№ 135
гр. Сливен, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104402 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. М. от гр. С.
срещу „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на
задължения за доставена и консумирана питейна вода и мораторната лихва,
поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че от 2006 г. живее и работи в чужбина и не ползва
ВиК услуги в апартамента си в гр. Сливен. През м. октомври 2023 г. получил
уведомление от ответното дружество, че към 30.05.2023 г. дължи суми в
размер на 1817,16 лв. - главница и 3866,65 лв. - лихва. Ищецът излага, че не
дължи заплащане на сумите, поради погасяване на вземанията на ответника
по давност, поради което моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за допустимост на иска относно
правото на принудително изпълнение и основателност на същия. Излага, че
задължението на ищеца е установено с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. №
3931/2007 г. по описа на СлРС, като въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано ИД № 1058/2007 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев. ИД е
прекратено с постановление от 20.12.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
1
ГПК. С оглед направеното признание на иска и тъй като не е дал повод за
завеждане на делото, ответникът моли разноските по делото да се възложат на
ищеца, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Изтъква, че извънсъдебното претендиране
на естествени права не дава повод за предявяване на иск за установяване на
несъществуването им и сочи практика на ВКС на РБ в този смисъл.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск и моли съдът да го уважи и да присъди направените в
производството разноски като постанови решение при признание на иска.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който признава иска и тъй като ответникът не е
дал повод за завеждане на делото, моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските по делото да се възложат на ищеца. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Р. И. М. не дължи на
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД сумата
от 1817,16 лв. - главница за доставена и консумирана питейна вода на адрес
********* за минал период и сумата от 3866,65 лв. - мораторната лихва за
забава, начислени към 30.05.2023 г., поради погасяване на вземанията по
давност.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички процесуални
предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй
като с отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск.
Ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на
иска. Признатите права не противоречат на закона или добрите нрави и са
такива, с които страната може да се разпорежда. При тези факти, съдът
приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал. 3 на
чл. 237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на
2
признанието на иска.
Относно разноските:
Ищецът претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
направените по делото разноски.
Ответникът, от своя страна, моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, разноските да се
възложат върху ищеца.
По въпроса за отговорността за разноски при признание на иска от
ответника - кредитор по предявен установителен иск за недължимост на
погасени по давност вземания е налице противоречива съдебна практика.
Според едното становище, извънсъдебната покана за плащане на едно
вземане, вкл. погасено по давност, винаги предизвиква повод за отричането
на вземането по исков ред от длъжника. Законът не създава задължение за
длъжника да предявява възраженията си, включително и тези за изтекла
погасителна давност, пред кредитора си извънсъдебно, поради липсата на
въведено специално рекламационно производство, поради което и негов е
изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез възражение по
предявен срещу него иск. Следователно, доколкото кредиторът е уведомявал
длъжника за съществуването на вземането и го е претендирал извъсъдебно, не
е налице една от двете предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК - ответникът кредитор да не е дал повод за спора и той дължи
разноски на длъжника, дори с отговора на исковата молба да е признал иска.
В този смисъл са Определение № 266 от 28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2402/2018
г., ВКС, III г. о. и Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018
г., ВКС, IV г. о.
Според другото становище, кредиторът има право да претендира от
длъжника погасеното по давност вземане и ако получи изпълнение, то е
надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била
погасена с изтичането на давност. Извънсъдебната покана до длъжника да
плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. В този смисъл е цитираното от пълномощника на ответното
дружество Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
3
ІV г. о., а също и Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018
г., ВКС, III г. о., Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г.,
ВКС, ІV г. о., Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г.,
ВКС, III г. о. и Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г.,
ВКС, ІV г. о.
С Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г., ВКС, II
т. о. съдът е обединил двете становища, като е застанал зад виждането, че
практиката, подкрепяща второто становище, не влиза в противоречие с
първата, а напротив, допълва и урежда отговорността за разноски на
ответника в хипотеза, при която ответникът не разполага с изпълнителен
титул или с друга възможност за процесуална или извънпроцесуална принуда
по отношение на позоваващия се на давност ищец по отрицателния
установителен иск. Съдът допълва, че със съдебните актове е направено
разграничение между уредбата по отменения ГПК и този, в сила от 01.03.2008
г., като е подчертано, че съобразно действащия ГПК, в отклонение на
предходната уредба, се дава по - широка защита на длъжника и се признава
интересът му да установи действителното правно положение и в хипотеза, в
която кредиторът не разполага с изпълнителен титул срещу него или с други
средства за принуда. Изрично е подчертано, че в тези случаи, когато
кредиторът не разполага с изпълнителен титул или други средства за принуда
и признае иска, не следва да бъде прието, че е станал причина за завеждане на
делото. Изрично е посочено, че „при такова свое поведение той не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска“.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че при искове за
установяване на несъществуване на вземания, поради погасяването им по
давност, предявени на основание чл. 439 ГПК, при висящо изпълнително
производство, предявяването на иска е единствената възможност за защита на
длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи
пред съдебния изпълнител, а само пред съда в исков процес, поради което
дори и ответникът - кредитор и взискател да признае предявения иск, не може
да се приеме, че не е дал повод за завеждане на делото.
Напротив, при предявени искове за установяване на несъществуване на
вземания, поради погасяването им по давност, на основание чл. 124, ал. 1
4
ГПК, с оглед конкретните обстоятелства по делото може да се приеме, че има
хипотези, в които ответникът - кредитор не е дал повод за завеждане на
делото.
Такъв, съдът намира, че е и настоящият случай. Изпратеното от
ответника уведомление до ищеца от 30.05.2023 г. не представлява повод за
завеждане на делото, а разкрива единствено, че кредиторът не е отписал
своето погасено по давност вземане, отчитайки го като загуба, а продължава
да го води по избрания от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане. Ответникът би дал повод за завеждане на
дело, но на основание чл. 439 ГПК, в случай, че по негова молба въз основа на
издадения изпълнителен лист по гр. д. № 3931/2007 г. по описа на СлРС бе
образувано ново изпълнително дело, след прекратяването на ИД № 1058/2007
г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев.
Предвид изложеното, тъй като ответното дружество е признало иска и
не е дало повод за завеждане на делото, на основание чл. 78, ал 2 ГПК
разноските по делото следва да се възложат на ищеца, като ищецът бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 450,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Р. И. М. , ЕГН: **********, с адрес ********* НЕ ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 сумата от 1817,16 лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет
лева и шестнадесет стотинки/ - главница за доставена и консумирана питейна
вода на адрес ********* за минал период и сумата от 3866,65 лв. /три хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинкки/ -
мораторната лихва за забава, начислени към 30.05.2023 г., поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Р. И. М., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
5
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 сумата от 450,00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по
делото - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6