Р Е Ш Е Н И Е
№101 31.03.2023 г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в открито заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА при секретар:
Ива Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело №60 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 26 ал.
4 от Закона за гарантираните вземания на работници и служители при
несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/, образувано по жалбата на Н.В.П. ***
против Разпореждане №4506-40-01 от 05.01.2023г., с което Директора на фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ при Национален осигурителен институт отказва
изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26 ал. 3 във връзка с чл. 22,
ал. 1 и чл. 25 от ЗГВРСНР и въз основа на следните факти:
Решение №260006/09.08.2022г на
Апелативен съд Пловдив за откриване производство за несъстоятелност на
„Пътстрой“ ООД е вписано в ТР на 09.08.2022г. Заявлението е подадено на
08.12.2022г, след изтичане на три месеца, считано от 09.08.2022г, но наред с
това и трудовото правоотношение между дружеството и П. е прекратено, считано от
25.03.2016г. Гарантирани са вземанията по неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения за последните 36 календарни месеца, преди месеца, в който е
открито производството по несъстоятелност или за периода от 01.08.2019г до
31.07.2016г. Следователно не съществува за П. правото на вземане от Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Разпореждането
е връчено на 12.01.2023г, съгласно пощенска разписка на стр.11 по делото, а
жалбата е подадена на 24.01.2023г, в рамките на 14-дневния законов и указан
вярно на жалбоподателя срок. Жалбата е допустима.
Жалбоподателя се позовава на твърдение
за подаване на искането на 16.09.2022г, когато с молба до синдика са предявени
вземанията на П. срещу „Пътстрой“ ООД, за които се е снабдил преди това с
изпълнителен лист, образувал е изпълнително производство, което е било
прекратено поради липса на имущество на длъжника. Твърди, че препращането на
неговото искане на 08.12.2022г е поради проведена ревизия от НОИ, тъй като
синдикът не е разполагал с документи, за да приеме вземането. Иска от съда да
бъде отменено разпореждането и да му се изплати гарантирания размер на
трудовото възнаграждение.
Ответника Директор на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, чрез процесуалния си представител оспорва
основателността на жалбата, като се излагат съображения за правилност и
законосъобразност на постановения отказ.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от адресата на
неблагоприятния административен акт, в рамките на 14-дневния срок, считано от
датата на връчването му -12.01.2013 г., а разгледана по същество е неоснователна.
Между страните по делото не е
спорно от фактическа страна, че Н.П. е работил по трудово правоотношение в
„Пътстрой“ ООД, гр. Стара Загора, което трудово правоотношение е прекратено
считано от 25.03.2016 г. Посочените обстоятелства се установяват и от
представената от страна на ответника „Справка за всички подадени уведомления за
ЕГН **********". Не е спорно и се установява от данните в ТРРЮЛНЦ, че с
решение №260006 от 09.08.2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по
въззивно търговско дело №310/2016 г. е открито производство по несъстоятелност
на работодателя „Пътстрой“ ООД, гр. Стара Загора, което решение е вписано в търговския
регистър на 09.08.2022г Спорният въпрос, както в
административното, така и в настоящото съдебно производство, е правен, и се
свежда до това, съществувало ли е към момента на неговото заявяване право на
гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност
на работодателя и в този смисъл законосъобразен ли е постановения отказ,
обективиран в разпореждане №4506-40-01 от 05.01.2023 г. на директора на фонд
ГВРС при НОИ-София.
Условията, при които се поражда
правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от
трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са регламентирани в
ЗГВРСНР. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от закона право на гарантирани вземания имат
работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време,
като те могат да ползват правата при условие че работодателят е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. Разпоредбата на чл. 6 от
закона гласи, че правото на гарантирани вземания за работниците и служителите
възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство
по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Правилото, съдържащо се в чл. 25 ал. 1
от ЗГВРСНР е ясно и недвусмислено, а именно: заявлението-декларация, въз основа
на което се отпускат гарантирани вземания се подава в съответното ТП на НОИ в тримесечен срок от датата на вписване на
решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от
българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. Следователно
правото да се иска плащане на гарантирано вземане, възникващо от момента на
сбъдване на последния елемент от правопораждащия го фактически състав
съществува в 3-месечен срок, в който се и заявява. При тази ясна регламентация изводът, който
следва е, че срокът за подаване на заявлението-декларация тече от датата на
вписване на решението по чл. 6 от същия закон в търговския регистър, когато
производството по несъстоятелност е открито по реда на законодателството на Република
България. Не е налице законово основание да се приеме доводът на жалбоподателя,
че редовно е сезирал ответника на 16.09.2022г в рамките на три месечния срок с
подаване на молба до назначения синдик на дружеството, с която предявява
вземането си като кредитор на същото и към назначения да разпредели имуществото
синдик. Няма правна фикция, по силата на която подадената до синдика на
дружеството молба за предявяване на вземане от кредитор да се счита като
сезираща и Фонда за гарантирани вземания. Заявлението-декларация за изплащане
на гарантирани вземания се подава от
работника или служителя до ТП на НОИ по седалище на работодателя. В този
смисъл и при липса на доказателства за подаване на заявлението преди
удостоверената от страна на ответника чрез вх. №4502-23-31 от 08.12.2022 г. от
деловодната му система, дата на подаване, съдът приема, че тримесечният срок по
смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗГВРСНР не е спазен от жалбоподателя, доколкото
същият е изтекъл на 09.11.2022 г., броен считано от 09.08.2022 г. - датата на
вписване на решението. Срокът е преклузивен, поради което с изтичането му, субективното
материално право на жалбоподателя да иска от фонда да му изплати гарантирания
размер на неизплатените трудови възнаграждения се погасява, ако е възникнало. В
случая не са налице начислени, но неизплатени трудови възнаграждения през
последните 36 календарни месеца, предхождащи датата на вписване на съдебното
решение /от 01.08.2019 г. до 31.07.2022 г./ по смисъла на чл. 22, ал. 1 от
ЗГВРСНР, които са гарантирани от Фонда. Претендираните за неизплатени суми се
отнасят за много по-ранен момент – края на 2015 г. и началото на 2016 г.
Наличието на дължими начислени и неизплатени трудови възнаграждения за
последните тридесет и шест месеца преди датата на обявяване на
несъстоятелността е факта, който поражда правото на вземане от Фонда и което се
погасява с изтичане на три месеца, считано от вписване на решението за
обявяване на несъстоятелност в Търговския регистър. Ето защо липсва право на
гарантирано вземане, поради което и не е могло да се погаси в три месечния
срок.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.П.
*** против разпореждане №4506-40-01 от 05.01.2023 г. на директора на фонд ГВРС
при НОИ-гр. София.
ОСЪЖДА Н.В.П., ЕГН – **********
*** да заплати на фонд ГВРС при НОИ - гр. София сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: