РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 14.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ П.
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
3215 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 27.04.2018г. сключил с ответника В.П.В. договор за предоставяне на мобилни
услуги с абонатен номер ********* със срок на действие 12 месеца. В. не
изпълнил задълженията си по 2 броя фактури издадени във връзка с посочените
договори:
-
По фактура от 05.05.2018г.- 47,41 лева
-
По фактура от 05.06.2018г.- 63,96 лева.
Поради неизпълнение на задълженията по договора на ответника била начислена
и неустойка в размер на 178,50 лева.
По ч.гр.д. № 764/2020г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 101,04 лева за мобилни услуги и 77,46 лева неустойка.
Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал настоящото производство за
установяване на вземането си.
Ответникът не е открит и в настоящото производство. Назначен му е особен
представител, който оспорва претенцията за неустойка.
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл.
422 от ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение. Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за
изпълнение на парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са основателни.
По делото е приложен Договор за мобилни услуги (л.9-12) между страните по
делото, по който договор ответникът се е задължил да заплаща сумата 30,99 лева
месечен абонамент за предоставени мобилни услуги в посочен в договора обем.
Представени са и посочените по-горе фактури, към които има приложени и детайлни
справки за потреблението на ответника. Претендираната
неустойка е в размер до три месечни абонаментни такси и не нарушава
потребителското законодателство. Претендираните вземания произтичат изцяло от
приложените договори, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 205 лева в заповедното
производство и 405 лева разноски в настоящото производство. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против В.П.В.,
ЕГН ********** с адрес *** размер на 178,50
лева от които 101,04 лева представляващи абонаментно възнаграждение по
договор за мобилни услуги от 27.04.2018г. за абонатен номер ********** и 77,46
лева неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор, за което
вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 764/2020г. на
Русенски районен съд.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата 205
лева разноски по ч.гр.дело № 764/2020г. на
Русенски районен съд, както и сумата 405
лева разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен
съд.
Районен
съдия: /п/