№ 115
гр. Сливен , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на пети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Ваня Анг. Маркова
Цанка Г. Неделчева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. К. от АК – Сливен, в качеството му на защитник
на Т.Я., против протоколно определение от проведено на 08.06.2021 год.
разпоредително заседание по НОХД № 425/2021 год. по описа на РС – Сливен в частта
му по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, с която съдът е приел, че формулираното възражение
за допуснато в хода на досъдебното производство съществено отстранимо процесуално
нарушение ограничаващо правото на защита на подсъдимата било неоснователно и
било оставено без уважение.
В жалбата се твърди, че внесеният обвинителен акт от Софийска градска
прокуратура против подс. Я. не отговарял на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК,
което по своята същност представлявало съществено отстранимо процесуално
нарушение. Посочва се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4.2 чрез обвинителния акт прокурорът развивал в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган; че в обстоятелствената част
прокурорът задължително трябвало да посочи фактите, които обуславяли
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му; както
и че прокурорът следвало да посочи възможно най - ясно времето и действията, с
които обвиняемият е осъществила състав на престъплението, начинът на
извършването. Твърди се, че относно начина на осъществяване на деянието в
обвинителния акт се съдържало единствено на стр. 6-та четвърти абзац израза „на
06.12.2016 г. обв. Т.Я. представила в гр. Сливен, сграда на РС Сливен…“, като от тук
можело да се изведе, че единственото твърдение на прокурора относно начина на
осъществяване на деянието е действието „представила“ своята експертиза, като дори
не се съдържали данни дали заключението е писмено или устно. Посочва също така, че
никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е изложил
фактически твърдения относно начина на осъществяване на деянието и относно
субективната страна на престъплението. Твърди се, че не били посочени факти, от
които обвинението правило изводи относно субективната страна на престъплението и
наличието на субективния елемент – съзнателно даване на невярно заключение.
1
Посочва се още, че неставало ясно за защитата на подсъдимата от къде прокурорът
прави своите правни изводи относно наличието на пряк умисъл у подсъдимата и
наличието на съзнателни действия от нейна страна за осъществяване на деянието,
което наличие е елемент от състава на престъплението. Твърди се, че в обвинителния
акт прокурорът не е изразил ясно тезата си по фактите, очертаващи обстоятелствената
част на обвинението, касаещи действията на обвиняемото лице по осъществяване на
деянието. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение от 08.06.2021
год. на Районен съд – Сливен и да се постанови ново, като се приеме, че в хода на
досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на подс. Я. и да се върне делото в
досъдебната фаза за отстраняването им.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок,
поради което е допустима.
Сливенският окръжен съд, след запознаване с материалите по делото, като
обсъди наведените в частната жалба доводи и съобрази закона, прие СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното съдебно производство пред РС – Сливен е образувано
след внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура, с който подс. Т.Я. е
обвинена в извършването на престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК, за това, че на
06.12.2016 год. в гр. Сливен, сградата на Районен съд гр. Сливен, пл. „Хаджи
Димитър“ № 2, като вещо лице /вписана в списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебен район на Окръжен съд - Сливен/, назначена на 10.05.2016 год. по
изпълнително дело № 200162230400001/2016 год. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при РС- гр. Сливен, със страни: взискател М. Д. Д. и длъжник ТД
„Айсберг“ ЕООД, пред надлежен орган на властта – Държавен съдебен изпълнител при
Сливенски районен съд И.А.К., по посоченото изпълнително дело писмено съзнателно
дала невярно заключение по строително-техническа експертиза, заведена с вх. № СД
03-03-9508/06.12.2016 год. – оценка на недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 67338.516.332, находящ се в гр. Сливен, кв. Република № 44, одобрен
със Заповед РД-18-31/19.04.2006 год., с номер на предходен план 6613, заедно с
построена в имота сграда с идентификатор № 67338.516.332.1, с изградени в нея
двадесет и пет самостоятелни подобекта /17 апартамента, 7 помещения за търговска
дейност и 1 подземен гараж/, изготвена на 31.08.2016 год., като определила обща
справедлива пазарна стойност на посочения имот в размер на 120 600 лева при
действителна пазарна стойност на имота в размер на 590 560 лева.
В проведеното разпоредително заседание на 08.06.2021 год. по НОХД №
425/2021 год. по описа на СлРС при решаване на въпросите по чл. 248 от НПК от
защитника на подс. Я. е направено възражение относно съдържанието на обвинителния
акт, а именно - прокурорът не е посочил всички факти, които обуславят
съставомерността на деянието в обвинителния акт относно субективния елемент.
Защитникът е посочил, че на стр. 6 се съдържало единствено изявлението, че Т.Я. е
представила в сграда на РС – Сливен процесната техническа експертиза, като не се
съдържали факти описващи съставомерността на деянието; както и че предаването на
заключение не обуславяло субективната страна на престъплението за да бъде
съставомерно деянието, още повече, че по така повдигнатото обвинение следвало да се
съдържат факти, които в последствие като правен извод да водят към пряк умисъл.
2
Първоинстанционният съд, след като е изслушал становищата на страните в
процеса, е постановил, че на досъдебното производство не са констатирани допуснати
на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, на
пострадалия или неговите наследници по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК.
Решаващият съд е приел, че обвинителният акт напълно съответства на чл. 246 от
НПК, както и че в обстоятелствената му и заключителната част били посочени всички
елементи от обективния и субективния състав на престъплението включително, че
същото било извършено с пряк умисъл като подсъдимата е разбирала свойството и
значението на извършеното и е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици.
Определението на Районен съд - Сливен е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивният съд счита, че са налице съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, които са довели до
нарушаване на правата на подсъдимата.
Внесеният обвинителен акт, по повод на който е образувано съдебното
производство пред първоинстанционния съд, не може да бъде разгледан в съдебно
заседание, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване на процесуалното право на защита на подсъдимата.
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 год. по т. д. № 2/2002 год.
на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
Посочено е в т.4.2 на тълкувателното решение, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят
обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на
обвиняемия в него.
В настоящия случай в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт е
посочено, че подс. Я. била вписана в списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица за съдебен район на Окръжен съд Сливен и като такава имала право да изготвя
съдебни инженерно - технически експертизи и съдебни компютърно – технически
експертизи, а от 2013 год. имала право да изготвя съдебни икономически експертизи и
съдебни финансово - икономически експертизи; както и че същата притежавала
сертификат за експерт – оценител на недвижими имоти и земеделски земи. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът подробно е описал
извършените действия от ДСИ по образувано изпълнително дело №
200162230400001/2016 год. по описа на ДСИ при СлРС. Посочено е, че на 10.05.2016
год. била назначена експертиза и било определено вещото лице – подс. Я.; както и че
на 31.08.2016 год. била изготвена назначената строително - техническата експертиза от
подс. Я.. Отразено е, че на 06.12.2016 год. подс. Я. представила в гр. Сливен, в сградата
на Районен съд – Сливен строително - техническа експертиза по изпълнителното дело,
като същата постъпила с вх. № СД 03-03-9508/06.12.2016 год. Отразено е в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че в заключението подс. Я. посочила
„справедлива пазарна стойност“ на процесния недвижим имот, като определила същата
в размер на 120 600 лева. Посочено още, че в хода на досъдебното производство била
3
назначена строително-техническа и оценителна експертиза за общата стойност на
процесните имоти, които били оценени от подс. Я., като в действителност стойността
възлизала на 590 560 лева. Въз основа на така описаното в обвинителния акт
прокурорът е приел, че от обективна страна подс. Я. е осъществила състава на
престъплението по чл. 291, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част е посочено, че от
субективна страна подс. Я. е извършила престъплението умишлено, при форма на вина
– пряк умисъл, като същата съзнавала общественоопасния характер на престъплението,
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
Посочено е още, че същата напълно съзнавала общественоопасния характер на
деянието и е предвиждала общественоопасните последици, като е имала достатъчно
житейски опит и практическа дейност като вещо лице.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че в обстоятелствената част
не са посочени фактите, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението по чл. 291, ал. 1 от НК.
За да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 291, ал. 1
от НК е необходимо да е дадено невярно заключение пред съд или друг надлежен
орган на властта, което може да е в писмена или устна форма. В Решение №
463/21.10.2010 год. по н.д. № 445/2010 год. на ВКС, І н.о. е посочено, че заключението
на вещото лице може да се яви невярно в две посоки: 1) когато в него неправилно
(изцяло или частично) са отразени конкретните обстоятелства, които служат като
основа на изводите му и 2) когато, макар тези обстоятелства да са отразени правилно,
съдържащите се в него изводи са в несъответствие със съответните принципи и
закономерности, поради което самото заключение се явява неправилно. Посочено е
още в цитираното решение, че заключението на вещото лице е невярно по смисъла на
чл. 291, ал. 1 от НК, когато 1) отразява неистина относно фактите, на които се основава
или когато 2) съдържа неправилен извод по поставения въпрос; както че неистината
може да засяга цялата фактическа основа на заключението или само отделни факти, на
които се позовава, респ. неправилни могат да бъдат изводите като цяло или отделни
техни положения и елементи.
В конкретния случай в обвинителния акт изобщо не е посочено в какво се
изразява невярното заключение, т.е. дали отразява неистина относно фактите или
съдържа неправилен извод на поставения въпрос, както и въз основа на кои
доказателства прокурорът е приел, че същото е невярно. Обстоятелството, че
изготвената строително - техническа експертиза на досъдебното производство е дала
заключение за различна обща стойност на процесните имоти, оценени от подс. Я., не е
достатъчно да се приеме, че заключението изготвено от подс. Я. е невярно.
За пълнота следва да се отбележи, че видно от материалите по досъдебното
производство, по същото са били назначени две експертизи – строително - техническа
и оценителна експертиза и тройна строително -техническа и оценителна експертиза. От
обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно въз основа на коя от тези две
експертизи се установяват посочените от прокурора обстоятелства. При посочването
на писмените доказателства в обвинителния акт прокурорът е посочил „… както и от
изготвените експертизи“, но в обстоятелствената му част е отразена само една
експертиза, а същевременно в приложението към обвинителния акт са посочени за
призоваване вещите лица изготвили тройната строително - техническа и оценителна
експертиза.
4
Освен това за да е съставомерно от субективна страна престъплението по чл.
291, ал. 1 от НК, е необходимо същото да е извършено умишлено. В настоящия случай
в обстоятелствената част на обвинителния акт лаконично е отбелязано, че подсъдимата
е извършила престъплението умишлено при форма на вината пряк умисъл, че е
съзнавала общественоопасния характер на деянието и е искала настъпването на
общественоопасните последици. Следователно в обвинителния акт не е описана
субективната страна на престъплението, тъй като не е посочено въз основа на кои
доказателства прокурорът е приел, че деянието е извършено от подсъдимата с пряк
умисъл. В настоящия случай това е особено съществено, доколкото за да бъде
осъществено престъплението е необходимо съзнателното даване на невярно
заключение. Посочването, че подсъдимата имала достатъчно житейски опит и
практическа дейност като вещо лице, не е достатъчно за да обуслови извода, че същата
умишлено е дала невярно заключение.
Настоящата инстанция намира възражението на защитника на подс. Я., че
начина на осъществяване на деянието в обвинителния акт е неясно, както и относно
липсата на данни дали заключението е писмено или устно, за неоснователно. В
обстоятелствената част на обвинителния акт на л. 6 е посочено, че експертизата била
адресирана до Районен съд – Съдия изпълнител Сливен и постъпила с вх. № СД 03-03-
9508/06.12.2016 год. Освен това в на л. 11 от обвинителния акт и в диспозитива му
изрично е отразено, че вещото лице „писмено съзнателно дала невярно заключение“.
Коментираните процесуални нарушения са съществени и отстраними по смисъла
на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, не могат да бъдат отстранени в с.з., а обуславят отмяната
на протоколно определение на съда от 08.06.2021 год. в частта, с която е прието, че на
досъдебното производство не са констатирани допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимата; налагат прекратяване на съдебно производство и връщане на делото
на прокурора за отстраняването им.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 345, ал.
2 и ал. 3, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.06.2021 год., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 425/2021 год. по описа на СлРС, с което при
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК не са констатирани допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 425/2021 год. по описа на
РС - Сливен.
ВРЪЩА делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, подробно описани в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6