Р Е Ш Е Н И Е
№ 623/17.10.2019г.
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, IV-ти
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО
НАНЕВ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 235, по описа на съда за 2019 г., намери за установено
следното:
Образувано е
по жалба на Н.Т.З. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 13/06/3/02615/2/01/04/01 с изх. № 1-163-6500/139 от 23.01.2019 г. на директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив и решение за поправка на очевидна
фактическа грешка на същия акт.
С АУПДВ е
определено задължение в размер на 19 558 лева, подлежащо на възстановяване
първо плащане по договор от 16.01.2018 г. Със същия акт директорът на ОД на ДФЗ
гр. Пловдив е отказал изцяло одобрената финансова помощ по Договор №
13/06/3/0/02615 от 16.01.2018 г., сключен с ДФЗ и е прекратил договора. С
обжалваното допълнително решение за поправка на очевидна фактическа грешка
административният орган всъщност е допълнил акта, като е посочил, че издаденият
от него АУПДВ подлежи на обжалване пред административния съд по адрес или
седалище на адресата на акта, в 14-дневен срок от съобщаването му. Жалбата се
подава чрез Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се
развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Твърди се, че е
била налице обективна невъзможност за изпълнение на договорна клауза от страна
на жалбоподателя, поради тежко заболяване. В АУПДВ обаче се изисква
хоспитализация и болнични листове, за да се обоснове наличието на обективни
причини. Данните от прегледа имат удостоверителен характер и съответната
доказателствена сила – рецидивиращо депресивно разстройство, умерено тежко.
Налице е стеснително тълкуване на договорните клаузи и същото е в противоречие
с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. Иска се обжалваният АУПДВ да бъде отменен.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът –
Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив, в
представена писмена молба заявява, чрез процесуалния си представител, становище
за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от оспорването, доколкото процесното решение е
неблагоприятно за нея.
Съгласно чл.
27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Член 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК гласи, че ако в съответния закон
не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ и издал Заповед №
05-РД/236 от 01.02.2017 г., съгласно която, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4
от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ е
делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ да издават решения за
налагане на финансови корекции, както и актове за установяване на публични
държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, по отношение на ползвателите на
финансова помощ по подмярка 6.1. „Стартова помощ за младите земеделски стопани“
и подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки селски стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., както и по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери“.
Със Заповед
№ 03130-РД9/16.01.2018 г., директора на ОД на ДФЗ гр. Пазарджик е одобрил за
финансиране заявлението за подпомагане на Н.Т.З., като е определен размер на
финансовата помощ 29 337 лева, а размер на първо плащане – 19 558
лева, и размер на второ плащане 9779 лева, във връзка с прилагане на подмярка
6.3. „Стартова помощ за развитието на малки селски стопанства“ от ПРСР за
периода 2014 г. – 2020 г. На 16.01.2018 г. между ДФЗ и Н.Т.З. е сключен договор
за отпускане на безвъзмездна помощ по същата подмярка. В чл. 3, ал. 3 на същия
договор е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 28.05.2018
г.
Съгласно чл.
33, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. по описаната подмярка, при
кандидатстване за второто плащане, ползвателят на помощта подава заявка по
образец, утвърден от съответната регионална разплащателна агенция и прилага
всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 11. В настоящия случай,
съгласно т. 2 от Анекс № 1/08.03.2018 г., ползвателят се е задължил да изпълни
представения от него и одобрен бизнес-план в периода от сключване на договора
до 30.09.2018 г. До тази дата ползвателят на помощта следва да подаде и заявка
за плащане по образец, ведно с всички изискуеми документи. Такава не е подадена
в срока до 30.09.2018 г. (почивен ден), като първият работен ден е 01.10.2018
г. На 22.10.2018 г. жалбоподателят се е явил в ОД на ДФЗ гр. Пловдив с
документи, касаещи подаване на заявка за второ плащане по договора. Поради
обстоятелството, че жалбоподателят не е предоставил заявката за второ плащане в
срока на договора и анекса към него до 30.09.2018 г. и поради липса на
документи, установяващи обективната невъзможност за подаване в срок на
заявката, същата е отказано да бъде приета за разглеждане.
С
уведомително писмо – предизвестие от 29.10.2018 г. директорът на ОД на ДФЗ е
указал на жалбоподателя, в 14-дневен срок от получаването на писмото, да
представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени
непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на
заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок. Оспорващият е
предупреден със същото писмо, че ако не представи надлежните доказателства в
посочения срок, или от представените доказателства не се установява обективна
невъзможност за подаване на заявка за плащане, ДФЗ, Разплащателна агенция ще
счита, че виновно не е изпълнил задължението за подаване на заявка за второ
плащане, както и че Фондът ще изиска връщане на полученото първо плащане по чл.
3, ал. 2, т. 1 от договора и ползвателят няма право да получи второ плащане по
чл. 3, ал. 2, т. 2 от същия договор. Със същото писмо жалбоподателят е
уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ за сума в размер на
19 558 лева, представляваща първото плащане по договора.
На
06.11.2018 г. жалбоподателят е изпратил писмо до директора на ОД на ДФЗ гр.
Пловдив, в което твърди, че е бил в обективна невъзможност да подаде заявка по
образец, тъй като в срока до 30.09.2018 г. е бил с влошено здравословно
състояние. Твърди, че има заболяване от няколко години – депресивно
разстройство. От м. юли 2018 г. му се е влошило състоянието и е бил
дезориентиран. В същото писмо той твърди, че е изпълнил бизнес-плана до този
момент и всички други изисквания от договора и анекса към него, като е засадил
3,4 дка трайни насаждения – сини сливи, и налице са 87 броя пчелни семейства.
Приложил е към молбата два броя заверени копия от амбулаторни листове, издадени
съответно на 22.10.2018 г. и 02.11.2018 г. от „Център за психично здраве –
Пловдив“ ЕООД.
В оспорения
акт административният орган е приел, че въпреки представените доказателства,
липсват данни за обективни причини, поради които бенефициентът е бил
възпрепятстван да изпълни задължението си за подаване на заявка за второ
плащане до 30.09.2018 г. В представените амбулаторни листове е видно, че и
двата представени документа се отнасят за извършен заплануван контролен
амбулаторен преглед на лицето. Не се сочи, че е налице хоспитализация и не е
представен болничен лист, удостоверяващ неработоспособността на лицето, водеща
до невъзможност да подаде заявка за плащане по договора или да упълномощи
изрично за това друго лице. Мотивиран по този начин, решаващият орган е приел,
че не са налице обективни причини, поради което бенефициентът да е бил възпрепятстван
да изпълни задължението си за подаване на заявка в срок.
С оспорения
АУПДВ е отказана изцяло одобрената финансова помощ по сключения договор и е
прекратен договора, като е определено задължение в размер на 19 558 лева,
представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по договор от 16.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата, следваща датата на получаване на
АУПДВ.
По делото е
допусната съдебноагрономическа експертиза, като вещото лице е дало заключение,
че към момента на огледа в имотите на жалбоподателя съществуват сливови
насаждения на възраст 3-4 години, които видимо са в добро физиологично
състояние. Изпълнени са параметрите, заложени в бизнес-плана. При изследваната
от вещото лице фактическа обстановка се е установило, че има увеличение на
икономическия размер на стопанството, инвестирани са средства в увеличение на
пчелните семейства, налице е увеличение на площите на трайните насаждения и
закупуване на селскостопанска техника – моторна фреза и моторна пръскачка.
Съгласно
подписания договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, Фондът изисква
от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 и
ползвателят няма право да получи второ плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2, когато
ползвателят не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички
изискуеми, съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10/10.06.2016 г. документи в
срока по чл. 3, ал. 3 от договора или не е представил изисканите от Фонда
допълнителни документи и/или информация в срок до 10 дни от уведомяването за
това. В Глава Пета „Отговорност при изпълнение, забавено или лошо изпълнение“
от договора е посочено, че в случай на непреодолима сила (извънредни
обстоятелства), довели до трайна обективна невъзможност на ползвателя да
изпълнява поетите договорни и/или нормативни задължения, същият не дължи
връщане на полученото по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора плащане, но няма право
да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2.
Жалбоподателят
твърди, че са налице извънредни обстоятелства – влошено здравословно състояние,
поради които не е бил в състояние да спази срока за подаване на заявка. Тъй
като жалбоподателят твърди, че страда от депресивно разстройство, съдът е
допуснал изслушването на съдебнопсихиатрична експертиза. В заключението на
вещото лице е посочено, че Н.Т.З. от около 11-12 години страда от рецидивиращо
депресивно разстройство, умерено тежки епизоди. На поддържащо лечение е с
антидепресанти. Към момента на прегледа същият е бил в непълна ремисия.
Отделните депресивни епизоди са с продължителност от 3 до 12 месеца. Този
критерий по МКБ – 10 напълно съвпада с отразеното в амбулаторен лист от
22.10.2018 г., а именно че „понастоящем от м. юли на настоящата година се
отчете поредно влошаване“. Психичното състояние на З. към м. септември и преди
това, до около края на м. февруари 2019 г. не е довело толкова до
дезориентиране, колкото до анхедония, апатия, промени във всички сфери на
психична дейност, в количествен план с невъзможност и нежелание за работа,
псевдодементни прояви, малоценностни и суицидни мисли и др. При тези психични
прояви животът е едно мъчение, при което З. е могъл наистина да забрави и да не
вземе мерки за поетите задължения по болестни мотиви. В съдебно заседание
вещото лице е обяснило, че е извършило прегледа на 01.07.2019 г. От юли до края
на 2018 г. е бил активният период на заболяването. Депресията е едно от
най-тежките състояния.
От
изложеното следва, че жалбата е основателна.
С оспореният
АУПДВ е определено незаконосъобразно публично държавно вземане, по отношение на
Н.З. в размер на 19 558 лева – подлежащо на възстановяване първо плащане
по Договор № 13/06/3/0/02615 от 16.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума. Оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Същият е издаден, без да
са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованата страна.
Водещият производството
орган не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 6 от АПК, а именно че
органът, водещ производството по своя инициатива може да изиска от съответните
административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи
публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на
своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят
документи, други доказателства или информация от значение за производството.
Въпреки че жалбоподателят е представил документи, които сочат за наличие на
сериозно заболяване, органът не е изследвал това обстоятелство, а само се е
задоволил, въз основа на тези представени документи, да приеме, че липсват
обективни причини, поради които бенефициентът да е бил възпрепятстван да изпълни
задължението си, както и че не се сочи, че е налице хоспитализация и не е
представен болничен лист.
В случая, с
оглед обстоятелството, че видно от заключението на вещото лице по
съдебноагрономическата експертиза, бизнес-планът е изпълнен в срок, е нарушен и
принципът за съразмерност, посочен в чл. 6 от АПК. Административните органи
следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Издаденият административен акт не може да засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за което актът се
издава. След като в настоящото производство се установи, че е било налице
извънредно обстоятелство за продължителен период от време, в който влиза и
крайният срок за подаване на заявката за второ плащане, то в случая следва да
се приложи разпоредбата от Глава V на договора, а именно че в случай на
извънредни обстоятелства, довели до трайна обективна невъзможност на
ползвателя, същият не дължи връщане на полученото по чл. 3, ал. 2, т. 1 от
договора, но същевременно няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2
от същия договор.
С оглед
изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и в противоречие с материалноправните разпоредби. Налице са отменителните
основания на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Жалбата в
частта си срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка е
недопустима и производството следва да бъде прекратено в тази му част. Това е
така тъй като в това решение само е дадено указание пред кой орган и в какъв
срок актът може да се обжалва, от което следва, че не е налице произнасяне по
същество и не са накърнени правата и законните интереси на жалбоподателя.
При този
изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски. На основание
чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се осъди Държавен фонд „Земеделие“,
Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
размер на 1360 (хиляда триста и шестдесет) лева, от които 10 (десет) лева държавна
такса, 800 (осемстотин) лева адвокатски хонорар и 550 (петстотин и петдесет)
лева депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Н.Т.З. ***, Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/06/3/02615/2/01/04/01, с изх. № 1-163-6500/139 от 23.01.2019 г. на директора
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Т.З. ***, в частта й против решение за поправяне на
очевидна фактическа грешка изх. № 01-163-6500/300 от 21.01.2019 г. на директора
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 235/2019 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик в тази му част.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“,
Разплащателна агенция“ да заплати на Н.Т.З. ***, разноски по производството в
размер на 1360 (хиляда триста и шестдесет) лева.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок, а в прекратителната му част – в 7-дневен срок, от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Решение
от 13.5.2020г. по Административно дело 14423/2019 Върховен административен
съд
РЕШЕНИЕ № 5564 от 13.05.2020 г. на ВАС
София, Първо отд. по адм. д. № 14423/2019 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 623 от
17.10.2019 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. №
235/2019 г., в оспорената му част.
Решението не подлежи на обжалване.