Решение по дело №1150/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от А.О.Е., ЕГН ********** *** против Решение № 14/09.03.2023г., постановено по АНД № 448/2022г. по описа на Районен съд – П. /ПРС/, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6227360/13.07.2022г., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, по съображения изложени в жалбата; сочи, че в ел.фиш липсват мотиви, относно въз основа на кои доказателства съдът е установил фактическата обстановка, мястото на нарушението не е описано точно и ясно, липсват доказателства за ограничение на скоростта със знак В26, навежда доводи, че към момента на заснемане на автомобила в същата посока е имало и други автомобили, не е приспаднат т.нар. толеранс от административнонаказващия орган в полза на водача от 3 км/ч. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и електронния фиш. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба поддържа жалбата.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспорения пред районния съд електронен фиш А.О.Е. е наказан за това, че на 13.07.2022г. в 16.00 часа, в с. Б., общ. П., по път ІІІ-904 по ул. без име насочено към с. Старо оряхово при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 40 km/h, е управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер” с регистрационен № В **** ВТ със скорост 71 km/h, което е установено и заснето с АТСС 120cd05, като е отчетена превишена стойност на разрешената скорост с 31 km/h. Гореописаното е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1 т.4 от ЗДвП на А.О.Е. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ПРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронния фиш се съдържа описание на извършеното нарушение, което е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да упражни правото си на защита, както и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия орган (АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Отговорено е на възраженията на Е., че сред реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ПРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи. При извършена проверка на въззивното решение настоящата инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от ВРС съдебен акт само на това основание, поради което наведеното в обратен смисъл оплакване е неоснователно.

Твърденията за липса в електронния фиш за дата на съставяне на същия, което води до невъзможност да се изчислят давностните срокове е неоснователно. В производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл.34 от ЗАНН и конкретно – този по неговата ал. 1 – три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 13.07.2022г., а ЕФ е връчен на нарушителя на 04.09.2022г, т. е. преди изтичането на краткия срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, поради което възраженията в противен смисъл на касатора се преценяват като неоснователни.

В чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не е налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната нормативно установената техническа грешка при измерването на скоростта с техническо средство.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице, какво поведение се санкционира. Отделно от това, в приложеното като доказателство по делото, статично изображение/снимка № 120CD05/0021686 са посочени географските координати от GPS на техническото средство.

Твърдението на касатора, че към момента на заснемане на автомобила в същата посока е имало и други автомобили е неоснователно. Видно от приложените доказателства с административната преписка, на снимката ясно се вижда, че на платното за движение, в посока към АТСС, има само един единствен автомобил, поради което е безспорно, че АТСС е измерило неговата скорост. За яснота следва да се отбележи, че пътната лента позволява движение само на един автомобил.

Неоснователно се твърди, че липсват данни било ли е налице ограничение на скоростта в конкретния участък от пътя. Административнонаказващият орган е установил, че е налице пътен знак В-26, съответно касаторът не е представил доказателства, с които да опровергае този факт.

Следва да се посочи, че неправилно в касационната жалба е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 209 т. 3, предл. последно АПК като се има предвид, че съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. което следва да се заплати от жалбоподателя.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/09.03.2023г., постановено по НАХД № 448/2022г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА А.О.Е., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: