Р E Ш Е Н И Е
№ 101
гр.Плевен, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 979 описа на Административен съд - Плевен за
2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 586 от 3.12.2021 г.,
постановено по анд № 20214430201295/2021 год. г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 21-0938-001151/12.04.2021
год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в частта, с която
на Ю. П.А. *** , на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл.150 от ЗДП; на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено
нарушение на чл.103 от ЗДП. Със същото решение е отменено горното НП в частта,
с която на А., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.
трето от ЗДП, е наложено наказание
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП. Санкциите
са наложени затова, че на 30.03.2021 год. в 11:40 часа в гр.Плевен, на
кръстовището на ул „Цар Самуил“ и ул
„Княз Борис I“ с
посока на движение кръгова връзка Бензиностанция „Шел“, като водач на
собствения си мотоциклет „****“ с рег .№****, при
подаване на звуков и светлинен сигнал на служебен автомобил, не спира плавно
вдясно, ускорява и продължава движението си. Напуска мястото на проверката. Тъй
като собственикът на горепосоченото МПС не посочва водач, управлявал
мотоциклета, АУАН се съставя на същия на основание чл.188, ал.1 от ЗДП. Не
притежава СУМПС за съответната категория. Не носи СУМПС-част втора.
Срещу
постановеното решение в потвърдителната НП част е подадена касационна жалба от Ю. А. чрез адв.П. ***, която счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопраоизводствените
правила. Моли съда да отмени решението и потвърденото с него НП,
алтернативно-да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС.
Претендира разноски. Твърди, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства –показанията на свидетелите М. и Я. се установява ,че на
посочената в АУАН дата А. е предоставил
за управление на негов познат собствения си мотоциклет, като преди това е
поискал да си представи свидетелството за правоуправление , за да се убеди, че
притежава такова. След това А. с двамата свидетели останали на мястото пред
гаража му, за да си говорят за татуировки, които да им направи. Не след дълго
това лице се върнало с мотоциклета пред гаража, като съобщило , че полицейски
служители се опитали да го спрат за проверка , но той не успял да спре,
изплашил се и докарал мотоциклета пред гаража, като го върнал на А.. Последният се обадил на тел. 112, за да съобщи, че
имало
предпоставка за ПТП , след което от Дежурната на Второ РУ били изпратени
на адреса, на който съобщил А., актосъставителят и
свидетелят по акта, които му съставили АУАН и последвало наказателно
постановление. Пристигайки на мястото, А. им
обяснил, че друго лице е управлявало мотоциклета, но не си вдигал
телефона. Сочи в жалбата, че тези изложени факти се потвърждават от показанията на разпитаните по
делото свидетели и регистрираното обаждане на тел. 112. Според касатора неоснователно съдът е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля по акта относно възприятията
им, че именно жалбоподателят е управлява мотоциклета, че го разпознали по стойката
и по облеклото. Твърди, че лицето не се виждало, защото бил с каска. Счита, че стойката
на всички мотоциклетисти е една и съща , управлявайки мотоциклет, а дрехите не
са уникални. А разпознаването на едно лице може да бъде извършено само по
лицеви белези. Счита още за житейски нелогично, ако жалбоподателят не е спрял
на подаден сигнал от полицейски служители, да се обажда по телефон 112, като
посочи имената си и адрес. Счита, че при съставянето на АУАН неправилно актосъставителят е приел, че нарушението е извършено от А.,
поради което недоказана се явява фактическата обстановка, отразена в
наказателното постановление.
На следващо място счита, че АНО неправилно е наложил наказание „лишаване
от правоуправление“ на лице , което е неправоспособен водач. Разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП забранява управлението на МПС от неправоспособни лица, а тази на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП конкретизира общата забрана, че водачът няма право да
извършва тази дейност без свидетелство за управление на МПС за съответната
категория. Разграничителният критерий между двете императивни правила е в
обстоятелството, дали деецът има придобита правоспособност по предвидения в
закона ред или не (В този смисъл т.6 от Постановление № 1 от 17.01.1983г. по
н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС). Сочи, че районният съд е трябвало да провери изцяло
правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт, независимо от
основанията, посочени от страните и е длъжен да провери изцяло атакувания правоохранителен акт, както от формална, така и от
материална страна.
Сочи още, че наред с останалите наказания, на А. е вменено нарушение по
чл.150 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4. Твърди, че в процесното производство не
са събрани доказателства относно наличието на някоя от визираните в същата
разпоредба хипотези - управляване на учебно превозно средство от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство или
провеждане на изпит за придобиването й. На първо място липсват преки и косвени
доказателства, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета. Ако се приеме извода
на въззивния съд, че А. е управлявал мотоциклета като
неправоспособен водач на посочената в НП дата, то неправилно съдът е потвърдил
наказателното постановление относно „лишаване от правоуправление” . Към датата
на съставяне на АУАН касаторът не е имал качеството
на водач на МПС и не е притежавал такова, въпреки че е притежавал мотоциклет. В
настоящия случай А. не е бил правоспособен да управлява МПС, т.е не е имал
такова право към датата на констатиране на нарушението и не може да бъде лишен
от право, което в действителност не е притежавал. Затова счита за недопустимо
нарушителят да бъде лишен от правото по чл.16 ЗАНН. Освен това в последната
норма лишаването от права е поставено в зависимост от наличието на придобита
вече правоспособност, която в случая не е налице.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не
се представлява, депозирал е писмено становище чрез упълномощения адв.П., която поддържа жалбата на заявените в нея основания,
по същество моли за отмяна на оспореното решение и НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът ОД на МВР-Плевен, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
По съществото на жалбата съдът съобрази следното:.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 30.03.2021 година
в 11:40 часа в гр. Плевен, полицейските служители Р. и К. забелязали движещия се мотоциклет „****“ с
рег.№**** на кръстовище, образувано от ул „Цар Самуил“ и ул
„Княз Борис I“,
посока Кръгова връзка-Бензиностанция „Шел“, управляван от
неговия собственик и неправоспособен водач Ю. А., като подали на водача звуков
и светлинен сигнал от служебния автомобил, но същият не спрял плавно в дясно, а
ускорил и продължил движението си, напускайки мястото, където следвало да му
бъде извършена проверката. Полицейските служители последвали водача, но същият
успял да се укрие. Непосредствено след това А. се свързал с национален
телефонен номер 112 и съобщил, че полицейски служители направили опит да го
спрат неправилно, създавайки риск за неговата безопасност. След не повече от 40
минути актосъставителят Р. и свидетелят К. установили
водача в стопанисвания от него гараж, находящ се в
района на ул „Лозенка“ в
гр.Плевен. А. не посочил конкретно лице, което евентуално е управлявало
собственото му моторно превозно средство – мотоциклет „****“. Същият бил познат
на полицейските служители от извършени преди това нарушения по ЗДвП и на тях им
било служебно известно, че е неправоспособен водач. Констатациите на
проверяващите били отразени в съставения АУАН №1151/30.03.2021г., в който като
нарушени са посочени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл.
189, ал.1 от ЗДвП. Отразено било още, че тъй като собственикът не сочи лице,
което евентуално е управлявало МПС, АУАН е съставен против А. на основание чл.
188, ал.1 от ЗДвП. Изложената в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие съдът разпитал две групи свидетели. Първата
от тях включва показанията на актосъставителя Р. и свидетеля К., а втората обхваща показанията
на свидетелите Л. Я. и В. М.. Съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите от
първата група, след като счел същите са
обективни, последователни, ясни, непротиворечиви и убедителни. Съдът изложил
мотиви, че актосъставителят Р. и свидетелят К.
възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за
делото факти. Двамата посочват, че на посочените дата и час видели движещия се
мотоциклет „****“ с рег. № **** на кръстовище, образувано от ул „Цар Самуил“ и ул
„Княз Борис I“,
посока Кръгова връзка-Бензиностанция „Шел“, управляван от
неговия собственик и неправоспособен водач – касаторът
А.. Съобщили, че познавали водача отпреди поради други извършени нарушения по
ЗДвП и им било служебно известно, че е неправоспособен водач. Съдът установил
категорично от показанията им, че са разпознали жалбоподателя по стойката, независимо
от поставената каска. Посочили, че ясно подали на водача звуков и светлинен
сигнал от служебния автомобил, но същият не спрял плавно в дясно, а ускорил и
продължил движението си, напускайки мястото, където следвало да му бъде
извършена проверката. Незабавно последвали водача, но въпреки положените от
тяхна страна усилия, същият успял да се укрие. Твърдението им, че непосредствено
след това жалбоподателят се свързал с национален телефонен номер 112 и съобщил,
че полицейски служители направили опит да го спрат неправилно, създавайки риск
за неговата безопасност било установено посредством приобщената по делото
Справка рег. № 105830-266/05.10.2021 година на Д“Национална система 112“ към
МВР и съпровождащото я веществено доказателство Компакт диск, съдържащ
аудиозапис-1бр. и електронни картони-2 броя. Според съда полицейските органи
убедително посочили, че след не повече от 40 минути установили водача в стопанисвания
от него гараж, находящ се в района на ул „Лозенка“, където се намирало
и лице от женски пол. Жалбоподателят се опитал да изложи пред тях версия,
според която не е имал качеството „водач“ на описания в НП мотоциклет. Тъй като
не посочил конкретно лице, което евентуално е управлявало собственото му
моторно превозно средство – мотоциклет „****“, АУАН бил съставен против него. Съдът
приел, че в подкрепа на показанията на тази група свидетели са и приобщените
към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства. Съдът не кредитирал
с доверие показанията на свидетелите от втората група, тъй като счел същите за
неубедителни, нелогични и изолирани. Твърденията на свидетелката Я. в частта, в
която посочила, че на отразената в АУАН и в НП дата била в гаража на А.,***
заедно с нейния приятел – свидетелят В. М., съдът счел за недостоверни, доколкото
по категоричен и недвусмислен начин актосъставителят
Р. е посочил, че там е присъствало само лице от женски пол. Индиция
в тази насока според въззивния съд се съдържала и в показанията на свидетеля М., който
уклончиво и неясно посочил две различни обстоятелства относно момента, в който полицейските
служители посетили стопанисвания от А. гараж. Първото от тях е: „Аз бях малко
по-настрани, когато полицаите дойдоха“, а второто: „Когато дойдоха полицаите се
дръпнахме настрани с моята приятелка“. Въззивният съд
приел, че тази осезаема обърканост, преценена самостоятелно и в съвкупност с
показанията на актосъставителя Р. досежно убедителното
му посочване, че на мястото е имало само лице от женски пол, напълно
компрометира показанията на обособената втора група свидетели в частта, в която
направили изявления пред съда, че
свидетелят М. е очевидец на определени, твърдяни от
тях факти. Убедителността на твърдението на актосъставителя
Р. според съда било закрепено и в
резултата от извършеното процесуално – следствено действие – очна ставка между актосъставителя Р. и свидетеля М., който с доловимо
колебание заявил: „Бил съм, да, само че по- надолу. Това, че вие не сте
обърнали внимание не е мой проблем. Не съм седял до вас точно, но съм бил“.
Поради изложеното съдът приел, че показанията на свидетеля М. не следва да
бъдат обсъждани, тъй като не съдържат лични и непосредствени впечатления
относно релевантни за делото факти. Съдът не кредитирал показанията на свидетелката
Я. и в частта им, в която твърди, че докато била в гаража на жалбоподателя, с
такси пристигнало лице от мъжки пол, което поискало от А. да му предостави за
ползване мотоциклета си. По-нататък свидетелката описва фактическа обстановка,
според която А. поискал от лицето да му покаже документи, за да се увери, че е
правоспособен водач и едва след като се запознал с тях, предоставил мотоциклета
се. Така изложената от свидетелката Я. фактология,
съдът счел за нереалистична, доколкото А. не би имал затруднение да посочи пред
полицейските служители имената на лицето, за което твърди, че е управлявало
моторното му превозно средство в случай, че дори е разгледал документи, в които
са отразени съответните лични данни. Аргумент в тази насока според съда било
обстоятелството, че А. лично подал сигнал на национален номер 112, според който
А. е бил засечен от полицейски служители, с което създали риск за живота му.
Съдът направил извод, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство. А в случая приел за
безспорно, че към 30.03.2021г. А. не е притежавал валидно СУМПС, но е управлявал МПС. Доколкото
разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е не само санкционна, а съдържа и
състава на нарушението, за което се налага предвидената в нея санкция, съдът приел,
че след като А. е управлявал МПС, без да
е притежавала към момента на нарушението валидно свидетелство за
правоуправление, то наказващият орган е приложил правилно закона и съответно
законосъобразно е ангажирал административнонаказателната
му отговорност, като му е наложил административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева, съответстващо
по вид на предвиденото от законодателя и в размер, съобразен с конкретната
висока степен на обществена опасност на нарушението, а също и с
обстоятелството, че жалбоподателят е допускал множество нарушения на правилата,
регламентирани от ЗДвП. При тази установеност на фактите, съдът направил извод,
че касаторът е автор и на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си с разписаното от цитираната правна норма
задължение. Според посочената законова разпоредба, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Приложимата санкционна разпоредба се съдържа в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, според
която: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. В случая,
наказващият орган е наложил на А. наказание глоба в размер на 100,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като приел, че
наказанията съответстват на тежестта на извършеното нарушение, обществената
опасност на дееца и са способни да постигнат целите на наказанието, установени
в чл. 12 от ЗАНН. Съдът, след като съобразил, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че при управление на визираното в
АУАН и в НП моторно превозно средство, А. не е носил СРМПС, част 2-ра, намерил,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта досежно наложеното му наказание на осн.
чл. 183, ал.1, т.1 пр.3-то ЗДвП за извършено на 30.03.2021г. нарушение по чл.
100, ал.1, т.2 от ЗДвП и в тази част отменил като незаконосъобразно НП. В
останалите части потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния
съд, основани на коректен и подробен анализ на събраните по делото доказателства
и счита, че съдът е достигнал до правилен извод за съставомерност
и доказаност на вменените на А. нарушения на
правилата за движение, разписани в разпоредбите на чл.150 от ЗДП и чл.103 от
ЗДП. Правилен е изводът на съда, че А. е
имал качеството „водач“ на мотопеда и това е установено еднозначно и безспорно
от показанията на порлицейските служители, които въззивният съд правилно е анализирал поотделно и в съвкупност
с останалите събрани по делото доказателства и е приел същите за непротиворечиви,
ясни, конкретни, недвусмислени, категорични и неколебливи относно възприетото
от тях, че именно А., когото познавали визуално от предходни констатирани
негови нарушения, е управлявал мотопеда. Правилно показанията на останалата група
свидетели Я. и М. са преценени като некатегорични, колебливи и
неконкретни-показанията на тези свидетели не дават яснота относно релевантните
за спора факти-кое е лицето, управлявало мотопеда и което са твърдели, че е
поискало последния от А., за да го управлява. Житейски нелогично и
противоречащо на опитните правила е обстоятелството, че А. е предоставил
мотопеда си на друго лице, което му е съобщило, че е извършило нарушение на
правилата за движение по ЗДП, но не е съобщил нито имената, нито данни за негов
телефон , адрес или други индивидуализиращи данни, за да бъде издирено това
лице и да бъде ангажирана неговата отговорност. Тези нелогични обяснения и
твърдения, преценени съвкупно с колебливите, некатегорични и неконкретни
показания на свидетелите Я. и М., налагат извод за недостоверност на тезата на касатора и в този смисъл на показанията на тази втора група
свидетели. Аргументи в тази посока са например и другите показания на
свидетелите Я. и М., според които А. притежава мотор, но не го кара, тъй
като“няма книжка“ и „въобще не го е карал понеже чакаше да си изкара книжка“
Фактът, че А. не управлява МПС, защото няма книжка, се опровергава от справката
за нарушител/водач, в която има отразени регистрирани шест издадени НП за
нарушения за периода от 2007 година до 2021 год.-все на правилата за движение
по пътищата, както и от показанията на полицейските служители-св.Р., който е
съобщил при разпита си - „Ние го познаваме от преди това и знаем, че е
неправоспособен“. Въззивният съд е изложил
изключително подробни, задълбочени и логични мотиви, въз основа на съвкупен
анализ на всички приобщени по делото доказателства, които настоящата инстанция
споделя и не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към тях, на основание
чл.221, ал.2 от АПК.
Ето защо решението на РС в частта, с която е потвърдено НП № 21-0938-001151/12.04.2021 год. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в частта, с която на Ю. П.А.
с ЕГН ********** *** , на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл.150 от ЗДП; на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
извършено нарушение на чл.103 от ЗДП, следва да се остави
в сила като правилно, валидно и допустимо.
Същото решение обаче следва да се отмени единствено в частта, с която е
потвърдено НП № 21-0938-001151/12.04.2021 год. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в частта, с която на Ю. П.А.
с ЕГН ********** *** , на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е наложено административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено нарушение на чл.103 от
ЗДП, поради следните съображения: Видно от справка за нарушител/водач на
л.14-16 от въззивното дело и от копие на СУМПС на А.
на л.26 от това дело, СУМПС на водача е било издадено на 18.05.2021 год./прид.кат. на 10.06.2021 год., като изпитът за
правоспособност водачът е издържал на 12.05.2021 год., за категория В,
съобразно Протокол №443/12.05.2021 год. Видно от съставения АУАН, нарушението , за което се
следва наказание „лишаване от право да управлява МПС, е извършено на 30.03.2021
год., а НП, което е издадено за санкциониране на това нарушение, е от
12.04.2021 год. Т.е. към датата на извършване на нарушението по чл.103 от ЗДП,
за което се следват кумулативни наказания глоба и лишаване от права, А. не е
бил правоспособен водач, не е притежавал СУМПС. При санкционирането на касатора по чл. 175, ал. 1, т.4
от Закона за движението по пътищата не е отчетено от наказващия
орган, че лицето е неправоспособен водач, за да му бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС – А. изначално не е придобил по установения
в закона ред правото да управлява моторни превозни средства и не може да бъде
лишен от права, каквито не притежава към момента на извършване на нарушението.
В този смисъл са мотивите на т.6 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д.
№ 8/82 г., Пленум на ВС.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 586 от 3.12.2021 г., постановено по анд
№ 20214430201295/2021 год. г. в частта, с която Районен съд – Плевен е
потвърдил Наказателно постановление № 21-0938-001151/12.04.2021 год. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в частта, с която на Ю. П.А.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е наложено административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено нарушение на чл.103 от
ЗДП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 586 от 3.12.2021 г., постановено
по анд № 20214430201295/2021 год. г. в частта, с
която Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №
21-0938-001151/12.04.2021 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен в частта, с която на Ю. П.А. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на
чл.150 от ЗДП; на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.103 от ЗДП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/