О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ 573 гр.Кюстендил, 23.11.2021г.
Кюстендилският административен съд, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№316/2021г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Фондация „Гринберг“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“***“ №53, ет.1, офис 1 представлявана от управителя Г. И.
Й. чрез пълномощника адвокат И.Г.Й. е депозирала жалба срещу Наредбата за
организацията на движението на територията на община Сапарева баня в частта й
по чл.33, ал.1-10, приета с решение №108 по Протокол №10/31.05.2016г. Иска се
отмяната на нормата като незаконосъобразна – приета при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Кюстендилският административен съд
приема жалбата за недопустима, по следните съображения:
Право на оспорване, съгласно нормата на
чл.186, ал.1 от АПК, имат гражданите, организациите и органите, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от
подзаконовия нормативен акт или от
задължения, които поражда. Т.е. право на оспорване имат тези, които са
засегнати от оспорения акт, поради което и имат интерес от правна защита. В
този смисъл законът въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за
осъществяване правото на оспорване наличието на правен интерес. Същият определя
лицата, които са носители на публичното субективно право на оспорване. Правният
интерес от търсената съдебна защита предподставя установяване на засегнато от
оспорения акт субективно право, свобода или законен интерес или установяване на
задължение, което би могло да бъде защитено от жалбоподателя по друг начин. Ето
защо в случая фондацията, в качеството на оспорващ, следва да установи засягане
на права от оспорените разпоредби от Наредбата и личен, пряк правен интерес от
защитата на тези права.
Правният интерес е процесуално понятие,
за съществуването на което съдът следва да следи служебно при подаване на
жалбата и в хода на производството и да прави изводи за него от твърденията в
оспорването и от събраните доказателства по делото в тази връзка. Своя правен
интерес от оспорването фондацията обоснова с регистрацията си като организация
за хора с увреждания по см. на §1, т.12 от ДР ЗХУ, която поема застъпническа
роля от името на хора с увреждания; с
целите и предмета на дейност, вписани в ТРРЮЛНЦ, преценени
в съответствие с формираните мотиви и диспозитива на ТР №2/12.02.2010г.
по т.д. №4/2009г. на ОСС на ВАС; с осъществяваната дейност в защита на правата
и интересите на членовете на Фондацията в контекста на приетото в Решение №3/27.04.2000г.
по конституционно дело №3/2000г. на КС на РБ. Допълнително във връзка с
критериите за правен интерес в хипотезата на чл.186 от АПК, установени с
Решение №5/17.04.2007г. по конституционно дело №11/2006г. на КС, се сочи, че
интересът от оспорването е личен,
защото наличието на незаконосъобразен нормативен административен акт засяга
личния законен интерес на фондацията да не допуска съществуването на
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания; пряк,
защото евентуалната отмяна на оспорения акт би довела до удовлетворяване на
законния интерес на фондацията от
отстраняване на незаконосъобразния акт, отнасящ се до хора с увреждания и
правен, защото е установен от правото, тъй като фондацията е надлежно регистрирана с посочените цели,
които определят законните й интереси.
От приложената към жалбата справка от ТР
и регистър на ЮЛНЦ се установява, че фондацията е създадена и осъществява
дейност като „организация за хора с увреждания“ по смисъла на §1, т.12 от ДР ЗХУ, с цел да предоставя правна помощ на и за хора
с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име и в защита на правата
им. Като средства за постигане на целта са вписани: 1. мониторинг върху
действащата нормативна уредба, отнасяща се до хората с увреждания и
застъпничество на правата на хората с увреждания пред всички лица и
административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни
норми в тях, отнасящи се до хората с увреждания, издавани от общинските съвети
и органите на изпълнителната власт; 3.
образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно
признати права на хора с увреждания.
Съдът счита, че така определения предмет
на дейност и целите не обуславят правен интерес от оспорване на посочените норми
от Наредбата за фондация „Гринберг“ ЕИК *********, доколкото само и единствено
те не обосновават правен интерес, по см. на чл.186, ал.1 от АПК във вр.с ТР
№2/12.02.2010г. на ВАС по т.д.№4/2009г. Тълкувателното решение следва да се
прилага съобразявайки задължителното тълкуване в т.II на решение
№5/17.04.2007г. на КС по к.д.№11/2006г. Според мотивите на КС „Легитимацията
при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица
срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално
отворена, но не и безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с
разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията и не е предвидил actio popularis
или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на
изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално
застрашени. Жалбоподателят е регистриран като организация по §1, т.12 от ДР
ЗХУ, според която норма това е организация, създадена да предоставя услуги на и
за хора с увреждания и да поема застъпническа роля от името на хора с
увреждания. Вписаните цели и средствата за тяхното постигане посредством
оспорване, образуване и водене на дела, разширява необосновано законовата рамка
за съществуване на организацията по специалната регламентация на ЗХУ. Законовата
рамка на §1, т.12 от ДР ЗХУ не позволява формиране на предмет на дейност и
цели, свързани с възможност за оспорване на подзаконови нормативни актове. Друг би бил изводът ако фондацията бе
регистрирана като организация по §1, т.11 от ДР ЗХУ, а именно като организация,
в която повече от половината членове са хора с увреждания и се ръководи от хора
с увреждания. В този случай предмета на дейност и целите ще предполагат
засягане на права и пораждане на задължения за членуващите в нея лица и тогава
би бил налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване.
Наличието на пряк, личен и непосредствен
правен интерес от оспорването, освен с предмета на дейност и целите на фондацията,
следва да се преценява и с оглед сферата, в която се проявяват правните последици
на оспорените норми от Наредбата във връзка с конкретно субективно право,
свобода или законен интерес или установено задължение на оспорващия субект. Обжалваните правни норми
регламентират режима за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора
с увреждания, поради което фондацията –
жалбоподателя не попада сред субектите, чието правно положение би могло да бъде
засегнато в негативен аспект, което пък дисквалифицира интереса от оспорване
като личен и непосредствен. В жалбата не се твърди, че оспорените нормативни
разпоредби препятстват по някакъв начин
осъществяваната от фондацията
дейност или че отмяната им ще предотврати настъпването на щета за
фондацията.
Не на последно място съдът счита, че
правото на жалба на фондацията не може да се обуслови и от регламентацията в раздел
V „Достъп до правосъдие и правна защита“
към гл.ІV „Подкрепа за социално приобщаване“ на ЗХУ. Адресати на
правната подкрепа съгласно законовата регламентация са хората с увреждания, а
не техните организационно признати сдружения. Освен това уредените в ЗХУ форми
на подкрепа за социално приобщаване не съдържат специален ред за процесуална защита пред съд, поради което е приложим общия ред
по АПК /арг. чл.2, ал.1 от АПК/.
По гореизложените съображения съдът
намира, че поради отсъствие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от
оспорването жалбата се явява недопустима по см. на чл.159, т.4 от АПК. Същата
ще бъде оставена без разглеждане, а производството ще се прекрати, поради липса
на положителната процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване, а
именно правен интерес от търсената защита.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №541/03.11.2021г., постановено по адм.д.№316/2021г.
по описа на КАС за насрочване на делото в ОСЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация
„Гринберг“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“***“ №53, ет.1, офис 1 представлявана от управителя Г. И.
Й. срещу Наредбата за организацията на движението на територията на община
Сапарева баня в частта й по чл.33, ал.1-10, приета с решение №108 по Протокол
№10/31.05.2016г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д.№316/2021г. по описа на КАС.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в седем дневен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: