№ 942
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000503183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д. № 8661/2019
г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република
България е осъден да заплати на И. И. П., ЕГН **********:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 28 000
/двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и
престъление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 НК, по което е оправдан
присъда от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от
Софийски районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2019 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8 524.47 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 28 000 лева, за периода от 28.06.2016 г. – 28.06.2019 г., като е
отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от
50 646.66 лева, както и за периода от 02.07.2014 г. до 27.06.2016 г.;
1
- на основание чл. 10, ал. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, деловодни разноски, в
размер на сумата от 10 /десет/ лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца И. И. П.,
ЕГН **********:
- в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /28 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000
лева,
- в частта, в която предявеният акцесорен иск, имащ за предмет
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата е отхвърлен, за разликата над уважения /8 524.47 лв./ до пълния
предявен размер от 50 646.66 лева и за периода от 01.07.2014 г. до 28.06.2019
г.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от незаконното обвинение за двете престъпления, за които е оправдан.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
ввместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения главен
иск от 100 000 лева, както и да се присъди съответното на тази главница
обезщетение за забава, в размер на сумата от 50 646.66 лева, за периода от
01.07.2014 г. до 28.06.2019 г.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли
въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това
да отхвърли предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди и присъждане на законната лихва.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък
размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по
делото.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
2
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – И. И. П., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че:
- на 17.07.1997 г. е бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 321/1997 г.
поописа на ІІ – ра РСлС - София за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр.
с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление
по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1
НК;
- била му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок
от шест месеца;
- внесен е обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. №
403/2006 г. по описа на Софийски районен съд, като след провеждането на 12
открити съдебни заседания е постановена присъда, скоято е признат за
виновен и му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“, за срок от 6
години;
- присъда е била обжалвана и отменена, като наказателното
производство е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения;
- повторно е внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. №
13731/2009 г. по описа на Софийски районен съд, който с присъда от
18.10.2011 г. го е признал за невиновен и оправдала по двете обвинения;
- присъдата е била протестирана и с решение № 805 от 01.07.2014 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 1078/2014 г. от Софийски градски съд е
3
потвърдена в частта, в която той е оправдан;
- наказателно производство е продължило 17 години, което е повлияло
негативно на неговото физическо и психичско здраве; уронило е неговото
добро име в обществено; повлияло е негативно на гражданския му брак, който
бил прекратен с развод;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда 28.06.2019 г., както и обезщетение за забава върху
посочената главница, за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 01.07.2014 г. до 27.06.2019 г., в размер на сумата от
50 646.60 лева.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 160/, с който оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял
неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.
При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение
за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи
значение при определяне на неговия размер.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорния иск за заплащане на законната лхива, за периода от 01.07.2014 г.
до 28.06.2019 г.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на
17.07.1997 г. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по сл.д.
№ 321/1997 г. по описа на ІІ – ра РСлС - София за извършено престъпление
по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26,
4
ал. 1от НК и за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Била е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ само за
срок от шест месеца, след което е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция, в размер на сумата от 200 лева, а считано от 18.10.2011 г. е бил с
мярка за неотклонение „подписка“.
Прокуратурата е внесла обвинителен акт, по който е било образувано
н.о.х.д. № 2129/1999 г. по описа на Софийски районен съд, което е било
прекратено и върнато в досъдебната фаза за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
Повторно е внесен обвинителен акт, с който ищецът е бил обвинен в
това, че в нощта на 13 срещу 14.05.1997 г. в гр. София, в квартал
„Орландовци”, в общежитие на завод „СТИНД”, в периода от от 22.00 часа до
03.00 часа:
- в съучастие като съизвършител с още четирима обвиняеми се е
съвкупил с лице от женски пол, което е било малолетно, като го принудил за
това със сила и заплашване - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2,
т. 1 във вр. ал. 1, т. 2 НК;
- на посоченото място и време, в съучастие като съизвършител с още
четирима обвиняеми е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на същото малолетно лице,
като блудството е извършено с употреба на сила и заплашване от две и повече
лица - престъпление чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. ал. 2 от НК.
Образувано е н.о.х.д. № 403/2006 г. по описа на Cофийски районен съд,
което с разпореждане на съдия - докладчик от 07.02.2006 г. е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
5
Внесен е за трети път обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. №
3832/2006г. по описа на Софийски районен съд, по което на 17.04.2008 г. е
постановена присъда, с която ищецът е бил признат за виновен по двете
обвинения, за което му е наложено по реда на чл. 24 от НК общо наказание от
шест години лишаване от свобода npи първоначален общ режим на
изпълнение.
С решение от 23.10.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1741/2008 г. от
Софийски градски съд е отменил изцяло осъдителната присъда и делото е
върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Внесен е нов обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. №
13731/2009 г. по описа на СРС, който с присъда от 18.10.2011 г. е признал
ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатите две обвинения.
Другите четирима подсъдими, които на проведените очни ставки в
досъдебното производство са посочили ищеца като извършител са били
признати за виновни и са им наложени наказания.
С решение от 01.07.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1078/ 2014 г. от
Софийски градски съд е потвърдена първонстанционната присъда в частта, в
която ищецът е бил оправдан.
Въззивният съд е оправдал един от другите четирима и потвърдил
първоинстанционната осъдителна присъда в останалата част.
Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило от
17.07.1997 г. до 01.07.2014 г.
Приложено е решение от 14.12.1998 г., постановено по гр.д. №
2064/1998 г. от Софийски районен съд, с което е прекратен гражданския брак
на ищеца с утвърдено споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК /отм./.
6
Бракоразводният процес е бил иницииран от съпругата на ищеца да се
прекрати брака, като фактите, довели до дълбокото и непоправимо
разстройсто, вклюително и фактическа раздяла са настъпили три - четири
години преди завеждането на делото за развод, т.е. те предхождат началото на
наказателното производство и последното не е повлияло на семейните
отношения, така както твърди ищецът в обстоятелствената част на исковата
молба.
Няма доказателства наказателното производство да е било медийно
разгласявано, както и по отношение на ищеца, като обвиняем или подсъдим е
била взета мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на
страната без разрешение на прокурора или на съда“.
В първата инстанция са разпитани свидетели за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от наказателното преследване.
Престъпленията, за които ищецът е бил обвинен и оправдан са тежки по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените ищеца и
от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до основателността
на предявените искове, а при тяхната основателност до размера на
обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
7
В разглеждания случай ищецът е бил обвинен в извършването на две
престъпления /по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от
НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК/, всяко едно от
които е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателно преследване по отношение на ищеца реално е продължило
от 17.07.1997 г. до 01.07.2014 г.
По отношение на ищеца само за срок от шест месеца е била
изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
17.07.1997, а след изтичането му /17.01.1998 г./ е била взета и изпълнявана
мярка за неотклонение „парична гаранция“, в размер на сумата от 200 лева до
18.10.2011 г.
Ищецът, считано от 18.10.2011 г. до 01.07.2014 г. е бил с най-леката
мярка за неотклонение „подписка“.
По отношение на ищеца не е била наложена мярка на процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на
прокурора или на съда“.
Наказателното преследване не е било медийно отразявано.
Наказателното преследване се е осъществило както в досъдебната фаза,
в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и
решаване така и в съдебната фаза, в която е осъществявал обвинителната
функция и контрол за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
8
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и степен на
завършено образование;
- на ищеца са били повдигнати две обвинения за извършени тежки
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия;
- по отношение на ищеца са изпълнявани три мерки за неотклонение,
като задържането под стража е било за срок от шест месеца, а след това са
изпълнявани мерки за неотклонение „парична гаранция“ в изключително
занижен размер и най-леката мярка „подписка“;
- няма доказателства наказателното преследване да е препятствало
развитието на ищеца в професионален и образователен план;
- по отношение на ищеца не е била наложена мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на
прокурора или на съда“;
- наказателното преследване не е било причина за прекратяване на
гражданския му брак, който поне две години преди привличането му като
обвиняем и бил дълбоко и непоправимо разстроен;
- наказателното преследване не е било медийно отрязявано;
- няма доказателства наказателното преследване да е повлияло
негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, което
обосновава извода на настоящия въззивен състав, че вредите, които ищецът е
претърпял са обичайните, които съпътстват всяко едно наказателно
преследване;
- множеството подсъдими и защитници, както фактическата и правна
сложност са предопределили продължителността на срока на наказателното
производство, завършило с осъдителна присъда за трима от петимата
подсъдими;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
9
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение е основателен до размер на сумата от 10 000
лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 100 000 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главния
иск и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
Оправдателната присъда за ищеца е влязла в сила на 01.07.2014 г., от
която дата по правило се дължи законната лихва върху обезщетението.
Исковата молба е подадена на 28.06.2019 г., т.е. два дни преди да изтече
общия 5-годишен давностен срок.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на акцесория иск за
присъждане на законната лихва, за периода от 01.07.2014 г. до 29.06.2016 г.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 10 000 лева за
периода от 28.06.2016 г. до 27.07.2019 г. е в размер на сумата от 3 041.92 лева,
до който размер акцесорния иск е основателен и подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 50 646.66 лева, както и за периода от 01.07.2014 г.
10
до 27.06.2016 г.
Следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от деня на подаване на исковата молба в канцеларията
на съда.
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
жалбата, подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2019 г., за разликата над сумата от 10 000
/десет хиляди/ лева до размер на сумата от 28 000 лева и вместо това да се
отхвърли главния иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2019 г., до размер на сумата от 10 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 29.06.2019 г., за разликата над сумата от
28 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца по акцесорния иск обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимществени
вреди от 10 000 лева, за разликата над сумата от 3 041.92 лева до размер на
сумата от 8 524.47 лева и вместо това да се отхвърли иска в тази част;
11
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за разликата над
сумата от 8 524.47 лева до пълния предявен размер от 50 646.66 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати деловодни разноски на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 1.29 /един лев двадесет и
девет ст./ лева до размер на сумата от 10 лева;
По разноските:
Промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на предявените
искове е следствие на частичната основателност на жалбата, подадена от
ответника, поради което не са налице предпоставки за присъждане на
деловодни разноски на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
По делото няма и доказателства, че ищецът попада в кръга на лицата по
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. за да се възложи в тежест на ответника отговорността да
заплати адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д. №
8661/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с
ал. 1, т. 2 НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК, по което е оправдан
присъда от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от
Софийски районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г., ведно със законната
12
лихва, считано от 29.06.2019 г., за разликата над сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева до размер на сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. П., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България главен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.
152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т.2 НК и за престъпление по
чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал.1 НК, по което е оправдан
присъда от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от
Софийски районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2019 г., за разликата над сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева до размер на сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 8661/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
- Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с
ал. 1, т. 2 НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което
е оправдан присъда от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г.
от Софийски районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2019 г., до размер на сумата от 10 000 /десет хиляди/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 8661/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от И. И. П., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България главен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, имащ за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди вследствие от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр.
с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във
вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което е оправдан присъда от 18.10.2011 г.,
постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от Софийски районен съд, влязла в
сила на 01.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2019 г., за
разликата над сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева до пълния
предявен размер от 100 000 /сто хиляди/ лева.
13
ОТМЕНЯ решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д. №
8661/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за за забава в размер на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лева,
вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152,
ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и за престъпление по чл.
149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което е оправдан присъда
от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от Софийски
районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г., за разликата над сумата от
3 041.92 лева до размер на сумата от 8 524.47 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. П., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, имащ за предмет присъждне на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 10 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и
за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по
което е оправдан присъда от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. №
13731/2009 г. от Софийски районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г., за
разликата над сумата от 3 041.92 лева до размер на сумата от 8 524.47 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 8661/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
- Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди
вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152,
ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и за престъпление по чл.
149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което е оправдан присъда
от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от Софийски
районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г., до размер на сумата от 3 041.92
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 8661/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от И. И. П., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащ за предмет присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди вследствие
от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във
вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1
14
във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което е оправдан присъда от 18.10.2011 г.,
постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от Софийски районен съд, влязла в
сила на 01.07.2014 г., за разликата над сумата от 8 524.47 лева до пълния
предявен размер от 50 646.66 лева и за периода от 02.07.2014 г. до 27.06.2016
г.
ОТМЕНЯ решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д. №
8661/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, за
разликата над сумата от за разликата над сумата от 1.29 /един лев двадесет и
девет ст./ лева до размер на сумата от 10 лева;
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15