№ 496/18.08.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
И.Въжарска
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №441 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.Д.Н.
*** – чрез адв.П., против Решение №30/06.03.2020г., постановено по АНД №446/2020г.
на РС Харманли. Сочи се, че в обжалваното решение съдът не разгледал
задълбочено обстоятелствата за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Неправлино съдът счел, че при отказ да подпише издадения АУАН
нарушителят сам се поставил в ситуация да не получи препис от него.
Предвидената от законодателя възможност и упражняването ѝ демонстрирала
единствено липса на съгласие относно фактите, отразени в установителния акт, но
не се дерогирало задължението на актосъставителя да връчи препис от него.
Последващото упражняване на право на защита по презумираното нарушение зависело
от изпълнението на това задължение. Отказът от получаване е необходимо да бъде
удостоверен по надлежен ред чрез отразяване в документа, посочен в чл.43, л.5
от ЗАНН. От друга страна било намерено, че невръчването на издадения талон за
медицинско изследване не съставлявало нарушение на процесуалния ред.
Нарушението не се явявало довършено със самия факт на обективиране на отказа за
тестване и даване на кръвна проба. В случая отказът касаел единствено проверка
с техническо средство, но не и последващото медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване. Поради това се счита, че
било допуснато съществено нарушение при установяването на административното
нарушение. Не се бил осъществил фактическия състав, регламентиращ процедурата
по доказване съдържанието на алкохол в кръвта на водача, който да оправдае
категоричния извод, че е налице отказ от законно регламентираните способи. Иска
се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено
наказателното постановление, като бъде постановено решение, с което да се
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответникът РУ Харманли, ОД МВР Хасково не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Харманли потвърждава наказателно
постановление №19-0271-001381/04.10.2019г. на ВПД Началник РУ Харманли, ОД МВР
Хасково, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Г.Д.Н. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, както и са отнети 12 контролни точки по Наредба №Із-2539 – за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и
доказано. Приел е, че на 29.09.2019г. – 00,20ч. в гр.Харманли, кръстовище на ул.Х.
Б. и К. П. В., Г.Д.Н. като водач на л.а.Тойота Авенсис с рег***, управлява
автомобила и отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с №ARВА-0070 за установяване употреба на
алкохол в издишания въздух и е издаден талон за медицинско изследване №0068030,
като водъчът Н. е заявил, че няма да даде кръвна проба и отказал да подпише и
получи издадения талон за изследване. Съдът е направил извод, че фактическата
обстановка се установява от представените по делото доказателства, както и от
показанията на разпитаните свидетелите, като изрично посочил, че установено от
разпита на полицейските служители не се разколебава от другите събрани гласни
доказателства – св.Г. и св.К.. Съдът се е обосновал подробно с установените
факти, че св.Г. не е присъствала при извършването на проверката и не е
възприела пряко поведението и на полицейските служители, и на жалбоподателя, а
св.К. е изнесла данни, които касаят процедурата по връчване, но към момент след
отдалечаване на жалбоподателя от мястото, където били полицейските служители.
Събраните гласни доказателства съдът обсъдил и във взаимовръзка с писмените
доказателства, като направил обоснован извод, че спрямо жалбоподателя е
правилно ангажирана административнонаказателната отговорност и установеното
деяние кореспондирало с приложената санкционна норма, както и не се накърнявало
правото на защита на наказаното лице.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП,
съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата
и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява
нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, служители на ОД МВР, и така също и от съдържанието на АУАН и НП, е
видно, че отговорността на водача е ангажирана за отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества. Контролните органи са изпълнили задължението си по Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
наркотични вещества или техни аналози и
при отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство са издали
приложения по делото талон за изследване, като не е спорно по делото, че Н. не
се е съгласил да бъде изследван, отказал е да подпише/получи талона за
изследване, както и не се е явил в указаното време и час за даване на кръвна
проба в ЦСМП Харманли. Правилно
въззивния съд е приел, че от доказателствата по делото е безспорно, че на
установената дата и място на извършване, административно наказаното лице е
осъществило фактическия състав на нарушението, като е управлявал описания в
акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
след което не е било изпълнено и предписанието за медицинско изследване. Следва
да се посочи, че нормата на чл.174,
ал.3 ЗДвП, предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя,
да бъде проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда
два способа за това - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или втория - неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни
аналози, като двата способа са в условията на алтернативност. В този смисъл,
при реализирането на който и да било от двата способа, регламентирани с
нормата, ще бъде осъществен състава на нарушението. В случая е доказан по
безспорен начин отказа за тестване с техническо средство, поради което и в
наказателното постановление в съответствие с обстоятелствата по делото и
приложимия материален закон нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП
като отказ от проверка с техническо средство - пр.1 на ал.3, а не по пр.2 от
текста. Не е налице хипотезата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, когато следва да
се обсъжда задължително извършването на медицинско изследване и лицето откаже
да извърши необходимите действия, за да бъде осъществено, или в случай, че
физическото състояние на лицето по принцип не позволява проверка с техническо
средство, а не че лицето е отказало проверка с техническо средство. В този
смисъл нарушението на дееца правилно е санкционирано по текста на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП като отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества, както и правилно се е мотивирал в същата посока въззивният
състав на съда. По отношение на нарушението – отказ да бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества, направеното възражение в касационната жалба относно нарушение при
връчването на издадения талон, е несъотносимо. Настоящият
касационен състав не споделя и
възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл.43, ал.5 от ЗАНН. Актът е съставен в
присъствие на нарушителя и същият е
отказал да го подпише, което
е удостоверено надлежно, а така за
актосъставителя не възниква задължение да извършва последващи действия за
връчване на акта или изпращането му за връчване по местоживеене на нарушителя.
Обстоятелството, че отказва да получи препис от акта не влияе върху правото на
наказаното лице да депозира възражения, както при подписването му, така и в посочения
в чл.44, ал.1 срок. В случая
нарушителят сам се е поставил в ситуация да не получи препис от акта и не би следвало да черпи права от собственото си
неправомерно поведение или от такова, извън регламентирания законов ред.
В случая следва да се
има предвид и че наложеното
наказание съответства на регламентираното в закона за съответното нарушение,
поради което настоящата инстанция счита, че същото е правилно определено.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил наказателното постановление,
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №30/06.03.2020г., постановено по
АНД №446 по описа на Районен съд Харманли за 2019 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.