Мотиви към решение № 2147, постановено на
26.11.2019 г. по
НОХД № 3974 по описа на Районен съд - Варна за
2019 г.
Производството по НОХД №
3974 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г. е образувано във връзка с
внесен в Районен съд – Варна обвинителен акт срещу А.И.А. за това, че в периода от 14.05.2015 г. до
23.09.2015 г. в гр. Варна, бул. „Янош Хунияди“ № 5, в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, в условията на
продължавано престъпление потвърдил неистина в писмени декларации – декларация
с № 585/14.05.2015 г. и декларация с № 1327/23.09.2015 г., които по силата на
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с
Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г., се дават пред орган на
власт – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено на негово име от ОДМВР –
Варна, е изгубено, като в действителност свидетелствата за управление на МПС с
номера *********/22.02.2011 г. и *********/20.05.2015 г. са били отнети от
властите на Република Румъния, както следва:
1. На 14.05.2015 г. в гр. Варна потвърдил неистина в
писмена декларация № 585/14.05.2015 г. за изгубен, повреден или откраднат
документ за самоличност, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, приет с Постановление на Министерски
съвет № 13/08.02.2010 г., се дава пред орган на власт – началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/22.02.2011 г., издадено на негово име от
ОДМВР – Варна, е изгубено в Унгария, като в действителност същото му е било
отнето от властите на Република Румъния за извършено от него нарушение на
румънското законодателство за движение по пътищата;
2. На 23.09.2015 г. в гр. Варна потвърдил неистина в
писмена декларация № 1327/23.09.2015 г. за изгубен, повреден или откраднат
документ за самоличност, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, приет с Постановление на Министерски
съвет № 13/08.02.2010 г., се дава пред орган на властта – началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/20.05.2015 г., издадено на негово име от
ОДМВР – Варна, е изгубено в Германия, като в действителност същото му е било
отнето от властите на Република Румъния за извършено от него нарушение на
румънското законодателство за движение по пътищата – престъпление по чл. 313,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В
проведеното разпоредително заседание съдът прие, че са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК, поради което делото беше разгледано по
реда на глава 28 НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа
повдигнатото обвинение срещу обв. А.И.А., като
предлага налагането на административно наказание в минимален размер.
Защитникът
адв. С.С. заявява, че са
налице предпоставките за прилагане на чл. 78а НК, като моли за налагане на
глоба в минимален размер на обвиняемия.
Обв. А.И.А. в хода на съдебните прения и в последната си
дума моли за минимална глоба.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
А.И.А. e роден на *** г. в гр. Провадия, с адрес ***. Същият
е български гражданин, с
основно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********.
На 22.01.2011 г. от ОДМВР – Варна на обв. А. е издадено СУМПС № ********* със срок на валидност
до 22.02.2021 г. На 15.01.2015 г. посоченото СУМПС било отнето за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата от компетентните органи на
Румъния.
На 14.05.2015 г. обв.
А. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, където попълнил,
подписал и подал декларация № 585/14.05.2015 г. за изгубен, повреден или
откраднат документ за самоличност, в която посочил, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/22.02.2011 г., издадено на
негово име от ОДМВР – Варна, е изгубено в Унгария.
На 20.05.2015 г. от ОДМВР – Варна на обв. А. е издадено СУМПС № ********* със срок на валидност
до 20.05.2020 г. Същото отново било отнето от компетентните контролни органи на
Румъния за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, считано от
06.09.2015 г.
На 23.09.2015 г. обв.
А. отново се явил в сградата на ОДМВР – Варна, където попълнил, подписал и
подал декларация № 1327/23.09.2015 г. за изгубен, повреден или откраднат
документ за самоличност, в която посочил, че СУМПС е изгубено в Германия.
Посочените свидетелства за управление на МПС били върнати от румънските на
българските власти.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите Д.В.С. и Г.Н.Р.; от изготвената в хода на досъдебното производство почеркова
експертиза; от писмените доказателства и доказателствено
средство: писмо от ГДОП при МВР от 01.06.2015 г., писмо от Посолство на
Република България в Букурещ от 19.03.2015 г., писмо от ГДНП при МРС от
01.12.2015 г., писмо от Посолство на Република България от 20.10.2015 г.,
списък на отнети български СУМПС в чужбина, справка от СПП при ОДМВР – Варна,
справка за нарушител/водач, писмо от ДМОС при МВР от 07.05.2019 г., писмо от ДМОС при МВР от 14.08.2019 г., писмо
от ДМОС при МВР от 27.05.2019 г., протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, характеристична справка, писмо от ТД на НАП – Варна от 16.10.2019 г.,
писмо от ТД на НАП – Варна от 07.11.2019 г. ведно със заверено копие на
изпълнително дело, справка за съдимост и бюлетини за съдимост; заключение на
назначената в досъдебното производство почеркова
експертиза и документите, иззети като веществени доказателства по делото –
заявление за издаване на документ самоличност на български гражданин с вх. №
12282/25.09.2015 г. от А.И.А.; разписка
от 05.10.2015 г. за получено свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на 29.05.2015 г. от ОДМВР – Варна; декларация № 585/14.05.2015 г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за изгубен, повреден или
откраднат документ за самоличност; декларация № 1327/23.09.2015 г. по описа на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за изгубен, повреден или откраднат
документ за самоличност; свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********/22.02.2011 г., издадено от ОДМВР – Варна, свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********/20.05.2015 г., издадено от ОДМВР – Варна.
Авторството на деянието и
субективната му страна се установява на първо място от показанията на св. Д.В.С.и
Г.Н.Р., които посочват, че на инкриминираните дати обв.
А. е попълнил и представил декларации по
чл. 17, ал. 1 ПИБС, в които е удостоверил, че е изгубил свидетелствата си за
управление на МПС. И двете свидетелки посочват, че задължително условие за
приемане на декларациите по чл. 17, ал.
1 ПИБС е лицето да положи лично подпис пред приемащия служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна, поради което правят извод, че обв.
А. е подписал пред тях процесните две декларации. Съдът
кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като същите не
съдържат вътрешни противоречия, логични са и се подкрепят от всички събрани по
делото доказателства и най-вече от изготвената по делото почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписите и ръкописните
текстове в двете процесни декларации са изпълнени от обв. А..
Съдът преценява
заключението на назначената в хода на съдебното производство почеркова експертиза, като изготвена компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстваща на
останалите доказателства по делото.
От представените по
делото писма от Посолство на Република
България в Букурещ и писма от ДМОС при МВР се установява, че двете свидетелства
за управление на МПС, за които обв. А. е декларирал,
че са изгубени, всъщност са отнети от румънските власти за извършени нарушения
на правилата за движение по пътищата.
Съдът кредитира всички изброени по-горе писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите са еднопосочни.
Съдът кредитира и всички
веществени доказателства, послужили за установяване на съставомерните
обстоятелства, а именно подаването на процесните две
декларации лично от обв. А.. Същите са предоставени
по досъдебното производство от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, а
освен това при почерковото изследване се установи автентичността
им, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По всички тези съображения съдът прие за несъмнено
доказано, че именно обв. Йорданов и по описания във
фактическата част на настоящите мотиви начин е потвърдил неистина в писмена
декларация за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за
самоличност, която по силата на закон се дава пред орган на властта, поради което прие, че следва на тази фактическа
основа да прави своите изводи относно прилагането на правото.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият А.И.А. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като в периода от 14.05.2015 г. до 23.09.2015 г. в гр. Варна, бул. „Янош Хунияди“ № 5, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Варна, в условията на продължавано престъпление потвърдил неистина в
писмени декларации – декларация с № 585/14.05.2015 г. и декларация с №
1327/23.09.2015 г., които по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №
13/08.02.2010 г., се дават пред орган на власт – началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено
на негово име от ОДМВР – Варна, е изгубено, като в действителност
свидетелствата за управление на МПС с номера *********/22.02.2011 г. и
*********/20.05.2015 г. са били отнети от властите на Република Румъния, както
следва:
1. На 14.05.2015 г. в гр. Варна потвърдил неистина в писмена
декларация № 585/14.05.2015 г. за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №
13/08.02.2010 г., се дава пред орган на власт – началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/22.02.2011 г., издадено на негово име от
ОДМВР – Варна, е изгубено в Унгария, като в действителност същото му е било
отнето от властите на Република Румъния за извършено от него нарушение на
румънското законодателство за движение по пътищата;
2. На 23.09.2015 г. в гр. Варна потвърдил неистина в писмена
декларация № 1327/23.09.2015 г. за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №
13/08.02.2010 г., се дава пред орган на властта – началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/20.05.2015 г., издадено на негово име от
ОДМВР – Варна, е изгубено в Германия, като в действителност същото му е било
отнето от властите на Република Румъния за извършено от него нарушение на
румънското законодателство за движение по пътищата.
Съгласно чл. 160, ал.1 ЗДВП дубликат
на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация.
Същото законово изискване се съдържа и в чл. 8, ал. 2 ЗБЛД,
съгласно който при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в
най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в
чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД
свидетелствата за управление на МПС представляват български лични документи по
смисъла на ЗБЛД.
В разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи е посочено, че в случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ
- МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР.
За съставомерността на деянието по
чл.313, ал.1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил неистина в писмена декларация, в
която по силата на закон, указ или
постановление на МС е специално задължен да удостовери истината, както е в
конкретния случай. Такова изискване е предвидено в посочените по-горе
разпоредби, като в чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи изрично е предвидено декларацията да е по образец съгласно приложение
№ 6. В посочения образец е допустимо да бъдат декларирани само тези четири
обстоятелства – изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване.
Подаването на декларация за тези обстоятелства по образец е
регламентирано именно за доказване на обстоятелства, които трудно биха могли да
бъдат установени. Поради това е въведено задължение за установяването на същите
чрез попълване на декларация от титулярите на съответните документи, които под
страх от наказателна отговорност следва да удостоверят една от четирите
възможни причини, поради които е допустимо издаването на ново СУМПС.
Процесните две декларации са
дадени пред надлежен орган на власт - началника на сектор “Пътна полиция” при
ОДМВР - Варна и удостоверяват неистина, че СУМПС е изгубено, въпреки че е
отнето от компетентните власти на Румъния, което обосновава съставомерността
на деянието от обективна страна.
В конкретния случай е налице продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 НК - през непродължителни периоди от време са извършени
две деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление,
при една и съща обстановка обстановка и при
еднородност на вината, като последващите деяния се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна обв. А. е действал при вид и форма на вината - пряк умисъл,
видно от неговите действия: знаел е, че в декларациите е бил задължен да удостовери истината, но не
се е съобразил с нормативните изисквания, като е декларирал, че е СУМПС е
изгубено, едното в Германия, а другото в Унгария, въпреки че е знаел за тяхното
отнемане от румънските власти.
Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените
доказателства, съдът намира, че обв. А.И.А. е извършил престъплението по 313, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК, предмет на повдигнатото му обвинение.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че обв. А.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а
именно – за извършеното от обв. А. престъпление се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба от сто до
триста лева; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, към момента на извършване на деянието спрямо него не е
бил прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административна санкция, както и с
деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
В тази връзка съдът прие, че обв. А.
не е осъждан към момента на извършване на деянието, тъй като на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 НК е реабилитиран по отношение на осъждането с присъда по НОХД
№ 166/2006 г. по описа на РС – Девня, поради това, че в изпитателния срок по
чл. 66, ал. 1 НК не е извършил друго престъпление, поради което да следва да
изтърпи отложеното наказание.
По отношение на освобождаването от наказателна отговорност
по НОХД № 277/2004 г. по описа на РС – Девня, съдът намери, че не са налице
пречки за повторно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а НК.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т.
7 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСНК, институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице,
което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането
й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В
този случай, освен давностният срок, следва да е
изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение е застъпено
становището, че правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК е признато в т. 4 от ППВС № 7/85 г., като се приема, че
възниква след изтичане на една година от изпълнение на наложеното
административно наказание. Съображенията са в смисъл, че лицата, по отношение
на които вече е приложен чл. 78а от НК, са неосъждани и не следва да бъдат
поставяни в по-тежко положение от осъдените на глоба по НК, за които след
изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК настъпва реабилитация и
възможност за повторно освобождаване от наказателна отговорност по този ред. В
постановлението не е разгледана хипотезата на неизпълнено административно
наказание глоба, наложено на основание чл. 78а от НК поради изтекла давност, но
няма пречка при допълнителното тълкуване да се приложи същият подход. Поначало
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е институт, в чийто обхват попадат случаите с по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с тези, при които глобата е
наложена като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК. Изхождайки от
тази принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава лицата, неизплатили глоба,
наложена им като административно наказание, да не бъдат поставяни в
по-неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глоба, наложена им като
углавно наказание, включително и при преценка на предпоставките за повторно
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. След като
осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено поради изтекла давност, могат
да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и освободени от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Фактът на неизтърпяване на
наказанието в този случай не съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а,
ал. 1, б.“б“ от НК, поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите,
но вече освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед
възприетото в т. 1 на тълкувателното решение приравняване на неизпълнимото
поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че
необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на давността за изпълнение
на глобата и едногодишния срок. Доколкото глобата, налагана на основание чл.
78а от НК, представлява административно наказание, давностните
срокове, с изтичане на които се погасява възможността за принудителното й
изпълнение, са уредените в ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното
наказание не се изпълнява ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба. Разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва изтичането на
абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН, когато е образувано изпълнително
дело, но не и изтичането на обикновената давност. От образуването на
изпълнително дело № **********/2003 г. не са извършвани никакви действия по
принудително изпълнение, поради което и двегодишната давност за изпълнение на
наказанието е изтекла на 28.10.2006 г., като издаването на изпълнителен лист,
образуването на изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно
изпълнение не са действия, които са годни да прекъснат давността за изпълнение.
Следователно възможността за изпълнение на административното наказание глоба е
била погасена около 10-години преди прекратяване на изпълнителното дело.
По изложените по-горе съображения съдът намери, че обв. А. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът не констатира
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обвиняемия, трудовата и семейната му ангажираност.
Поради наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери, че на обв. А. следва да
бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба
в размер на 1000,00 лв.
По отношение на веществените доказателства и
разноските:
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК съдът постанови да се предадат на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна документите, иззети като веществени
доказателства по делото – заявление за издаване на документ самоличност на
български гражданин с вх. № 12282/25.09.2015 г.
от А.И.А.; разписка от 05.10.2015 г. за получено свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 29.05.2015 г. от ОДМВР – Варна;
декларация № 585/14.05.2015 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност; декларация №
1327/23.09.2015 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за
изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност; свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/22.02.2011 г., издадено от
ОДМВР – Варна, свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/20.05.2015 г., издадено от
ОДМВР – Варна.
Предвид изхода от делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди А.И.А.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Варна направените в
досъдебното производство разноски в общ размер на 177,14 лв.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: