Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 17 май 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 12 май 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №79…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от РД „Автомобилна
администрация“ Русе към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА
„АА”) гр. София против решение №260010/09.02.2021год.
на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д. №313/2020г. по описа на съда. С решението
е отменено наказателно постановление (НП) № 38-0001859 от 30.10.2020г., издадено
от директора на РД АА, с което на ЗП „М.М.Н.“, в качеството му на товародател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева,
за нарушение на чл.56, ал.2 от Закон за автомобилните превози.
В жалбата са изложени оплаквания, свързани с искането за отмяна решението на въззивния съд, като постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът счита,
че фактът на извършеното нарушение, вменено на ЗП, в качеството му на товародател,
е безспорно установено и доказано от доказателствата, събрани още в
административно-наказателното производство.
Иска се отмяна на оспореното
решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се направените
разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез адв. М.,*** изразява становище за нейната неоснователност.
Не претендира разноски.
Представителят на прокуратурата предлага да се отмени въззивното решение и с оглед допуснати
съществени процесуални нарушения, делото се върне на БРС за разглеждане от друг
състав на съда.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството
е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението си, постановено по а.н.д.
№313/2020г. Районен съд гр. Бяла е отменил
наказателно постановление № 38-0001859 от 30.10.2020г., издадено от директора
на РД „Автомобилна администрация“ Русе. Със санкционния акт на ЗП „М.М.Н.“, в
качеството му на товародател, на основание чл.чл.98б, т.3 от ЗАвП, за нарушение
на чл.56, ал.2 от с.з. било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер - 5 000 лева.
Нарушението е установено, след като служители
на РД АА извършили тематична проверка на ЗП „М.М.Н.“ по повод друг съставен
АУАН, намиращ се на л.10 от възз. дело. Проверката се осъществила в стопански
двор на с. Нов град. След преглед на представената кантарна бележка за
извършен превоз на 16.07.2020г., проверяващите констатирани че ППС-то, с което
е извършен този превоз - Ман ТГХ, рег. № СВ 2144 НС и ППС – полуремарке, с рег.
№ СВ 2790 ЕА е с надвишения на нормите на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, с маса, надвишаваща
с 14 020 кг допустимата такава, а именно до 40 т., при записани в
кантарната бележка 54 020 кг. Този тонаж квалифицира ППС като
извънгабаритно.
В такива случаи, за да е допустимо движението на ППС по републиканската
пътна мрежа, е необходимо издаването на специално разрешение по реда и
условията, посочени в ЗП/ЗДвП и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
В Закон за автомобилните превози като нарушение е посочено поведението на
товародателя -„ Товародателят или лицето, което извършва товаренето, са
длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да
надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за
регистрация“. Съответно, то е наказуемо по реда на чл.98б, т.3 от
същия закон – „Товародателят или лице, което извършва товаренето, които
допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, се наказва“,
по т.3 - при надвишаване с повече от пет тона - с глоба или с имуществена
санкция 5000 лева.
Поради това на ЗП „М.М.Н.“, приет за
нарушител на чл.56, ал.2 от ЗАВП бил съставен и АУАН,
бланков №279105 от 07.10.2020г. Въз основа на този акт, подписан без възражения
от приетото за нарушител лице, е издадено и процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка, след обстоен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приложимите в случая
правни норми, Беленският районен
съд е стигнал до извода, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е установено
по безспорен и категоричен начин. С такива мотиви е отменил оспореното пред
него наказателно постановление.
С касационната жалба се твърди, че извършеното нарушение, противно на
изложеното в мотивите на районния съд, е установено и доказано и не са били
налице основания за отмяна на санкционния акт.
Поведението на ЗП следвало да бъде наказано, защото нарушава правилото за
поведение, разписано в чл.56, ал.2 от ЗАвП, обявено е за административно
нарушение и БРС не следвало да уважава жалбата на адресата на НП.
Касационна инстанция изцяло споделя мотивите,
изложени в проверяваното решение досежно недоказаността на извършеното нарушение.
На ЗП „М.М.Н.“ е ангажирана отговорността за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗАвП.
Както видяхме, тази норма задължава товародателят или лицето, което извършва
товаренето, да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство
да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за
регистрация.
Безспорно, от доказателствата по въззивното
дело се установява, че нарушение на чл.56, ал.2 от ЗАВП има. Както видяхме,
причина за тематичната проверка на ЗП „М.М.Н.“ в с. Нов град, извършена от РД
АА – Русе е АУАН от 17.07.2020г., съставен именно срещу водача на ППС-то, с
което е извършен превоза на 17.07.2020г. от ЗП „М.М.Н.“ до „Кристера“ АД, гр. Попово.
Този водач, както е записано и АУАН от 17.07.2020г. е нарушил разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, задължаваща движещите се по пътя пътни превозни
средства да бъдат „с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“.
Кой обаче е виновното лице за извършеното
претоварване, с което се нарушава чл.56, ал.2 от ЗАвП, в проведеното
административно-наказателно производство не е установено по безспорен и
категоричен начин. Защото според законодателя това може да бъде както товародателят
така и лицето, което извършва товаренето. Анализът, който е направил съдебния
състав на въззивната инстанция на доказателствата по делото-писмени и гласни е
правилен. Налице е претоварване на ППС-то, с което е извършен превоза на пшеница,
но не е ясно обаче кой е го е извършил, защото това би било и лицето, което ще
понесе отговорността за деянието си. Вярно е, че нормата на чл.56, ал.2 от ЗАвП
дава отговорните лица алтернативно, но в проведеното съдебно производство пред
БРС е установено, че причина за претоварването е в допълнителното донатоварване,
за което свидетелства св. Иванов.
Твърдението на ЗП за донатоварване на ППС-то
е възможно да е защитна теза, но тя оборва доводите в АУАН и НП за извършено
нарушение от ЗП. Всичко това се установява от свидетели, дали показания под страх
от наказателна отговорност. Още повече че тези показания кореспондират с
писмените доказателства.
Необходимо е било АНО да извърши по-пълно и
всестранно разследване в проведеното административно-наказателно производство,
за да бъде сигурен чия отговорност да ангажира за нарушението на чл.56, ал.2 от
ЗАвП.
Това обаче не би било възможно на един последващ
етап пред въззивната инстанция и обезсмисля тезата на прокуратурата за връщане
на делото за събиране на допълнителни гласни доказателства.
АС - Русе, на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви
на Беленския районен съд относно недоказаността на деянието на ЗП „М.М.Н.“,
съответно необосноваността на издаденото НП.
Всичко казано дотук води към единствения и
категоричен извод, че решението на Беленския районен съд, с което е отменено
наказателно постановление №
38-0001859 от 30.10.2020г., е
правилно. Съдебният акт не страда от сочените от касатора пороци и следва да
бъде оставен в сила.
Предвид на всичко изложено, Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие
със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260010/09.02.2021год. на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д. №313/2020г.
по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: