Р Е Ш Е Н И Е № 44
Гр. Разград, 10 юни 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети май две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №228 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,
ал.1 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Еуро &
Конт“ ЕООД, гр.Разград против Ревизионен акт (РА)
№Р-03001718004167-091-001/07.03.2019г., потвърден с Решение №83/02.09.2019г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София, с който е определен
данък по ЗКПО, дължим от дружеството за 2014г., 2015г. и 2016г. общо в размер
на 1 161 434,00 лв., както и лихва в размер на 298 929, 50 лв.
Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли
съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Развива
доводи, че не са били налице основания да се променя декларираният от него
корпоративен данък през процесния период, тъй като той е определен при спазване
на действащата нормативна уредба и съобразно действително направени и доказани
разходи.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено
следното:
І.
По допустимостта на жалбата:
РА е обжалван от „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград по административен ред и
с Решение №83/02.09.2019г. на Директора на Дирекция "ОДОП" -Варна при
"ЦУ" на НАП е потвърден изцяло. Същото е връчено по електронен път на
жалбоподателя на 09.09.2019г., видно от приложеното удостоверение (л.7), а
жалбата е подадена по пощата на 20.09.2019г., видно от приложеното копие на
пощенския плик (л.6). При тези данни
съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по
чл.156, ал.1 ДОПК, от надлежна страна
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
ІІ. По валидността и
процесуалната законосъобразност на оспорения РА:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001718004167-020-001 / 17.07.2018г.
(л.4 от пр.), издадена от Ш. А.С. - Началник на сектор при ТД на НАП Варна, е
възложено на Р. М. М. - Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Н. А. Н.-М. - Старши инспектор по приходите да извършат ревизия на
„Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград относно задълженията корпоративен данък за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.; вноски към ДОО - за осигурители за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2017г.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2017г. и вноски към Универсален пенсионен фонд (УПФ) – за осигурители
за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. Разпоредено е ревизията да се извърши в срок от три месеца от връчване на ЗВР. С
последващи Заповеди за изменение на ЗВР №Р-03001718004167-020-002/23.10.2018г.
(л.9 от пр.), №Р-03001718004167-020-003/24.10.2018г. (л.13 от пр.) и № Р-03001718004167-020-004
/05.12.2018г. (л.17 от пр.) този срок е удължен до 23.12.2018г. и указано да се
състави ревизионен доклад (РД) за резултатите не по-късно от 14 дни след това,
като е разпоредено ревизията да обхване само задължението за корпоративен данък
за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. Тези заповеди са издадени от
оправомощено лице по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от приложената
Заповед №Д-1465/31.08.2018г. на Директора на ТД на НАП (л.5 от пр.) и надлежно
връчени по електронен път, видно от приложените удостоверения (л.2, л.7, л.11 и
л.15 от пр.). В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК инспекторите са изготвили РД №
Р-03001718004167-092-001/07.01.2019г. (л.2323- л.2289 от пр.), връчен на
дружеството на 09.01.2019г., видно от приложеното удостоверение (л.2291 от
пр.). В предоставения срок ревизираното лице (РЛ) е подало възражение с вх. №
ВхК 1597/21.02.2019г. (л.2332- л.2328 от пр.) Същото е обсъдено от ревизиращия
орган и прието за неоснователно, поради което в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е
издаден процесният РА №-03001718004167-091-001/07.03.2019г. (л.2520-л.2511 от
пр.), подписан от ръководителя на ревизията и възложителя и връчен на РЛ на 12.03.2019г.
по електронен път (л.2509 от пр.). С него е прието, че „Еуро & Конт“ ЕООД,
гр.Разград дължи данък по ЗКПО за 2014г.
в размер на 121 617, 87 лв. и лихва в размер на 48 570, 83 лв.; за 2015г. данък
в размер на 457 709, 53 лв. и лихва в размер на 136 191, 67 лв.; за 2016г.
данък в размер на 582 106, 60лв. и лихва в размер на 114 166, 70 лв. или общо
корпоративен данък за трите години в размер на 1 161 434, 00 лв. и лихва в
размер на 298 929,50 лв. Издаденият РА е обжалван изцяло пред Директора на
Дирекция "ОДОП" Варна при "ЦУ" на НАП и потвърден с негово Решение
№83/02.09.2019г.
При тези
данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
регламентираните в ДОПК срокове.
По своята
форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК. В хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят
е бил надлежно уведомен за започналото производство, като му е предоставена
възможност да участва в производството и да ангажира доказателства във връзка
със спорните обстоятелства. Данъчните органи са положили нужните усилия за да
съберат необходимите и относимите към спора доказателства и в тази връзка са
изискали конкретни писмени документи и обяснения, видно от приложените искания за
представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице, за представяне на
документи и писмени обяснения от трети
лица, за извършване на насрещни проверки и и за извършване на действия от други
контролни органи.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
Оспореният
РА е издаден при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Извършените промени в счетоводния финансов резултат (СФР) кореспондират изцяло
на събраните доказателства, както и на заключението по назначената ССЕ, което
не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло.
В хода на
ревизията е установено, че жалбоподателят през процесния период е изкупувал
диворастящи гъби и най вече трюфели от физически лица, като изплатените им суми
за доставките са осчетоводени като разходи както следва :
За 2014г. е отчетен
разход по дебита на сметка 603 „Разходи за заплати" срещу кредитиране на
сметка 420/2 Граждански договори в размер на 1 249 190.00лв. (л.1140 и л.2156
от пр.);
За 2015г. е отчетен
разход по дебита на сметка 601 „Разходи за външни услуги“ , подсметка 15
Трюфели срещу кредитиране на сметка 420/2 „Граждански договори“ в размер на 4
648 185.00лв. (л.1132 и л.2173 от пр.);
За 2016г. отново
е отчетен разход по дебита на сметка 603 „Разходи за външни услуги“ , подсметка
15 Трюфели срещу кредитиране на сметка 420/2 „Граждански договори“ в размер на
5 865 205.87 лв. (л.2204 от пр.).
Органите по
приходи са признали като доказани само разходите, отчетени във връзка с
изплатени суми на Д. С., както следва: за 2014г. в размер на 35 000.00лв.; за
2015г. в размер на 71 089.68лв.; за 2016г. в размер на 46 000.00лв. В
останалата част (за 2014г. в размер на 1 214 190. 00лв.; за 2015г. в размер на
4 577 095. 32лв.; за 2016г. в размер на 5 819 205. 87лв.) тези разходи не са признати. Посочено е, че при липсата на доказателства за
закупени количества трюфели от лицата по години, месеци и т.н., както и липса
на годни доказателства, представени от физическите лица, посочени за доставчици
на трюфели, удостоверяващи произхода на предадените гъби, а така също и на доказателства,
удостоверяващи извършени разплащания между страните, то те се явяват документално необосновани и на основание
чл.26, т.2 във вр. с чл.10 от ЗКПО не следва да се признават за данъчните цели.
С оглед на това с тях е увеличен СФР и определен данъкът по ЗКПО с издадения
РА.
Съгласно разпоредбата
на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи,
несвързани с дейността на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) и разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция, както и когато в първичния счетоводен документ липсва
част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация
са налице документи, които я удостоверяват. Следователно за да се признае за
целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва
да е извършен по реална сделка и да отразява вярно стопанската операция.
Общият
принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса изисква всяка
страна да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици. В случая в тежест на жалбоподателя беше да установи по пътя
на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за да му се признаят
претендираните разходи за целите на данъчното облагане. Той следваше да докаже
по категоричен и безспорен начин, че осчетоводените разходи, съставляващи
изплатени суми на физически лица за предадени гъби/трюфели, са въз основа на
надлежни писмени доказателства, съставени по реда и при условията на ЗСч и другите
нормативни актове, счетоводни стандарти
и пр., регламентиращи тази дейност. Ангажираните от него доказателства
не могат да обосноват по несъмнен начин този извод.
Дейността на
физическите лица по събиране и доставяне на диворастящи гъби (в т.ч. и трюфели)
съставлява друга стопанска дейност по арг. на чл.29, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДДФЛ.
Независимо от обстоятелството, че през ревизирания период дружеството е изкупувало
гъби от физически лица, които не са предприятия по смисъла на ЗСч, при
осъществяване на стопанските операции няма пречка да се издава първичен счетоводен
документ в изпълнение на един от основните принципи на ЗСч, а именно принципът
за документалната обоснованост, прогласен в чл. 4, ал. 3 от ЗСч (отм.), но
действал към периода 2014г. и 2015г. и респ. в чл.3, ал.3 от сега действащия
ЗСч. Съгласно тези разпоредби предприятията осъществяват счетоводството на
основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като
спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство. Законодателят не поставя изискване за наименованието на
първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция, при
която изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон.
Той може да се нарича "протокол", "разписка",
"сметка" и т.н.. За да е налице документална обоснованост на
стопанската операция първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия
или физически лица, трябва да съдържа най-малко следната информация: наименование
и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование
или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен
идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на
чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на
стопанската операция по арг. на чл.7, ал.1 от ЗСч (отм.) и съответно чл.6, ал.1
от действащия ЗСч. Задължението за издаване на първичен счетоводен документ
произтича и от разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ. В хода на производството не
са представени първични счетоводни документи, съдържащи всички тези минимално
изискуеми реквизити, които да обосновават извършени доставки на трюфели от
физическите лица, като удостоверяват датата, количеството, качеството,
единичната цена и общата стойност на конкретната доставка.
Безспорно с
разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДДФЛ е посочено, че в случаите, когато се
придобиват доходи от стопанска дейност и платецът на дохода издава "Сметка
за изплатени суми", физическото лице не е задължено да издава документ по
смисъла на ЗСч. Следователно е възможно ежедневните доставки на гъби/трюфели да
се документират с двустранни протоколи (стокови разписки), подписани между дружеството,
което ги изкупува и физическите лица, които ги предават, а при изплащане на
сумите по тях да се издава цитираната по-горе
"Сметка за изплатени суми" съобразно утвърдения образец. Но съдът приема, че и в тези случаи, с
оглед установяване верността на документираната стопанска операция, следва да
се съставят документи, които индивидуализират отделните доставки по вид,
количество, качество, единична цена и обща стойност (по арг. на чл.6, ал.6 от
ЗСч и чл.7, ал.4 от ЗСч). По делото не са представени такива надлежно съставени
документи при предаване на гъбите/трюфелите.
Наред с това
в текущото счетоводство на жалбоподателя липсва хронологично, аналитично и
самостоятелно отчитане на закупените трюфели от физическите лица, включително
по дата, име на физическото лице, вид, количество, единична цена и стойност в
нарушение на изискванията по чл.9, ал.1, т.1 от ЗСч (отм.), респ. чл.11, ал.1,
т.1 от ЗСч ( в сила от 01.01.2016г.). През ревизирания период не са
заприхождавани в материалните книги такива стоки по сметка от група 30 (Суровини/Материали,
Продукция и Стоки), а са отчитани разходи за тяхното придобиване, които са
включени в общите разходи на жалбоподателя по сметка 610-1 Разходи за промишлена
дейност. При тези данни съдът приема, че липсват доказателства, които да
установяват по категоричен и безспорен начин извършени реални сделки между
жалбоподателя и физическите лица по доставка на гъби/трюфели, които да са
индивидуализирани по дата, имена и адрес на доставчика, количество, качество,
единична цена, обща стойност. Счетоводството на жалбоподателя е водено в
нарушение на нормативните изисквания, което препятства възможността да се
проследи достоверността на стопанските операции и стоковият оборот.
Претендираните
разходи, свързани с изплатени суми на физически лица за доставка на
гъби/трюфели, също не са надлежно осчетоводени и документално установени.
През отчетата 2014 г. според представените
главната книга (л.2163 от пр.); дневник на сметка 420/2 Граждански договори (л.2156 от пр.); дневник на сметка 603/3 Хонорари (л.2155 от пр.) са
платени в брой (на каса) общо 1 219 272, 24 лв. в лева и във валута/евро, които
са отразени като разходи за хонорари/заплати и задължения към лица по
граждански договори. Отразени са четири
счетоводни операции, както следва :
Разход в
размер на 501 246, 00 лв. (245 000,00 лв. на 31.10.2014г. и 256 246, 00
лв. на 01.11.2014г.) със счетоводна статия:
Дебит сметка 603 2 Хонорари
Кредит сметка 420 2 Граждански
договори
Разход в
размер на 747 944, 0 лв. (на 31.07.2014 г. - 113 000,00 лв. и на 31.10.2014 г.
- 634 944,00 лв.), със статията:
Дебит сметка 603 1 Заплати
Кредит сметка 420 2 Граждански
договори
Като документ-основание
за записването е посочено „справка“. Към преписката е приложен документ,
наименуван „Изплатени суми на доставчици на трюфели за 2014 г.“ (л.500), върху
който има поставен подпис и печат на дружеството-жалбоподател. Според него през
2014г. на двадесет и трима доставчици (физически лица) с посочени там имена,
ЕГН и адреси, са изплатени общо 498 629,33 лв. Други документи не се
представени. По своя характер този документ съставлява първичен счетоводен
документ, който засяга само дейността на предприятието и съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2 от действащия тогава ЗСч би следвало да съдържа най-малко
следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2.
дата на издаване; 3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 4.
име, фамилия и подпис на съставителя.
В случая той не съдържа тази информация, тъй като няма номер,
дата на издаване, име и фамилия на съставителя.
През този
период сметка 420 2 Граждански договори се
е водила само като синтетична сметка и липсва аналитична информация за
задълженията по отделни физически лица. Разходите от
синтетичната сметка 603 2 Хонорари са
прехвърлени по сметка 610-1 Разходи за
промишлена дейност (л.2162)
През отчетната 2015г. от представените
дневници на сметка 601 Разходи за външни
услуги (л.2174 от пр.) и сметка 420 2
Граждански договори (л.2173 от пр.) се установява, че покупките на трюфели
от физически лица са отразени като разходи за външни услуги и задължение към
лица по граждански договори, на обща стойност 4 648 185,00 лв., със следните
счетоводни записвания:
Дебит сметка 601 Разходи за външни услуги
Ан. сметка 15 ТРЮФЕЛИ И ГЪБИ
Кредит сметка 420 2 Граждански
договори
Счетоводните
записвания са четири и също като документ-основание за записването е посочено
„справка“. В материалите по делото се намират три документа, съдържащи начислени
суми (л.509-511) за доставка на трюфели, които отново са без номер и дата на документа, име и
фамилия на съставителя, а по същество нямат и наименование. Те съдържат само
математически изчисления относно стойността на изкупените трюфели, облагаемия
доход и дължимия авансов данък и към тях
няма приложени списъци на физическите лица и изплатените им суми. Не е
представен документ/справка, който е основание за счетоводното записване на
31.12.2015г. във връзка с разход в размер 2 052 000, 00 лв. И през тази година сметка 420 2 Граждански
договори се е водила само като синтетична сметка и липсва
аналитична информация за задълженията по отделни физически лица. Разходите от
синтетичната сметка 601 Разходи за външни
услуги са прехвърлени по сметка 610-1
Разходи за промишлена дейност (л.2189).
През отчетната 2016г. от представените дневници на сметка
601 Разходи за външни услуги (л.2205 от пр.) и сметка 420 2 Граждански договори (л.2204 от пр.) се установява
аналогично осчетоводяване на разходите. Покупките на трюфели от физически лица
са отразени като разходи за външни услуги и задължение към лица по граждански
договори, на обща стойност 5 865 297, 87 лв. със следните счетоводни
записвания:
Дебит сметка 601 Разходи за външни услуги
Ан. сметка 15 ТРЮФЕЛИ И ГЪБИ
Кредит сметка 420 2 Граждански
договори
Счетоводните
записвания са четири и отново като документ-основание за записването е посочено
„справка“. В материалите по делото се намират три документа, съдържащи
начислени суми (л.533- л.535 от пр.) за доставка на трюфели, които отново са без номер и дата на документа, име и
фамилия на съставителя, а по същество нямат и наименование. Те съдържат само
математически изчисления относно стойността на изкупените трюфели, облагаемия
доход и дължимия авансов данък. Към преписката са приложени списъци (разплащателни
ведомости) за начислени възнаграждения и удържан данък от физически лица за
първите три справки (л.532 гръб, л.529, л.526, л.514, л.512). В тях няма подпис
на лицата, които се сочат като получили сумата. Отново липсва дата на съставяне
на документа и имена на лицето, които ги е съставило. Не е представен
документ/справка, който е основание за счетоводното записване на 31.12.2016г.
във връзка с разход в размер 57 584 лв. И през тази отчетна година сметка 420 2 Граждански договори се е
водила само като синтетична сметка и липсва аналитична информация за
задълженията по отделни физически лица. Разходите от синтетичната сметка 601 Разходи за външни услуги са
прехвърлени по сметка 610-1 Разходи за
промишлена дейност (л.2225 гръб от пр).
През
ревизирания период жалбоподателят е подавал справки по образец за изплатените
през годината доходи на физически лица и за удържания данък в изпълнение на чл.73
от ЗДДФЛ, към които са приложени и поименни списъци. Обобщено декларираните
данни са както следва:
• за
2014г. (вх.№ 17000153021277/29.04.2015 г.) за сума общо в размер на 498
629, 33 лв., изплатена на 21 лица (л.46 от пр.) и удържан данък в размер на 22
916, 00
• за
2015г. (вх.№ 17000163021322/23.04.2016 г.) за сума общо в размер на 2 641 385,00 лв., изплатена на 205 лица
(л.45- л.42 от пр.) и удържан данък в размер на за 155 771, 18 лв.
• за
2016г. (вх.№ 17000173024615/02.05.2017г.) за сума общо в размер на 5 807
621, 87 лв., изплатена на 316 лица (л.41-л.37 от пр.) и удържан данък в размер
на 348 457, 29 лв.
Само въз
основа на подадените декларации и приложенията към тях не може да се направи
извод, че отразените там суми съставляват реално извършени разходи, които са
документално обосновани. Те могат да бъдат ценени само като косвено
доказателство в тази насока, но при липсата на счетоводно отразяване на изкупените
гъби/трюфели от физически лица, на надлежно
съставени приемо-предавателни протоколи или други доказателства за доставените трюфели, съдържащи информация
за количеството, качеството, единичната цена, датата и имената на доставчиците,
както и на надлежно съставени разходооправдателни документи, тези разходи се
явяват документално необосновани по смисъла на ЗКПО.
Наред с това
съдът намира за необходимо да отбележи, че и през трите години има разминаване
в размера на декларираните суми по подадените справки по чл.73 от ЗДДФЛ и
осчетоводените суми по сметка 420 2
Граждански договори, които са в по-голям размер. Разликите по години са следните : за 2014г. - 750 559,67 лв.; за 2015г. - 2 006 800,00 лв. и за 2016г. - 57 584,00 лв.
Също така
прави впечатление, че според подадените справки и поименните списъци към тях, в
по-голямата си част изплатените суми на различните физически лица са идентични
по размер. Според приложените договори за доставка и показанията на свидетелите
цената на предадената продукция се определяла при всяка конкретна доставка
според вида на стоката, количеството и качеството, като единичната цена към
всеки един момент е различна и може да варира от 100 лв. до 1 000 лв.
Следователно е обективно невъзможно всички тези физически лица да са предали на
дружеството еднакво количество трюфели, с еднакво качество и при една и съща
единична цена.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че липсват документи, удостоверяващи кога и на
кого, за каква доставка и в какъв размер са изплатени доходи, както и
документи, удостоверяващи количеството и стойността (единична и обща) на предадените
гъби/трюфели. Този извод не се оборва от показанията на разпитаните свидетели.
Следва да се отбележи, че те не фигурират в подадените справки по чл.73 от ЗДДФЛ за съответните години. Декларации
по чл.50 от ЗДДФЛ са подали едва към края на 2018г. ( след започване на
настоящето ревизионно производство), когато им е издадена и сметка за
изплатените суми.
Органите по
приходи са признали като доказани разходите, отчетени във връзка с изплатени
суми на Д. С., както следва: за 2014г. в размер на 35 000.00лв.; за 2015г. в
размер на 71 089.68лв.; за 2016г. в размер на 46 000.00лв. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че те не са се мотивирали за този свой избирателен подход и
на какви основания признават тези разходи в сравнение с другите непризнати
разходи. В т.3.2 от Ревизионния доклад се съдържат фактическите и правни съображения,
въз основа на които е прието, че са представени годни доказателства само за
изплатените парични суми на това физическо лице за покупка на трюфели в периода
2014г. -2016г.
По делото е представен Акт за прихващане или
възстановяване (АПВ) № П - 03001720000694-004-001/08.04.2020г. (за който няма
данни, че е влязъл в сила). Това доказателство се явява неотносимо към
настоящия спор и въз основа на него не може да се направи извод, че макар и в
друго производство, данъчните органи са приели, че процесните разходи са
документално обосновани. От съдържанието му става ясно, че жалбоподателят е
депозирал искане на основание чл.129, ал.1 от ДОПК за прихващане или
възстановяване на сумата от 534 204, 18 лв., съставляваща авансово удържан
и внесен ДДФЛ за 2014г., 2015г. и 2016г. съобразно подадените декларации по
чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и справки по чл.73 от същия закон. С този АПВ акт органът
по приходите е отказал възстановяване на исканата сума, като е посочил, че
според данните в данъчно-осигурителната сметка на лицето не са налице
надвнесени суми, тъй като те кореспондират на подадените декларации по чл.55,
ал.1 от ЗДДФЛ, справки по чл.73 от ЗДФЛ и декларации по чл.201, ал.1 от ЗКПО.
Без да се извърши корекция в така декларираните от него данни няма основание за
възстановяване на внесения данък. В
изложените мотиви към АПВ не се съдържа анализ и преценка относно
действителността и документалната обоснованост на претендираните разходи.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били
налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА.
Установените с него данъчни задължения и лихви са правилно и обосновано определени,
поради което подадена жалба на „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора искането на ответника за
присъждане на деловодни разноски се явява основателно и доказано в размер от 14 711,
09 лв., от които заплатен депозит за вещо лице в размер на 800 лв. и дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 911, 09 лв.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград против
Ревизионен акт №Р-03001718004167-091-001/07.03.2019г., потвърден с Решение
№83/02.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София, с
който е определен данък по ЗКПО, дължим от дружеството за 2014г., 2015г. и
2016г.
ОСЪЖДА „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 14 711, 09 лв. (четиринадесет хиляди
седемстотин и единадесет лева и девет стотинки) - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/