Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019/11.11.2019г.
гр.В., 11.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№
2856 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от „Д. Т.“ЕООД , с управител и представляващ М. Е. М. чрез адв. М.Х. при АК-С. против
НП № 23-0000801/16.10.2018 г. на Началника на ОО“АА“- гр. В.,
с което на основание чл. 97 ал.1 пр. последно от ЗАвПр на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
5 000/пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 91б ал.1 т.1 от ЗАвПр.
В депозираната жалба се твърди, че неправилно е посочена датата на
извършване на нарушението, доколкото 7-дневния срок за предоставяне на
изискания документ е изтекъл три дни преди датата, на която се твърди, че е
извършено нарушението. Сочи се, че неправилно е определен нарушения материален
закон, доколкото деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 91б т.1 от
ЗАвП, вместо като нарушение на приложимата норма на чл. 91в т.2 пр1 от ЗАвП.
Твърди се, че неправилната квалификация на извършеното нарушение е довело и до подвеждане на нарушението към
неправилна санкционна норма – тази по чл. 97 ал.1 от ЗАвПр, вместо по
специалната норма на чл. 104 ал.7 пр.2 от ЗАвПр. Сочи се, че законодателят
изрично е предвидил норма за задължение за извличане на информация от
устройство, която не представлява документ. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е по делото писмено становище с аргументи по
същество.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, изпраща представител – експерт Г., който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество
пледира, че са неоснователни доводите за неправилно посочване датата на
извършване на нарушението, доколкото отговорността на дружеството-жалбоподател
е за забалено изпълнение. Иска се НП да бъде отменено.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – Й. Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.05.2018 г. в Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация“ постъпило писмо с рег.№
12-00-00-413/14.05.2018 г., с което
контролните органи на Кралство И. уведомяват за
извършени нарушения от водач на товарни автомобили, използвани от български
превозвач. Във връзка с постъпилата информация, с писмо с изх.№
12-00-00413/1/04.06.2018 г. на Главния директор на ГД“АИ“ , изпратено до
Началницика на Областните отдели „Автомобилна администрация“ - В., е възложена проверка на превозвача „Д. Т.“ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 14408, валиден до 28.12.2005 г. Във връзка с възложените задължения, на
05.06.2018 г. на пълномощник на дружеството - П. В. И., е връчена покана в 7-дневен срок
да се предоставят в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - В. изброени в
шест пункта документи, в т.ч. тахографски листи съотв. информацията от
дигиталните тахографи, извлечена от паметта на тахографа и от картите на
водачите на магнитен носител за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. На
11.06.2018 г. пълномощникът П. И. представила в сградата на ОО“АА“, гр. В. копия на част от изисканите
документи
На 14.06.2018 г. при извършена проверка е установено, че превозвачът не е
представил на служителите на ОО“АА“ – В. извлечение от паметта на дигитален
тахограф „Stoneridge ELc“, тип SE 5000, сер. № **********, одобрен тип е50002,
монтиран в МПС „С.“, кат N3, с рег.**, собственост на
превозвача за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.., за който период
посоченото превозно средство има издадено копие на лиценза.
При
така установените факти, Й.Р.Й. – старши инспектор при ОО“АА“, гр. В. съставил
на дружеството-жалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл. 91б ал.1 от
ЗАвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които
преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок
за обжалване и е приета от съда за
разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление №
23-0000801/16.10.2019 г. издадено от
компетентен орган, съгласно заповед № РД
– 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно от приложеното по делото копие на същата , а АУАН е съставен
от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 92, ал.1 от ЗДвП.
В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът счита, че описаните в НП нарушения са индивидуализирани в
необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното
лице.но са нарушени приложими материални разпоредби.
Като разгледа жалбата по същество, съдът
установи от правна страна следното:
С
обжалваното пред ВРС наказателно постановление, е ангажирана административно
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за неизпълнение на указание за представяне на
извлечение от паметта на дигитален тахограф
за периода на проверката от 01.10.2017 г. до
31.12.2017 г.,
които е длъжно да съхранява най-малко една година от приключването. Деянието е
квалифицирано по чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП, съобразно който превозвачите и
собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички
документи, свързани с превозите на пътници и товари и е санкционирано по реда
на чл.97 ал.1 предл.последно, съобразно което който откаже достъп на
контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с
дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност
документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.
Видно
от изложеното в НП, от фактическа страна деянието е описано като непредставяне
на извлечение от паметта на дигитален тахограф. Основателно в този смисъл е
възражението на въззивника, че така установеното деяние следва да се
квалифицира като нарушение по чл. 91 в т. 2 от ЗАвП, съобразно който
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Тази
промяна в квалификацията кореспондира със санкционната разпоредба на чл.104 ал.7
от ЗАвП, където законодателят е предвидил налагане на административно наказание
имуществена санкция отново в размер от
5000лв., идентично с размера на наложеното наказание.
Безспорно
е, че фактите са изложени коректно в обжалваното НП така, че за жалбоподателят не съществува
съмнение защо е ангажирана административно наказателната му отговорност.
Същевременно ангажирането на административно-наказателната отговорност въз
основа на друга санкционна разпоредба не би довело до утежняване положението на
въззивника, доколкото приложимата санкционна норма предвижда идентично по
размер наказание в твърд размер с наложеното такова. Поради това, неправилната
правна квалификация не е съществено
нарушение на административно производствените правила и не е самостоятелно основание за отмяна на
НП, а е предпоставка за изменение на същото по отношение на нарушения
материален закон и правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност.
С промяната на правната квалификация на едно нарушение не се нарушава
правото на защита на дружеството, след като не е налице промяна във
фактическото установяване. В НПК е дадена правна уредба на правомощието на съда
по изменение на обвинението по прилагане от съда на закона за същото, еднакво
или по-леко наказуемо престъпление по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК. В този смисъл – Решение на Административен съд –В. по КАД № 885 /
2019г./
Съдът
намира за неоснователно и възражението на въззивника за неправилно определяне
датата на извършване на нарушението. Действително срокът за представяне на
изисканите от въззивника документи, в т.ч. и процесното извлечение от паметта
на дигитален тахограф е изтекъл на 11.06.2018 г. , на която дата
законосъобразно същият е могъл да изпълни задължението, вменено от нормата на
чл. 91в т.2 от ЗАвП. Поради изложеното, съдът счита, че на всяка следваща дата,
включително 14.06.2018г.
/посочена като дата на установяване на деянието/ в периода до издаване на
процесния АУАН с виновното си бездействие въззивникът осъшествява състава на
нарушение по чл. 91в т.2 от ЗАвП.
С
оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде изменено по
отношение квалификацията на осъщественото нарушение и правното основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ
НП № 23-0000801/16.10.2018 г. на Началника на ОО“АА“- гр. В., с
което на основание чл. 97 ал.1 пр. последно от ЗАвПр на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000/пет хиляди/
лева за нарушение на чл. 91б ал.1 т.1 от
ЗАвПр, по отношение на нарушения
материален закон, а именно – за нарушение
на чл. 91в т.2 от ЗАвП и по
отношение на правното основание за ангажиране на административно-наказателната
отговорност, а именно – на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – В. по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: