Р Е Ш Е
Н И Е
№ 207
гр. Несебър, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 324 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „П.-Р.К.”, срещу наказателно постановление № 472689-F504891/21.10.2019г. на
началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. пар. 21, ал. 2 от преходни и
заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (обн. ДВ, бр. 52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.), е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. В жалбата
се сочи, че едноличният търговец не бил запознат с новите изисквания за
касовите апарати и можел още да работи с него. Излагат се доводи в насока, че
глобата е непосилна. Сочи се, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН,
тъй като в АУАН и НП не е посочена конкретна фактическа обстановка. Обръща се
внимание, че не е посочено правното основание относно нарушената норма. Сочи
се, че случаят е маловажен. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, заема становище за неоснователност на жалбата. Чрез процесуалния си
представител развива съображения в насока, че нарушението е доказано. Акцентира
върху разпоредбата на пар. 21, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби
от Наредбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане
на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 24.07.2019г., около 20:32 часа, в търговския обект за
сладолед и плажни стоки, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, хотел „И.”,
стопанисван от ЕТ „П.-Р.К.”, била извършена
проверка от служители на НАП, сред които и свидетелят Ш. - инспектор по
приходите в ЦУ на НАП. Проверката била извършена в присъствието на К.К. –
упълномощено от едноличния търговец лице да го представлява пред органите на
НАП. Проверяващите изготвили протокол за извършена проверка № 0005224 от
24.07.2018г., с който констатирали, че не е отпечатан пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за определени дати, сред които и
03.07.2019г. В тази връзка бил изведен клен от намиращото се в обекта фискално
устройство, вкл. и за дата 03.07.2019г. (на л. 19 и л. 20 от делото), от който
се установило, че на посочената дата са реализирани продажби на плажни стоки на
стойност 12 лв., на сладолед на стойност 5 лв., 2,50 лв. и 10 лв. От К.К. било
дадено писмено обяснение, че в определени дни поради грешка пускал отчет, без
нулиране. При проверката се констатирало, че въведеното в обекта ФУ не е с
коригирана версия на фърмуера и не генерира дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който
в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С
оглед констатираните обстоятелства на търговеца бил съставен АУАН № F504891 от 16.08.2019г.
за извършено нарушение на пар. 21, ал. 2 от преходни и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.), който бил връчен на упълномощеното лице. АУАН бил издаден за посочени в
него дати, сред които 03.07.2019г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F504891 от 16.08.2019г., протокол
за извършена проверка № 0005224 от 24.07.2018г., ведно с обяснение на К.К., опис
на паричните средства, справка за работещите лица, пълномощно на К.К. и КЛЕН от
ФУ в обекта, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на
НАП, свидетелските показания на свидетеля Ш.. Посочените доказателства си
кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин. Жалбоподателят не оспорва установената по делото фактическа
обстановка, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква
„г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на
чл. 42, т. 5 от ЗАНН (респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Според цитираната
като нарушена норма в редакцията й към 24.07.2019г. (пар. 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин - ДВ,
бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019г.) до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно
от 31 март 2020г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки
24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно
въведени операции. В АУАН и НП е вписано, че това задължение е нарушено, тъй
като на 03.07.2019г. не е отпечатан пълен дневен отчет с нулиране и запис във
фискалната памет. Т. е. описани факти, които са относими към посочената като
нарушена норма и това описание напълно отговаря на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Цитирана е и законовата разпоредба, която според наказващия
орган е нарушена, поради което не се установява и нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
Както се посочи разпоредбата на пар. 21, ал. 2 от ПЗР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин - ДВ, бр. 52 от 2019 г., в
сила от 2.07.2019г. въвежда задължение за търговците до привеждане на
въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1 да
отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. В първоначалната редакция на
тази норма е определен и краен срок за привеждането на фискалните устройства в
експлоатация – 31.03.2020г., като с изм. и доп. в ДВ, бр. 9 от 2020г. от
31.01.2020г. срокът е определен до 31.07.2020г. Според действалата
към 24.07.2019г. разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредбата (променена с ДВ, бр. 52 от 2019г.) всяко фискално
устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3.
Лицата по чл. 3,
използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. В
действащата към момента разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредбата (с последно
изменение ДВ бр. 8 от 2020г.) е предвидено, че всяко фискално устройство,
включително вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през
който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в следните случаи: 1. когато не е генериран или отпечатан дневен
финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа; или 2. когато е генериран или
отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и след генерирането
му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно
въведени операции. Общото и в двете редакции на разпоредбата е, че всяко
фискално устройство следва да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет
с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24
часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно
въведени операции. За целта в пар. 21, ал. 1 от ПЗР
към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила
от 2.07.2019 г.) е предвидено, че в срок до 30 октомври
2019г. производителите/вносителите на ФУ представят за функционално изпитване
ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за
генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24
часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Както се посочи, според
пар. 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата до привеждане на въведените в експлоатация
ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли
2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции. От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че към
момента на проверката (24.07.2019г.), а и към 03.07.2019г., задължението на
жалбоподателя да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет не е било отпаднало. Това е така, тъй като проверяващите
изрично са констатирали, че въведеното в обекта ФУ не е с коригирана версия на
фърмуера и не генерира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Актуалната
редакция на пар. 21, ал. 2 от ПЗР на Наредбата води до извод, че и към момента
това задължение все още не е отпаднало. Нещо повече – същото ще отпадне (при
липсата на бъдещи промени) за бъдещ период (след 31.07.2020г.), но само след
като във фискалните устройства се въведе система за автоматично генериране на
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за
всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. Може да се направи извод, че с
промяната на чл. 39, ал. 1 от Наредбата принципно не отпада задължението на
търговците за отчетност чрез дневни финансови отчети. Същото се запазва, но е
предвидена техническа възможност за автоматичното им генериране. Последната
възможност е единствено техническа и ще се изразява в отпадане на физическото
разпечатване на отчета, като същият ще бъде генериран по автоматичен начин от
ФУ, чрез внасяне на необходимите технически промени във всички устройства.
С оглед изложеното се налага извод, че жалбоподателят,
като лице по чл. 3, е бил длъжен да отпеча пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
в устройството са регистрирани продажби. В Приложение № 1 към
цитираната наредба (в същата редакция), т. III.5 е отразено, че дневният финансов отчет с нулиране и запис
във ФП трябва да включва: а) брояч и стойност на направените отстъпки; б) брояч
и стойност на направените надбавки; в) брояч и стойност на извършените
корекции; г) брояч и стойност на служебно изведени суми; д) брояч и стойност на
служебно въведени суми; е) сумите по различните видове плащания; ж)
последователен номер, под който ще бъде записан отчетът във ФП; з) стойностите
на оборотите от продажбите за деня, данъчните отчисления и нетната сума за всяка
данъчна група; и) стойност на общия оборот от продажбите за деня; й) общите
стойности на оборотите по данъчни групи и общия оборот, натрупани от началото
на фискалната памет до последния записан блок; к) поредният номер на КЛЕН за
деня; л) номера на последния издаден документ за деня; м) натрупванията за
всеки вид течно гориво поотделно (цена, продадено количество, стойност и
данъчна група) само за отчетите, издавани от ЕСФП; н) графично фискално лого
съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН"; o) общо контролно число
на информацията в КЛЕН за деня, включително този отчет; п) за ЕСФП тип 31 -
данни от нивомерната система за доставка и за налични количества и данни за
продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на
разход. Съгласно т. V, буква „в” от
същото приложение четенето на дневен финансов отчет от фискалното устройство
става с използването на клавиш TL с ключ Х, a четенето на дневния финансов отчет с нулиране и запис във
ФП – с използването на същия клавиш с ключ Z. От изложеното може да се направи извод, че дневните
отчети, които се отпечатват от фискалното устройство могат да бъдат т. нар.
Х-отчет и Z-отчет, като именно последният е и
отчетът, предвиден в чл. 39, ал. 1 от Наредбата (респ. в пар 21, ал. 2 от
Наредбата за изменението й). От фактическа страна по делото се установява, че
за 03.07.2019г. от фискалното устройство в обекта са разпечатани фискални бонове,
но не и пълен финансов отчет с нулиране и запис във ФП (Z-отчет). Т.е. на посочената дата в търговския обект са извършвани продажби.
Налага се извод, че търговецът е извършил нарушението като не е разпечатал
предвидения отчет при наличието на изискванията за това. Ето защо съдът намира,
че нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. Възражението в
жалбата, че жалбоподателят не е бил запознат с новите изисквания, е
неоснователно, тъй като нарушението не е на новите изисквания, а на
изискването, което преди това се е съдържало в чл. 39, ал. 1 от Наредбата – за
отпечатване на пълен дневен отчет.
За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 500 лв.,
позовавайки се на изричното препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към
чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Осъществяването на нарушението по никакъв начин не е
довело до укриване на приходи, тъй като в паметта на фискалното устройство са
намерили отражение извършените в търговския обект продажби на стоки за
съответния ден. След като са регистрирани в паметта на ФУ данните за всяка
продажба са предадени и на НАП по дистанционен път (арг. от чл. 25, ал. 4 от
Наредбата). Налага се извод, че чрез извършеното нарушение по никакъв начин не
са укрити приходи, тъй като данните за приходите на търговеца са получени в
съответните компетентни звена на агенцията по приходите. С оглед изложеното при
определяне санкцията правилно е приложена нормата чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС
вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като на търговеца е наложена „имуществена санкция” в
минималния размер от 500 лв. и за съда не съществува възможност тази санкция да
бъде изменяна.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице маловажност на случая. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения,
свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение
не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Изложеното
до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират
процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид. Нещо повече – от проверяващите по време на
проверката са констатирани няколко различни сходни нарушения, касаещи различни
дати, което е отегчаващо вината обстоятелство. Липсата на предходни нарушения и
обстоятелството, че на практика не са укрити приходи могат да се разгледат като
смекчаващи вината обстоятелства, но същите са взети в предвид при определяне
размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на тези
обстоятелства случаят да бъде определен като „маловажен”. В трайната си и
постоянна практика касационната инстанция също е имала повод да се произнесе
многократно, че нарушения като процесното не могат да се квалифицират като
„маловажен случай” - Решение № 476 от 4.03.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.
д. № 1925/2012 г., Решение № 835 от 11.05.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а.
х. д. № 433/2015 г., Решение № 561 от 30.03.2017
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 394/2017 г., Решение № 1115
от 20.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 711/2017 г., Решение № 1889
от 10.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2294/2017 г., Решение № 2103
от 7.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2293/2017 г.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с
оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган в
негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно с потвърдената част от
НП. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се
има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63, ал. 3 от ЗАНН).
По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по
описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които
съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва
да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този
текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст
е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза
на Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности” - Бургас
(чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 2
от Закона за НАП вр. пар. 1, т. 6 от ДР
на АПК.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 472689-F504891/21.10.2019г. на началник на отдел „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „П.-Р.К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. пар.
21, ал. 2 от преходни и заключителни разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн.
ДВ, бр. 52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.), е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „П.-Р.К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Национална агенция по
приходите, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80
лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: