.д. №1203/2009 г. по описа на ВКС на РБ постановеното
въззивно Решение не е допуснато касационно обжалване.
С протокол за принудително отнемане на недвижим имот на
22.10.2010 год. по изп. д. №20097180400380 ищците са реално отстранени от
процесния имот,
Преди провеждане на публичната продан трето лице
помагач на страната на ответника Държавен съдебен изпълнител Христина Калчева
от СИС при ВРС не е проверила обстойно принадлежността на правото на собствеността
върху процесния имот, към датата на неговата продан. То този начин е допуснала
публична продан на чужд за страните в изпълнителното производство т.е. не на
длъжника имот. С отстраняването на ищците от имота, са понесли вреди за
пратената продажна цена от публичната продан в размер от 2 800 000 лв. дата и
спрямо него е налице хипотезата на чл.49 ЗЗД.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в
негова тежест да докаже със всички допустими доказателствени средства,: че са
му причинени вреди, техния размер, че тези вредите да са причинени от лице, на
което Министерство на правосъдието, като отговорен по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, претендирана
вреда е причинена при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника и ДСИ Христина Калчева има вина за причинените вреди. Ответникът -
Министерство на правосъдието на РБ е работодател на ответницата Калчева и към
датата на увреждането и към днешна дата.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника,
че в негова тежест е да установи всички право-изключващи и право-погасяващи
факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си последици, а именно:
че не е възлагало работа на ДСИ-Христина Калчева, ако на лицето е възложена
работата то със своите действия не е причинило вреда; неговите действия не са
виновни и противоправни или ако е причинена вреда, то тя не е причинена при или
по повод на възложената му работа.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА
като писмени доказателства приложените исковата молба и отговора на ответника Министерство
на правосъдието, а именно: Постановление за възлагане на недвижим имот от
05.06.2006г, издадено по и.д. № 4102/2003 г. по описа на СИС при ВРС, V район,
Решение №2952/27.10.2008 г. по гр. д. №10308/2007 г. по описа на ВРС, 10-ти
състав, Решение от 19.06.2009г. по в. гр.д. №173/2009г. по описа на ВОС,
Определение № 251/15.03.2010 г. по гр.д. №1203/2009 г. по описа на ВКС на РБ,
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот по изп.д. №20097180400380 от
22.10.2010 г. Определение №22/05.02.2008 г. по адм. д. №167/2007 г. на ВАС, Определение №12923/02.11.2010 г. по адм. д. №
13555/2010 г. на ВАС, Определение №15698/20.12.2010 г. по адм. д. № 15730/2010
г. на ВАС и Справка по лице от Служба по вписванията - Варна
ДОПУСКА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, от вещо лице
със висше икономическо образувание по списъка на Варненски окръжен съд, което
след запознаване с материалите по делото и специфичните характеристики да даде
заключение относно: "Какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 1
902 617.08 лв. за периода от 13.06.2006 г. до 25.07.2012 г." при депозит в
размер на 60 лева вносими в седмичен срок от пучучаване на настоящото
определение.
Вещото лице ще бъде определено от съда в з.с.з. след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ИЗЗИСКА И ПРИЛОЖИ ПО ДЕЛОТО : и.д. № 4102/2003
г. по описа на СИС при ВРС - V район и гр. д. №10308/2007 г. по описа на ВРС,
10-ти състав
НАСРОЧВА производството по делото за 30.01.2013г. от 15.30ч.,
за която дата и час да се призоват страните.
На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на
ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: