Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 212
17.08.2018 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
05 април Година 2018
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар:
Даниела Асенова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2297 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, против
Наказателно постановление № 34-0000158/30.11.2017 г., издадено от Хр.Л.Кр.–
началник ООАА - гр. Перник, с което на жалбоподателя е наложено наказание
“глоба” в размер на 1500 лв. на основание чл.93б, ал.11 от Закона за
автомобилните превози за нарушение по чл.34, §3, б.”б” от Регламент /ЕС/ №
165/2014.
С
жалбата същият моли да бъде отменено наказателното постановление като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се сочат нарушения на
процесуалните правила и липса на законоустановени реквизити. Твърди се, че
деянието е описано по начин, който лишава наказаното лице от възможността да
разбере в какво се изразява противоправното му поведение и с това е накърнено
правото му на защита.
Въззиваемата страна, в
съпроводително писмо към преписката моли, издаденото наказателно постановление
да бъде потвърдено.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.10.2017 г., около 16:50 часа, свидетелите Д.С.Д. и В.И.И.
– инспектори в ООАА – гр. Перник, се намирали в гр. Перник, на АМ «Люлин», при
15-ти километър. На същото място те спряли за проверка съчленено ППС в състав
влекач «Волво ФХ 480» с рег. № ** **от
кат. N3, оборудвано с дигитален тахограф, и полуремарке
“Стас РА 336К” с рег. № ЕН 7662 ЕХ от кат. О4. Водач на същото бил
жалбоподателя И.И.Б. и извършвал с него международен превоз на
товари /пелети/ с маршрут Р. България – Р. Гърция. При проверката установили
също, че «Водачът за времето от 17:39 ч /UTC/ на 13.10.2017 г. до 13:05 ч /UTC/ на 14.10.2017 г. не е вписал в картата на водача,
като използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа, някой от следните периоди: време на управление на превозното
средство, друга работа, период на разположение и/или почивка по време на работа
или почивка, видно от извлечение от дигиталната карта на водача за дати 13 и
14.10.2017 г.” Освен това: “Видно от извлечение от дигитален тахограф, за
времето от 17:39
ч /UTC/ на 13.10.2017 г. до 13:05 ч /UTC/ на 14.10.2017 г. ППС-то е управлявано без поставена
карта от 18:18 ч /UTC/ на 13.10.2017 г., водачът е трябвало да започне
ползването на дневна почивка или седмична почивка”. Въз основа на тези данни
свидетелят Д. счел, че И.Б. е извършил нарушение по чл.34, §3, б.”б” от
Регламент /ЕС/ № 165/2014, изразяващо се в това, че не е въвел ръчно, чрез
приспособлението за ръчно въвеждане на данни осигурено за тахографа, периодите,
посочени в чл.34, параграф 5, буква “б”, подточки ii), iii) и iv) от Регламент /ЕС/ № 165/2014, когато е бил извън
превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа, поради което
образувал срещу него административнонаказателно производство, съставяйки АУАН
серия А-2017, № 239574/30.10.2017 г. Предявил го на Б., а последният се
запознал със съдържанието му и го подписал без да вписва възражения.
Допълнителни такива не направил и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На
30.11.2017 г., въз основа на цитирания по-горе АУАН, Хр.Л.Кр.–
началник ООАА - гр. Перник, издал процесното наказателно постановление, с което
ангажирал отговорността на И.И.Б. и на основание чл.93б, ал.11 от Закона за автомобилните превози му наложил
административно наказание глоба 1500 лв. за нарушение по чл.34, §3, б.”б” от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: АУАН серия А-2017, №
239574/30.10.2017 г., Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на МТИТС, Заповед №
781/20.07.2017 г. на изпълнителния директор на ИААА – София, заверено копие на извлечение от дигиталната карта на водача и дигитален
тахограф за дати 13 и 14.10.2017 г., свидетелските показания на Д.С.Д. и В.И.И..
От правна страна:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано
лице.
АУАН е
съставен от свидетеля Д.С.Д., за когото не се спори,
че е служител на ООАА - гр. Перник. НП е издадено от Хр.Л.Кр.- началник ООАА – гр. Перник, видно от Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. е определен за административнонаказващ орган от
министъра на МТИТС.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
От една
страна:
И в акта и
в наказателното постановление нарушението не е описано според изискванията на
чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. И в двата документа не е посочено къде е
било извършено нарушението. Сочи се само периода на извършване и датата, на
която е било разкрито. При това положение е невъзможно да се прецени дали
атакуваното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия. Действително, съгласно цитираната по-горе Заповед №
РД-08-452/26.09.2011 г. на министъра на МТИТС, на Хр.Л.Кр.- началник ООАА – гр. Перник, са предоставени правомощия по
силата на чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Същевременно,
съответните контролни звена са изградени на териториален принцип и в
съответствие с това са и контролните им функции. Издалият атакуваното
наказателно постановление е с териториална компетентност Пернишка област, тъй
като е началник именно на такъв отдел, но от описанието в обстоятелствената
част на акта и наказателното постановление не се установява, че вмененото на
жалбоподателя нарушение е извършено на територията на област Перник. Мястото на
извършване на нарушението е елемент от състава на самото административно
нарушение. Разпоредбата на чл.42
от ЗАНН, която визира задължителните реквизити на акта за установяване на административно
нарушение е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност, включващо и правото му да знае
кога, къде и точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и
кои законови разпоредби е нарушил, за да може да организира защитата си в пълен
обем. Ноторно е, че разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо, а и този пропуск не би могъл да бъде преодолян от
разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН, тъй като
от една страна, допуснатото от актосъставителя нарушение е пренесено и в
наказателното постановление и от друга: както бе споменато и по-горе, наличието
на този реквизит е пряко свързан с компетентността на административнонаказващия
орган.
От друга страна:
По делото се поддържа, че водачът е
нарушил Регламент /ЕС/ № 165/2014. Така още с изготвянето на АУАН е допуснато
особено съществено нарушение на правилата на ЗАНН, накърняващо правото на
защита на наказаното лице, тъй като не е изписан точно и ясно нарушеният закон
или подзаконов нормативен акт. Видовете нормативни актове, регулиращи различни
обществени отношения в РБългария са уредени в Закона за нормативните актове и
същият не предвижда изготвянето или приемането на акт с наименование
„регламент” от какъвто и да било орган. Въпреки горното може да се приеме, че
се има предвид нарушение на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 04 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт. Действително, посоченият за нарушен регламент е част от
вътрешното ни законодателство по силата на Договора за присъединяване на
РБългария и РРумъния към Европейския съюз, ратифициран със закон /ДВ бр.40/12.05.2005
год./, който е приет от Народното събрание. Т.е. на осн. чл.5, ал.4 и чл.75, ал.1, т.2 от Конституцията на
РБългария, той е приет от ЕС и обнародван в официалното му издание – официален
вестник на ЕС. С присъединяването на РБългария към ЕС, тя практически се
присъединява към Договора за създаване на Европейската икономическа общност, а
според чл.189, ал.2 на същия, регламентите се прилагат пряко във всички
държави–членки и се публикуват, на осн. чл.191 от договора, в Официален вестник
на Общността. Последният е общодостъпен, но за въвеждането му като част от
вътрешното ни законодателство е предвидена нормата на действащ в РБългария
закон - чл.89, ал.1 от Закона за автомобилните превози, който е обнародван във
в. ”Държавен вестник”. Министърът на транспорта изпълнява функциите на
компетентен орган, свързани с издаването на картите за дигитални тахографи и
определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
посочения по-горе регламент съобразно своите компетенции” и в изпълнение на
чл.89, ал.1 от ЗАвПр е приел и издал НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85
на Съвета от 20 декември
Не на последно място, при проверка
относно законосъобразността по издаване на НП и спазване императивните
изисквания по ЗАНН, съдът констатира освен гореизложеното и допуснато друго
съществено процесуално нарушение. При издаване на наказателното постановление
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.53 , ал.1 от ЗАНН, когато
установи, че нарушителят е извършил деянието, ако има основание да прилагане на
чл.28 от ЗАНН, да не издаде НП. Съгласно ТР № 1 от 12.12.07 година на ВКС, при
извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, наказващия орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл.7 от ЗАНН. В процесния случай такава преценка не е направена, поради което и за
въззивния съд не съществува предмет за проверка във връзка с разглежданата
разпоредба. Това е така, предвид обстоятелството, че преценката за маловажност
на случая подлежи на съдебен контрол. В този обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която в процесния случай
липсва.
От всичко изложено се налага извода, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, на посочените
основания, поради което същото следва да бъде отменено без съдът да се
произнася по съществото на правния спор.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 34-0000158/30.11.2017 г., издадено от Хр.Л.Кр.– началник ООАА -
гр. Перник, с което на И.И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложено
наказание “глоба” в размер на 1500 лв. на основание чл.93б, ал.11 от Закона за
автомобилните превози за нарушение по чл.34, §3, б.”б” от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.