Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 050
гр. Варна, 14.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№287
по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „ВГ – 3“ ЕООД, гр.София, чрез адв.М., срещу постановеното
решение №1217/30.12.2019г. по т.д.№1726/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото
е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице
висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да
бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са
основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила.
Постановеното решение
е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е
направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху
механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е
въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се
заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните
механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите
договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП
-1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между
страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до
измененията на закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил
последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че
следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно
незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност.
В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за
незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано,
тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения.
По същество се
претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен
размер.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител адв.Панайотов, поддържа жалбата. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемата страна
„Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор и в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди,
че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано,
постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Излага, че при
постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем
индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването
не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на
решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се
дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на
решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание
за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да
увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно е и
оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по
реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при
наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.
В обжалваното
решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените
дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба,
как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите
цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на
направените поделото разноски.
Третото лице помагач
„НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ст.ю.к.Димитрова, оспорва жалбата
като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено
въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че не са налице
основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ
обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП –
5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между
страните. Оспорва твърденията в жалбата, че съдът не е изложил мотиви по
същество на спора и приложението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ. Твърди, че
спорният въпрос между страните е на каква цена следва да се изкупува от
ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия след достигане на нетно
специфично производство от 2000 КВтч., установено в Решение СП-1/31.07.2015г.
Съдът е направил анализ на правната уредба, отчел е измененията на същата и ги
е отнесъл към процесните отношения. Правилен е и формираният извод, че
приложението на две преференциални цени в рамките на произведеното количество
ел.енергия, произведена от ВЕИ, не намира опора в закона. По преференциална цена
следва да се изкупуват само произведените количества енергия го достигане на
размера на нетното специфично производство, според вида на централата.
Разделянето на цените в две групи е наложено от различията в наличния ресурс на
първичен енергиен източник на различните производители.
Оспорва и твърденията
в жалбата, че съдът неправилно е приложил последствията от отмяната на решение
СП -1/31.07.2015г.Необосновано и в противоречие на закона е твърдението на
въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа от една
преференциална категория в друга. Липсва основание за прилагане на две тарифи
спрямо един и същи производител в рамките на една и съща година.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
В съдебно заседание
третото лице помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд водещи до недопустимост на решението.
Производството пред ВОС
е образувано по предявени искове от "ВГ-3" ЕООД, гр. София, срещу
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер 167 118.31 лева, представляваща дължима цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2015 г., както
и сума от 48 986.27 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.11.2015 г.
до 26.10.2018 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.
В исковата и допълнителната
искова молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната
мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008 от 15.12.2010 г. и
Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008 от
12.11.2008 г., сключени между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от
10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на
"Електроразпределение Север" АД).
Между страните е сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 90/17.02.2010 г., въз основа на
който ответникът изкупува произведеното количество енергия от ВтЕЦ „ВГ-3“ и „ВГ
– 6“, при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми
източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Твърди се, че за месец
септември 2015 г. ищецът е произвел и
доставил на ответника електрическа енергия в размер на 779,040 MWh, за която е
издал фактура № 94/12.10.2015 г. на стойност 8 904.22 лева с ДДС, като
продажната цена е в размер на 9,5248 лв./MWh (а именно, съответно приложимата
цена за излишък на балансиращия пазар). Произведените количества енергия са при
работа на централите под 2 250 часа, но е надхвърлен прагът от 2 000
MWh/инсталиран 1 kW мощност. Впоследствие, след като централите са надминали
2250 часа работа, ищецът е издал дебитно известие № 96/31.10.2015 г. към
фактура № 94/12.10.2015 г. на стойност 167 118.31 лева с ДДС, с което е
коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т.
1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 178,7652 лв./ MWh). След корекцията
продажната цена, стойността на доставената през м.09.2015г. енергия е в размер
на 176 022.53 лева с ДДС. Към настоящия момент е заплатена единствено
стойността по фактура №94/12.10.2015г. в размер на 8904,22лв.
Във връзка с начина
на формиране цената на произведената енергия са изложени следните твърдения:
Към момента на сключване на договора за изкупуване за процесните централи са се
прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-010/30.03.2010 г. на
ДКЕВР. Същите са приложими за период от 15 години, т.е. от 09.07.2009 г. до
08.07.2024 г. за единия генератор и от 09.10.2009 г. до 18.10.2024 г. за
другия.
С влизане в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на
основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между
страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата
към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. В последното
са определени две цени за изкупуване в зависимост от това колко работни часа е
достигнала централата: до 2500 часа – 188,29лв./МВтч и над 2500часа –
172,95лв./МВтч. С изменението на закона е предвидено, че на изкупуване по
преференциални цени подлежи цялото произведено количество енергия от
възобновяеми източници, но не се изменя срока на договора за изкупуване, т.е.
до 08.07.2024г. и до 18.10.2024г.
С изменение на ЗЕВИ
/в сила от 01.01.2014г./ е въведена промяна в количествата ел.енергия от
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена,
без последната да се променя. Това количество е определено за енергията
произведена до размера на средногодишната продължителност на работа, определена
от КЕВР за конкретните типове производители, а за количествата над това, по
утвърдена от КЕВР цена. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са
ограничени количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална
цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по
преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично
производство на ел.енергия” /“НСП“/, а количествата енергия, надхвърлящи
нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на
балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в
пар.1, т.29 от ЗЕВИ. Въз основа на същото с Решение СП-1/31.07.2015 г. е
определено нетното специфично производство на ВяЕЦ, което е определено на 2000kwh
за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа и на 2300 kwh за вятърни ел.централи,
работещи над 2 250часа, както и цената за изкупуване на ел.енергията от същите
в размер на 188,29лв. за първите и 172,95лв. за вторите.
Нетното специфично
производство от 2300 kwh е било надхвърлено от централите на ищеца през
м.10.2015г., поради което цялото произведено количество енергия през
м.09.2015г. е следвало да бъде изкупувано по преференциална цена, а не по цена
за излишък на балансиращия пазар. Именно на тази основа е издадено и процесното
дебитно известие, което не е заплатено от ответника.
В съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът „Енерго –
Про Продажби“ АД с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва фактите, както
следва: 1/ ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект – генератор „ВГ6“, находящ се в поземлен имот с
кадастрален № 48828.2.113, по плана за земеразделяне на с. Могилище, общ.
Каварна, обл. Добрич и генератор „ВГ3“, находящ се в поземлен имот с
кадастрален № 12173.26.31, по плана за земеразделяне на с. Вранино, общ.
Каварна, обл. Добрич, с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008 и №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008; 2/ между страните е
сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 90 от 17.02.2010 г. Съгласно чл. 18 от Договора
цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.
Излага, че спорен по
делото е единствено въпросът за начина на определяне и размера на цената за
изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на определеното
„нетно специфично производство“ /“НСП“/ за съответната година. Твърди, че
същата е определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство по цена за излишък на балансиращия пазар. През август 2015 г.
електроцентралата е достигнала нетно специфичното производство от 2 000 кВтч.
при работа на електроцентралата до 2 250 часа. За количествата енергия
произведени след достигане на НСП ищецът е издал фактура №94/12.10.2015г., в
която цената на енергията е определена по цена за излишък на балансиращия
пазар, която е изцяло заплатена.
Твърдението на ищеца,
че с Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и Решение СП – 1/31.07.2015г. се
определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща
ВяЕЦ в рамките на една година противоречи на императивните разпоредби на
закона. Предявените искове са неоснователни.
По същество моли
същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат заплатени направените по делото
разноски.
С определение
№1246/03.04.2019г. по т.д.№1726/2018г. като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституирана „НЕК“ ЕАД, гр.София. Същото с писмени становища
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че съобразно измененията
на закона и издадените въз основа на същия решения на КЕВР преференциалната
цена се дължи за електрическата енергия произведена от възобновяемите енергийни
източници до достигане на определеното „НСП“, а за количествата произведени
след достигането му се дължи заплащане по цената за излишък на балансиращия
пазар. Именно по този начин е определена и заплатена цената на произведената от
централите на ищеца ел.енергия, като правилно са приложени правилата на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
По същество моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните не е
налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва: 1/ Ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – генератор „ВГ6“,
находящ се в поземлен имот с кадастрален № 48828.2.113, по плана за
земеразделяне на с. Могилище, общ. Каварна, обл. Добрич и генератор „ВГ3“,
находящ се в поземлен имот с кадастрален № 12173.26.31, по плана за
земеразделяне на с. Вранино, общ. Каварна, обл. Добрич, с обща инсталирана
мощност от 4.000 kW; 2/ Същите са присъединени към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН
България Мрежи" АД/ на основание Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия №
ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008 и №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008; 3/ страните са сключили
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 90 от 17.02.2010 г. 4/ За произведените количества енергия
през м.09.2015г. е издадена фактура № 94/12.10.2015 г. на стойност 8904.22 лева
с ДДС. Цената е определена по цената на енергията над 2000 kWh нетно специфично
производство и до 2250 часа – 779.040 MWh по ед. цена 9.5248 лева., която е
изцяло заплатена от ответника. 5/ Впоследствие е издадено дебитно известие №
96/31.10.2015 г. към фактура № 94/12.10.2015 г. на стойност 167118.31 лева с
ДДС, с което е коригирана продажната цена на произведената ел.енергия през
м.09.2015г., като същата е определена по цена при НСП до 2300 kWh - 779.040 MWh
по ед. цена 178.7652 лева. Общата стойност на дебитното известие възлиза на
167118.31 лева с ДДС.
Спорен
пред настоящата инстанция е единствено въпросът за начина на определяне цената
на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник, а
именно дали е налице едновременно приложение на две преференциални ценови
категории за една календарна година при работа на електрическата централа до и
над 2 250 ефективни часа или след достигане на „НСП“, заплащането се
извършва по цена за излишък на балансиращия пазар.
За
да даде отговор на така поставения въпрос съдът съобразява сключените между
страните договори и правната им регламентация: Процесният договор за изкупуване
на ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен въз
основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ и Закона за възобновяемите енергийни източници и
биогоривата, който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните
на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен
източник(чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Законът е отменен с
приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници ( в сила от 3.05.2011
г.), според който общественият доставчик, съответно крайните снабдители,
изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за
която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с
изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди;
2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои
клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на
глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по определената
от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен
акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към
ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на
водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в
експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона.
Цените са били
определени с Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта: в размер на 188,29
лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над
2250 часа годишно.
С изменението на ЗЕВИ
от 01.01.2014г. е предвидено крайният
снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средна годишна продължителност на
работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а над
това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.
С ново изменение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че общественият
доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите
по чл.24, т.3 определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена
за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т.1. Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да приеме
решение, с което да определи „НСП“ на
ел.енергия за отделните видове централи.
Въз основа на същото
е прието Решение №СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е определено нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща
по преференциални цени, съобразно решение №Ц-10/30.03.2011г., както следва:
т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи работещи до 2250
часа и т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи работещи над
2250часа.
От друга страна, в
чл.18 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за
продажба на ел.енергия по чл.1, ал.3 е регулирана и се определя от ДКЕВР. В
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване
на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните
от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение по договора. Към момента на подписването му цената е
определена по реда Решение №Ц-04/30.03.2009г.
С оглед на горното
съдът намира, че единият от съществените елементи на сключения между страните
договор – цената на изкупуване на произведената ел.енергия не подлежи на
свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите
правомощия и по предвидения в закона ред.
В конкретния случай с
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ е наложена промяна
на изкупуваното количество енергия по преференциални цени, като същото е
обвързано от нетното специфично производство определено с решението на КЕВР.
С решение
№1777/23.02.2018г. по адм.д.№8522/2015г. на АС София – град, потвърдено с
решение по адм.д.№5284/2018г. на ВАС е отменена т.1.7 от Решение СП –
1/31.07.2015г. на КЕВР.
След решението на ВАС
е постановено Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с което е установено „НСП“ на
ел.енергия в размер на 2000КВтЧ за централи работещи до 2250часа по т.8 от
Решение №Ц-10/30.03.2011г. С решение по адм.д.№4422/2019г. на АС София –град
същото е прогласено за нищожно. Решението не е влязло в сила.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че с изменението на ЗЕВИ през 2015г. е променено
количеството енергия, произведено от възобновяеми източници, което се изкупува
по преференциални цени, като същото е ограничено до размера на „НСП“ за
централите работещи до 2250 часа. Произведеното количество енергия над този
размер се остойностява по цена за излишък на балансиращия пазар. Така приетото
изменение води до промяна в ценообразуването в сключения между страните
договор, която промяна е продиктувана от изменените пазарни условия. В
изпълнение на закона, за КЕВР е възникнало задължение да определи размера на
„НСП“ за всяка една от централите, което е и направено с постановените решения,
подлежащи на предварително изпълнение, независимо от оспорването им. Нито в
закона, нито в издадените въз основа на него решения на КЕВР е предвидено, че
централите могат да преминават от една ценова категория в друга в зависимост от продължителността на часовете
работа, поради което е и недопустимо разширителното им тълкуване по отношение
начина на определяне на цената за изкупуване на енергия на регулиран пазар.
Целта на изменението на закона е постигане баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвращаемост на производителите заложена в
преференциалните цени, без да се достига до възможност за неоснователно
обогатяване.
Ето защо, въведеното
ограничение в изкупуването на произведената ел.енергия по преференциална цена и
липсата на предвидена в закона възможност за преминаване от една в друга ценова
категория, изключва задължението на ответника, като краен снабдител и титуляр
на лицензия за дейността крайно снабдяване с ел.енергия да заплати стойността
на енергията произведена над „НСП“ по претендираната от ищеца цена. Посоченото
обстоятелство, както и предварителната изпълняемост на решенията на КЕВР,
съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ, води до извод за липса
на основание за спиране на производството до приключване на спора по
адм.д.№4422/2019г. на АС – София, респ.произнасяне по възражението за нищожност
на решението на КЕВР /чл.17 от ГПК/. Основание за заплащане на допълнителни
количества енергия по преференциални цени би съществувало единствено, ако с
ново решение КЕВР промени прага на „НСП“, което по естеството си би
представлявало ново основание на претенцията. Отмяната на решението на КЕВР,
респ. прогласяването му за нищожно не води до възникване на право на ищеца да
получи плащане на по-висока цена. Още повече, че решението е породило действие
към процесния период и неговата отмяна ще бъде нов факт /в този смисъл е и
определение по ч.т.д.№1628/2019г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Предвид изложеното и
доколкото по делото е установено от фактическа страна, че на производителя е
заплатено по преференциална цена произведеното количество енергия до достигане
на „НСП“ на собствените му централи, ответникът е изпълнил задължението си за
заплащане на гарантираната от закона цена, а остатъкът коректно е заплатен по
цена за излишък на балансиращия пазар, което обосновава неоснователност на
претенцията.
Неоснователността на
иска за главница води до неоснователност и на претенцията за заплащане на
мораторна лихва за забава, както и на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът "ВГ-3" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД сумата от 7032лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение, тъй като минималният размер, определен по реда на чл.7, ал.2,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 5852.09 или 7022.51 лева с ДДС, поради
което и договореното и заплатено възнаграждение от 7032лв. с ДДС, не се явява
прекомерно.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1217/30.12.2019г.
по т.д.№1726/2018г. на ВОС.
ОСЪЖДА "ВГ-3"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. "България" №51Б, ет.4, представлявано от управителя
Каталина-Кристиана Драгои, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, сумата 7032 лева, представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„Триадица“, № 8 като трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: